Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 15.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 1812 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 285283 от 26.11.2019
г. по гр.д. № 60509 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 124-ти състав
е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В.Ж.П. с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Р.П. с ЕГН ********** с адрес *** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** разделно /по ½ всеки от
тях/ от следните суми: 2 455, 99
лв. – доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер
на 61, 57 лв. за периода от 15.07.2014 г. до 24.03.2017 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.05.2017 г. по гр.д. №
21244/2017 г. по описа на СРС, I ГО,
124 с-в, В.Ж.П. и Г.Р.П. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД всеки
от тях сумата от 50, 17 лв. – разноски в заповедното производство и 478,
17 лв. – разноски в исковото производство. Решението е постановено с участие на
трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5216049/23.12.2019 г. по регистъра на СРС на
В.Ж.П. и Г.Р.П., подадена чрез назначения им на първа инстанция
особен представител адв. Д.П. от САК, с която решението се обжалва в цялост.
Съдържат се оплаквания, че атакуваното решение е неправилно поради
постановяването му в противоречие на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Процесуалният представител на
жалбоподателите – особен представител твърди, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение като не е уважил молбата му за
отлагане на делото, по този начин е лишил ответниците от възможността да
оспорят заключенията по приетите експертизи, въз основа на които съдът е
направил своите решаващи изводи. Счита, че решението на първоинстанционния съд
е необосновано и неправилно /с изключение н установената липса на законова
солидарност/. Иска се отмяна на атакуваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. № 5006808/16.01.2020 г. по регистъра на
СРС, подаден от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г.Ч.с приложено към преписката
пълномощно. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно –
законосъобразно и обосновано. Твърди, че ищцовото дружество е доказало при
условията на пълно и главно доказване основателността на претенциите си. Намира
оплакванията за особения представител за извършени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд за неоснователни, доколкото същият е имал възможност да
оспори депозираните в срок експертизи с писмена молба по делото. Иска се жалбата
да бъде оставена без уважение и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Трето лице-помагач на
ответника „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 15.10.2020 г. въззивниците В.Ж.П. и Г.Р.П. не се явяват и не се
представляват.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. Постъпила е писмена
молба, с която заявява, че поддържа отговора на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираното от
страна на въззивниците адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2025609/13.09.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу В.Ж.П. с ЕГН **********, с адрес ***
и Г.Р.П. с ЕГН ********** с адрес ***, с която ищцовото дружеството е поискало от
съда да признае за установено на основание чл. 422 вр. 415 ГПК по отношение на
ответниците, че солидарно му дължат сума в общ размер от 2 517, 56 лв., от
които 2 414, 89 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2014 г. до м. 04.2016 г., 55, 39
лв. – законна лихва за забава от 15.07.2014 г. до 24.03.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер
на 47, 28 лв., от които 41, 10 лв. –
главница и 6, 18 лв. – лихва,
ведно със законната лихва от 04.04.2017 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите при условията на солидарна отговорност по чл. 32 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
В.Ж.П. и ответницата Г.Р.П. са подали самостоятелни отговори на исковата молба
чрез назначения им с определение от 19.07.2019 г. особен представител адв. Д.П.,
с които са оспорили предявените искове по размер и основание. Наведени са идентични
твърдения, че липсват доказателства на какво основание ищецът претендира
вземанията си при условията на чл. 32 СК, както и че през процесния период
ответниците не са ползвали имота, респективно не са били налице договорни
отношения. Оспорват претенцията за мораторна лихва, като твърдят, че прилагайки
действащите към процесния период общи условия от 2014 г. длъжникът не е
изпаднал в забава, тъй като ищецът е следвало да публикува издадената обща
фактура в интернет, а такива доказателства не са представени по делото. Сочат,
че липсва предвиден срок за заплащане на цената за дялово разпределение, поради
което и няма как длъжникът да изпадне в забава по отношение на нея с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че претендираните суми са изцяло
заплатени.
С определение от 01.10.2019 г.
като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Т.с.“ ЕООД
Към делото е приложено заповедно
дело № 21244/2017 г. на СРС, 124 с-в от което се установява, че по заявление
вх. № 3024541/04.04.2017 г. е издадена заповед за изпълнение от 18.05.2017 г. по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В.Ж.П. и Г.Р.П. да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 2 455, 99 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода
от 04.04.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 61, 57 лв. за
периода от 15.07.2014 г. до 24.03.2017 г. и 100, 35 лв. разноски, от които 50,
35 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е,
че длъжниците са ползвали доставена от кредитора топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********вх. А, ап. 11, аб. № 241257 и не са погасили задължението си. С
разпореждане № 458436/26.07.2018 г. заповедният съд е констатирал, че длъжниците са призовани при условията
на чл. 47 ГПК по постоянния и настоящия им адрес, посочени в справка по НБД, в
указания срок не са се явили и не са изпратили представител за получаване на
книжата, няма данни за месторабота, поради което съдът е приложил чл. 47, ал. 6 ГПК и е дал указания на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. На 13.08.2018 г. заявителят е уведомен за разпореждането и на
13.09.2018 г. е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта,
като е представил доказателства за това.
По делото е приет като
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том IV, рег. № 4403, дело № 579 от 2008 г., издаден
от нотариус И.И.– с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 384,
в който е обективиран сключен договор между К.Н.Н., в качеството му на продавач и В.Ж.П. и Г.Р.П. в качеството им на
купувачи, по силата на който продавачът продава на купувачите своя собствен
апартамент № 11, находящ се в гр. София, Столична община – район „****“, ж.к. „********на
трети етаж, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, застроен на
45, 24 кв.м., при граници: стълбище, държавен апартамент № 10, П.К.Б.и ул.
„510“, заедно с принадлежащото избено помещение № 5, без посочена площ по
доказателства за собственост, за цена в размер на 8 050 EUR, която сума ще бъде заплатена на продавача
чрез банков кредит, отпуснат от „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, съгласно условията на Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 38 795 от 02.06.2008 г. Приложен като доказателство е и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 25, том IV, рег. № 4405, дело 590 от 2008 г. на нотариус И.И.с
район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 384. В акта е отразено,
че кредиторът „Ю.И Е.Д.Б.“ АД отпуска на В.Ж.П. и Г.Р.П. в качеството им на
кредитополучатели и ипотекарни длъжници кредит в размер на 39 185 евро,
като за обезпечаване на вземането на кредитора длъжниците учредяват в негова
полза договорна ипотека върху своя собствен недвижим имот, придобит по време на
брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно апартамент №
11, находящ се в гр. София, Столична община – район „****“, ж.к. „********на
трети етаж.
По делото са приети като
доказателство договор от 2007 г., сключен между „Т.С.“ АД – възложител и „Т.С.“
ЕООД – изпълнител, по силата на които възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост /СЕС/ или в сграда с повече от един
потребител.
Приет е и протокол от Общото
събрание на етажните собствениците на Етажна собственост с адрес ж.к. „****“,
бл. ******в който е обективирано взетото решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потребление на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и за издаване
на общи и индивидуални сметки. Решено е К. В.И.да бъде упълномощен да подпише
договора с „Т.С.“ ЕООД. Като писмено доказателство по делото е приет и договор
№ 4556 от 30.06.2002 г., сключен между упълномощения представител на Общото
събрание на собствениците на сграда етажна собственост с адрес в гр. София,
ж.к. „****“, бл. ******, в качеството на възложител с „Т.С.“ ЕООД - в
качеството на изпълнител, по силата на който дружеството се е задължило да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на
обща фактура и индивидуални сметки, а възложителят се е задължили да заплаща
възнаграждение. Приложено е извлечение от протокол, съдържащо подпис, за който
е придадено значение да е на Р.К.К.– потребител с аб. № 241257 /процесният
абонатен номер/, в който е отразено че в топлоснабдения имот да има 2 бр. радиатори,
разпределители и термовентили.
Приложено е съобщение към фактура № 00075742474 от 31.07.2016 г., в което е
отразено, че за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. абонатът дължи сумата
от 1 237, 97 лв., като за периода е постъпило плащане за сумата от 199, 43 лв.
и е останала дължима сумата от 1 038,
54 лв. за отопление и подгряване на вода, с краен срок за плащане
14.09.2016 г. Приложено е и извлечение от сметки по месеци за абонатен № 241257,
даващо информация за размера на дължимите суми за ТЕ и дялово разпределение към
момента на подаване на заявлението. Посочено е, общо дължимата главница е в
размер на 2 455, 99 лв., а общо
дължимата лихва 61, 57 лв.
От третото лице – помагач „Т.с.“
ЕООД са приложени: дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015
г. – индивидуална справка за отопление и топла вода за период на потребление
01.05.2014 г. до 31.03.2015 г., от която е видно, че начислените суми по
фактури за отопление и топла вода за периода са в общ размер от 1 370, 08
лв., а разходът е 909, 56 лв., поради което е отразена сума за получаване в
размер на 552, 62 лв. /с включен ДДС 92, 10 лв./ и индивидуална справка за
отопление и топла вода за период на потребление от 01.04.2015 г. до 30.04.2015
г., от която е видно, че начислените суми по фактури за отопление и топла вода
за периода са в общ размер от 169, 37 лв., а разходът е 71, 26 лв., поради
което е отразена сума за получаване в размер на 117, 73 лв. /с включен ДДС 19,
62 лв./, дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. –
индивидуална справка за отопление и топла вода, от която е видно, че
начислените суми по фактури за отопление и топла вода за периода са 643, 67
лв., а разходът е 1 031, 62 лв., поради което е отразена сума за доплащане
в размер на 465, 54 лв. / с включен ДДС 77, 59 лв./, документ за главен отчет
от 16.05.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. -30.04.2015 г., съдържащ неоспорен
подпис на клиент и протокол за неосигурен достъп при главния отчет от
23.05.2016 г. за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., подписан от
представител на ЕС.
Прието по делото е заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице след запознаване с
документи по делото, извършена документална проверка на клиентска партида на ответниците
в „Т.С.“ ЕАД, данъчни фактури, отразени корекции на база подадени данни от
фирмата за топлинно счетоводство, както и първични и вторични документи в
счетоводството на ищеца. От заключението се установява, че по партидата на
ответниците не са извършвани плащания, което противоречи на издадените и
приложени от „Т.С.“ ЕАД съобщение към фактура и извлечение от сметки, от които
е видно, че потребителите са погасили сума в размер на 199, 43 лв. – част от
дължимо задължение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., а от
приложеното извлечение се установява, че по фактура №********** от 31.05.2014
г. издадена за сума в размер 55.02 лв., салдото е 22, 23 лв. Вещото лице е посочило още, че общото
задължение за топлинна енергия по фактури е 2 414, 89 лв., а за дялово
разпределение 41, 10 лв. С издадените изравнителни сметки от „Т.с.“ ЕООД за
периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 г. е извършено намаляване на
задължението на ответниците, изравнителните сметки са отразени и въведени в
информационната система на „Т.С.“ ЕАД, като за процесния период са общо 7 бр.,
от които 3 бр. за доплащане в размер на 543, 64 лв. и 4 бр. за възстановяване в
размер на 748, 51 лв., от третото лице – помагач обаче са представени 3 бр.
изравнителни сметки, издадени за периода. Посочено е, че за процесния период се
дължи сума за топлинна енергия в общ размер на 808, 34 лв. и сума за БГВ –
1 811, 38 лв.или общо 2 619, 72 лв. Размерът на законната лихва върху
главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 24.03.2017
г. е 374, 48 лв., а размерът на законната лихва върху дяловото разпределение
върху сумата от 21, 41 лв. е в размер на 3, 70 лв. от 14.07.2014 г. до
24.03.2017 г. Вещото лице е посочило, че извършваните записвания в счетоводните
книги и счетоводството на „Т.С.“ ЕАД са водени редовно.
Пред първоинстанционния съд е
прието още заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице при преценка на приложените документи по делото и предоставената
информация от „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД. Посочено е, че топлинната енергия за абонатна
станция на адрес ж.к. ****, бл. ******се измерва и отчита съгласно средство за
търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатна станция. Топломерът се
отчита от служители на „Т.С.“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път
чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на
първо число от месеца. Технологичните разходи се определят по реда на чл. 58,
ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Фирмата за дялово разпределение „Т.с.“
ЕООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. За процесния период са отчетени уредите в имота за 2015 г.,
а за периода 2015 – 2016 г. ответниците не са осигурили достъп за отчет и е
начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела. По време
на отчетите, с изключение на май 2016 г. е попълнен документ за главен отчет,
който е подписан от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителната
сметка. По данни на „Т.с.“ ЕООД в процесното жилище има 2 монтирани отоплителни
тела, съответно са монтирани 2 топлоразпределителя, в имота има още щранг лира
за отопление в банята, за което се изчислява служебна ТЕ. В имота се ползва
топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла вода, като за периода
2015-2016 г. разходът за топла вода се начислява на 2 броя потребителя при
норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Процесният имот с адрес в гр.
София, ж.к. „****“, бл. ******, ап. 11, с абонатен номер 241257 има отопляем
обем по проект 106 куб.м. и на базата на този обем се разпределя енергия,
отдадена от сградната инсталация съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото
количество ТЕ - отдадено от сградната инсталация, е разпределено пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изчисленията за дялово
разпределение са извършени съгласно методиката по Наредбата. За процесния период сумата за топлинна
енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР е сума за
отопление 1 261, 24 лв. и сума за топла вода 1 153, 61 лв., общата
сума за периода е 2 414, 85 лв. Общият размер за дължимите суми за
процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. съгласно издадените
изравнителни сметки от „Т.с.“ ЕООД по пера са: за сградна инсталация 123, 40
лв., за отопление – 1 137, 84 лв., за БГВ – 1 153, 61 лв., общо :
2 414, 85 лв. Сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са
начислявани в съответствие с действаща нормативна уредба. В ищцовото дружество
има съхранени документи за периодичните проверки на топломера.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиенти в гр.
София от 2014 г. и 2016 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение изцяло.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
Въззивният съд служебно следи за
допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част. При извършена
проверка настоящият състав намира, че в случая исковете за сумите от 41, 10 лв. главница и за лихва върху
нея, от която изтекла мораторна лихва от
6, 18 лв. са били предявени с основание възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, а не с основание доставка на топлинна енергия, по
което основание се е произнесъл СРС. Така първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск и решението му в тази част е недопустимо и следва да се обезсили. В останалата обжалвана част
решението е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр.
с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважат предявените искове
по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответниците да
заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответниците е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като ответниците са
изпаднали в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.“ ЕАД
като длъжниците са осъдени да му заплатят стойност на потребена топлинна
енергия, както и мораторна лихва върху главниците. Възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя,
без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва, че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело №
11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
От събраните по делото
доказателства се установява, че за процесния период от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. ответниците са били клиенти на топлинна енергия по смисъла чл.
153 ЗЕ в апартамент № 11, находящ се в гр.
София, ж.к. „****“, бл. ******. През 2008 г. същите са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт, приложен по делото. Не са представени
никакви доказателства, които да опровергават качеството им на собственици на
процесния имот за процесния период. Напротив приложен е и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху имота, сключен във връзка с предоставен
банков кредит на ответниците. Издадените изравнителни сметки за аб. № 241257 от
08.07.2015 г. и 02.07.2016 г. са адресирани до клиент В.Ж.П.. Обстоятелството
дали ответниците са обитавали имота е ирелевантно към настоящия спор с оглед
съдържанието на законоустановената дефиниция за потребител на топлинна енергия,
регламентирана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото липсват и каквито и да било данни
или твърдения относно сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за имота между трето ползващо го лице като клиент за битови нужди,
различно от собствениците и топлопреносното предприятие. Подобно обстоятелство
подлежи на доказване, вкл. с документи, удостоверяващи откриването на партида
на ползвателя по негово искане, тъй като такива изводи не могат да се
презумират – арг. от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
При така установеното и
доколкото в приетия като доказателство по делото не са посочени квоти,
отговорността на всеки ответник може да се ангажира за по ½ от
претендираните суми.
Доколкото по делото не се спори,
че ищецът е приел ОУ, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, като се установи от прието заключение по техническа
експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по
общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото,
че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на ищеца от 2014г, одобрени от ДКЕВР през февруари
2014г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договорът между
потребителите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие съдържа
качествени параметри, които са въведени от самия законодател. Това е така
защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно:
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
При така установените нормативни
изисквания са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено
е определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо
водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление
на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие –
продавач на топлинна енергия, а именно -
да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които
съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на
предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно
нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Настоящият състав приема, че от
събраните по делото доказателства - неоспорен протокол за отчет на уреди в
имота, изравнителни сметки и от заключението на съдебно - техническата
експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г. за имота потребената
енергия е на стойност от 2 414, 85 лв. Тази енергия е начислена при
условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уреди през
2015 г. и реален отчет през 2016 г., а доколкото ответниците не са осигурили достъп
за отчет за периода от 2014 г. до 2015 г. им е изчислен служебно разход на
максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61 от Наредба за
топлоснабдяване.
Съдът намира направеното
оплакване от въззивниците за допуснато съществено процесуално нарушение от
страна на първоинстанционния съд във връзка с неприлагането на разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 ГПК и неуважаване на молбата на особения представител за
отлагане на делото за неоснователно. С определение от 01.10.2019 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2019 г. и са
назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Двете експертизи
са представени в срока по чл. 199 ГПК, като ССчЕ е депозирана в съда на
07.11.2019 г., а а СТЕ на 11.11.2019 г. Подадената молба от адв. П. за отлагане
на делото е от 15.11.2019 г., ведно с нея не са представени никакви
доказателства за твърдяната от него професионална ангажираност. Независимо от
това процесуалният представител е разполагал с възможността да се запознае с
изготвените експертизи и в случай на невъзможност да се яви в открито съдебно
заседание писмено да ги оспори или да формулира въпроси към вещите лица. Ето
защо и не може да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като не е отложил делото. Следва да се отбележи още, че в
подадената въззивна жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания относно
непълнота, неяснота и необоснованост на изготвените експертизи, а освен това
при преценка на тяхната доклазателствена стойност съдът съобразява разпоредбата
на чл. 202 ГПК и ги цени при преценка на останалите събрани доказателства по
делото.
При така възприето съдът приема
за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците при
условията на разделност при равни квоти за плащане на сумата от 2 414, 85
лв. като стойност на топлинна енергия, потребена в имота за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016 г. По делото не се доказа плащане по партидата на ответниците,
освен посочените данни за плащане, съдържащи се в извлечението от сметки,
представено от ищеца, като вземания за тях не са предмет на претенцията му.
По отношение на акцесорните
искове за забава:
Приложими за тези вземания са
разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014 г. Това е така, защото тези ОУ са
одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г., периодът през който е възникнало вземането
на главницата за топлинна енергия е от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. За
задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014г. с чл. 32 и чл. 33 е
уговорено да се плащат след публикуване на фактура на интернет-страницата на
ищеца, поради което съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на
задълженията да настъпва след покана за плащане. Изискуемостта настъпва след
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора.
По делото не е установено ищецът
да е провел поведение, което да обоснове извод за настъпване изискуемостта на
вземанията, възникнали след февруари 2014г. поради което и настоящият състав
приема, че решението на първоинстанционния съд в тази е неправилно и следва да
бъде отменено.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на
делото отговорността за разноски следва да се разпредели между страните
съобразно уважената част от исковете, респ. уважената част на въззивната жалба
при съобразяване, че въззивниците са представлявани от особен представител и не
са внесли предварително държавна такса.
Пред заповедния съд
заявителят „Т.С.“ ЕАД е направил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 100, 35 лв. и с оглед изхода на производството,
същите следва да бъдат уважени до размера от 96, 25 лв., т.е. всеки от
длъжниците дължи разноски на заявителя в размер на 48, 13 лв., а
първоинстанционното решение в частта, с която вземането за разноски е уважено
над сумата от 48, 13 лв. до присъдения размер от 50, 17 лв. за всеки следва да
бъде отменено.
Пред първоинстанционния
съд ищецът „Т.С.“ ЕАД е направил разноски /за държавна такса, възнаграждение за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение/ спрямо всеки ответник в
общ размер на 478, 57 лв. и с оглед изхода на производството, същите следва да
бъдат уважени до размера от 459, 04 лв., а първоинстанционното решение в
частта, с която вземането за разноски е уважено над присъдения размер до 478, 17
лв. да бъде отменено.
Пред въззивния съд
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е претендирала сторените разноски, включително и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сторени са разноски за
възнаграждение за особен представител в размер на 406, 23 лв., а на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПрП съдът намира, че следва да бъде
определена сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва
да бъде присъдена сумата от 485, 58 лв., като всеки от въззивниците бъде осъден
да ѝ заплати сумата 242, 29 лв. – разноски.
Съгласно дадените
задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 7 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител не
дължи такса, тъй като такава се дължи от страната. Дължимата такса за въззивно
обжалване е в размер 74, 12 лв. и страните следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на СГС с оглед изхода по делото. Въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на 49, 12 лв. или всеки по
24, 56 лв., а въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от
25 лв. държавна такса за производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 285283 от 26.11.2019 г. по гр.д. № 60509 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, 124-ти състав в
частите, с които е признато за установено по исковете на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу В.Ж.П. с
ЕГН **********, с адрес *** и Г.Р.П.
с ЕГН ********** с адрес *** правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, че В.Ж.П. и Г.Р.П. дължат на „Т.С.”ЕАД заплащане на сумата
от 41, 10 лв. - главница и 6, 18
лв. - лихва за забава за плащането на главница за периода от 15.07.2014 г.
до 24.03.2017 г., която главница е цена на дялово разпределение на топлинната
енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх. А,
ап. 11, аб. № 241257 и ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение №
285283 от 26.11.2019 г. по гр.д. № 60509 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, 124-ти състав в
частите, с които е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В.Ж.П. с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Р.П. с ЕГН ********** с адрес ***
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
разделно /по ½ всеки от тях/ сума в размер на 55, 39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2014
г. до 24.03.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 18.05.2017 г. по гр.д. № 21244/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 124 с-в, както и в частите, с които В.Ж.П.
и Г.Р.П. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД всеки от тях
сумата над 48, 13 лв. до 50, 17 лв.
– разноски в заповедното производство и сумата над 459, 04 лв. до 478, 17 лв. – разноски в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** с правно основание на чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 ЗЗД във
вр. чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че В.Ж.П. с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Р.П. с ЕГН **********
с адрес *** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** разделно /по ½
всеки от тях/ от сума в размер на 55, 39
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.07.2014 г. до
24.03.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.05.2017 г. по гр.д. № 21244/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 124 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 285283 от 26.11.2019 г. по гр.д.
№ 60509 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 124-ти състав в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА В.Ж.П.
с ЕГН **********, с адрес ***
и Г.Р.П. с ЕГН ********** с адрес ***
с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 485, 58 лв. – разноски пред въззивния
съд съобразно отхвърлената част на жалбата / по ½ част всеки, т.е. по
сумата от 242, 29 лв./.
ОСЪЖДА В.Ж.П.
с ЕГН **********, с адрес ***
и Г.Р.П. с ЕГН ********** с адрес ***
с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят разделно при равни квоти по сметка на
СГС държавна такса в размер на сумата от 49,
12 лв. /по ½ част всеки, т.е. по сумата от 24, 56 лв./.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати по сметка на СГС за държавни такси сумата от 25 лв. дължима държана такса за
въззивно обжалване.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.