Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 478 12.12.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 88 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл.226
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 и чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по
жалба на И.Г.С. и М.З.С., двамата с адрес ***, уточнена с допълнителна молба
вх.№1072/28.02.2019г., против Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ
ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък, издадена на 30.01.2019г от
Главния архитект на община Казанлък и обективирана в комбинирана скица
№47/18.01.2019г. Същият административен акт е обжалван и от Р.Г. С. и В.Г. С. /жалба
с вх.№796/15.02.2019г/, като по жалбата им е образувано адм.д.№95/2019г по
описа на АС-Стара Загора, прекратено с определение № 239/07.06.2019г и
присъединено към настоящото дело.
Жалбоподателите И. Г. С. и
М. Зл. С. /собственици на УПИ VІІІ-6319, съседен през улица спрямо УПИ
ХІІІ-6322,6323/ излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената виза с
доводи за издаването й при несъобразяване с изискванията за форма и съдържание
и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че
са собственици на УПИ VІІІ-6319, кв.241 и на апартаменти в построените в този
имот жилищни блокове. Излагат подробни съображения, че визата за проектиране е
издадена в нарушение на застроителния план и на чл.134 ал.6 от ЗУТ.
Предвидената с оспорената виза жилищна сграда на 4 етажа/средноетажно
застрояване/ и по контура, предвиден в КЗСП от 1995г. считат, че не е
съобразена с действащия ПУП-ПЗ в тази част от квартала, а именно одобрения със
Заповеди № 249/15.03.1994г, № 80/05.07.1994 и №84/22.06.1995г и предвиждащ
застройка на 2 ет+Г, т.е. нискоетажно застрояване. Обосновават, че предвидената с КЗСП, одобрен
със Заповед № 149/30.10.1995г, 4-етажна застройка, свързано застрояване със
застрояването в съседни имоти, не може да служи като основа за издадената виза,
доколкото с КЗСП не може да се променя характерът и начинът на застрояване
/арг.от чл.48 ал.1 т.6 и чл.63 ал.1 от
ППЗТСУ/отм/. Изложени са и твърдения, че предвиденото с визата застояване в УПИ
ХІІІ-6322, 6323 е на 4.00м /през улица-тупик/ от застройката в техния УПИ
VІІІ-6319, за която на 18.01.2019г
получили виза за проектиране на
надстройка за жилище и пристройка към съществуваща жилищна сграда и което
отстояние считат за намалено. В
оспорената виза не била показана линията на основно застрояване в УПИ
ХІІІ-6322, 6323 съгласно изискването по чл.32 от ЗУТ и чл.140 ал.2 от ЗУТ. За
незаконосъобразността на визата се позовават и на решение по протокол
№23/22.11.2018г ОЕСУТ при община Казанлък, с което не се приема предложено изменение
на ПУП-ПЗ и РУП за същите парцели и представляващо точно копие на КЗСП, въз
основа на който един месец по-късно се издава виза. Иска се от съда да отмени
виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на
град Казанлък, издадена на 30.01.2019г от Главния архитект на община Казанлък и
обективирана в комбинирана скица №47/18.01.2019г като незаконосъобразна. Претендират
присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски.
Жалбоподателите Р.Г.С. и В.Д.Г.
обжалват Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по
плана на град Казанлък, издадена на 30.01.2019г. от Главния архитект на община
Казанлък в комбинирана скица №47/18.01.2019г., с доводи за издаването й в
несъотстветствие с изискванията за форма и съдържание, и при неправилно приложение на материалния
закон. В жалбата и допълнението към нея, обективирано в становище
вх.№28.05.2019г/л.68/, и чрез
процесуалния си представител адв.Р.М., твърдят, че като заявители в
административното производство са поискали издаване на скица за проектиране на
УПИ ХІІІ-6322, 6323, кв.241 съобразно действащ и влязъл в сила ПУП за този имот
- одобрения със заповед № 149/30.10.1995г от Кмета на Община Казанлък. Не съобразно този план били вписани в оспорената
виза показатели за застрояване на имота им /“показателите за застрояване за
устройствена зона Жс съгласно ОУП на общ. Казанлък: max: Пл.застр.=70%, max Кинт=2, min
Пл.озел.= 30%; max. кота корниз =
15м.“/, в този смисъл издадената им виза за проектиране не представлявала
копие(извадка) по см.на чл.140 ал.2 от ЗУТ от действащия подробен устройствен
план. Считат, че не с ОУП на гр.Казанлък следва да се съобразяват параметрите на застрояване на имота им, доколкото
ОУП не съответства на заварения и влязъл в сила преди него ПУП за застрояване
на имота (одобрения със заповед № 149/30.10.1995г), с който по арг.от чл.103а от ЗУТ и по арг.от чл.11
ал.1 от Правилата и нормативите за прилагане на ОПУО Казанлък, сочат, че
административният орган е обвързан. Позовават се на правилото на чл.11 ал.1 от
„2.20 от Правила и нормативи за прилагане на ОПУО Казанлък“, влезлите в сила
или одобрените до датата на обнародването на заповедта за одобряването на общия
устройствен план подробни устройствени планове за територията на община
Казанлък запазват действието си. В частта относно УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241
изтъкват, че ОУП не съответствал на предвижданията на действащ ПУП, считат, че
ОУП в тази му част страда от съществен порок и е нищожен. Обосновава се и становище, че
застрояването в имота, съобразно ПУП,
одобрен със Заповед №149/30.10.1995г, вкл.от гл.т.изискването за покриване
калкана на съществуващата сграда в имота, разположен на изток от техния, не би могло да се реализира при зададените с
визата показатели. Според процесуалния представител на жалбоподателите
изложеното сочи на вътрешно противоречие в издадената виза /протокол от о.с.от
25.09.2019г, л.146-л.147/. КЗСП от 1995г
за УПИ ХІІІ-6322,6323 било предвидено средноетажно застрояване /Нk-абсолютна кота 385,28 /14.5м-относителна кота/ по силуета на ул.“Свети Н.“,
а при зададените във визата градоустройствени показатели (в частност Кинт=2.) и
цитираното изключение в чл.27 ал.4 от ЗУТ, определеното по КЗСП застрояване за
УПИ ХІІІ-6322,6323 няма да може да бъде изпълнено, вкл. няма да може да покрие
калканите на застрояването в УПИ ХІІ-834 и само УПИ ІV-6324 /л.142/.
Тази група жалбоподатели отправят
към съда искане за отмяна на Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ
ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък, издадена на 30.01.2019г от
Главния архитект на община Казанлък, като преди това съдът прогласи нищожността
на ОУП в частта, касаеща имота на жалбоподателките /“в касаещите нашите
нарушени собственически права и интереси части“/. Претендират и направените по
делото разноски в общ размер 1390 лв съгласно представен списък/л.162/.
Ответникът — Главен
архитект на община Казанлък ,чрез процесуалния си представител по делото –
гл.юрисконсулт К.Б., поддържа доводи за недопустимост на жалбата на И.С. и М.С.,
отделно и за неговата неоснователност, както и доводи за неоснователност на жалбата
на Р.С. и В.Г.. Излага съображения за издаване на оспорената виза от
компетентен орган, в съответствие и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа становище, че показателите на застрояване относно
УПИ ХІІІ-6322, 6323, кв.241 следва да са тези по ОУП на гр.Казанлък. Претендира
се присъждане в полза на Община Казанлък на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Д.М.Г.,
редовно и своевременно призован, не се явява, нито представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбите.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Административното
производство е започнало по заявление вх.№ 194-Р-432-1 от 16.01.2019г, подадено
от Р.Г.С. и В.Д.Г. с искане за издаване на виза за проектиране в собствен
поземлен имот — УПИ ХІІІ-6322,6323 в
кв.241 по плана на град Казанлък /идентификатор 35167.502.6322/ за строеж на
жилищна сграда с приложена скица №47/18.01.2019г /л.43/.
На 30.01.2019г Главният архитект
на община Казанлък, на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ е издал Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ
ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък, обективирана в комбинирана
скица №47/18.01.2019г /л.42/. Отбелязано е, че визата се издава на основание
чл.140 ал.3 от ЗУТ за проектиране на жилищна сграда в посочения имот на основание
КЗСП, одобрен със Заповед №149/30.10.1995г, при съобразяване с показателите max: Пл.застр.=70%, max Кинт=2, min
Пл.озел.= 30%; max. кота корниз =
15м. Да се спази чл.27 ал.4 от ЗУТ. Да се осигурят необходимите гаражи и
паркоместа в границите на урег.поземлен имот съгл.чл.43 ал.1 от ЗУТ.
Съгласно отбелязване в
скица № 47/ 18.01.2019г и установеното със СТЕ, действащ за УПИ ХІІІ-6322,6323
в кв.241 по плана на град Казанлък е подробния устройствен план-План за
регулация, одобрен със Заповед №249/15.03.1994г и заповед №862/10.10.2005г на
кмета на община Казанлък и ПУП-ПЗ, одобрен със заповед №149/30.10.1995г на
кмета на община Казанлък. Визата отразява поземления имот на заявителките - УПИ
ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък и съседните му поземлени
имоти с означени налични сгради и постройки в тях. Нанесените с червен цвят линии
на застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 са за сграда на 4 етажа, с ширина 12м,
свързано със застрояването в разположения от север УПИ ХІІ-8322, в частта на
южната имотна граница/тангираща с ул.“Свети Н.“/ и в частта на западната имотна
граница/обща със разположения от запад УПИ ІV-6324/ линията на застрояване
съвпада с регулационните линии на имота, а в западната част на УПИ
ХІІІ-6322,6323 линията на застрояване е разположена навътре в имота и се явява
продължение на западната линия на застрояването в УПИ ХІІ-8322/от север/. В зоната на кръстовището на улицата-тупик и
ул.“Св.Н.“, линиите на застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 са с отстъп от
пресечната точка на уличните регулационни линии. От запад УПИ ХІІІ-6322,
6323 граничи с улица-тупик, срещулежащ е
УПИ VІІІ-6319 /собствен на жалбоподотелите Иванови/, в който е отразена
съществуваща сграда 1, сгради 2 и 3, като сгради 2 и 3 са разположени в
източната част на УПИ VІІІ по улично регулационната линия на този имот. Отстоянието от тази линия/източната
регулационна линия на УПИ VІІІ-6319/ до западната
линия на застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 е посочено в оспорената виза на
4.00м. Отстоянието между южната линия на застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 и
застрояването в срещулежащи през улица „Свети Н.“ имоти е 14.00м и 13.00м.
За издаване на визата е
съобщено от административния орган по реда на чл.131 от ЗУТ вкл. на М.С. на 04.02.2019г. / писмо изх.№ 194-Р-432-1#3 от 31.01.2019 /л.45/ и известие за доставяне на л.45-46/, а на заявителките
– на 01.02.2019г. с придружително писмо изх.№ 194-Р-432-1#2
от 31.01.2019г, получено от Р. Бъчварова на 01.02.2019г
със задължение да го предаде /л.44/.
В придружително писмо
изх.№ 194-Р-432-1#2 от 31.01.2019г /адресирано до Р.С. и В.Г./*** е посочил, че предвиденото
застрояване относно УПИ ХІІІ-6322, 6323, кв.241 с КЗСП, одобрен със заповед
№149/30.10.1995г не е синхронизиран с показателите на застрояване в ОУП на
гр.Казанлък. Имотът попада в зона Жс /жилищна зона с преобладаващо средноетажно
застрояване/ съгласно ОУП. Показателите за застрояване са: макс. П.застр.=70%, макс.
Кинт=2,0; мин. Пл.озел.= 30%; макс. кота корниз = 15м. Посочено е, че всеки устройствен план трябва да се
съобразява с предвижданията на плановете от по-високо ниво по арг.от чл.103
ал.4 от ЗУТ и представлява по отношение на тях по-пълна и по-конкретна
разработка. Органът напомня, че с оглед реализиране на инвестиционното
намерение на заявителките във възможно най-благоприятен за тях обем съществува
възможност за разработване на РУП за конкретизиране на действащия ПУП /л.44/.
По делото са приети като
доказателства документите, приобщени по административната преписка по издаване
на оспорената виза за проектиране, както и представените и събрани по искания
на страните.
По делото не е спорно,
установява се от приетите доказателства, че жалбоподателите И.Г.С. и М.З.С. са
собственици на УПИ VІІІ-6319, кв.241 по плана на гр.Казанлък /ПИ с
идентификатор 35167.502.6319/, заедно с построените в него масивна жилищна
сграда, навес и др.подобрения /съгласно нотариален акт №125 от 13.07.2004г. -л.22, скица от 09.05.2018г
от СГКК гр.Стара Загора-л.23/. В посочения имот са построени жилищна сграда със
ЗП 78 кв.м в югозападната част на имота /означена с „1“ на скицата на л.23 и на
скица № 47/18.01.2019г.–л.42/, едноетажна сграда със ЗП 62 кв.м - означена с „2“
на скицата от СГКК-Стара Загора, предназначение „сграда на транспорта“, както и
едноетажна сграда със ЗП 12 кв.м - сграда „3“ „постройка на допълващо
застрояване“. На 18.01.2019г Главният архитект на община Казанлък е издал Виза за
проектиране за Надстройка на пункт за диагностика на автомивка за жилище и
пристройка (топла връзка към същ.жил.сграда), обективирана в скица
№46/18.01.2019г, на основание чл.140 от ЗУТ, във вр.с чл.134 ал.6 от ЗУТ за
проектиране в съответствие с ПУП, одобрен със Зап.РД-02-14-192/1987г в УПИ
VІІІ-6319, кв.241 с показатели за застрояване за зона Жс съгл.ОУП на
общ.Казанлък: Пл.застр.max =70%,
max.Кинт = 2,0;
Пл.озел.min= 30%; Hmax. = 10 /представена на л.9/. С разрешение за строеж
№68/11.04.2019г., издадено от Главният архитект на община Казанлък, въз основа
на издадената на 18.01.2019г виза за проектиране, съгласуван и одобрен на
11.04.2019г инвестиционен проект, е
разрешено на М.З.С. и И.Г.С. да извършат
строителство на обект V категория НАДСТРОЙКА на ПУНКТ ЗА ДИАГНОСТИКА НА
АВТОМИВКА ЗА ЖИЛИЩЕ с идентификатор 35167.502.6319.2 по КККР и ПРИСТРОЙКА (топла
връзка) към съществуваща ЖИЛИЩНА СГРАДА с 35167.502.6319.1 по КККР с обща
разгъната застроена площ на новите части 80.94 кв.м, като: -пристройка:
ЗП=12.00 кв.м, -надстройка с площ 68.94 кв.м, находящ се в ПИ с идентификатор 35167.502.6319 по КККР на
гр.Казанлък, УПИ VІІІ-6319, кв.241 по плана на гр.Казанлък, с адм.адрес
ул.“Свети Н.“№15 /л.76/.
Както виза за проектиране
върху скица № 46/18.01.2019г., така и разрешение за строеж № 68/11.04.2019г са
обжалвани съгласно писмо с характер на удостоверение с вх.№ 3951/24.07.2019г от
главният архитект на община Казанлък /л.139/. По жалба на Р.С. против виза за
проектиране върху скица № 46/18.01.2019г, издадена от главния архитект на
община Казанлък е образувано адм.д.№ 501/2019г. по описа на АС-Стара Загора
/л.136—137/. Производството по посоченото дело не е приключило, като след
отстраняване нередовности в жалбата, делото е било насрочено за първо съдебно
заседание на 05.11.2019г/л.136/.
По делото е изпълнена
съдебна строително-техническа експертиза /ССТЕ/, основно /л.87 и сл./ и
допълнително заключени/л.151 и сл/.
Според ССТЕ за територията
на община Казанлък, вкл.процесната територия, е налице действащ ОУП на община
Казанлък, одобрен с решение №579/26.10.2017г на Общински съвет – Казанлък, като
УПИ ХІІІ-6322, 6323, кв.241 по плана на гр.Казанлък попада в зона Жс /жилищна
зона с преобладаващо средноетажно застрояване/ съгласно ОУП. Показателите за
застрояване в тази зона са: макс.плътнаст на застр. ≤ 70%, макс.
Кинт=2,0; мин. озеленена площ ≥
30%; макс. кота корниз ≤ 15м, като показателите, указани в оспорената виза за
проектиране /л.10, л.42/ отговарят точно на определените в ОУП /извадка от ОУП на л.57, л.162, ССТЕ л.88/.
Въз основа на сравняване
регулацията, изчертана в скица№47/18.01.2019г с последния действащ план за
регулация ПУП-ПР, одобрен със заповед №249/15.03.1994г и заповед
№862/10.10.2005г, вещото лице е установило пълно съответствие /отг.на въпрос №2, л.89/.
Действащ ПУП за УПИ
ХІІІ-6322, 6323 е КЗСП, одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г /в този смисъл е ССТЕ,
отговор на въпрос №3, л.89, като КЗСП е представен по делото - графична част на
л.8, а текстова – на л.56 по делото/. Оспорената виза в графичната си част
представлява точно копие на КЗСП /ССТЕ
отг. на въпрос №2/. Издадената виза за проектиране допуска сграда в УПИ
ХІІІ-6322, 6323, която е идентична с предвидената в ПУП. В отговор на въпрос №4
вещото лице конкретизира, че с издадената виза върху скица №47/18.01.2019г не
се променят предвижданията на действащия ПУП-КЗСП, одобрен със заповед
№149/30.10.1995г., нито с визата се променят разположението и конфигурацията на сградите, предвидени в
УПИ ХІІІ-6322, 6323 в кв.241 с този план. Начинът на застрояване в този имот е
свързано с УПИ ХІІ-8322, ІV-6324 и ХІV-6324, кв.241 по плана гр.Казанлък-както
в КЗСП, така и във визата. Еднакъв е и характерът - средно застрояване, 4
етажа, с височина до 15м. Направен е извод, че с визата не се променят начинът
и характерът на застрояването в УПИ ХІІІ-6322, 6323. Според посочения план УПИ
ХІІІ-6322,6323 е предназначен за застрояване с четириетажна жилищна сграда.
Устройствената му зона в ОУП е за жилищно застрояване със средна височина /Жс/.
Във визата е допуснато проектиране на четириетажна жилищна сграда с максимална
кота корниз 15м, от което вещото лице извежда, че няма промяна на
предназначението на УПИ. Във визата
отстоянията на предвиденото в УПИ ХІІІ-6322, 6323 до сградите през двете улици експерта
сочи, че са котирани точно според действащия ПУП- КЗСП, одобрен със Заповед №
149/30.10.1995г. Отстоянието от 4м през тупика към УПИ VІІІ-6319, преценявано
спрямо засечената сграда —жилищна надстройка на нежилищна сграда, допусната с
виза от същия ден (18.01.2019г), е престанало да отговаря на чл.32 от ЗУТ/отг.на
въпрос №1/. Уточнява /в отговор на въпрос №5/, че до момента, в който сградата
в източния край на УПИ VІІІ-6319 е била нежилищна отстоянието от КЗСП е било
коректно. След жилищната надстройка, допусната с виза за проектиране върху
скица №46/18.01.2019г и разрешение за строеж №68/11.04.2019г, разстоянието от
4м до съседната сграда през улица става по-малко от нормативно
изискуемото/л.90/.
Според ССТЕ, допълнително
заключение /л.153/, действащия за УПИ VІІІ-6319 ПУП-ПЗ, а именно одобрения със
Заповед №РД-02-14-192/1987г., в югозападния ъгъл на УПИ VІІІ-6319 е потвърдена
съществуваща едноетажна жилищна сграда, за която е предвидено надстрояване с
още един етаж, а в източния край на парцела
няма предвидено застрояване (ССТЕ допълнително заключение, л.153). Във виза за
проектиране, издадена в комбинирана скица № 46/18.01.2019г, е отразена
съществуващата сграда /също със сигнатура „1+1“/, като в източната част от УПИ
е предвидена пристройка и надстройка на съществуващ пункт за диагностика на
автомобили, от което експертът е направил извод, че застроявнето във визата е
частично идентично с това от действащия ПУП, но не напълно /л.153/.
В отговор на въпрос №2,
който е в смисъл дали при спазване на зададените в настоящата скица-виза
градоустройствени показатели ще бъде възможно да се изпълни предвиденото
застрояване /в т.ч.с посочените в КЗСП височини и силуети в УПИ ХІІІ-6322,6323/
и да се изчисли по графичен начин и от данните по делото приблизителните
градоустройствени показатели, предвидени в КЗСП от 1995г за УПИ ХІІІ-6322,6323,
вещото лице изчислява коефициент на застрояване според предвижданията на КЗСП
от 1995г.: Кинт=1641/370=4.44, плътност на застрояване = 312/370= 84%.
След съотнасянето им спрямо цифрите на
съответните устройствени показатели, максимално допустими по ОУП и виза в
комбинирана скица №47/ 18.01.2019г. /Кинт=2, съответно Пзастр - макс 70%/,
в.л.прави извод, че определените в план и силует с КЗСП задължителни линии на
застрояване, размери, височини и коти оформят сграда с 4,44/2 =2,22 пъти
по-голяма РЗП и с 84%-70=14% по-малка ЗП от допустимите по ОУП и виза
показатели. Следователно предвиденото по КЗСП застрояване е невъзможно да се
изпълни при спазване на зададените в настоящата скица-виза градоустройствени
показатели /л.154/.
В
непосредствено съседство на УПИ ХІІІ-6322,6323 е изпълнена сграда в УПИ
ІV-6324, съгласно КЗСП от 1995г, както и сграда в по-късно обособения УПИ ХІV-6324,
също предвидена в КЗСП от 1995г. По принцип редуцирането на обема на сградата
по зададените градоустройствени показатели се сочи, че неминуемо ще промени
обемно-пространственото оформление на тази част от квартала спрямо КЗСП от
1995г. Причината е, че предвидената по КЗСП сграда е повече от два пъти
по-голяма от допуснатата по сега действащите показатели сграда. Новата сграда
трябва да промени драстично зададената си форма, за да покрие два калкана,
губейки повече от половината си обем/л.154/.
Постройката с
идентификатор 2 в ПИ 35167.502.6319 /за който е образуван УПИ VІІІ-6319/ представлява такава на допълващо застрояване,
като в архива на община Казанлък се съхраняват относно същата удостоверение за
въвеждане в експлоатация №123/01.12.2006г за обект „Пункт за диагностика на
автомобилни гуми“, разрешение за строеж №113/03.06.2005г. Проектът не е бил
открит в архива в община Казанлък, нито в кабинетите на техническата служба,
като вещото лице прави предположение, че е бил допуснат с виза на главния
архитект /л.154/.
В обяснителна записка към
ОУП, в част „2.20. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО Казанлък“ се
съдържа правилото на чл.11, според което „Влезлите в сила или одобрените до
датата на обнародването на заповедта за одобряването на общия устройствен план
подробни устройствени планове за територията на община Казанлък запазват
действието си“ /л.155/.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбите:
Предмет на оспорване е Виза за
проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на
гр.Казанлък, издадена от Главния архитект на община Казанлък и обективирана в
скица № 47/ 18.01.2019г. Същата се сочи, че е издадена на
основание чл.140, ал.3 от ЗУТ и въз основа на КЗСП, одобрен със Заповед №149/ 30.10.1995г.
при съобразяване показателите за застрояване по ОУП на гр.Казанлък.
Визата по чл. 140, ал.
2 ЗУТ представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват
поземления имот и съседните му имоти, а съдържанието й се изчерпва с означаване
на сградите и постройките, линиите и параметрите на застрояване. Затова в тази хипотеза, визата не допълва или
променя плана и съответно не става част от него. Разпоредбата на чл. 140, ал.
3 ЗУТ, за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал.
6 - 8 ЗУТ, допуска при минимални отклонения в исканото застрояване,
изрично посочени в разпоредбите, за да не се процедира изменение на ПУП,
промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. Съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал.
6 и чл. 134, ал.
6, 7
и 8,
както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е
задължително. Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131
с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с
нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата.
В хипотезата на
чл.140, ал.3 от ЗУТ, относима и към настоящия случай, визата е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал.1
от АПК вр. чл. 214, т.1
от ЗУТ и като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал.1
от ЗУТ. В случая в издадената виза върху скица № 47/ 18.01.2019г. органът се е
позовал именно на разпоредбата на чл.140, ал.3 от ЗУТ като правно основание за
издаването й, а съдържанието на визата се свързва и с промяна на
параметрите на застрояване на УПИ ХІІІ-6322,6323 спрямо предвидените в плана за
застрояване за този имот. Доказа се по делото, че в графичната си
част оспорената виза представлява точно копие на действащия за УПИ ХІІІ-6322, 6323 план за
застрояване, а именно — Квартално-застроителния и силуетен план, одобрен със
Заповед № 149/30.10.1995г /л.8, л.55 по делото, ССТЕ, отговор на въпроси №2 и
3, л.89/. С визата за проектиране се допуска сграда в УПИ ХІІІ-6322, 6323,
която е идентична с предвидената в ПУП, не се променят разположението и
конфигурацията на сградите, предвидени в имота с действащия за него план, не се
променя начинът на застрояване - свързано с УПИ ХІІ-8322, ІV-6324 и ХІV-6324,
кв.241 по плана гр.Казанлък - както в КЗСП, така и във визата; не се променя с
визата характерът на застрояване - средно застрояване, 4 етажа, с височина до
15м; не се променя предназначението на УПИ ХІІІ-6322,6323; не са променени отстоянията
на предвиденото в УПИ ХІІІ-6322, 6323 до сградите през двете улици - експерта
сочи, че тези отстояния във визата са котирани точно според действащия ПУП-КЗСП,
одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г. /ССТЕ/л.87 и сл/. Доколкото обаче във
визата са указани параметри на застрояване съобразно ОУП на гр.Казанлък и
различни от тези в КЗСП от 1995г. /според допълнителното заключение на ССТЕ, предвиденото
по КЗСП застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 е невъзможно да се изпълни при
спазване на зададените в оспорената виза градоустройствени показатели - л.153/,
съдът приема, че с визата в случая се променя планът за застрояване на имота от
гл.т.параметрите на застрояване и същата подлежи на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност. В същия смисъл е и Определение №8344/04.06.2019г
постановено по адм.д. №5788/2019г по описа на ВАС/.
В случая жалбата на
И.С. и М.С. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от
оспорване. Съгласно чл.131, ал.1 вр.с чл.140 ал.3 от ЗУТ, заинтересувани лица в
производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана, като според ал.2 са посочени кои са
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти. Според чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ /която хипотеза
жалбоподателите И. и М. С. обосновават/ - това са съседните имоти, включително
имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния. Жалбоподателите С. са
собственици на УПИ VІІІ-6319 и притежават вещни права в него, но този имот не е
непосредствено засегнат, тъй като не се доказва с оспорената виза да се
предвиждат намалени разстояния спрямо застрояването в техния имот. Съображенията за това
са следните:
От една страна оспорената
виза, в частта относно разстоянието от 4.00м от линията на застрояване в УПИ
ХІІІ-6322,6323 до регулационната линия на УПИ VІІІ-6319 /съсед през улицата-тупик/,
възпроизвежда действащия за УПИ ХІІІ-6322,6323 план, а именно – одобрения със
Заповед №149/30.10.1995г на Кмета на Община Казанлък КЗСП на кв.241 за парцели
ІV-6324, ХІІ-8322 и ХІІІ-6322,6323.
Изявлението в жалбата „многократно сме искали кмета да отмени тази
незаконосъобразна заповед №149/30.10.1995г“, не съдържа изявление плана да е
бил отменен, това не се и доказва. Съгласно ССТЕ този план е действащия за
имота /отговор на въпрос №3 - л.89/. Посоченият план е представен на л.8 по
делото, като предвижда отстояние между
линията на застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 до имота, съставляващ кадастрална
основа за УПИ VІІІ-6319 - 4.00м, така както е и котирано то в оспорената виза
от 30.01.2019г. върху скица № 47/ 18.01.2019г. /ССТЕ, л.90/. Следва да се
отбележи, че към датата на одобряване на КЗСП /заповед №149/30.10.1995г./, УПИ
VІІІ-6319 е с друга форма, като в източната му част не е било предвидено
застрояване с действащия за него ПУП-ПЗ, одобрен със заповед от 1987г. /л.8,
л.153/. Следователно не с визата от 30.01.2019г. е допуснато въпросното
разстояние от 4м през улица-тупик.
Отделно от
изложеното, не се доказва намалено
разстояние по смисъла на чл.32 от ЗУТ. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗУТ разстоянието
между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или
равно на височината на жилищните сгради. Разпоредбата на ал.2 се отнася за изискуемо разстояние
между жилищни сгради на основно застрояване през дъно на УПИ и е явно
неотносима към случая, а ал.3 указва как се определя разстоянието между
сградите по ал.1 и ал.2. Действащ за УПИ VІІІ-6319
ПУП-ПЗ е одобреният със Заповед №РД-02-14-192/1987г, според който в югозападния ъгъл на УПИ VІІІ-6319 е
потвърдена съществуваща едноетажна жилищна сграда, за която е предвидено
надстрояване с още един етаж, а в
източния край на парцела няма предвидено застрояване (ССТЕ допълнително
заключение, л.153). Жилищна сграда е построена в югозападния ъгъл на УПИ
VІІІ-6319 /означена с „1“ на скицата на л.23 и на скица №47/18.01.2019г –л.42/.
Разстоянието между застрояването в УПИ ХІІІ-6322,6323 до жилищна сграда на
основно застрояване до предвидената и изпълнена в югозападната част/ъгъл/ на
УПИ VІІІ-6319 жилищна сграда не се твърди да е намалено с визата, то не се и доказа да е по-малко от изискуемото.
Поради това, че не
са жилищни и на основно застрояване
построените в източната част на УПИ VІІІ-6319 постройки /едноетажна сграда със ЗП 62 кв.м, означена с
„2“ на скицата от СГКК-Стара Загора, предназначение „сграда на транспорта“,
както и едноетажна сграда със ЗП 12 кв.м-сграда „3“ „постройка на допълващо
застрояване“/, неотносимо е спрямо тях изискването на чл.32, ал.1 от ЗУТ. Постройката
с идентификатор 2 в ПИ 35167.502.6319 /за който е образуван УПИ VІІІ-6319/,
спрямо която жалбоподателите обосновават че е намалено с визата изискуемо се разстояние, представлява - „Пункт за диагностика на
автомобилни гуми“, сграда на допълващо застрояване според ССТЕ, л.154. Тази сграда не е придобила характер на сграда
на основното застрояване в имота на основание виза №46/18.01.2019г, издадена от
Главния архитект на община Казанлък, допускаща проектиране на надстройка с
жилищен етаж, защото тази виза не е влязла в сила нито към 30.01.2019г/дата на
издаване на оспорената виза/, нито до приключване на съдебното дирене по
настоящото дело. Визата от 18.01.2019г. върху скица № 46/ 18.01.2019г. е
обжалвана от Р.С. /писмо вх.№3951/24.07.2019г на л.139 и др./, образувано в
тази връзка - адм.д.№ 501/2019г по описа на АС-Стара Загора не е приключило с
влязъл в сила акт /л.136—137/. Именно с издадената на 18.01.2019г. виза за
проектиране на жилищна надстройка на нежилищна сграда в УПИ VІІІ-6319 вещото
лице обвързва извод, че е престанало да отговаря на чл.32 от ЗУТ отстоянието от
4м през тупика /отг.на въпрос №1 от ССТЕ/. Експертът уточнява /в отговор на
въпрос №5/, че до момента, в който сградата в източния край на УПИ VІІІ-6319 е
била нежилищна отстоянието от КЗСП е било коректно. След жилищната надстройка, допусната с виза
за проектиране върху скица № 46/18.01.2019г и разрешение за строеж № 68/ 11.04.2019г,
разстоянието от 4м до съседната сграда през улица става по-малко от нормативно
изискуемото/ССТЕ на л.90/.
Следователно не е в
нарушение на чл.32 от ЗУТ, разстоянието
от 4.00 м, предвидено между застрояването на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241
по плана на гр.Казанлък с оспорената виза от 30.01.2019г и постройки на
допълващото застрояване, застроени в източната част на УПИ VІІІ-6319. Макар УПИ ХІІІ-6322,6323 и УПИ VІІІ-6319 да са съседи през улица, с
оспорената виза не са допуснати намалени разстояния между застрояването с
жилищни сгради на основното застрояване в тези имоти. С оглед на изложеното не
е налице спрямо жалбоподателите С. хипотезата на т.3 на чл.131 ал.2, във връзка
с с чл.131 ал.1 от ЗУТ. Не се твърди, нито доказва друга от предвидените в
чл.131, ал.2 от ЗУТ хипотези спрямо собствения на С. УПИ VІІІ-6319,
следователно този имот не е непосредствено засегнат от издадената виза. Жалбата
на И.С. и М.С. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от
оспорване и следва същата да се остави
без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати.
Жалбата на Р.С. и
В.Г., в частта, насочена против Общия устройствен план на гр.Казанлък, одобрен с Решение № 579/
26.10.2017г. на Общински съвет – Казанлък, е процесуално недопустима на
основание чл.159 т.1 и т.4 от АПК. Според чл.215, ал.6 от ЗУТ не подлежат на
обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения. Съгласно чл.127, ал.6
от ЗУТ общият устройствен план се одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на
общината. Решението на общинския съвет се изпраща в 7-дневен срок от приемането
му на областния управител, който може в 14-дневен срок от получаването да върне
незаконосъобразното решение за ново обсъждане или да го оспори пред съответния
административен съд при условията и по реда на чл. 45 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Решението на общинския съвет се изпраща за обнародване в "Държавен
вестник", ако не е върнато за ново обсъждане или не е оспорено пред
съответния административен съд, а ако е оспорено - след приключване на съдебното
производство. Одобреният общ устройствен план се публикува в интернет
страницата на съответната община. Анализът на действащата
нормативна уредба сочи, че общите устройствени планове и техните изменения не
подлежат на обжалване, с изключение правомощието на областния управител да
върне за ново обсъждане или да оспори пред съответния административен съд, при
условията на чл. 45 от ЗМСМА, незаконосъобразно решение за одобряване на ОУП. Допустимостта
на изключване от съдебен контрол е предвидена в разпоредбата на чл. 120, ал.
2 от Конституцията на Република България. Именно поради
конституционно закрепената възможност за изключване от съдебен контрол на
определени административни актове, законодателят е посочил в нормата на чл. 215, ал.
6 от ЗУТ, че не подлежат на обжалване общите устройствени планове и
техните изменения. Предвидената необжалваемост произтича от същността на общите
устройствени планове да определят преобладаващото предназначение и начина на
устройство на отделните структурни части на териториите в обхвата на плана и да
са основа за цялостното им устройство - чл. 103, ал.
2 ЗУТ и чл. 104, ал.
1 от ЗУТ. За други правни субекти, освен за изрично посочения от
закона областен управител, възможност за оспорване по съдебен ред на ОУП не
възниква. Затова жалбата на Р.С. и В.Г., в частта й, с която се оспорва Общия
устройствен план на гр.Казанлък одобрен с
Решение №579/26.10.2017г на ОбС Казанлък, с искане за обявяването му за нищожен,
е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото в тази част
следва да се прекрати.
Жалбата на Р.С. и
В.Г.
против Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по
плана на гр.Казанлък, издадена от Главния архитект на община Казанлък и
обективирана в скица № 47/ 18.01.2019г, като такава
подадена от тях спрямо подлежащ на оспорване и съдебен контрол за
законосъобразност административен акт, в качеството им на заинтересувани лица
по см.на чл.131, ал.2, т.1, вр.с ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.140 ал.3 от ЗУТ,
и в законоустановения 14-дневен срок /подадена е на 13.02.2019г. при датата на
получаване на визата на 01.02.2019г. - л.21 и л.32 по а.д.№ 95/ 2019г/, е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество тази жалба е и основателна.
Обжалваната Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по
плана на град Казанлък, обективирана в комбинирана скица №47/18.01.2019г /л.42/
е издадена на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ по заявление вх.№ 194-Р-432-1 от
16.01.2019г, подадено от Р.Г. С. и В.Д.Г.,
от материално и териториално компетентен по см.на чл.140 ал.7, вр.с ал.3
от ЗУТ административен орган — Главен архитект на Община Казанлък.
Визата е издадена в
писмена форма върху комбинирана скица № 47/18.01.2019г. с обхват поземления
имот УПИ ХІІІ-6322,6323 и съседните му имоти, съдържа означени налични сгради и
постройки – в случая в съседните имоти, нанесени са линиите на застрояване в
посочения УПИ и допустимите височини, плътност, интензивност на застрояването и
изискване за минимум озеленяване. Изложени
са мотиви на административния орган за обосноваване на цифрово посочените показатели за застрояване на
имота, които мотиви се съдържат в придружително писмо до заявителките /л.44 по
делото/.
Оспореният акт
обаче е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Според
чл. 140, ал.
2 ЗУТ визата е копие-извадка
от действащия ПУП, а чл. 140, ал.
3 ЗУТ, за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал.
6-8 ЗУТ, допуска при минимални отклонения в исканото застрояване,
изрично посочени в разпоредбите – при промяна само на разположението или
конфигурацията на предвидените в ПУП сгради/хипотеза на ал.6 на чл.134/,
респ.при промяна на начинът
на застрояване само между два урегулирани поземлени имота за ниско застрояване/ал.7 на чл.134/,
респ. за допускане от високо в средно и/или
ниско и от средно в ниско по характер застрояване/ал.8 на чл.134/, за да не се процедира изменение на ПУП, промяната и допускането на
застрояването да се извърши с издаване на виза.
