Р
Е Ш Е Н И Е
№ .12,
2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември 2019 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Елена
Воденичарова, като разгледа докладваното от административния съдия Административно
дело № 1902 по описа за 2019 година на Административен съд - Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл.26, ал.10 от Закона за пътищата.
Образувано
е въз основа на Решение № 10052 от 01.07.2019 г. по адм. дело № 4775/2018 г. по описа на ВАС, с което е обезсилено
Решение № 359/22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2996/2017 г. по описа на Административен
съд - Варна и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав, на който е указано при новото разглеждане на делото да конституира като
ответник в производството административния орган, издал оспорвания
административен акт, а именно: Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Административно
дело № 2996/2017 г. е било образувано по жалба от „П.- Варна“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя А.Д., срещу обективиран в писмо изх. № 53-00-7510/27.09.2017
г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" отказ за
преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно
съоръжение /РС/, във връзка с депозирано искане рег. № 53-00-355/21.04.2017 г.
от „П.- Варна" ЕООД в частта за
преиздаване на Разрешение № 447/3.05.2006 г. за специално ползване на пътищата,
чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път № І-9, км. 90+600
дясно, с площ от 12 кв.м. двустранно.
В
жалбата се сочи, че предходното разрешение за ползване на РС на посочения пътен
участък е от 2006 г. и срокът на неговата валидност е до 26.06.2017 г. Това е
наложило „П.- Варна“ ЕООД на 21.04.2017 г. да подаде пред компетентния орган
заявление /искане/ за преиздаване на разрешение за специално ползване на
пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 447, за което са спазени
всички условия по смисъла на чл. 26 ал.9
от Закона за пътищата /ЗП/ посочени в предходното разрешение и във
връзка с което са заплатени всички дължими такси. В жалбата се твърди, че
оспореният отказ е издаден от некомпетентен орган предвид обстоятелството, че писмо изх. №
53-00-7510/27.09.2017 г. е подписано от Председателя на Управителния съвет /УС/
на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, както и че актът не е издаден в
изискуемата от закона форма. Твърди се, че оспореният отказ е издаден и в
нарушение на чл.35 от АПК, тъй като е
постановен при не достатъчно изяснени факти и обстоятелства, които са релевантни
за изхода на административното производство. Сочи се в жалбата, че в съставения на 10.05.2017
г. констативен протокол /КП/ служителите на АПИ са посочили, че съоръжението е
на действителен километър 9+480, като не е посочено кога е извършена промяна в
километрирането, от кой орган е извършена тя и на какво основание. Твърденията
за незаконосъобразност на оспорения отказ се аргументират допълнително с доводи
за допуснати процесуални нарушения доколкото административният орган не е
уведомил оспорващото търговско дружество за настъпилите промени в километрирането
на път І-9, което води до промяна на условията за експлоатация на рекламното съоръжение и прави акта необоснован и непълен. Изразено е
становище, че ако в срока на действие на предходното разрешение са настъпили
нови факти или е установено несъответствие с условията за експлоатация на
рекламното съоръжение, то компетентният орган е следвало да уведоми
заинтересованите лица за тези обстоятелства, включително и за приложимостта на
чл.7, ал.3 от Наредбата за специално ползване на пътищата и да укаже
преместване на РС. В тази връзка се излага още, че по време на действие на
предходното разрешение не са констатирани несъответствия по изпълнение на
неговите условия, които да водят до отнемане на разрешението, като от
изграждането му до издаване на оспорения отказ дружеството не е нарушило
изискванията на Наредбата. В допълнение се сочи, че рекламното съоръжение стопанисвано от „П.- Варна“ ЕООД не ограничава видимостта на сигнализацията с
пътни знаци на път І-9 в участъка, където той образува Т-образно кръстовище с
пътя за Аладжа манастир, защото рекламното съоръжение се намира зад това кръстовище и така се явява
ситуирано в началото на пътя за Аладжа манастир. Сочи се, че описаната в
обжалвания акт фактическа обстановка не отговаря на действителната. Моли
оспорения отказ да се обяви за нищожен предвид постановяването му от
некомпетентен орган - Председателя на
Управителния съвет на АПИ. Алтернативно пледира акта да бъде отменен, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли да му се
присъдят сторените по делото разноски.
При
новото разглеждане на делото в проведените на 15.10 и 26.11. 2019 г. открити съдебни
заседания представител на „П.- Варна“ ЕООД не се явява. Не е изразено становище по съществото на повдигнатия
правен спор.
