№ 10524
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110139188 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. К. срещу „****“ ЕООД, с която
е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
433.25 лв., претендирана като такса за бързо разглеждане по Договор за кредит №
****/09.01.2020 г. и Анекс от 15.03.2020 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че договорът е сключен с „****“ ЕООД /със сегашно наименование
„****“ ЕООД/ за сума в размер на 1 200 лв., като са уговорени ГПР в размер на 49.70 % и
ГЛП в размер на 40.99 %. Сочи, че съгласно договора той дължи заплащане на такса за
бързо разглеждане в размер на 247.57 лв. Излага, че по силата на Анекс от 15.03.2020 г. е
получил допълнително още 900 лв., като са уговорени ГПР в размер на 49.60 % и ГЛП в
размер на 40.99 %, както и е начислена такса за бързо разглеждане в размер на 185.68 лв.
Възразява, че не дължи сума в общ размер на 433.25 лв., претендирана като такса за бързо
разглеждане по договора и анекса, защото клаузата е нищожна, както следва: поради
противоречие със закона – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за действия, свързани с
усвояването на кредита; поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, доколкото таксата следва да се включи в ГПР; поради накърняване на добрите нрави –
нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта; поради
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, защото таксата е
необосновано висока, като се равнява на 1/4 от отпуснатия кредит, а посоченият ГПР не
съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика, като
същевременно клаузата не е индивидуално уговорена.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че услугата по
експресно разглеждане има допълнителен характер, а не се касае за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Оспорва да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, защото таксата „Експресно разглеждане“ не подлежи на включване в общите
разходи по кредита, тъй като тя не се заплаща във връзка с договора – няма отношение към
неговото сключване и усвояване и неговите параметри, а се касае за възнаграждение за
самостоятелна възмездна допълнителна услуга, която се предоставя преди сключването на
договора и която не е условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите параметри. Оспорва да е налице накърняване на добрите нрави, като изтъква,
1
че таксата се дължи за реално извършена услуга, чиято стойност е обусловена от краткото
време, в което следва да бъде предоставена. Оспорва процесната клауза да е нищожна
поради неравноправност, като изтъква, че договорът е съобразен изцяло с императивните
изисквания на ЗПК и ЗЗП, а Общите условия са предварително съгласувани по реда на чл.
148, ал. 3 ЗЗП с КЗП. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети за съвместно разглеждане насрещни искове за осъждане на В. К.
Н. да заплати на „****“ ЕООД следните суми: 1 200 лв. – главница по Договор за кредит №
****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г.; 30.32 лв. – договорна
лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.04.2020 г.; 7.34 лв. – такса „Експресно разглеждане“;
264.99 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2022 г.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът по насрещните искове твърди, че процесният договор е валидно сключен при
общи условия и в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР, като по него е предоставил
кредит в размер на 1 200 лв., преведен на ищеца на 09.01.2020 г., с падеж на 08.02.2020 г., а
кредитополучателят е поел задължение да върне сума в общ размер от 1 488 лв., включваща
главницата, договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в
размер на 247.57 лв. Сочи, че таксата е за допълнителна незадължителна услуга, която
кредитополучателя е избрал, гарантираща обработка и предоставяне на отговор 15 минути
след подаване на Искане за отпускане на кредит. Излага, че той е поискал многократно и
допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока на договора, поради което
последната падежна дата по договора е 21.06.2020 г. Твърди, че на 15.02.2020 г.
кредитополучателят е платил сумата от 600 лв., с която са погасени изцяло договорната
лихва и таксата „Експресно разглеждане“, а с остатъка е намалена главницата до 888 лв., а
на 06.03.2020 г. е платил сумата от 588 лв., с което главницата е намалена до 300 лв.
Посочва, че с Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. на кредитополучателя е отпуснат
допълнителен кредит от 900 лв., в резултат на което той е следвало да върне сума в общ
размер на 1 416 лв., включваща главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва в размер на
30.32 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 185.68 лв., но считано от 21.06.2020
г. той е изпаднал в просрочие, поради което е начислена наказателна лихва за забава в
размер на 21.66 лв. за периода от 21.06.2020 г. до 24.08.2020 г. Излага, че на 24.08.2020 г. е
платена сума в размер на 200 лв., с което е погасена изцяло натрупаната до момента
наказателна лихва и частично – таксата „Експресно разглеждане“, поради което към
24.08.2020 г. кредитополучателят е дължал сума в общ размер на 1 237.66 лв., включваща
главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва в размер на 30.32 лв. и такса „Експресно
разглеждане“ в размер на 7.34 лв., след което плащания по договора не са извършвани и
поради продължаващото просрочие е начислена наказателна лихва за забава в размер на
264.99 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2022 г. Счита, че ако съдът приеме клаузата
относно таксата „Експресно разглеждане“ за нищожна, следва при съобразяване на
извършените плащания да му присъди главница в размер на 799.95 лв. и наказателна лихва
за забава за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2020 г. в размер на 176.66 лв.
В своя отговор ответникът по насрещните искове ги оспорва като неоснователни.
Релевира възражение за нищожност на договора на различни основания. Счита, че не са
спазени императивни изисквания на ЗПК: в договора е посочен ГЛП, но не е посочено дали
той е променлив или фиксиран и какви са условията за прилагането му; посочен е ГПР, но
не и какви точно разходи се включват в него, което води до невъзможност потребителят да
разбере какъв е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт, като
действителният ГПР не съответства на посочения; липсва погасителен план, отговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, и поради неспазване на тези законови изисквания
договорът е изцяло нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Позовава се на противоречие на
клаузата за такса „Експресно разглеждане“ с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Възразява, че е
2
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото таксата „Експресно
разглеждане“ касае дейността по управление на кредита и следва да бъде включена в ГПР.
Релевира възражение, че посочването на различен от действителния ГПР е заблуждаваща
търговска практика, сочеща на неравноправност, защото не позволява на потребителя да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че
нищожната клауза относно ГПР не може да бъде заместена по право и договорът не би бил
сключен без нея, поради което нейната нищожност влече нищожност на целия договор.
Оспорва дължимостта на наказателната лихва, като сочи, че е неясно на какво основание се
претендира тя. Възразява, че клаузата за наказателна лихва е нищожна поради заобикаляне
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави, защото
наказателната лихва е в размер почти 50 % от сумата на отпуснатия кредит и чрез нея се
стига до неоснователно обогатяване. Твърди, че по договора и анекса е извършил плащания
на суми в общ размер на 1 388 лв., които са отнесени за погасяване на главница в размер на
900 лв., договорна лихва в размер на 40.43 лв., такса „Експресно разглеждане“ в размер на
425.91 лв. и наказателна лихва в размер на 21.66 лв. Счита, че плащането на суми в общ
размер на 1 388 лв. следва да се отнесе за погасяване на претендираните главница и лихва по
договора и анекса. Моли за отхвърляне на насрещните искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа страна следното:
С Определение № 14302/20.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за кредит №
****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. и неговото съдържание.
Установява се от писмените доказателства, че заемната сума по договора възлиза на
1 200 лв., лихвеният процент е в размер на 40.99 %, ГПР е 49.7 %, срокът на договора е 30
дни – от 09.01.2020 г. до 08.02.2020 г., уговорена е сума за експресно разглеждане в размер
на 247.57 лв., а общо дължимата сума е в размер на 1 488 лв. С анекса е отпусната
допълнителна сума в размер на 900 лв., като към датата на сключването му – 15.03.2020 г.,
размерът на главницата е възлизал на 300 лв., с което общият размер на кредита е станал
1 200 лв. Уговорени са лихвен процент в размер на 40.99 %, ГПР в размер на 49.6 % и такса
„Експресно разглеждане“ в размер на 185.68 лв., като общата дължима сума по кредита
възлиза на 1 416 лв., а срокът за връщането й е 15.04.2020 г.
С Определение № 14302/20.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване предаването на заемната сума в общ размер на 2 100 лв. на кредитополучателя и
плащането от него на суми по кредита в общ размер на 1 388 лв., отнесени от кредитора за
погасяване на главница в размер на 900 лв., договорна лихва в размер на 40.43 лв., такса
„Експресно разглеждане“ в размер на 425.91 лв. и наказателна лихва в размер на 21.66 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сума, представляваща начислени такси „Експресно разглеждане“ по
Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. По
него в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от търсеното съдебно установяване
и възраженията си за нищожност на договорните клаузи относно такса „Експресно
разглеждане“ на твърдяните основания, а в тежест на ответника е да докаже възникването на
процесното вземане в негова полза, включително, че то се основава на валидни договорни
клаузи, които са индивидуално уговорени, и че действията, за които са уговорени таксите
„Експресно разглеждане“ по договора и анекса, са извършени от него.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост. В конкретния случай ответното
3
дружество се защитава по предявения срещу него иск чрез доказване съществуването на
отричаното от ищеца негово вземане, като дори претендира част от него чрез предявяване на
насрещен осъдителен иск, което сочи, че за ищеца е налице правен интерес от отричане със
сила на пресъдено нещо на вземането на ответника за такси „Експресно разглеждане“ по
договора и анекса. Следователно предявеният отрицателен установителен иск е допустим.
Предмет на делото са и предявени от „****“ ЕООД насрещни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на В. Н. К. да му заплати главницата, договорната лихва, такса „Експресно
разглеждане“ и наказателна лихва по договора и анекса. В тежест на ищеца по насрещните
искове е да докаже следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение
между страните по Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от
15.03.2020 г. и неговото съдържание, включително наличието на валидни уговорки за
възнаградителна лихва, за такса „Експресно разглеждане“ и за мораторна неустойка в
договора и анекса; изпълнение на задълженията му по договора, включително предаване на
заемната сума и извършване на действията, за които се събират таксите „Експресно
разглеждане“; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката; изискуемост
на вземанията; размера на вземанията. В доказателствена тежест на ответника по
насрещните искове е да докаже плащане на задълженията до твърдяния размер, както и
наличието на сочените от него основания за нищожност на договора, респ. на клаузите за
такса „Експресно разглеждане“ и за мораторна неустойка.
Съдът намира, че предвид приетите за съвместно разглеждане в настоящото
производство насрещни искове преценката за основателност на първоначално предявения
отрицателен установителен иск е предпоставена не само от изложените в исковата молба
възражения за нищожност на клаузите относно такси „Експресно разглеждане“ по договора
и анекса, а и от всички направени в отговора на насрещната искова молба възражения за
нищожност на целия договор.
Сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и
има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. Страните са уговорили, че
неразделна част от него са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени
от кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на кредита страните
по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
По делото е установено поемането от К. на задължения по договора и анекса за
заплащане на такси „Експресно разглеждане“. В Общите условия на Договора за кредит е
прието, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по
искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на Искането за
отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит/и/ при срокове и
условия, посочени в Общите условия. Съгласно т. 2.1. от Общите условия кредиторът се
задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит
/включително за допълнителен кредит/, изпратено от кредитополучателя, е одобрено в срок
от 7 календарни дни, считано от получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му
даде изричен отговор, като ако седмият календарен ден се пада в неработен ден, отговорът
трябва да бъде даден в първия следващ работен ден. Според т. 2.2. от същите кредиторът
дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или
допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
4
кредитополучателя, т.е. получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15
минути от изпращането му, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне веднага след
получаването на искането за отпускане на кредит. Съгласно т. 2.3., когато Искането за
отпускане на кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или на
официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и
ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2 часа от началото на
първия следващ работен ден, но кредиторът не може да бъде отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни услугата
веднага, когато това стане възможно. Според т. 2.4. за допълнителната незадължителна
услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели /за кредит и за
допълнителен кредит/ кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за
кредит, като тя е видима на сайта на кредитора и е описана в специалните условия към
Договора за кредит, а в т. 2.5. е предвидено, че таксата се дължи само, когато
кредитът/допълнителният кредит бъде одобрен, и не се дължи, ако искането бъде
отхвърлено. Съгласно т. 2.6. допълнителната услуга за експресна обработка не е
задължително условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава
шансовете на кредитополучателя да получи такъв.
Съдът намира, че таксите „Експресно разглеждане“, дължими по договора и анекса
отделно от главницата и възнаградителната лихва, представляват разходи, свързани с
договора за кредит, и като такива са част от общия разход по кредита за потребителя,
дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежат на включване в ГПР.
Неоснователно е възражението на дружеството, че таксата „Експресно разглеждане“ не се
заплаща във връзка с договора. В т. 2.6. от Общите условия само формално е посочено, че тя
не е задължително условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава
шансовете на кредитополучателя да получи такъв, но клаузите на т. 2.5., според която
таксата се дължи, само когато кредитът/допълнителният кредит бъде одобрен, и не се
дължи, ако искането бъде отхвърлено, и на т. 2.4., според която таксата се изчислява спрямо
сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит, еднозначно
сочат, че се касае именно за такса, свързана с договора за кредит и неговия анекс. В случая
съгласно т. 4 от Общите условия ГПР не включва разходите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, като каквито
са определени процесните такси в Общите условия. От това следва, че макар таксите
„Експресно разглеждане“ да са включени в договора и в анекса като част от общата
дължима сума по кредита, те не са включени в посочения ГПР. Следователно налице е
противоречие със закона – с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото в
уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи. По този начин е нарушено
изискването в ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
този начин е прикрито допуснатото от кредитора нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая
формално посоченият ГПР е 49.7 % в договора и 49.6 % в анекса, но е очевидно, че при
включването към него и на таксите „Експресно разглеждане“ действителният размер на ГПР
надвишава прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България/.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в договора и анекса,
кредиторът е нарушил изискванията на закона. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
5
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Горното е достатъчно за обосноваване на извод за основателност на предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на такси „Експресно разглеждане“ по
договора и анекса и прави ненужно обсъждането на другите релевирани възражения за
нищожност на клаузите относно тези такси. Като допълнителен аргумент за основателност
на този иск е и това, че в случая дружеството – заемодател въпреки изричните указания на
съда, дадени с Определение № 14302/20.04.2023 г., не доказа извършването на действията по
договора и анекса, за които е уговорено събирането на таксите „Експресно разглеждане“.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, поради което е ненужно и обсъждането на
другите възражения на потребителя за нищожност на договора или на отделни негови
клаузи. Чистата стойност на процесния кредит, формирана като сбор от първоначалния и
допълнителния размер на сумата по кредита, възлиза на 2 100 лв.
По делото се установява заплащане от потребителя на сума в общ размер на 1 388 лв. С
нея съдът приема, че е погасена част от главницата, тъй като другите задължения по
договора и анекса не са валидно възникнали и той не е дължал тяхното плащане.
Следователно К. е останал да дължи главница в размер на 712 лв.
Следователно насрещният иск за главницата е частично основателен – за сумата от 712
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 1 200 лв. е неоснователен. Другите
насрещни искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по отрицателния установителен иск се
дължат сторените от него разноски по него, възлизащи на сумата от 50 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на процесуалния представител на К. се
дължи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ, както следва: сумата от
360 лв. /с включен ДДС/ – възнаграждение за защита по предявения отрицателен
установителен иск, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията, приложима към датата на сключване на Договора за правна защита и
съдействие/; сумата от 213.18 лв. /с включен ДДС/ – възнаграждение за защита по
насрещните искове.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на ищеца по насрещните искове се дължат
разноски съразмерно на уважената част от тях, а именно сумата от 47 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 77 ГПК ищецът по насрещните искове следва да заплати по сметка на
СРС сумата от 60.11 лв. – държавна такса по насрещните искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: ****, не дължи на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 433.25 лв., претендирана като такса за бързо разглеждане по
Договор за кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс от 15.03.2020 г.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 712 лв. – главница по Договор за
кредит № ****/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове, както следва: частично иска за главница – за
разликата над 712 лв. до пълния предявен размер от 1 200 лв.; изцяло иска за сумата от 30.32
лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.04.2020 г.; изцяло иска за сумата от
7.34 лв. – такса „Експресно разглеждане“; изцяло иска за сумата от 264.99 лв. – наказателна
лихва за забава за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2022 г.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на В. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лв. – разноски по предявения отрицателен установителен иск.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на адв. Д. В. М. от АК – ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 360 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по
предявения от В. Н. К. отрицателен установителен иск, и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 213.18 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ по предявените срещу В. Н. К. насрещни искове.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати „****“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 47 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 60.11 лв. – държавна такса по
насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7