В тази връзка самата виза по чл. 140, ал.
3 вр. чл. 134, ал.
6, респ.вр.с чл.134 ал.7 или чл.134 ал.8 от ЗУТ предполага наличието
на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в
действащия ПУП, но в очертаните от закона предели.
В контектста на
така изложеното, спорният и подлежащ на преценка въпрос е дали предвиденото в
оспорената Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241
по плана на град Казанлък, обективирана в комбинирана скица № 47/ 18.01.2019г
/л.42/, застрояване е за обект от посочените в чл.140, ал.3 от ЗУТ, вкл. дали е
налице отклонение от действащия за
посочения имот ПУП в рамките на ограниченията по чл.134 ал.6-8 от ЗУТ.
В случая Визата
допуска проектиране на сграда на основно застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град
Казанлък. Според СТЕ /отг.на въпрос №4, л.90/, посочения УПИ, съгласно
действащия ПУП-КЗСП, е предназначен за застрояване с четириетажна жилищна
сграда, а такава е предвидената и във визата /„във визата е допуснато
проектиране на четиритежна жилищна сграда с максимална кота корниз 15 м“, л.90/.
Оспорената виза не е за обект от предвидените в чл.140 ал.3 от ЗУТ - строежи по чл. 12, ал. 3,
чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал.
6, нито обект - недвижима културна ценност.
Не се установява с визата
да е допуснато отклонение от предвидените в хипотезите на чл.134, ал.6-8 от ЗУТ, вр.с
чл.140 ал.3 от ЗУТ. Не е налице хипотезата на чл.134, ал.6 от ЗУТ, според която „Когато
при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване
и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът
на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не
е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване
се определя с виза по чл. 140“.
Издаването на виза в тази хипотеза се свързва с промяна в разположението и
конфигурацията на предвидените с действащия план сгради, а в случая не е
променено разположението и конфигурацията на предвидената в УПИ ХІІІ-6322,6323
с КЗСП, одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г сграда. Оспорената виза в
графичната си част представлява точно копие на действащия за УПИ ХІІІ-6322, 6323 План за застрояване, а именно —
Квартално-застроителния и силуетен план, одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г
на Кмета на община Казанлък, като
допуска сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323, съобразно предвижданията в
действащия ПУП /ССТЕ отговор на въпроси
№2 и 3, л.89/. Следователно хипотезата на чл.134, ал.6, вр.с чл.140 ал.3 от ЗУТ
не е налице.
Според чл.134 ал. 7 от ЗУТ, по реда на ал. 6 може да се промени начинът на застрояване
само между два урегулирани поземлени имота за ниско застрояване при спазване на
останалите изисквания и при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на
собствениците на двата имота. В този случай не е необходимо визата за
проектиране да се съобщава на заинтересуваните лица. Допуснатото застрояване се
отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Начинът на застрояване за
УПИ ХІІІ-6322,6323 и съседните му имоти не е променен с визата, нито тези имоти
са за ниско застрояване. Начинът на застрояване е определен в чл. 21, ал. 1 ЗУТ, а именно като свободно и свързано.Начинът на застрояване в УПИ
ХІІІ-6322,6323 е свързано с УПИ
ХІІ-8322, ІV-6324 и ХІV-6324, кв.241 по плана гр.Казанлък—както в КЗСП, така и
във визата/ССТЕ, отг.на въпрос №4, л.90/.
Според чл.134, ал.8 от ЗУТ
без да
се изменя планът за застрояване и без да се променя установеното с плана за
регулация предназначение, по реда на ал. 6 може да се допуска от високо в
средно и/или ниско и от средно в ниско по характер застрояване. Характерът на застрояване е определен в чл. 23, ал. 1 ЗУТ, като същият е в зависимост от височината на сградите на
основното застрояване – ниско, средно или високо. В случая не е налице и
промяна на характера на застрояване. По действащия план /посочения КЗСП/ УПИ ХІІІ-6322,6323 е предназначен за
застрояване с 4 етажна жилищна сграда, с визата е предвидено съответно застрояване
на сграда на 4 етажа с височина до 15 м, т.е средно застрояване /ССТЕ отг.на
въпрос №4, л.90/.
Следователно неправилно
като основание за издадената виза е посочена разпоредбата на чл.140, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл.134 ал.6-8, доколкото не се установи да е налице никоя от
предвидените в нея хипотези.
Оспорената виза от
30.01.2019г., издадена от Главния архитект на община Казанлък в текстовата си
част указва съобразяване с показатели за застрояване: max: Пл.застр.=70%, max Кинт=2, min
Пл.озел.= 30%; max. кота корниз =
15м, както и указва да се спази чл.27 ал.4 от ЗУТ. Да се осигурят необходимите
гаражи и паркоместа в границите на урегулирания поземлен имот съгласно чл.43
ал.1 от ЗУТ.
Спорен е въпросът за
съответствие със закона на указаните показатели за застрояване. По делото се
доказа, че посочените цифром във визата показатели за застрояване на УПИ
ХІІІ-6322,6323 не са относимите за застрояване на този имот. Със заповед № 149/ 30.10.1995г е одобрен
КЗСП с предвидено застрояване жилищно, 4-етажно, свързано в УПИ ХІІ-8322, УПИ
ХІІІ-6322,6323, УПИ ІV-6324 в кв.241, /л.8, л.56/. Според ССТЕ приблизителните
градоустройствени показатели, предвидени в КЗСП от 1995г. за УПИ
ХІІІ-6322,6323, са коефициент на застрояване Кинт = 4.44, плътност на
застрояване = 84 % (отговор на въпрос №2 от допълнителната ССТЕ, л.154). Според вещото лице определените в план и
силует с КЗСП задължителни линии на застрояване, размери, височини и коти
оформят сграда с 4,44/2 =2,22 пъти по-голяма РЗП и с 84%-70=14% по-малка ЗП от
допустимите по ОУП и виза показатели, и че предвиденото по КЗСП застрояване е
невъзможно да се изпълни при спазване на зададените в настоящата скица-виза
градоустройствени показатели /л.154/. Установява се от експертизата, че в
непосредствено съседство с УПИ ХІІІ-6322,6323 е изпълнена сграда в УПИ ІV-6324,
съгласно КЗСП от 1995г, както и сграда в по-късно обособения УПИ ХІV-6324, също
предвидена в КЗСП от 1995г., като по принцип редуцирането на обема на сградата
в процесния имот по зададените в оспорената виза градоустройствени показатели,
според експерта, неминуемо ще промени
обемно-пространственото оформление на тази част от квартала спрямо КЗСП от
1995г. Причината е, че предвидената по КЗСП сграда е повече от два пъти
по-голяма от допуснатата по сега действащите показатели сграда. Новата сграда
трябва да промени драстично зададената си форма, за да покрие два калкана,
губейки повече от половината си обем/л.154/.