Ответникът
- Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" – София, чрез
упълномощения юрисконсулт Ч.-Т. оспорва жалбата
като неоснователна. Депозирано е становище
със с.д. № 17466/26.11.2019 г. ,с което се препраща към доводите изложени от ответника при даване ход по
същество на адм. дело № 2996/2017
година.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
приема следното:
По
заявление на „П.- Варна“ ЕООД е издадено
на 3.05.2006 г. разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация
на рекламно съоръжение /РС/ № 447. С него на осн. чл. 18 ал.1 вр. чл. 26 ал.2
т.1 б."в" от Закона за пътищата и чл. 16 от Наредбата за специално
ползване на пътищата (ще се цитира
по-долу само като Наредба/2001г.) е разрешено на жалбоподателя да
експлоатира РС в обхвата на път І-9,километър 90+600 дясно, с площ от 12 кв.м.,
двустранно, с КРН: ИАП-ПЪТ- 9-90-60-1.
С
писмо изх. № 53-00274 от 31.03.2017 г., постъпило в деловодството на
оспорващото дружество на 04.04.2017 г., Областно пътно управление – Варна като
териториална структура в АПИ, е уведомило „П.- Варна“ ЕООД, че дружеството има издадени
4 бр. разрешения за специално ползване на път чрез експлоатация на рекламни
съоръжени, едно от които е разрешение №
447/ 03.05.2006 г. за РС в обхвата на път І-9, км.99 + 300 дясно. Дружеството е
уведомено, че съгласно §5 от ПЗР на ЗИД
на ЗП (ДВ, бр. 47 от 2012 г. в сила от 26.06.2012 г.) срокът на издадените разрешения изтича на
26.06.2017 г. Във връзка с това е указан редът и сроковете, в които собствениците
на РС имат право да сезират компетентния орган с искания за преиздаване на нови
разрешения за специално ползване на път за нов 10-годишен срок.
Във
връзка с горното писмо, "П.-
Варна" ЕООД е депозирало на 21.04.2017 г. искане за преиздаване на
разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно
съоръжение за 3 броя рекламни съоръжения, едно от които е разположеното на път
І-9,километър 90+600 дясно. Към заявлението са приложени: 1/ Удостоверение за
липса на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК и 2/ Копие от документ за
платени такси за 2017 г.
По
повод заявлението на оспорващото дружество служители на Областно пътно управление
– Варна извършили оглед на място. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол № 12/10.05.2017 г., в който е посочено, че РС експлоатирано от „П.– Варна“ ЕООД функционира от 2006 г., но не е изградено в
съответствие с условията на издаденото разрешение, доколкото същото отстои в
целия си габарит над 3 м. от ръба на пътната настилка и се намира на км.
90+480. Съседни РС са съответно на действителни км. 90+010 дясно и км.
91+440дясно, и км.91+440 дясно. Констатирано е, че рекламното съоръжение
ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци и че на
разстояние от 500 м. след него има пътно кръстовище. Преценено е, че не са
спазени изискванията на чл. 17б ал.2 от Наредбата за специално ползване на
пътищата.
На
13.09.2017 г. е проведено заседание на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" на което е
разгледан доклад от 07.08.2017 г. изготвен
от инж. Р.- директор на дирекция "Поддържане на пътна инфраструктура",
относно откази за издаване на разрешения за експлоатация на рекламни
съоръжения. По 1.1 и т.1.4 от дневния ред е приет доклада на инж. Р.и е одобрен
проект на писмо до оспорващото дружество с отказ за преиздаване на разрешение №
447/2006 г. По т.1.6 Управителният съвет на АПИ е възложил на председателя му –
инж. Д.А., да подпише приетите проекти за писма, вкл. и това адресирано до "П.- Варна" ЕООД.
Изготвено
е писмо изх. № 53-00-7510/27.09.2017г., подписано от председателя на
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което
жалбоподателят е уведомен, че по повод искането му за преиздаване на разрешение
за специално ползване на пътищата от 21.04.2017 г. е констатирано, че
рекламното съоръжение не е изградено в съответствие с условията на предходното издадено
разрешение и че съседните РС
са разположени съответно на действителни километри 90+010 дясно и 91+440
дясно. Посочено е, че РС на „П.– Варна“ ЕООД ограничава видимостта и
сигнализацията с пътни знаци и че на разстояние по-малко от 500 м. след РС има
пътно кръстовище. Преценено е, че не са изпълнени изискванията на чл. 17б ал.2
от Наредбата за специално ползване на пътищата, тъй като съоръжението е
изградено и се експлоатира в нарушение на чл. 15 ал.1 т.2 и т.3 от Наредбата/2001г.
По тези съображения е прието, че не може
да се преиздаде разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на
РС.
В хода на съдебното производство по адм. дело № 2996/2017 г. по описа на
Административен съд - Варна съдът е допуснал да се изготви съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е разпитано и в хода на настоящото съдебно производство,
като същият поддържа заключенията направени при предходното разглеждане на
делото. Изводите на експерта не са оспорени от страните и се кредитират изцяло от настоящия състав на Административен съд –
Варна. При изпълнението на поставената задача вещото лице е извършило
геодезически заснемания посредством двучестотна GPS система, осигуряваща сантиметрова точност на
позиционирането. Заснето е местоположението на процесното рекламно съоръжение,
както и километричен знак указващ км. 95+100 за Път І-9 /Е87/, който се намира
в близост до спирка при входа на Ботаническата градина в посока гр. Варна. Експертът
е установил разминаване в километрирането на пътя, тъй като при справка в ОПУ е
дадена информация, че пътното кръстовище, където се пресичат линиите на Път І-9
/Е87/ с пътя за Аладжа манастир се
намира на километър 90+764. Заснетият километричен знак за 95+00 км. съпоставен с измерване по КК на гр. Варна на
трасето до пътното кръстовище показва,
че то е дълго 5,2км., т.е. кръстовището следва да се намира на километраж
89+770 км. Заключението на вещото лице
е, че процесното РС се намира на километър 90+764 и на
кръстовището на първокласен път І-9 с общински път към Аладжа манастир, така както
се води в администрацията на ОПУ - Варна, а не на километър 90+480 както е
посочено в констативния протокол. Рекламното съоръжение е разположено извън
банкетната част на пътното платно, но точно на кръстовището срещу
разделителната ивица на пътните ленти за еднопосочно движение по републикански
път І-9. Заключението на експерта е, че съоръжението не ограничава видимостта
на другите пътни знаци поставени около
него и,че то попада в обслужващата зона
на първокласен път І-9, защото пътят преминава през кръстовището и продължава
към гр. Варна. Предвид посочения километраж в разрешение №447/2006 г., а именно
90+600 дясно и констатирания от вещото
лице километраж 90+764 /или дори определен според километричния знак 95 км. -
5,23 км. = 89.77 км./,то рекламното
съоръжение не е изградено съобразно посоченото в разрешението от 2006 г. По отношение на съседните рекламни съоръжения,
вещото лице е определило, че на 178 м. преди процесното
рекламно съоръжение, по посока на нарастване на километрите по път І-9, има
друго съоръжения на км. 90+586 ляво,а на
990 м. след процесното съоръжение по
посока на нарастване на километрите на път І-9 има друго рекламно съоръжение на
км. 91+754. Към СТЕ е приложена геодезична снимка, приложени са и 2 броя снимки
направени на място.
При
така установената фактическа обстановка и при спазване разпоредбата на чл. 168
от АПК, съдът направи следните правни
изводи:
Оспореният
отказ е съобщен на жалбоподателя на 03.10.2017
г. Жалбата е депозирана чрез административния орган на 17.10.2017 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице адресат на акта, срещу
подлежащ на обжалване административен акт
и пред надлежен съд, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по съществото,жалбата е неоснователна.
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт, на основание
чл. 168 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Съдът осъществява проверка издаден ли е акта от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е той с целта на закона.
По
своята същност изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения са
дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на §1, т.8
от ДР на Закона за пътищата, като правото за това се учредява с разрешение на
собственика на пътя или на администрацията.
Не
е спорно, че искането за преиздаване на Разрешение за специално ползване на
пътища чрез експлоатация на РС е депозирано от „П.– Варна“ ЕООД пред компетентния орган и своевременно в сроковете по чл.17б във вр. с
чл.5 от Наредба/2001 година. Искането е получено от ответника на 21.04.2017 г.,
видно от поставения върху писмото регистрационен № 53-00-355, а срокът на
валидност на предходното разрешение е
бил до 26.06.2017 г.
Издаването
на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС
съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл.5, ал.2, т.1 от Наредба/2001г., е в
правомощията на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"
или на упълномощено от управителния съвет длъжностно лице – за републиканските
пътища, респективно – правомощията за преиздаване на такова разрешение е в
компетентността на същия орган по аргумент от чл.5 от Наредба/2001г.
Компетентността на органите е определена в зависимост от класификацията на пътя
по чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата. В настоящия случай
между страните в производството липсва спор досежно обстоятелството, че път І-9
в обслужващата зона на който е поставено
стопанисваното от „П.– Варна“ ЕООД рекламно съоръжение, е част от първокласната
републиканска пътна мрежа. Съгласно чл.11, т.7 от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работа на АПИ, Председателят на агенцията
организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет.
В настоящия
казус именно Управителният съвет на АПИ е постановил оспорения административен
акт с оглед на решението по т. 1.4. от представения
към доказателствата Протокол № 17192/17 от 13.09.2017 г. на Управителния съвет
на Агенция "Пътна инфраструктура" – София, с коeто е взето решение за
постановяване на отказ и е одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване по
реда на чл. 17б от Наредба/2001 г. на Разрешение № 447/ 03.05.2006 г. за специално
ползване на пътища чрез експлоатация на РС в обхвата на път І-9, км.99 + 300
дясно. От изложеното следва, че разглеждания в настоящото производство отказ за
преиздаване на Разрешение, обективиран в писмо изх. № 53-00-7510/27.09.2017 г.,
е издаден от компетентен адм.орган.
Обстоятелството, че писмото е подписано от Председателя на УС на АПИ след
изричното му оправомощаване за това /т.1.6. от Протокол № 17192/17 от
13.09.2017 г./, не променя горния извод на съда.
Оспореният
отказ е издаден в писмена форма като в него са посочени както фактическите,
така и правните основания за постановяването му.
Както
се спомена и по-горе в изложението, разрешенията за специално ползване на
пътищата се издават на основание чл. 5,
ал. 1 от Наредба/2001г. по искане на заинтересуваните лица при условията и по
реда на чл. 26 от ЗП и Наредбата. В случая е поискано преиздаване на разрешение
за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, поради което за да се издаде исканото разрешение следва кумулативно да са налице предпоставките
по чл. 17б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба/2001 година.
Посочената
правна норма на чл. 17б от Наредбата
установява процесуалните правила по издаване на разрешението за експлоатация на
рекламно съоръжение, като в ал. 2 е регламентирано, че разрешението за
експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията
на чл. 15 от същата Наредба и след заплащане на всички дължими такси за
специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. От това следва, че
органът преди да преиздаде разрешение от вида на заявеното от оспорващото
дружество, следва да провери освен заплащането на всички дължими такси по
ползването към момента на преиздаване на разрешението и това дали са
налице положителните предпоставки за
издаване на разрешение посочени в чл. 15,
ал.1 от Наредба/2001г., независимо дали такива са били налице към момента на първоначалното издаване на разрешението. Съгласно
актуалната към момента на издаване на оспорения отказ редакция на Наредба/2001
г., разрешение за изграждане на РС се издава когато: 1. не са налице основанията за отказ
по чл. 6, ал. 1 ; 2. рекламното съоръжение в обхвата на пътя
отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните
пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища ; 2а. рекламното съоръжение в обслужващата зона
на пътя отстои не по-малко от 500 м преди пътни възли и кръстовища и 100 м след
тях – за всички републикански пътища ; 3. рекламното съоръжение не ограничава
видимостта на сигнализацията с пътни знаци ; 4. рекламното съоръжение в целия си габарит
отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра
на носещата му колона до ръба на пътната настилка е не по-малко от 5 м ; 5. разстоянието между отделни рекламни
съоръжения по посока на движението е не по-малко от 300 м за автомагистрали и
скоростни пътища и 200 м за останалите пътища ; 6. горният ръб на фундамента на рекламното
съоръжение не надвишава нивото на терена. Отсъствието на която и да е от
изчерпателно посочените положителни предпоставки е основание за постановяване
на отказ.
Органът
следи и за отсъствието на предпоставките, посочени в ал.2 на същата разпоредба
от Наредбата.
В
настоящия случай административния орган е разгледал заявлението и е проверил
налице ли са условията визирани в чл. 15,
ал.1 от Наредбата, като е установил, че две от тях липсват : 1/ съоръжението не
е изградено в съответствие с издаденото разрешение доколкото не отстои на
необходимото разстояние /500 м/ от пътни възли и кръстовища (нарушение на
чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата) и 2/ ограничава се видимостта на сигнализацията
с пътни знаци (нарушение на чл.15, ал.1, т.3 от Наредба/2001г.).
От
приетата по дело № 2996/2017 г. (приобщена към настоящото дело) съдебно-техническа
експертиза е видно, че вещото лице е извършило геодезически замервания с
точност до сантиметър, при което безспорно е установено, че процесното рекламно
съоръжение е разположено на по-малко от
500 м. от пътен възел - кръстовището на път І-9 и общински път към м. Аладжа манастир. От
приложената към експертизата скица и снимков материал безспорно се установява,
че съоръжението е разположено в самата обслужваща зона на пътя и попада в
обхвата на самия пътен възел и не отстои
на по-малко 500 м. от него, каквото изискване е въведено с т.2 от чл.15, ал.1
от Наредба/2001 г. Отделно от това е установено, че на по-малко
от 200 м., в случая на 178 м. от процесното РС, се намира друго такова.
Съоръжението на жалбоподателя се намира на републикански път І-9 на км. 90+764,
а не на км.90+600 съгласно издадено разрешение от 2006 г. Това потвърждава
констатацията на ответника, че по отношение на процесното РС не е изпълнено
условието на чл.15, ал.1, т.2 от Наредба/2001г.
При
това положение, констатацията на експерта, че процесното РС не ограничава
видимостта на другите пътни знаци, които се намират в близост до него, не е
достатъчна да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорения административен
акт - както вече са спомена, за преиздаване
на исканото разрешение е нужно установяването на кумулативното наличие на всички положителни
предпоставки посочени в чл.15, ал.1 от
Наредба/2001 г., а една от тях липсва.
Не
променят извода на съда за материална
законосъобразност на отказа възраженията
на оспорващото дружество по повод изложеното в констативния протокол, че процесното
РС е разположено на км. 90+480, като не е посочено кога е извършена промяна в
километрирането, от кой орган и на какво основание, както и това, че
собственикът на съоръжението не е уведомен за извършеното прекилометриране и не
му е дадена възможност да го премести. Действително от експертизата по делото и
от заключението на вещото лице при предходното разглеждане на
делото се установява, че рекламното съоръжение е на км.90+764, а не на км.
90+480. Установени се и неточности при
километрирането свързани с невярно
отразяване на данни на километричен камък, но в случая органа няма задължение
да уведомява жалбоподателя да премести рекламното съоръжение. Такова е налице
само при наличие на започнала процедура по отнемане на разрешение за специално
ползване на пътищата, какъвто настоящия случай не е. Не без значение е и факта, че съгласно заключението
на вещото лице, дори и при вземане на данни за километрирането съгласно наличния
в близост километричен знак, то пак съоръжението не е поставено в съответствие
с издаденото през 2006 г. разрешение.
Съгласно
чл. 170 ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт -
изричен или мълчалив, оспорващият трябва да установи, че са били налице
предпоставките за издаването му. В настоящия случай оспорващото дружество „П.–
Варна“ ЕООД не се е справило успешно с доказване на изложената в жалбата теза.
По
тези съображения,съдът намира, че отказът за преиздаване на разрешение за
специално ползване на пътя чрез
експлоатация на РС, се явява законосъобразен като издаден от компетентен орган при спазване
на процесуалните правила и материалния закон,и в съответствие с целта на закона. Изложеното прави жалбата неоснователна
и подлежаща на отхвърляне
като такава.
С
оглед този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за
присъждане на разноски. Производството по оспорване на актове от вида на процесния отказ е двуинстанционно по аргумент
от чл. 131 от АПК,като разноски се
дължат при произнасяне по съществото на спора за всяка от инстанциите,а не според
броя на произнасянията от една инстанция. В случая ответникът не претендира
разноски за производството пред
касационната инстанция,поради което такива се дължат от жалбоподателя само за
първоинстанционното производство. По тези съображения в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция в минималния предвиден
размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/, а
именно 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „П.- Варна“ ЕООД, срещу отказ обективиран в
писмо изх. № 53-00-7510/27.09.2017 г. на Управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" за преиздаване на Разрешение за специално
ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/, по искане рег.
№ 53-00-355/21.04.2017 г.
ОСЪЖДА „П.- Варна“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя А. Т.Д.,със
седалище и адрес на управление : гр.Варна, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата от 100 /сто/ лева за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: