МОТИВИ
към присъда №48/18.09.2018г. постановена по НЧХД №252/2018г. по
описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Г. ***, ЕГН **********,
е предявена тъжба и повдигнато обвинение от Г.С.Г. ***, за престъпление по чл.146,
ал.1 от НК - за това, че на 26.03.2018г. в гр.Димитровград, Хасковска Област,
казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.Г.– „Мръсен черен цигани“;
„Педераст, долен педал“; „Ще ти еба майката“, в негово присъствие.
Тъжителят поддържа тъжбата, предявява и
граждански иск, за обезщетение на причинените от описаното престъпление неимуществени
вреди в размер на 2000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Упълномощеният повереник пледира за признаване на
подсъдимия за виновен. Счита, че с действията си същият е осъществил престъпния
състав на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като безспорно били
установени конкретни думи, които е казал подсъдимия и които представляват нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя. Пледира за признаването на
подсъдимия за виновен и за налагане на предвиденото в закона наказание, счита,
че следва да бъде уважен и предявения граждански иск в пълен размер. Претендира
за заплащане и на направените по делото разноски.
Подс.Г.С. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се
признава за виновен по предявеното му обвинение, заявява, че тъжителя е
извършил действия за физическа саморазправа, обиждал го е и му се е заканил, а
той от своя страна се отбранявал. Очаква оправдателна присъда.
Упълномощеният защитник на подсъдимия пледира за
оправдаването на подзащитния му, доколкото било доказано по несъмнен и
безспорен начин, че и двамата участници в конфликта взаимно са си нанесли обиди.
Счита, че трябва да бъде приложена разпоредбата на чл.146, ал.2 от НК и
подзащитният му да бъде освободен от наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
В
началото на 2018г. тъжителят Г.Г. започнал ремонт на жилището си- находящо се в
гр.Димитровград, ***, като за целта ангажирал свидетелите Д.Р.и Т.Р., които да
извършат ремонтните дейности. В началния етап на ремонта били къртени плочки в
банята, като били използвани вдигащи значителен шум машини. В последствие
етапът на ремонтни дейности към месец март достигнал до изпълнение на шпакловки
по стените, като свидетелите Р.не работели всеки ден на този обект.
На
26.03.2018г. свидетелите Р.извършвали дейности по шпакловане на стените, когато
следобед при тях дошъл подс.Г.С.- живущ в същия вход, който отправил забележка
за вдигания шум.
Около
половин час след случилото се- след 15,00ч., в жилището дошли собствениците-
тъж.Г.Г. и неговата съпруга- св.Р.Г., за да проверят как се извършват
ремонтните работи. Тогава тъж.Г. разбрал от свидетелите Р., че съседът под тях-
подс.С., се е качил преди малко и им е направил забележка да не вдигат шум. В
същото време от апартамента под тях започнало чукане по тавана и се чули
псувни. Това принудило тъж.Г. да слезе до долния апартамент, за да установи
проблема със съседа си. След като подс.Г.С. отворил вратата, започнал разговор
със съседа си тъж.Г.Г., в който разговор подс.С. нарекъл тъж.Г.: “Мръсен черен циганин”, „Педераст, долен педал”, „Ще ти еба майката”. Тези думи били
възприети както от тъж.Г., така и от неговата съпруга- св.Р.Г.и свидетелите Т.и
Д.Р., които били до входната врата на апартамента на тъжителя и от там чули
казаното от подсъдимия. След тези думи тъж.Г. се прибрал разтревожен в жилището
си, като споделил със съпругата си и с работниците- извършващи ремонта, че ще
отиде да подаде жалба в полицията, тъй като се чувствал засегнат и обиден от
казаното от съседа му Г. по негов адрес.
Така
тъж.Г. ***, където подал жалба с описание на случилото се.
