РЕШЕНИЕ
№ 15971
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110159932 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Спорна съдебна
администрация)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 309511/01.11.2023
г., уточнена с молба с вх. № 43031/09.02.2024 г. подадена от К. Й. К., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. О. Ч. Й., със съдебен адрес:
********; тел: *********; email: ******** срещу Е. С. Т., ЕГН **********, с
адрес за призоваване и връчване на книжа: град *******, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ап. 2 ЗС за сумата от
5 100.00 лв. (пет хиляди и сто лева) - обезщетение за ползване на 1/2 идеална
част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със
застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с
полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град *************, за
периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., както и мораторна лихва по чл.86
ЗЗД считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба (ИМ) са изложени обстоятелства, че ищецът и
ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила
Решение № III -117-268 от 07.072015 г., постановено по гр. дело №10025/2015
г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е одобрена постигнатата между
страните по бракоразводното дело спогодба и е прекратен брака между тях.
Твърди се, че по време на брака страните са придобили в режим на СИО
1
следния недвижим имот: находящ се в град *********, представляващ
АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО
ПО-МЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, както и 0,8283% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който
имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: на
същия етаж - обекти с идентификатори ********
Сочи, че съгласно Решение № III -117-268 от 07.072015 г. на СРС, с което
е одобрена постигнатата спогодба описания по-горе недвижим имот, е
предоставен след брака за ползване на ответницата в настоящото
производство - Е. С. Т., ЕГН **********. С предоставяне цялото жилище за
ползване на ответницата се ограничават правата на другия съсобственик,
което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Излага доводи, че след развода ищецът се е изнесъл от жилището и няма
достъп до него. По силата на бракоразводното решение, с което е одобрено
сключеното между страните споразумение, на ответницата е предоставено
ползването на процесния имот, който е бил по време на брака семейно
жилище и който след прекратяване на брака е останал съсобствен между
бившите съпрузи при равни дялове.
Излага правни доводи, че когато съсобственият на страните имот е бил
семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от
бившите съпрузи за ползване, законодателят, изхождайки от принципа за
възмездност в гражданските правоотношения /когато не е уговорено друго/, е
предвидил възникване на наемно правоотношение. Страните при
постановяване на бракоразводното решение не са уговорили изрично
безвъзмездност на ползването на процесния апартамент, ето защо ползващият
жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го. Затова след влизане в
сила на решението, с което Е. С. Т., ЕГН ********** е получила ползването на
целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с К. Й. К., ЕГН
**********, тя му дължи обезщетение за ползването на неговата идеална част
от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на
влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвала фактически
вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да й е отправяна
покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС. Без значение е дали ответницата
реално се е възползвала от предоставените й права ЗС /в този смисъл -
Решение № 133/04.07.2013 г. по гр. д. М 535/2012 г. на ВКС, IVГО/.
На това основание предявява настоящият иск. Твърди, че за периода от
19.05.2019 г. до 18.05.2022 г., ищецът е претендирал обезщетение за ползване
на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, ведно със законната
лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, във
връзка с което е образувано гражданско дело №25943/2022 г. по описа на 32-ри
състав на СРС. Към настоящия момент решението на първоинстанционния
2
съд се обжалва пред СГС, като е образувано ВГД №20231100507156/2023 по
описа на СГС.
С настоящата искова молба ищецът претендира обезщетение по 300 лева
месечно или общо 5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), обезщетение за
ползване на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, за периода от
19.05.2022 г. до 01.11.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в
деловодството на СРС/, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
На основание чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, моли съда да осъди
ответницата Е. С. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца сума в размер на: 5
100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), лв. - обезщетение за ползване на 1/2
идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град *********, за
периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
19.05.2022 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски. Прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца. Посочва банкова
сметка на която може ответницата да плати сумата: Банка: *******, *******,
В1С: IORTBGSF, Титуляр: К. Й. К.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изпраща отговор, който съдържа
два броя решения на СРС – Решение 9997/12.06.2023 г. по гр. д. № 50322/2021
г. и 4152/20.03.2023 г. по гр.д. № 25943/2022 г. (л.39 от делото).
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Поддържа исковата претенция. Моли съда да уважи. Претендира разноски.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда да се произнесе по иска с
правна квалификация по чл.56 СК. С допълнителни писмени бележки
представя становище по същността на спора като счита, че след прекратяване
на брака, поради развод, съпругът има право на наем за частта, за която
ответникът ползва жилището. Счита, че не е налице прекратяване по
чл.56,ал.4 СК. Прави оттегляне на иска за горницата от 3285 лева до 5100
лева.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично в о.с.з., но се
представлява от адвокат. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. С допълнителни
писмени бележки представя становище по същността на спора.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
3
Неоснователно е възражението на ищецът, че искът следва да се
квалифицира по чл.56-57 СК. Съгласно дадените указания в Решение № 149
от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 638/2023 г., производството по чл.56-57
СК е охранително и следва да се развие след прекратяване на брака за
определяне на наемна цена. Ако обаче съсобственикът търси парично
притезание, то отношенията се развиват на плоскостта на отношения между
съсобственици по чл.31, ал.2 ЗС. Доколкото ищецът търси защита чрез
осъждане на ответника за заплащане на наемните вноски, за времето, докато
ответникът е ползвал апартаментът и същият е бил лишен от тази
възможност, то е налице иск по чл.31, ал.2 ЗС.
Следва да се отбележи, че искът по чл.31, ал.1 ЗС не се преклудира,
поради което производството е допустимо. Не се спори между страните, че е
приключило производство по делба на процесното жилище, което е завършило
с изнасянето на делбения имот на публична продан. Във втората част, ищецът
по сегашното дело, не е предявил искове по сметки, какъвто е чл.31, ал.1 ЗС
(л.59-63 от делото).
С определение от о.с.з. ищецът е оттеглил, със съгласието на противната
страна, исковата претенция за горницата от 3285 лева до 5100 лева, като
производството е прекратено в тази част (л.149 от делото). Ето защо съдът
приема, че следва да се произнесе само за сумата от 3285.00 лева, която е
предмет на настоящото дело.
С молба с вх. № 43031/09.08.2024 г. ищецът иска ответницата да бъде
осъдена освен за наемната цена, но и законна лихва, считано от 19.05.2022 г.
до окончателното изплащане (л.73 от делото). Исковата молба е предявена
на 01.11.2023 г., поради което за периода от 19.05.2022 г. до 31.10.2023 г.
ищецът претендира лихва за забава по чл.86 ЗЗД. С определението за
насрочване съдът е дал указания на ищеца да конкретизира това искане, с
оглед указанията в Определение № 6626/26.04.2024 г. в. ч. гр. д. №
14058/2023 г. по описа на СГС. В указания срок, ищецът не уточнява тази
част от исковата си претенция.
Ето защо следва да се върне искова молба с вх. № 309511/01.11.2023 г.,
уточнена с молба с вх. № 43031/09.02.2024 г. в частта, с която К. Й. К., ЕГН
********** иска Е. С. Т., ЕГН ********** да бъде осъдена за заплати
мораторна лихва по чл.86 ЗЗД считано от 19.05.2022 г. до окончателното
плащане на сумата, както и да се прекрати производството по гр. д. №
59932/2023 г. в тази част, поради неотстраняване в срок на нередовности, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
В тази част решението има характер на прекратително определение,
които ще подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.2 вр.
чл.129, ал.3 ГПК.
Съдът приема, че исковата молба в останалата част, инициирала
настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при
4
наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата
държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 19825/13.05.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.85 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда
да го повтаря в решението по същество (л.81-87 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да
си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като
неползуващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба
на чл. 31, ал. 2 ЗС. Фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ,
сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане
на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от
възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия
съсобственик.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на
обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик
ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да
отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне
основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик.
За да се освободи от отговорност последният следва да предложи на
съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това
свое право.
Съгласно разясненията на ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС под "личното
ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС" следва да се разбира всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятствува или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ.
Прякото ползуване на вещта от единия съсобственик само по себе си
представлява полза и доколкото именно от тази полза другият съсобственик е
бил лишен, той разполага с възможността да претендира заплащане на
съответното обезщетение.
Една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска е
5
имотът да се ползва само от ответника, като ищецът е лишен от достъп до
него. На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства, че е лишен от възможността да има достъп до имота.
В открито съдебно заседание ищецът не е ангажирал такива
доказателства. Само на това основание исковата претенция следва да се
отхвърли.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свид. Тодорова. Съдът напълно кредитира нейните показания като обективни,
достоверни и подкрепящи се с останалите доказателства по делото и
житейската логика. Неоснователно е възражението на ищеца, че не следва да
се кредитират тези показания. Наистина свидетелят е дъщеря на ответника, но
е и доведена дъщеря на ищеца, и са живели дължи години заедно в едно
жилище. При това положение единствен свидетел – очевидец на случилото се
в дома и семейството на страните по делото са техните деца. Житейски
обосновано е да се приемат техните показания. Освен това, както твърди
самата свидетелка, същата поддържа контакт с ищеца с оглед неговите внуци.
От нейните показания се установи, че е присъствала на подписване на
бракоразводното споразумение като инициативата за същото било на ищеца.
Ищецът доброволно се съгласил ответницата да остане в жилището без
никакви претенции и без никакви ангажименти като заплащане или като той
да ползва част от жилището, въобще нямало никакви условия, поставени в
тази насока. Според свидетелката въобще не било ставало на въпрос нито за
наем, нито за сметки. „За никакви пари не е ставало въпрос“.
В показанията си също така свидетелката сочи, че: „ответницата не е
живяла и един ден“ в процесното жилище. След развода ответницата отишла
да живее при свидетелката, нейна дъщеря от първия й брак. Ищецът, когото
свидетелката нарича свой баща, тъй като е живяла с него от дете, поради което
съдът приема, че показанията са обективни, знаел къде ответницатаживее.
„Ние не сме имали някакви конфликти, за да не знаем кой къде е. Ние с брат
ми /сина на страните/ живеем в един блок“. Ищецът се бил изнесъл от
жилището още преди развода. В същото е живял сина на ответницата до 21-та
си година. И ищецът и сина на страните са имали ключ от това жилище. След
изнасянето на сина на страните от жилище същото не можело да се ползва,
тъй като в бравата имало набит пирон и вратата не можела да се отвори.
При така обсъдените доказателства настоящата инстанция приема, че
волята на страните /бивши съпрузи/ при сключването на споразумението е
била ползването на семейното жилище от съпругата /ответник по спора/ да е
безвъзмездно.
От друга страна дори да приемем, че е приложим общия принцип за
възмездност в гражданските правоотношения, то по делото не се установява
споразумението между бившите съпрузи в частта относно предоставеното
ползване на жилището на съпругата, да е било изпълнено: „ответницата не е
живяла и един ден“ в процесното жилище.
6
След сключването на споразумението са настъпили нови обстоятелства
– отпаднала е нуждата от ползване на жилището поради факта, че ответницата
е била настанена от дъщеря си в нейното жилище. Освен това е налице и
„възпрепятстване“ на ползването, тъй като в бравата на жилището е бил забит
пирон.
Съгласно свидетелските показания, които съдът кредитира, ищецът не е
бил лишен от възможността да ползва имота, но той сам се е изнесъл от него.
Също така от свидетелските показания се установява, че ответницата не е
обитавала имота през процесния период, тъй като той е бил в лошо състояние
и поради напрежение между нея и синът й, който останал да живее в имота, тя
се изнесла няколко месеца след развода, като живеела при дъщеря си
/свидетелката/.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ап. 2 ЗС, предявен от К. Й.
К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. О. Ч. Й., със съдебен
адрес: ********; тел: *********; email: *********** срещу Е. С. Т., ЕГН
**********, с адрес за призоваване и връчване на книжа: град *******, с
който се иска Е. С. Т., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на К. Й. К.,
ЕГН ********** сумата от 3285.00 лева (три хиляди двеста осемдесет и пет
лева) - обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв.
метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра,
находящи се на адрес, град *************, за периода от 19.05.2022 г. до
01.11.2023 г., като неоснователен и недоказан.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че между същите
страни за същият имот, но за друг период има дело, което представлява гр. д.
№ 25943/2022 г. по описа на СРС, с което искът е отхвърлен. Решението е
обжалвано и е образувано в. гр. д. № 7156/2023 г. по описа на СГС. С него е
потвърдено решението на районния съд (л.45-47, 96-101 от делото). След
справка в ЕИСС делото е обжалвано.
По разноските
Ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3-4 ГПК, т.е.
за прекратителната и отхвърлителната част. Същият претендира само
възнаграждение за един адвокат в размер на 1500.00 лева, като е представена
разписка за заплащане на сумата изцяло в брой.
На първо място, съдът приема, че възнаграждението на ответника не е
по чл.38 ЗА, а е договорено и е представен документ за реално извършван
разход. Второ, ответникът се е защитавал по два иска – осъдителен по чл.31,
ал.2 ЗС и за мораторната лихва, по което делото е прекратено. Материалният
интерес по делото е 5100.00 лева.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
7
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. В обективното право няма законови
разпоредби, които да уреждат обществени отношения по повод договорено
адвокатско възнаграждение. Проектът за ЗИД на ГПК по чл.78, ал.5 ГПК не е
влязъл в сила, към момента на постановяване на решението. Ето защо следва
да се приеме обичаят в практиката. При такива дела и с оглед материалният
интерес, обичаят в практиката беше, че страните се договорят и заплащат
възнаграждение в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. При
това положение при защита на интерес от 5100 лева възнаграждението е 800
лева. Следва да се отчете, че ответникът се е бранил и срещу иска по чл.86
ЗЗД, поради което следва да се присъди още толкова възнаграждение, на
основание чл.78, ал.4 ГПК. Освен това, както съдът прие по-горе, между
страните се водят и други дела за същия имот и на същото основание
(обезщетение от лишаване от право на ползване на съсобствен апартамент).
Разликата е в различни периоди на обезщетение, но правопопраждащите
факти са едни и същи. Всички тези искове са отхвърлени. Ето защо съдът
приема, че е налице злоупотреба с процесуални права – предявяват се искове
към едно и също лице, на едно правопораждащо основание, но за различен
период и се търсят различни суми. Предявяват се множество искове, които
могат да бъдат разгледани в един процес, тъй като обхващат само различен
период, който не е съществен по основателността на делото. Освен това
ищецът има и обезпечение на тези искове - ЗАПОР. При това положение,
отговорността за разноски е не само обективна, но е акцесорна, доколкото
страната, която нелоялно или неоснователно завежда дела, следва да понесе
като с тази разноски обезщети другата страна от вредите. При това
положение, разноските в процесния случая следва да накажат ищеца да не
злоупотребява с права. Затова възнаграждение в размер от 1500.00 лева съдът
не приема, че е прекомерно. Делото не е от фактическа или правна сложност.
Напротив, възнагражединето в този случая освен, че обезщетява вредите от
неоснователното водене на процеса, то следва да действа възпитателно,
стимулиращо и предупредително спрямо ищеца да не води друг път дела, като
ги разделя в няколко производство, поради различния период, за който търси
обезщетение. При тези съображения съдът приема, че възражението по чл.78,
ал.5 ГПК е неоснователно. С оглед гореизложеното, при две възнаграждения
от 800.00 лева, дори претендираното от 1500.00 лева е занижено.
Ето защо К. Й. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
О. Ч. Й., със съдебен адрес: ********; тел: *********; email: ************
8
следва да бъде осъден да заплати на Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес за
призоваване и връчване на книжа: град ******* сумата от 1500.00 лева
(хиляда и петстотин лева), представляващи разноски по гр. д. № 59932/2023 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3-4 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло осъдителен иск с правна квалификация чл. 31,
ап. 2 ЗС, предявен от К. Й. К., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. О. Ч. Й., със съдебен адрес: ********; тел: *********;
email: *********** срещу Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване и
връчване на книжа: град *******, с който се иска Е. С. Т., ЕГН **********,
да бъде осъдена да заплати на К. Й. К., ЕГН ********** сумата от 3285.00
лева (три хиляди двеста осемдесет и пет лева) - обезщетение за ползване на
1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град
*************, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., като
неоснователен и недоказан.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 309511/01.11.2023 г., уточнена с молба с
вх. № 43031/09.02.2024 г. в частта, с която К. Й. К., ЕГН ********** иска Е.
С. Т., ЕГН ********** да бъде осъдена за заплати мораторна лихва по чл.86
ЗЗД, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 59932/2023 г. в тази част, поради
неотстраняване в срок на нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв. О. Ч. Й., със съдебен адрес: ********; тел: *********; email: *************
да заплати на Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на
книжа: град ******* сумата от 1500.00 лева (хиляда и петстотин лева),
представляващи разноски по гр. д. № 59932/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3-4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която исковата молба е върната и
производството е прекратено има характера на прекратително определение и
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок, считано от получаването му, по реда
на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
9
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10