Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …...…., 07.12.2020 г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На десети наември през две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 275 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.274, ал.2 от КЗ (Отм) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 2004944/22.02.2019г.
по Вх.регистър на РС-гр.С, препратено по компетентност на РС-гр.Исперих с вх.№ 1700/22.05.2020г.,
от ЗД „Б И” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Д Б” № ,
представлявано от изпълнителни директори С П и К К, действащи чрез упълномощен
адв.М.Г., съдебен адрес:*** против
Е.Б.Е., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 323.30 (триста двадесет и три лева и 30 ст) лева,
представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение в размер на
308.30 лева и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира за направените по
делото разноски. В исковата молба се твърди, че във връзка с извършено от
ответника ПТП на 03.01.2016г., ищцовото дружество е обезщетило вредите,
причинени на другия участник в произшествието, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила, управляван от виновния
водач, съгласно застрахователна полица № BG/02/115002671568, валидна към момента на събитието. До ответника било
изпратено писмо (регресна покана) за изплащане на претендираната сума, но до
момента не била изплатена.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Е.Б.Е., ЕГН-********** ***, редовно
уведомен, не представя такъв. Не ангажира становище по предявените искове, не
прави искания и възражения, не сочи доказателства. В съдебно заседание се явява
лично, като не оспорва иска и признава дължимото вземане.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 03.01.2016г., около 08.30ч., на
ул.”Ц С, до дом №, в гр.И, обл.Р, ответникът Е.Б.Е., ЕГН-**********, при
управление на лек автомобил, марка „Ф П”, с рег.№, без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС и без да се убеди, че пътят зад него е
свободен, предприема маневра движение на заден ход с цел да премине в дясната
страна на платното за движение, при което удря
предна дясна страна на паркиран зад него лек автомобил, марка „Ф Е”, с
рег.№ – собственост на свидетеля К.Г.К.,
като причинява материални щети на същия автомобил. За събитието бил съставен от
автоконтрольор при РУ на МВР-гр.И Протокол за ПТП № 1566176 от 05.01.2016г., с
отразени в него горните обстоятелства. Към датата на събитието управляваният от
ответника автомобил (собственост на Р А
С), имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна
полица № BG/02/115002671568 от 28.10.2015г., 14.39ч., със срок на застраховката (застрахователно
покритие) от 16.00 часа на 28.10.2015г. до 23.00 часа на 27.10.2016г. По
предявена претенция от третото увредено лице К.Г.К. за причинените материални
щети по автомобила му, при застрахователя на виновния водеч (ответника), а
именно при ищеца ЗД „Б И” АД, ЕИК била
образувана преписка по щета № **********. След направената оценка на щетите,
включващи счупена предна броня, огънат преден десен калник и охлузен преден десен
фар на лекия автомобил, марка „Ф Е”, с рег.№ , било изплатено от застрахователя
в полза на собственика на увреденото МПС. застрахователно обезщетение в размер
на 308.30 лева по Платежно нареждане за кредитен превод от 08.02.2016г.
С Регресна покана изх.№ ОК-341013 от
04.05.2016г., изпратена от ищцовото дружество до ответника и получена лично от
последния на 05.05.2016г. (съгласно приложена куриерска разписка), последният
бил поканен, на основание чл.500 от КЗ, в
срок от 5 работни дни, считано от получаването на писмото, да се обади за
уточняване на начина на погасяване на задължението си към застрахователя за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение от 333.30 лева,
включващи и ликвидационните разноски по щетата. Поканата съдържа и
предупреждение, че при непогасяване на задължението в срок, дружеството ще
предяви претенциите си по съдебен ред, ведно с дължимите съдебни разноски и
лихви.
По делото не са представени
доказателства за извършено плащане от страна на ответника.
Фактическата обстановка по
настъпилото ПТП се потвърждава пред съда от показанията на разпитания като
свидетел К.Г.К. – собственик на
увредения автомобил.
Заключението вх.№ 2395/10.07.2020г.
на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза установява по
категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка между механизма на
настъпилото ПТП – удар при движение на заден ход на управлявания от ответника лек
автомобил, марка „Ф П”, с рег.№ и нанесените материални щети върху ударения и
увреден паркиран лек автомобил, марка „Ф Е”, с рег.№ . Същата експертиза
определя обща стойност на щетите по средни пазарни цени, относими към датата на
настъпване на ПТП, като включва цена на нови части, ремонтни дейности и
боядисване – 329.34 лева.
В производството по делото ищцовото
дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 560.00 (петстотин
и шестдесет) лева, включващи заплатена държавна такса (ДТ) в размер на 50.00 лева
за образуване на делото, заплатен депозит за призоваване на свидетел в размер
на 10.00 лева, заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза в размер на 200.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лева по Договор за правна защита и съдействие, серия А, №
838621/04.02.2019г. Ответникът не е направил разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Съгласно 
§ 22 от Преходните и
заключителни разпоредби (ПЗР) на действащия Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016г.), за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс (какъвто е процесният случай),
се прилага Част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс.
По този начин предявеният главен иск в
настоящото производство има своето правно основание в разпоредбата чл.274, ал.2 от КЗ (Отм.) – регресен иск за
реализиране правото на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, платил застрахователно обезщетение за щети по настъпило застрахователно събитие, да иска
възстановяване на изплатената сума от застрахования от него причинител на
вредите, когато същите са причинени от лице, управлявало МПС без свидетелство за управление. Предявена е и акцесорна претенция с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което
кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично
задължение.
В хода на съдебното производство се събраха категорични
доказателства, установяващи по несъмнен начин наличието на фактическия състав,
от който произтича регресната претенция: настъпване на
застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт)
- причиненото от ответника ПТП от 03.01.2016г.; валидно сключен Договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на
водача, причинил вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор
обезпечава риска от настъпване на деликта – сключеният такъв между
страните по делото по застрахователна полица № BG/02/115002671568 от 28.10.2015г., валидна до 23.00 часа на 27.10.2016г..; изплатено от застрахователя на водача по силата на
този договор обезщетение на пострадалото лице в размер от 308.30 лева по
платежно нареждане от 08.02.2016г.; виновно противоправно поведение на
застрахования водач на МПС (деликвент), изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата - управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление.
Налице са всички елементи от правопораждащия фактически състав на чл.274,
ал.2 от КЗ (Отм), пораждащ регресното право на застрахователя да получи от застрахования платеното
застрахователно обезщетение.
Размерът на изплатеното обещетение е съответно и дори в по-нисък размер
от установената в настоящото съдебно
производство стойност на щетите по заключението на съдебната автотехническа
експертиза. В рамките на поисканото от ищеца, с оглед направеното разграничение
между стойността на дължимото застрахователно обезщетение и дължимите
ликвидационни разноски, и съобразно приложимата разпоредба на чл.274, ал.2 от КЗ
(Отм.), обсъдено по-горе, съдът прецени, че искът сладва да бъде уважен до
размера от 308.30 лева – частата стойност на изплатеното застрахователно
обезщетение. За разлика от сега действащата разпоредба на чл.500, ал.2 от КЗ, приложимата разпоредба на чл.274, ал.2
от КЗ (Отм.) не регламентира правото на застрахователя за включване в
регресната претенция на направените ликвидационни разноски, поради което за
тях, претендирани в размер на 15.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Правото на застрахователя да предяви
регресната си претенция срещу причинителя на вредите
възниква от момента на изплащане на застрахователното обезщетение и тъй като
вземането му произтича от закона, т.е. няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД).
Както се установи в хода на делото ответникът е получил такава покана на 05.05.2016г.,
което не се оспорва в хода на делото и е изпаднал в забава, след изтичане на 5-дневния
срок, определен му за плащане – на 10.05.2016г. От този момент възниква и
задължението на ответника, съгласно чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата, поради неизпълнение
на задължението за връщане на изплатеното от застрахователя му обезщетение,
като претенцията на ищеца е заявена, считано от датата на предявяване на
исковата претенция в настоящото производство, а именно от 22.02.2019г.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни и
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно до размера
от 534.00 (петстотин тридесет и четири) лева.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.274, ал.2 от
Кодекса за застраховането (Отм), Е.Б.Е., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„Б И” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Д Б” № ,
представлявано от изпълнителни директори С П и К К, съдебен адрес:*** (чрез адв.М.Г.),
сумата от 308.30 (триста и осем лева и 30 ст) лева, представляваща изплатено
от дружеството застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на иска – 22.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата до първоначално заявения
размер от 323.30 (триста двадесет и три
лева и 30 ст) лева, а именно за претендираните ликвидационни разноски в
размер на 15.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.Б.Е., ЕГН-**********,***, ЕИК, представлявано от изпълнителни директори С П
и К К, сумата от 534.00 (петстотин тридесет и четири) лева – направени от страната съдебни и
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: