РЕШЕНИЕ
№ 10422
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110132197 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „/ЮЛ/, ЕИК .., /АДРЕС/, твърди, че на 20.09.2019 г. е настъпило ПТП на
път III-4972, между гр. С. и с. Н. при участието на товарен автомобил ... с рег. № ... и рег. №
на ремарке ..., с водач Д. К. Т. и товарен автомобил ... с рег. № ..., с водач М. К. К., което
било причинено от водача на първия автомобил, а на втория били нанесени материални
вреди. За втория автомобил към датата на ПТП съществувала валидна имуществена
застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № ... при ищеца, който заявява, че е
обезщетил застрахования си клиент /ЮЛ/ за вредите, заведени пред него с уведомление за
щета № .... Поддържа, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на товарен автомобил ... с
рег. № ..., който поради несъобразена скорост спрямо пътните условия, губи контрол върху
автомобила и се удря в насрещно движещия се товарен автомобил ... с рег. № .... Ищецът
твърди, че след като е изплатил застрахователно обезщетение по образуваната щета № ... в
размер на 3825 лв. на застрахованото лице по „Каско +“, е изпратил на ответника регресна
покана за заплащане на заплатеното обезщетение, тъй като последният е застраховател по
„Гражданска отговорност“ на лицето, причинило вредата на застрахованото имущество.
Такова обаче не е било изплатено поради отказ на ответника. Предвид тези твърдения
ищецът моли съдът да осъди ответника да му изплати общо 4327.51 лв., от които 3825 лв.-
стойността на изплатеното обезщетение, 25 лв. ликвидационни разноски и 487.51 мораторна
лихва за периода от 09.03.2020 до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва до окончателното
1
й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът /ЮЛ/, ЕИК ..., /АДРЕС/, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основателност и размер.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че същият не е доказан. Прави
възражение относно вината на водача на товарен автомобил ... с рег. № ... и рег. № на
ремарке ..., а в условията на евентуалност оспорва изключителната вина на застрахования
при него водач, като твърди съпричиняване на резултата от другия водач, а именно на
товарен автомобил ... с рег. № ..., който е навлязъл в насрещната пътна лента без да се
увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, с което си действие
е нарушил правилата за движение по пътищата и като резултат предизвикал процесното
ПТП. Прави се възражение за прекомерност на исковете по размер. Не представя
доказателства, но заявява насрещни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на САТЕ
към която поставя конкретни задачи и за събиране на гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетел, в лицето на застрахования при него водач на ... – Д. К. Т., с посочени
данни за призоваване. Оспорва представения от ищеца КП за ПТП в частта относно
посочения механизъм на ПТП. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже въведените с отговора на исковата
молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да
обори презумпцията за вина на водача на товарен автомобил ... с рег. № ... и рег. № на
ремарке ... при процесното ПТП.
С доклада още съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от
допълнително доказване, че на 20.09.2019 г. е настъпило ПТП на път III-4972, между гр. С. и
с. Н. при участието на товарен автомобил ... с рег. № ... и рег. № на ремарке ..., с водач Д. К.
Т. и товарен автомобил ... с рег. № ..., с водач М. К. К.. Няма спор между страните, че за
описания в исковата молба т.а. ... с рег. № ... към датата на ПТП е съществувала валидна
застраховка „Каско +“ при ищеца, а за описания в исковата молба товарен автомобил ... с
рег. № ... и рег. № на ремарке ... към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка
2
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до възложените в тежест на
ищеца обстоятелства, посочени по-горе /като 3 и 4 /както и относно твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от водача, на застрахования при ищеца
автомобил, съдът приема, че всички останали възложени в доказателствена тежест на ищеца
факти, посочени в пункт от 1 и 2, са установени от приетите по делото писмени
доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.
Във връзка с механизма на ПТП, размера на претендираните за възстановяване вреди
по увредения товарен автомобил ... с рег. № ... и причинна-следствената връзка между
процесното ПТП и причинените му вреди, по делото е изслушана САТЕ и е разпитан като
свидетел водачът на увредения автомобил - М. К..
