О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Враца, 11.07.2019
г.
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение,
закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от съдията
ИВАНОВА
ВЧН дело № 279 по описа за 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.4 от НПК.
С
определение № 252/07.06.2019 г., постановено по НОХД № 723/2007 г. състав на
Районен съд-Враца в производство по чл.306, ал.1, т.4 пр.2 от НПК, на основание
чл.189, ал.3 от НПК е осъдил А.В.Ч. да заплати в полза на НБПП сумата от 300 лева,
представляващи разноски за служебен защитник по наказателно дело № 1064/2018 г.
по описа на ВКС.
Жалба
срещу това определение, в срока по чл.342, ал.1 от НПК е депозирал осъденият А.Ч.
с оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и с искане за
отмяната му. Осъденият счита, че не дължи заплащането на разноски, тъй като е
недоволен от защитата, осъществена от служебния защитник пред ВКС в
производството, инициирано от него за възобновяване на НОХД № 723/2007 г. по
описа на Районен съд-Враца. Оспорва и определения размер от 300 лева, който
счита за прекомерно завишен.
Въззивният
съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по НОХД № 723/2007
г., намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
НОХД
№ 723/2007 г. по описа на Районен съд-Враца е било образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура-Враца срещу подсъдимия А.В.Ч. по обвинение за
престъпление по чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Образуваното
съдебно производство е приключило с осъдителна присъда № 48/26.03.2009 г., с
която на Ч. е наложено наказание за срок от четири години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е била обжалвана пред
Окръжен съд-Враца, като е било образувано ВНОХД № 250/2009 г. С решение №
66/15.07.2009 г. присъдата е била потвърдена и е влязла в сила на 15.07.2009 г.
Във
връзка с направено от осъдения А.Ч. искане по чл.423 от НПК е било образувано
производство за възобновяване пред ВКС, наказателно дело № 1064/2018 г. по
техен опис. Тъй като Ч. *** за изтърпяване на ефективното наказание лишаване от
свобода, съгласно чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК защитата му в това производство
е била абсолютно задължителна. При съобразяване с това, съставът на ВКС изискал
от АС на САК да бъде посочен адвокат, който да осъществи правната помощ на
осъдения. Като такъв бил посочен адв.Е.Н.Х.. В съдебно заседание на 04.12.2018г.,
преди даване ход на делото, осъденият заявил, че не е организирал сам защитата
си, както и че не възразява служебен защитник да му бъде адв.Евгени Христов,
който съставът на ВКС назначил за такъв. Адв.Евгени Христов участвал в
съдебното заседание по процесното дело за възобновяване, приключило с решение №
230/18.02.2019 г., с което е оставено без уважение искането на задочно осъдения
А.Ч. за възобновяване на НОХД № 723/2007 г. по описа на Районен съд-Враца и за
отмяна на постановената по него влязла в сила осъдителна присъда.
С
решение № СФ-14685-28779/15.12.2018 г. на НБПП на основание чл.22г, вр.чл.17,
т.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ на адв.Евгени Христов му е
определено възнаграждение в размер на 300 лева за предоставената правна помощ,
които като разноски по съдебното производство за възобновяване са възложени на
жалбодателя А.Ч. с обжалваното определение.
При
така установените факти, първоинстанционният съд, при стриктно спазване на
регламента на чл.189, ал.3 от НПК правилно е присъдил в тежест на жалбодателя Ч.
следващите се разноски. След като защитата му в производството за възобновяване
пред ВКС е била абсолютно задължителна в хипотезата на чл.94, ал.1, т.6, пр.2
от НПК и същият не я е организирал сам, то той съгласно тълкувателно решение №
4 от 19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС дължи на НБПП възстановяването на изплатеното
възнаграждение на неговия служебен защитник.
Оплакванията
в жалбата от качеството на упражнената служебна защита пред ВКС в
производството за възобновяване са без каквото и да е фактическо и правно
значение, поради което настоящият съдебен състав ги прие за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за прекомерност
на присъденото възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл.22г от Наредбата
за заплащане на правна помощ възнаграждението за правна помощ в производства по
възобновяване на наказателни дела се определя според предвиденото за
престъплението наказание и е в размерите, определени в чл.15-20, като
преценката се прави от НБПП. В случая е приложима разпоредбата на чл.17 т.2 от цитираната
наредба, според която по дела, при които за престъплението се предвижда
наказание до 10 години лишаване от свобода /каквото именно е престъплението, за
което е осъден жалбодателя/, възнаграждението за всяка съдебна инстанция е от
150 до 300 лева. Така е сторено и в случая, като с упоменатото решение на
председателя на НБПП е било определено възнаграждение в рамките на предвиденото
за процесуално представителство по наказателни дела.
Поради
липсата на основания за отмяна или изменение на обжалваното определение, то
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.345 от НПК, Врачански окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 252/07.06.2019 г., постановено по НОХД № 723/2007 г. по описа на
Районен съд-Враца.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: