РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Перник, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500115 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, представлявано
от изпълнителния директор Ч.К.С. срещу Решение № 1138/15.11.2023 г. по гражданско дело
№ 3277/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено, че О. Л.
И. не дължи на „Топлофикация Перник“ АД принудително изпълнение на сумата от 772.42
лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2000 г. до 30.11.2003 г. и
сумата от 220.77 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.07.2000 г. до 23.01.2004 г., за които вземания на 26.02.2004 г. е издаден изпълнителен
лист по ЧГД № 1082/2004 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано изпълнително
дело № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС, поради погасяване на
вземанията по давност и въззивният жалбоподател е осъден да заплати на ответника сумата
от 451.55 лв. – разноски по делото.
Във въззивната жалба е изложено, че районният съд не се е съобразил със
задължителните указания на ВКС, дадени с Постановление № 3/18.11.1980 г. и с
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. относно спирането и прекъсването на давността в
изпълнителното производство. Посочено е, че по тази причина неправилно е прието, че
давностният срок за погасяване правото на принудително изпълнение на спорното вземане е
изтекъл. Наведени са твърдения, че за принудителното събиране на спорното вземане са
образувани последователно изпълнителни дела с №№ 5931/2004 г. по описа на ДСИ, №
2023/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б. и 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., по всяко от които са
1
извършвани изпълнителни действия, като давността е спирана и многократно прекъсвана.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по
същество, като отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба, чрез пълномощника
си адв. В., е подал писмен отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е
подробни съображения за правилност на решението на Районен съд – Перник. Искането към
въззивния съд е да го потвърди и да присъди направените съдебни разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован, не е изпратил
представител. С писмена молба е заявил, че поддържа въззивната жалба. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез адвокат В. оспорва жалбата. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонстанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Районният съд се е
произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на
правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Пред настоящата инстанция не са наведени оплаквания във връзка с приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка. От събраните писмени доказателства се
установява, че с изпълнителен лист от 26.02.2004 г., издаден по реда на чл. 237 – 249 от
ГПК/отменен/ по гр. д. № 1082/2002 г. по описа на Районен съд – Перник въззиваемият О.
Л. И. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 772.42 лв. ,
представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от 01.03.2000 г. до
30.11.2003 г., както и законната лихва върху месечните плащания в размер на 220.77 лв. за
периода от 30.07.2000 г. до 23.01.2004 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 19.02.2004 г. до окончателното плащане.
От извършените отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист е видно, че по
изпълнително дело № 5931/2004 г. по описа на ДСИ при РС-Перник принудително са
събрани сумите, както следва: на 24.10.2005 г. – 40.00 лв., на 16.01.2006 г. – 40.00 лв., на
13.02.2006 г. – 20.00 лв., на 12.07.2006 г. – 80.00 лв., на 18.10.2006 г. – 60.00 лв., на
04.12.2006 г. – 5.00 лв., на 14.02.2007 г. – 20.00 лв., на 22.05.2007 г. – 20.00 лв., на 16.07.2007
г. – 5.00 лв., на 05.09.2007 г. – 20.00 лв., на 28.11.2007 г. – 20.00 лв., на 26.02.2008 г. – 5.00
2
лв., на 26.06.2008 г. – 20.00 лв., на 16.09.2008 г. – 20.00 лв., на 22.07.2009 г. – 20.00 лв.
От писмо вх. № 19900/28.09.2023 г. от ДСИ при РС-Перник и приложенията към него
се установява, че изпълнително дело № 5931/2004 г. по описа на ДСИ е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 04.11.2013 г. на ДСИ при СИС при
ПРС и изпълнителния лист е върнат на взискателя на 10.12.2013 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на „Топлофикация - Перник“ АД от
18.12.2013 г. е образувано изпълнително дело № 2023/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. №
***, с район на действие ПОС. На 14.01.2014 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Извършени са действия по установяване на имущественото му
състояние и остатъка от дълга по изпълнителния лист.
С молба от 24.03.2014 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело.
С молба от 04.10.2018 г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на
банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху същите.
По молба на взикателя от 07.04.2023 г., на 10.04.2023 г. изпълнителният лист му е
върнат.
На 19.04.2023 г. въз основа на същия изпълнителен лист по молба от „Топлофикация -
Перник“ АД е образувано изпълнително дело № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. №
***, с район на действие ПОС.
На 29.05.2023 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковата му сметка в „Юробанк Банк“ АД.
Запорът върху трудовото възнаграждение е изпълнен, за което ЧСИ е уведомен с писмо от
20.06.2023 г.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, предмет на проверка пред
настоящата инстанция е основателността на предявения иск по чл. 439 от ГПК, обоснован с
твърдението за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземането
по изпълнителен лист 26.02.2004 г., издаден по реда на чл. 237 – 249 от ГПК/отменен/ по гр.
д. № 1082/2002 г. по описа на Районен съд – Перник.
Изпълнителният лист е издаден по реда на чл. 237 – чл. 242 от ГПК /1952 г., отменен
2009 г./ въз основа на определение, постановено в едностранно съдебно производство и
основано на несъдебно изпълнително основание. Затова последното се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо и няма последиците, предвидени в
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Обективираните в него вземания са заплащане на топлинна енергия и обезщетение за
забава върху главниците, поради което представляват повтарящи се парични задължения, с
единен правопораждащ факт, с падежи, настъпващи през предварително определени
интервали от време и с изначално определяеми размери на плащанията и съгласно
разясненията, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК са
3
периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Следователно по силата на
цитираната разпоредба се погасяват по давност с изтичането на краткия тригодишен
давностен срок.
Изпълнително дело № 5931/2004 г. по описа на ДСИ при РС-Перник е образувано през
2004 г., поради което за преценка спирането и прекъсването на давността за вземането,
предмет на принудително изпълнение по него, приложимо е ППВС № 3/1980 г. Според
дадените с него разяснения с образуването на изпълнително производство давността
прекъсва и спира да тече до неговото прекратяване. В периода от 24.10.2005 г. до 22.07.2009
г. по изпълнителното дело са събирани принудително суми за погасяване на задължението,
като след последно посочената дата няма доказателства за поискани или извършени
изпълнителни действия. Затова настоящият състав приема, че на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК на 23.07.2011 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона и
за вземането е започнала да тече нова давност. Тя е прекъсната с молба на кредитора от
18.12.2013 г. въз основа на която е образувано изпълнително дело № 2023/2013 г. по описа
на ЧСИ С.Б.. Последното е било висящо към момента на приемане на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС -
26.06.2015 г. След тази дата не са искани и не са извършвани изпълнителни действия,
поради което тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е изтекла на 26.06.2018 г.
Затова подадените по късно молби от кредитора /от 04.10.2018 г. за извършване на
изпълнителни действия и от 19.04.2023 г., въз основа, на която е образувано изпълнително
дело № 1175/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б./ нямат за последица прекъсване на вече изтеклата
давност. На 26.06.2018 г. правото на принудително изпълнение на „Топлофикация - Перник“
АД за събиране на спорното вземане е било погасено. Следователно предявеният иск е
основателен и правилно е уважен изцяло от районния съд.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1138/15.11.2023 г. по гражданско дело № 3277/2023
г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, представлявано
от изпълнителния директор Ч.К.С. да заплати на О. Л. И., ЕГН ********** от *** сумата от
400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
4
възнаграждение.
Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5