В
същото време подс.С. подал сигнал за вдигане на шум, като на място дошли
полицейските служители Х.Р. и Н.Н.. Последните извършили проверка в апартамента
на тъж.Г., където заварили да работят св.Т.и Д.Р.и не установили прекомерен шум
и нарушаване на нормите за тишина. Свидетелите Р.заявили на полицейските
служители, че съседа им от долния апартамент се е качил при тях и им правил
забележка за шума и че собственика на ремонтирания апартамент отишъл в
полицията да подава сигнал, след като чули пререкания и обиди от страна на съседа
С. към собственика на апартамента над него Г.. След което полицейските служители се отправили
към подателя на сигнала за нарушаване на тишината- подс.С., от когото разбрали,
че до преди малко се вдигало шум и че са се скарали със съседа си Г., като
подсъдимия заявил, че си изпуснал нервите. По подадената от тъж.Г. жалба била
образувана полицейска преписка № 254-1816/27.03.2018г. в РУ-МВР- Димитровград,
по която работела полицейският служител Ж.Д. и която снела обяснения от
участващите в спора.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели Д.Р., Т.Р., Р.Г., В.С.,
К.З., Х.Р., Н.Н., Ж.Д. - които бяха възприети от съда по начин и в обем- описан
по-долу, от приетите по делото писмени доказателства, както и от обясненията на
самия подсъдим Г.С..
При така установената фактическа обстановка, с оглед
нейното изясняване съобразно текста на предявените с тъжбата обвинения, бяха
проследени събраните по делото
доказателства. При техният анализ се установява следното: -
безспорно е, че между подсъдимия и тъжителя e възникнал
конфликт, породен от недоволството на подс.С. от вдиган шум от ремонтни
дейности- извършвани в апартамента на тъж.Г.. Спорните моменти се свеждат до отправените
от подс.Г. думи към тъж.Г. и по-конкретно дали те са били вследствие на
физическо съприкосновение и отправени закани от страна на тъжителя към
подсъдимия, както и дали е налице реторсия.
По отношение на предявеното обвинение- за извършено
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, съдът също намери за установено и доказано
по безспорен начин.
Видно от свидетелските показания на свидетелите Д.Р., Т.Р.,
Р.Г., Ж.Д., спрямо тъж.Г.Г. са били употребени и отправени от подс.С. ругатни и
псувни, като част от свидетелите си спомнят и конкретните изречени думи.
Съдебната практика изисква, за да е осъществен
основният състав на престъплението “обида”- чл.146 от НК деецът/подсъдимият/ да
изрази чрез думи или действия отрицателна оценка, мнение за личното достойнство
на засегнатия, в негово присъствие. НеобхоД.е от обективна страна деецът да
каже или извърши нещо унизително с оглед на приетите в обществото морални норми
на човешко общуване за достойнството на друго лице. Така състава на това
престъпление се осъществява чрез използване на унизителни от гледна точка на
морала думи или действия, отразяващи отрицателни качества, унизителни за
пострадалия движения или думи и то в негово присъствие. Едновременно с това
деецът следва да съзнава, че тези негови думи са унизителни за честта и
достойнството на пострадалия.
Налице са свидетелските показания на свидетели, които
са възприели лично и непосредствено изреченото от подсъдимия спрямо тъжителя-
това са свидетелите Д.и Т.Р.и и св.Р.Г.. Видно от техните показания, същите
заявяват, че са чули удряне по тавана на долния апартамент- в който бил
подсъдимия, както и отправени на висок тон обръщения. Тези трима свидетели
заявяват също, че тъж.Г. е слязъл до долния апартамент именно поради тези
причини- съобщеното му от свидетелите Р.оплакване от съседа им под тях, както и
непосредственото възприемане от тъжителя на чукането и викането от долния
апартамент по отношение на извършващите се ремонтни работи. Същите свидетели
заявяват, че вратата на апартамента на тъж.Г. е била отворена и свободно чували
какво се случва в коридора на долният етаж. Дори свидетелите Д.Р.и Р.Г.заявяват,
че са възприели и визуално ставащото, доколкото от входната врата на
апартамента виждали през стълбищната площадка входната врата на апартамента, в
който бил подс.С.. Както свидетелите Р., така и св.Г.заявяват, че са чули ясно
как подс.С. се е обърнал към тъж.Г. с думите “Мръсен черен циганин”, „Педераст, долен педал”, „Ще ти еба майката”. Това
обстоятелство не се отрича като цяло и от самия подсъдим, но следва да се
отбележи, че намира подкрепа и в косвените доказателства- а именно в
показанията на св.Ж.Д.- полицейски служител, разглеждащ жалбата на тъж.Г.. Св.Д.
ясно заявява, че си спомня при подаването на жалбата от тъж.Г., че същият й е
споделил, че към него подсъдимият се е обърнал със същите думи “Мръсен циганин… Педераст.. майка ти ще еба”.
В случая следва да се посочи, че на практика няма
конкретно оспорване на думите, които подс.С. е изрекъл спрямо тъж.Г., като
показанията на така описаните по-горе свидетели са еднопосочни, взаимно
подкрепени и безпротиворечиви. Противоречия се внасят единствено от показанията
на свидетелите В.С.- син на подс.С. и на св.К.З.- приятелка и живуща в едно
домакинство с подсъдимия.
Св.В.С. заявява, че същия ден бил с баща си в
апартамента на св.К.З., като искали да си починат, но вдигания шум от
извършваните ремонтни дейности на апартамента над тях, им пречел, поради което
и баща му направил забележка на строителните работници. Не след дълго, според св.В.С., тъж.Г. дошъл
до техния апартамент, избутал навътре отворилият му вратата подс.С., хванали се
за яките и започнали да се обиждат, като тъж.Г. се заканил да убие подсъдимия. Нещо
подобно заявява и св.К.З., която казва в показанията си, че тъжителят избутал
навътре подсъдимия и му се заканил, че ще го убие, като също споменава, че
същият ден дошъл и синът на подсъдимия- В..
Следва да се отбележи, че така описаните по-горе двама
свидетели заявяват, че са били в апартамента на подсъдимия и че са възприели
ставащото, бидейки в хола на същия, без да имат участие и без да се намесват. В
тази връзка обаче възникват значителни съмнения относно достоверността на
казаното от тях, доколкото част от изнесените обстоятелства се представят за
първи път в съдебно заседание, въпреки, че е била извършвана полицейска
проверка, материалите от която са приобщени като доказателства по делото. Така
например, присъствието на св.В.С. в апартамента на подсъдимия за първи път се
съобщава като обстоятелство едва в съдебно заседание. До преди това няма дори и
споменаване за това, че в апартамента на подсъдимия е имало и друг човек освен
подс.Г.С. и св.К.З.. Още повече- полицейските служители Хр.Р. и Н.Н.- отишли на
място за проверка на сигнала, не заявяват нищо за трети човек в апартамента на
подсъдимия. Полицейския служител Д.- разглеждаща жалбата по случая и снела
обяснения от участващите, присъстващите и имащи отношение към случая свидетели,
не заявява в показанията си подобен факт, нито пък е снела обяснения от това
лице в хода на полицейската проверка. А всъщност присъстващите и имащите
отношения по случая лица не са многобройни, така че не е представлявало нито
трудност, нито объркване, ако е било установено, че има още едно присъстващо
лице, и то предвид показанията му в с.з.- с немалка роля във възприемането на
ставащото. Но такова установено лице в хода на полицейската проверка липсва,
като липсват и данни по самата проверка от останалите дали обяснения, че е
имало и трето лице в апартамента на подсъдимия- факт, който излиза от
нормалната логика и човешко поведение, при положение, че далите обяснения пред
полицията лица са били напълно наясно със сериозността на ситуацията, след като
са видели намесата вече на полицейските органи и това, че е следвало да опишат
обясненията си. Но нито един не е споменал за подобни обстоятелства и изведнъж
в с.з. се представя като свидетел лице, за което единствено св.К.З. и то в
показанията си в с.з., но не и в обясненията си пред полицията, заявява че е
присъствал.
С така описаните значителни съмнения и предвид
противоречието с останалите свидетелски показания- тези на св.Д.Р.и св.Р.Г.,
съдът не кредитира като достоверни показанията на св.В.С. като достоверни, и
тези на св.К.З. в частта им относно описаното изблъсквате на подсъдимия навътре
в коридора и присъствието на св.В.С. в апартамента в процесния ден и час. Това
е така, тъй като от друга страна св.Д.Р.и св.Р.Г.категорично заявяват, че са
имали визуален контакт със събитията пред вратата на апартамента на подсъдимия,
виждали тъжителя и подсъдимия, както и част от коридора на апартамента на
последния. Никой от тях обаче не заявява, че е имало изблъскване и изобщо
прекрачване на прага в апартамента на подсъдимия от страна на тъжителя.
Заявяват също така, че не са видели и никой да има в коридора на жилището под
тях, освен подс.С.. Тези двама свидетели и св.Т.Р. заявяват също, че не са чули
тъжителя да отправя каквито и да било закани с убийство и по какъвто и да е
начин да обижда или да нагрубява подсъдимия. Логично е да се предположи при
тези показания, че поради някаква причина може да са спестени отрицателни факти
и обстоятелства, за да бъде подпомогнат тъжителя. Но следва да се отчете и друг
факт- показанията на полицейските служители, чието внимание и задължения са
били насочени именно в насока конфликта между настоящите тъжител и подсъдим.
При разследването на ситуацията и снемане на обяснения от имащите отношение по
случая лица е донякъде и закономерно да се описва случилото се от
присъстващите, като в описанието се вмъква завишен драматизъм, дори и да се
акцентира изрично върху обстоятелства, които при друга обстановка не биха
направили толкова силно впечатление. Но не и да се пропускат важни
обстоятелства, които да са в полза на описващият ги и още повече- ако са във
вреда на опонента в конфликта. Тук обаче нито един от полицейските служители не
заявява подобни обстоятелства, които да са били съобщени от подсъдимия или от
друг от свидетелите. Т.е. тези обстоятелства се представят едва в с.з. и
предвид важността им, е трудно да се приеме, че някак случайно са били
пропуснати преди време в процеса на полицейската проверка.
Докато за св.Р.Г. може да се предположи, че като
съпруга на тъжителя би могла да бъде заинтересувана от изхода на делото, то
това не може да се каже за останалите двама свидетели- Д.и Т.Р., които
последователно и безпротиворечиво описват обстановката. А като цяло описаното
от тях съвпада и с казаното от св.Р.Г., като единствено показанията на св.К.З.
и св.В.С. внасят други моменти в установената фактическа обстановка, подкрепени
от обясненията на подсъдимия. Така допълнително внесените елементи от
последните трима обаче Съдът не възприе поради следните причини: - първата е
описаното по-горе невъзприемане за достоверни на показанията на св.В.С. и
отчасти и тези на св.К.Запрянова, предвид не само противоречията им с
останалите доказателства, но и липсата на житейска логика в казаното от тях. На
следващо място следва да се отбележи, че пледираната реторсия не може да бъде приета
в настоящият случай. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че
страните са изравнили позициите си, като на причинителя на обидата веднага е
отвърнато от пострадалия със същата по вид обида. Засегнатият намира
удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. Характеристиката
на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение от правилото,
че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага
съответното наказание. Без значение е коя от двете страни първа е осъществила
престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда. В случая
този институт теоретично е приложим доколкото се касае за обвинение по чл.146 от НК. Но за да бъде обсъждан института на реторсията, следва да бъде установено
по безспорен и категоричен начин не само престъпление от страна на подсъдимия,
но да бъде доказано и за извършено същото такова престъпление от страна на
пострадалия. В случая обаче липсват категорични доказателства за нанесени обиди
от страна на тъжителя към подсъдимия. Налице са откъслечни данни, но не и
доказателства за обратно нанесени обиди. Свидетелите, които заявяват подобни
обстоятелства наблягат и акцентират върху заканата с убийство, но никой от тях
не споменава за конкретно изречени обиди от тъжителя Г. към подс.С.. Следва да
се подчертае обаче, че реторсията се прилага само когато пострадалия отвърне
със същото престъпление на извършителя. В случая има налице нанесени обиди от
страна на подсъдимия към тъжителя, а дори и да се приеме, че тъжителя е
отправил закана за убийство, то тази закана няма как да бъде преценявана на
плоскостта на реторсията, доколкото осъществява състав на съвсем друго- по-тежко
по смисъла на НК престъпление. При липса на еквивалентна реципрочност не може да се говори за реторсия,
а за две отделни престъпления. В случая обаче липсва доказване на второ
твърдяно престъпление, поради което и съдът не приложи института на
реторсията.
В случая е безспорно, че обръщението на подсъдимия С.
към тъж.Г.Г. с думите : “Мръсен черен
циганин”, „Педераст, долен педал”, „Ще ти еба майката” са такива- унижаващи
последния, които са укорими от морална гледна точка, и в същото време думи-
осъществяващи елементите на състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК-
обида. Тези думи освен, че са били насочени към тъж.Г., са били отправени от
подсъдимия в негово присъствие. За използването на такива думи свидетелстват
по-голямата част от свидетелите, които въпреки, че са от кръга познати и
роднини на тъж.Г., Съдът възприе и кредитира, доколкото са еднопосочни и
взаимноподкрепени. Не на последно място, дори и двамата полицейски служители в
показанията си заявяват, че идвайки на место им е било обяснено от намиращите
се там, че подс.С. е използвал ругатни и псувни спрямо тъж.Г., който от своя
страна отишъл да подаде жалба. Предвид тяхната взаимна подкрепеност и
безпротиворечивост, съдът възприе за доказано изричането на тези думи от подс.С.
по отношение на тъж.Г.. Както бе упоменато по-горе, тези думи, явяващи се
ругатни, псувни, се считат за обществено неприемливи и обидни, доколкото
изразяват крайно отрицателното и неетично отношение на казващият ги към този,
към който са отправени.
Поради което и съдът прие за доказано, че на 26.03.2018г.
в гр.Димитровград, Хасковска Област, подс.Г.С. е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Г.Г.– „Мръсен черен цигани“; „Педераст, долен педал“;
„Ще ти еба майката“, в негово присъствие.
От субективна страна
деянието е безспорно установено и доказано, а именно че същото е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл, съзнавайки обществено опасния му характер и предвиждайки
обществено-опасните последици, като е искал или допускал настъпването им /а
именно, ефекта от употреба на думи, с които да унизи честта и достойнството на
пострадалия. Изречените думи- описани по-горе, съвсем не могат да се приемат
като казани на шега, в рамките на уличния жаргон без конкретен умисъл или
нецелящи да засегнат честта и достойнството на пострадалия Г.Г..
С оглед описаното до тук, съдът намери
за безспорно установено и доказано извършването на престъплението- за което
срещу подсъдимия е предявена тъжба- по чл.146, ал.1 от НК, както и участието на
подсъдимия Г.С. в него- като извършител.
Подсъдимият Г.И.С. е роден на ***г. в гр.Ивайловград, живущ ***, адресно
регистриран в гр.Димитровград, Хасковска Област, ул.”******, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан (амнистиран),
ЕГН **********. Събраните характеристичните данни за него са нормални.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.78а от НК, а
именно за престъплението се предвижда наказание „Глоба“, при осъществяването на
деянието не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни,
подсъдимия към момента на извършване на деянието не е осъждан за престъпление
от общ характер, като видно от справката, за единственото му осъждане е бил
амнистиран през 1981г., и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на адм.наказание. Ето защо съдът счете, че подсъдимия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание съобразно приложението на чл.78а от НК.
При
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и нормалните характеристични
данни. В случая не се откриха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради
степента на обществена опасност на деянието, която не е висока и незначителната
такава на дееца, предвид наличието единствено на смекчаващи обстоятелства,
съдът определи предвиденото в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК наказание „Глоба“
в минималния предвиден размер от 1000 (хиляда) лева.
Съдът счете, че с така наложените
наказания ще се постигнат целите на личната и генералната преВ.я, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
По отношение на гражданския иск:
По
делото се събраха достатъчно доказателства за претърпения от престъплението стрес
от страна на тъжителя. С оглед събраните по делото доказателства – показанията
на св.Р.и на св.Р.Г.- говорещи красноречиво за състоянието на Г.Г. след престъплението,
извършено от подсъдимия, съдът прие за установени и доказани нанесените морални
вреди- които са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия
престъпление.
Видно
от събраните по делото доказателства, пострадалия след обидите се е върнал
„почервенял, притеснен, смачкан и унизен“. Това му състояние е установено от
разпитаните по делото свидетели Р.и Р.Г.По отношението на дължимото обезщетение
за причинените от престъплението неимуществени вреди- причинени заради
унижението и уронване на достойнството на пострадалия чрез обидните изречени
думи по негов адрес и то не само в негово присъствие, съдът постанови
подсъдимия да заплати сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от гореописаното престъпление неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 26.03.2018г.
до окончателното й изплащане, като отхвърли като неоснователен и недоказан гражданския
иск в останалата му част- за разликата до пълния предявен размер на неимуществените
вреди от 2000 лева.
След като призна подсъдимия за виновен и му наложи
наказание, съдът постанови същият да заплати на тъжителя Г.С.Г. направените по
делото разноски- на основание чл.189 от НПК - сумата в размер на 500(петстотин)лева-
произтичаща от адвокатско възнаграждение.
Съдът постанови подс.Г.С. да заплати в
полза на държавата сумата от 50 (петдесет) лева - представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, която сума постанови да бъде
заплатена в полза на РС-Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