Видно от заключението на вещото лице всички увреждания по процесния автомобил
... с рег. № ..., отразени в описа на застрахователя-ищец са в пряка причинно—следствена
връзка с установения механизъм на настъпване на ПТП от 20.09.2019 г., а именно водачът
на т.а. ...“ с рег. № ... и рег. № на ремарке ..., движейки се по път ІІІ-4072 с посока на
движение от гр. С. към с. Н., в района на км. 5+000, при спускане и навлизане в дясна крива,
поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия, водачът губи контрол
върху превозното средство, навлязъл в насрещната лента за движение и реализирал ПТП с
насрещно движещия се т.а. /.../ с рег. № .... Вещото лице е установило, че увреждащия
автомобил се движи по наклон надолу, в дясна крива, докато увредения товарен автомобил
се изкачва, движейки се в дясно лента и за него виража е ляв, като съприкосновението
между двата автомобила е настъпило при разминаването им в завоя.От така представения
механизъм, вещото лице извежда извод, който и съдът възприема, че щетите по т.а. /.../ с
рег. № ... се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.09.2019 г.
произшествие на път ІІІ-4072 при км.5+000 в района на гр. С..
Съобразявайки годините в експлоатация на увреденото МПС, вещото лице е
определило, че стойността необходима за възстановяването на товарен автомобил /.../ с рег.
№ ..., на база пазарни цени към датата на ПТП е 26 507, 92 лв. Съответно, действителната
стойност на увредения автомобил, към датата на ПТП, с приспадане на процента овехтяване
съобразно срока на експлоатация, възлиза на 4872 лв., а при прилагане метода на пазарните
аналози, същата възлиза на 9 985,00 лв., но и по двете методики, стойността, необходима за
възстановяване на увредения товарен автомобил надхвърля значително неговата
действителна стойност /4872 лв. и 9985 лв., което пък води до извод, че за процесното МПС
е налице т.нар. „тотална щета“, по който метод и ищеца е ликвидирал щетата, изплащайки
75 % от застрахователната стойност на автомобила, която в случая се счита за действителна
такава /5100 лв.. Видно от заключението на вещото лице, стойността на запазените части на
увредения автомобил, която следва да се приспадне от дължимото обезщетение възлиза на
25 % от действителната му стойност или сумата от 1218,00 лв.
Крайният извод на вещото лице, който й съда споделя, е че стойността на
уврежданията по т.а. /.../ с рег. № ..., определена към датата на ПТП – 20.09.2019 г.,
3
определена при условията на „тотална щета“ и след приспадане на запазените части възлиза
на 3654,00 лв.
От показанията на разпитания по делото водач М. К., се установява че същия се е
движил със скорост в рамките на позволената за участъка /80 км./ч./ в дясна пътна лента,
посока към гр. С., когато насрещно движещия се автомобил, с прикаченото си ремарке
/цистерна/ е навлязъл в неговата лента за движение и е причинил материални щети по
кабината на управлявания от него товарен автомобил, както и по ремаркето му, което се
преобърнало в канавката. Нито вещото лице е установило, нито има данни по делото, с
каква скорост се е движил увреждащия товарен автомобил, но вещото лице е извело извод,
че единствено водачът на влекача ... е имал възможност да предотврати произшествието, ако
е контролирал по-добре автомобила, запазил е движението на товарната композиция в
собствената си пътна лента, без да допуска навлизането й в лентата за насрещно движение.
Ответникът, въпреки въведените правоизключващи възражения, не ангажира никакви
доказателства за фактите, които са му възложени в тежест, поради което същите останаха
недоказани.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите
отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по
средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между
застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по
имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му – чл.
411 от КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите съобразно
заключението по изслушаната САТЕ е сумата от 26 507,92 лева, а обичайните
ликвидационни разноски съответно 15 лв., която стойност в пъти надвишава
действителната /респ. застрахователната стойност на процесния товарен автомобил /5100
лв./, което прави икономически неизгодно възстановяването на автомобила във вида преди
ПТП, следователно безспорно в случая е била налице „тотална щета“. При наличие на
тотална щета, ищеца дължи заплащане на 75 % от застрахователната стойност на
автомобила, след приспадане на процента запазени части, в случая определен на 25 %.
4
Относно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
автомобил по делото не са посочени и съответно събрани никакви доказателства, при
възложена доказателствена тежест за ответника. Напротив, за вината на сочения от ищеца за
виновен водач на увреждащия т.а. ... е представено з.к.на Протокол за ПТП №
1582178/20.09.2019 г. на РУ- С., от което е видно, че е било взето административно
отношение за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2 от
ЗДвП/ единствено спрямо водача на увреждащия т.а. ... с рег. № ... и ремарке ..., като му е
съставен АУАН с.№ .... Като не е изпълнил нормативно вмененото му задължение „ при
избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ водачът Д. Т. е причинил виновно процесното ПТП, поради което и неговия
застраховател по ЗЗ “ГО“ следва да възстанови изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение за възстановяването на увредения автомобил в установения по-горе размер.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответника не
представи доказателства да е заплатил претендираното от него регресно обезщетение,
поради което и предявения като главен иск по чл.411, ал.1 от КЗ следва да се уважи до
установения с експертизата размер от 3 654,00 лв., което е в съответствие с дължимото съгл.
чл.499, ал.2 от КЗ обезщетение, към която сума следва да се добавят обичайните
ликвидационни разноски от 15 лв. Следователно иска на ищеца се явява основателен и
доказан до размер от 3669,00 лв., като за разликата от 156 лв. иска следва да се отхвърли
като неоснователно претендиран от ищеца.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 ЗК застрахователят по „Гражданска отговорност“
изпада в забава в 30 дни от представянето на всички доказателства по регресната претенция
на застрахователя по имуществена застраховка.
В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо с изх. № О-92-1631 от
06.02.2020 г. по описа на /ЮЛ/ (л.32-34), получено на 07.02.2020 г. Видно от приложената
по делото Регресна покана ищецът е приложил към същата всички изискуеми за
претенцията документи, като няма данни, а и не се твърди обратното - ответника да е
изплатил обезщетението в 30 дневния срок след получаването на поканата, нито пък да е
постановил мотивиран отказ. Предвид това и с оглед основателността на главната искова
претенция, ответникът е изпаднал в забава считано от 09.03.2020 г. Следователно на ищеца
следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
09.03.2020 г. до 07.06.2021 г. вкл. (датата, предхождаща предявяването на исковата молба),
която съдът определи на осн. чл. 162 ГПК, че възлиза на сума в размер на 464,75 лв.
5
С оглед на изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се уважи до размер от
464,75 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 487,51 лв., същия подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира съдебни разноски и е представил доказателства за реално
извършени такива в размер на 1062,62 лв., като съобразно с уважената част от исковете, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК му се следват такива до размер от 1015,04 лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 150 лв. за депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., което съдът намира за прекомерно, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което на осн.чл.78, ал.8 от ГПК
вр. с чл.25 от ЗПрП му определя такова в минимален размер от 100 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете, на ответника се
следват разноски до размер от 11,19 лв.
След извършване на съдебна компенсация между присъдените на двете страни
разноски, до по-малкия размер, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разликата от 1003,85 лв.
отивиран от горното, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, да заплати на
/ЮЛ/, ЕИК .., със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, следните суми:
- на осн. чл. 411 от КЗ – 3 654,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
щета, образувана при ищеца под № ..., причинени на т.а... с рег. № ... при ПТП от 20.09.2019
г., на път III-4972, между гр. С. и с. Н., настъпило в резултат на виновно противоправно
поведение на водач на т.а. ... с рег. № ... и рег. № на ремарке ..., със застрахована гражданска
отговорност при /ЮЛ/, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.06.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и 15,00 лв. ликвидационни разноски;
- на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 464,75 лв., представляваща обезщетение за забава при
плащането на главницата, в размер на законната лихва, дължимо за периода от 09.03.2020 г.
до 07.06.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД /ЮЛ/, ЕИК ..., да заплати на /ЮЛ/, ЕИК ..,
сумата от 1003,85 лв., представляваща дължими съдебни разноски в производството, след
извършена съдебна компенсация.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7