Следователно неправилно в оспорената виза органът е указал показатели за застрояване според зоната, в която попада имота според ОУП на гр.Казанлък от 2017г. За УПИ ХІІІ-6322,6323 е налице действащ план за застрояване - КЗСП, одобрен със заповед от 30.10.1995г, действащ към 31.03.2001г., когато влиза в сила ЗУТ. Съгласно § 6, ал. 1 от ЗУТ действуващите към деня на влизането му в сила териториални, общи и подробни градоустройствени планове /какъвто е и кварталнозастроителния и силуетен план, одобрен в случая със Заповед № 149/ 30.10.1995г, на основание чл.32 ал.1 т.3 ЗТСУ, чл.61 ал.1, 2, чл.63 ал.3 и ал.4 от ППЗТСУ/ запазват действието си и могат да се изменят съобразно действуващия закон.
С оспорената виза, без да се изменят разположението и конфигурацията на
предвидените с плана сгради в имота, нито начина, нито характера на
предвиденото с план застрояване в него, са променени показатели за застрояване на УПИ
ХІІІ-6322,6323, с което на практика е изменен плана за застрояване при липса на
хипотеза от регламентираните в чл.140, ал.3 от ЗУТ, нито се установява относимо
нормативно основание.
Неоснователно е
становището на ответника, че са относими показателите за застрояване на имота,
предвидени за зона Жс в действащия ОУП на община Казанлък, одобрен с решение
№579/26.10.2017г на Общински съвет – Казанлък и на чиито стойности,
показателите за застрояване, указани във визата съответстват (извадка от ОУП на
л.57, л.162, ССТЕ л.88). Съгласно чл.103а от ЗУТ, в проекта за общ устройствен
план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове,
одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124.
Промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените
имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за
изграждането на обекти – публична държавна собственост или публична общинска
собственост, както и с цел защита на обществени интереси – опазване на околната
среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени
територии и защитени зони. В случая промяната на показателите за застрояване
на УПИ ХІІІ-6322,6323 посредством
посочване като пределни стойности на коефициент на застрояване - 2, съответно
плътност на застрояване на имота - макс 70%, съответно на предвиденото за зона
Жс по ОУП на гр.Казанлък, не осъществява хипотезата на изключението, предвидено
в изр.второ на чл.103а ал.1 от ЗУТ. Не се предвижда изграждане на обект –
публична държавна или публична общинска собственост, нито се обосновава наличие
на някоя от ценносттите, с каквато цел разпоредбата обвързва възможността за
подобно изключение: защита на обществени интереси – опазване на околната среда
и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и
защитени зони. Съгласно
чл. 103а,
ал.3 от ЗУТ с влизането в сила на нов ОУП се спира действието по
прилагането на заварените ПУП, в частите, в които с ОУП се предвижда промяна на
предназначението и начина на устройството на ПИ в случаите по ал.1, т.е. само
за изграждане на обекти публична държавна или публична общинска собственост,
както и с цел опазване на обществените интереси. Застрояването в имота на
жалбоподателите не попада в нито една от хипотезите на чл. 103а,
ал.1 изр.второ от ЗУТ. Не се установява да е спряно приложението на КЗСП, одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г. Посоченият план
е действащ /в този смисъл ССТЕ по делото/, одобрен е преди приемането и влизане
в сила на ЗУТ, липсват данни да е изменян, в този смисъл е заварен ПУП, одобрен
до датата на издаване на разрешение за процедиране на ОУП на гр.Казанлък, по
см.на чл.103а ал.1 изр.първо от ЗУТ. Поради това предвижданията за застрояване
на имота на заявителките, предвидени с действащ ПУП е следвало да се съобразят при издаването на визата.
По
изложените съображения съдът намира, че Виза за проектиране на жилищна сграда в
УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък, издадена на 30.01.2019г.
от Главния архитект на община Казанлък и обективирана в комбинирана скица
№47/18.01.2019г., следва да се отмени по жалба на Р.С. и В.Г., и на основание
чл.173, ал.2 АПК преписката да се върне за ново произнасяне по по заявление
вх.№ 194-Р-432-1 от 16.01.2019г, подадено от Р.Г. С. и В.Д.Г., съобразно дадените указания по тълкуването и
прилагането на материалния закон, а именно да се съобразят при издаване на
визата показателите за застрояване на посочения имот съобразно действащ ПУП.
Предвид изхода от спора се
явява основателно искането на жалбоподателката Р.С. за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 990лв., от които - 600лв., заплатен
адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита от 18.09.2019г. и разноски за експертизи в размер на 390лв. По
аргумент от чл.78 ал.1 вр.с чл.144 от АПК, сред разноските, подлежащи на
възстановяване при положителен изход от спора за съответната страна е
заплатеното „възнаграждение за един адвокат“, поради което неоснователно се
явява искането да бъде присъдено в полза на Р.С. и заплатеното на втори адвокат
възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2 АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на И.Г.С. и М.З.С., двамата с адрес ***, против Виза за проектиране на
жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък,
издадена на 30.01.2019г. от Главния архитект на община Казанлък и обективирана
в комбинирана скица № 47/18.01.2019г., като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Р.Г.С. и В.Д.Г., в частта й, с
която се оспорва Общия устройствен план на гр.Казанлък, одобрен с решение № 579/ 26.10.2017г. на Общински съвет – Казанлък, като
процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.С.
и В.Д.Г. Виза
за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241 по плана на
гр.Казанлък, издадена от Главния архитект на община Казанлък и обективирана в
скица № 47/ 18.01.2019г, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА делото като преписка
на административния орган - Главния архитект на община Казанлък, за ново
разглеждане и произнасяне по заявление вх.№ 194-Р-432-1 от 16.01.2019г.,
подадено от Р.Г.С. и В.Д.Г., съобразно
дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
ОСЪЖДА Община Казанлък да
заплати на Р.Г.С. с ЕГН **********,***, сумата от 990 лв /деветстотин и
деветдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: