РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7625
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20221110169724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [******], чрез адв. Г. Х., с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. С. Ц. за
следните суми: 3123,10 лева, представляваща непогасена главница по вноски с настъпил
падеж от 20.01.2020 г. до 20.04.2021 г. вкл. по договор за потребителски кредит №
[*************]г. и споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 28.05.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, 2061,35 лева, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2020 г. до 20.04.2021 г., както и разноските по
делото в размер на 103,69 лева за държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 180 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, като съображенията за този извод са
следните:
Процесното заявление е подадено от [******], чрез адв. Г. Х., като към заявлението е
приложено пълномощно за учредена в полза на адв. Х. представителна власт спрямо
заявителя, в т. ч. с правото да изготвя, подписва и подава заявления за издаване на заповеди
за изпълнения за вземания на [*************]. Представени са [*************] от
07.11.2022 г., издадена от [*************] с получател адв. Г. Х., с посочено основание:
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания,
сключен с дружеството на 14.06.2021 г. Вписани са конкретните заявления, в т. ч. с
посочване на името на длъжника по настоящото дело Л. С. Ц.. В частта относно сумата, за
която е издадена фактурата и банковата сметка, по която е преведена, полетата в документа
за зачертани по начин, непозволяващ коректното им прочитане и установяване на
конкретната стойност, за която е издадена фактурата. Към заявлението е приложено и
платежно нареждане за кредитен превод от 07.11.2022 г. с посочен получател: адв. Г. Х. и
наредител [*************], с посочено основание за превода: „[*************] г.“ отново
със зачертаване на преведената сума. При анализ на така представените доказателства, съдът
намира, че по делото, от страна на заявителя е останало недоказано реалното извършване на
посочения разход, а именно заплатено в полза на адв. Х. адвокатско възнаграждение.
Представените документи са нечетливи, като от същите не може да се направи извод
относно превода на конкретна сума в полза на пълномощника на страната. Наред с това,
1
остава неясен и конкретно уговореният размер на дължимото възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело, тъй като във фактурата е цитиран
договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания, сключен с дружеството на
14.06.2021 г., който не е представен по делото. Неясно е каква конкретно е дължимата сума
за осъществената правна защита и съдействие в настоящото производство. Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само тези разноски,
за които страните са доказали, че са извършени. В мотивите на решението изрично е
посочено, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, от приложените към заявлението
документи не може да се установи, че е уговорена и платена конкретна парична сума, респ.,
че се касае именно за уговорено между страните в конкретен размер адвокатско
възнаграждение във връзка с подаването на заявление срещу длъжника Л. Ц.. Освен това,
когато не е представен договор за адвокатска услуга (за правна защита), то единствено
разписката за плащане на адвокатско възнаграждение, сама по себе си не е доказателство за
възникване на задължение за неговото плащане – тя не може да докаже изпълнение на
задължение, чието възникване не е установено, но което се иска да бъде противопоставено
на насрещната страна в процеса чрез ангажиране на отговорността й за разноски – в този
смисъл и определение № 927/19.12.2014 г. по ч. т. д. № 2300/2014 г. на ВКС, I т. о. и
определение № 13/12.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4737/2021 г. на ВКС, IV г. о.
Ето защо, искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [******], чрез адв. Г. Х., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. С. Ц., с ЕГН:
********** за сумата от 180 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2