№ 1604
гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500258 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 8019/20 г. по описа на СГС – М. Р..
Той е предявил отрицателен установителен иск спрямо ответника И. Ч. за това, че не
дължи сумата 27 299.32 лв., претендирана по изп.д. 20209240400194 по описа на чси Г.
К. поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба ищецът възпроизвежда, че с ответника били съдлъжници
спрямо УниКредит Булбанк АД, което завело срещу тях изпълнително дело. На
11.07.14 г. ответникът погасил дълга, на 06.08.14 г. той бил суброгиран в
изпълнителния процес на мястото на първоначалния взискател. На 12.02.20 г. по молба
на взискателя делото продължило при нов чси – Г. К., който на 13.04.20 г. възбранил
1/6 идеални части от недвижим имот на ищеца, а на 20.07.20 г. запорирал движими
вещи.
Ищецът счита, че действията на чси са неправомерни, тъй като са извършени
след настъпила перемпция. Поради това те не водят до прекъсване протичането на
погасителната давност, която, започвайки от 11.07.14 г. (когато ответникът изплатил
целия дълг) е изтекла на 11.07.19 г.
СГС, с решение № 766364/03.11.21 г., е приел, че до постановяването на ТР 2/15
г. ВКС не е протичала погасителна давност, а до момента на възбраната – 13.04.20 г.
давностният срок не е изтекъл. На това основание е отхвърлил предявения отрицателен
установителен иск.
С въззивната жалба се оспорва правилността на решението, като се
възпроизвеждат доводите, обосноваващи ищцовата теза, разгърната в исковата молба.
Утвърждава се, че перемпцията настъпва по право, без да е необходим изричен акт от
съдия изпълнителя. След отправянето на покана за доброволно изпълнение на 11.08.14
г. взискателят (ответник) не е поискал изпълнителни действия. Затова осъществените
1
такива през 2020 г. са извън рамките на валиден изпълнителен процес и не пораждат
предписаното от закона и съдебната практика действие по прекъсване протичането на
давността. Близо 6 години не са били извършени никакви изпълнителни действия и
поради това установената от чл. 110 и сл. ЗЗД давност е изтекла. Тъй като главният
дълг е погасен по давност, то на основание чл. 119 ЗЗД и акцесорните задължения – за
заплащане на лихви и такси за воденото изпълнително производство, също са погасени.
Затова се иска постановеното съдебно решение да бъде отменено, а искът – уважен.
Въззиваемият оспорва жалбата. Твърди, че в кориците на изпълнителното дело
се съдържат доказателства за неговата активност и за предприети изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давността.
В производството пред въззивния състав не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне с оглед
доводите за неправилност на решението.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело
САС приема следното:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. върховните съдии отменят
ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. С
тълкувателното решение от 26.06.2015 г. се приема, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Прилагането на т. 10 от ТР2/15 г. е свързано с противоречива съдебна практика.
Някои състави считат, че възприетото с т. 10 произвежда действие от постановяването
на тълкувателното решение.
Настоящият състав не споделя това виждане. ТР е издадено в изпълнение на
функцията на ВКС да унифицира съдебната практика. Затова съдържащите се в
тълкувателните актове указания се прилагат спрямо всички висящи спорове.
Тълкувателният акт не е нормативен такъв и няма дата на влизане в сила респ.
законовите последици от това. Затова САС в този състав не споделя виждането на
СГС, с което мотивира отхвърлителното си решение.
Същевременно при анализ на приложеното като доказателство копие от двете
изпълнителни дела – разгърнати по повод един и същи изпълнителен лист, се
установява, че ответникът като длъжник в изпълнителния процес е платил дълга към
взискателя на 11.07.14 г. и се е суброгирал в процеса на мястото на дотогавашния
кредитор - на 06.08.14.
На 11.07.16 той отправил искане към чси за опис на движими вещи на ищеца – в
качеството му на длъжник (л. 125). Към този момент няма перемпция. В ТР 2/15 г. ВКС
2
четем: „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение“.
На 11.04.17 г. ЧСИ издава разпореждане за опис на движими вещи на длъжника
(л. 127) и това се случва в рамките на протичащ изпълнителен процес, без да има
настъпила перемпция (действаща на законово основание, по силата на чл. 433, ял.1, т.
8 ГПК, без да е необходимо издаването на нарочен акт в изпълнителния процес).
Съобразно цитираното ТР2/15 г. давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ). Примерно в решението са изброени следните изпълнителни действия:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
САС приема, че с разпореждането за опис на движими вещи се прекъсва
протичането на погасителната давност, която започва да тече отново и погасителен
ефект (ако няма последващо прекъсване на давността) ще настъпи на 11.04.22 г.
Видно от изпълнителното дело, причината да не се пристъпи незабавно към
изпълнение над движими вещи на ищеца, е невъзможността длъжникът да бъде
открит, а не дезинтересираност от страна на взискателя. Доколкото никой не може да
черпи права от свое неправомерно поведение (укрИ.е, без да се посочи актуален адрес
за призоваване) не следва да се дава стеснително тълкуване с разбирането, че
издаването на разпореждане за извършване на опис не е равнозначно на
изпълнителното действие опис на движими вещи.
С оглед на горното настоящият състав, макар на друго основание, достига до
крайните изводи на първоинстанционния съд и поради това постановеното и
обжалвано решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените разноски за въззивното производство, които са в размер на
1618.78 лв. (адвокатски хонорар, удостоверен на л. 36).
Водим от разгърнатите съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 766364/03.11.21 г., постановено по гр.д. 8019/20 г. по
описа на СГС.
3
ОСЪЖДА М. М. Р.да заплати на И. Т. Ч. сторените за вззивното производство
разноски в размер на 1618.78 (хиляда шестстотин и осемнадесет, 0.78) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4