Решение по дело №163/2021 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 16.04.2021 г.

 

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                                ЧЛЕНОВЕ:   ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                  ВАНЯ И.

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 163 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Производството пред РС-Елин Пелин е било образувано въз основа на молба от Р.В.Б. *** против Г.Ц.И. ***, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че молителката живее на съпружески начала с ответника от 03.01.2013 год., а на 29.06.2015 год. се родила дъщеря им Н.И.. От началото на 2019 год. отношенията между страните се влошили. На 22.06.2020 год. около 21.30 ч. молителката и детето били легнали на холната гарнитура в семейното жилище – къща в с. Г.Е.П., което притежават в обикновена съсобственост. Детето спяло. Молителката помолила ответника да се погрижи за градината в двора на къщата, но той отказал и заявил, че повече не иска да са семейство. Предложил да продадат къщата, а той да й заплати част от цената, но молителката отказала, защото нямала друго жилище, в което да отиде с детето. Тогава Г.И. предложил на Р.Б. да му даде определена сума пари, за да изкупи дела му, но молителката също отказала, тъй като нямала поисканата от него парична сума. Започнал спор във връзка с участието на страните в ремонта и теглените кредити за къщата, молителката заявила, че не желае да продава къщата, при което ответникът силно се разгневил и се нахвърлил върху Б., като започнал да я души и заявил, че два пъти е съден за побой, „не му пука“ и ще я пребие. Молителката не успяла да го отблъсне. Ответникът сам я пуснал, но продължил да я заплашва, като заявил, че тя не го познава и трябва да мълчи, за да „не направи голяма грешка“. След това я хванал с две ръце за дрехите, повдигнал я от дивана и продължил да я заплашва, че ще я пребие, а впоследствие я блъснал на земята и тя паднала по гръб. Веднага след това се обадила на брат си Н. Б., който живее в с. Н.х. да дойде и да я вземе с детето и се обадила на тел. 112, откъдето изпратили полиция. Докато полицаите разговаряли с ответника, молителката приготвила багажа си и заедно с Н.и брат й напуснали семейното жилище. Оттогава молителката с детето живее при нейния брат. Понастоящем още изпитва страх от ответника и не може да се прибере в семейното жилище. 

Моли съда за задължи ответника да се въздържа от извършване на психическо и емоционално насилие и да постанови подходящи мерки за защита.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на действителното фактическо положение.

С решение № 160/11.12.2020 год. по гр.д. № 301/2020 г. по описа на РС-Елин Пелин съдът е наложил на Г.Ц.И. следните мерки за защита: задължение на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.В.Б., както и забрана да приближава пострадалата, жилището в с. Г.Е.П., ул. „О. П.“ № 1 и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 200 метра – чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок от 12 месеца; отстранил е ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище за срок от 12 месеца – чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН; определил е временното местоживеене на детето Н.И. при майката Р.Б. за срок от 12 месеца – чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, като му е наложил и глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. С решението ответникът  е осъден да заплати на молителката и сумата 250 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както   и държавна такса 25 лева.

Решението е обжалвано от ответника като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне на молбата за съдебна защита. Счита, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, които опровергават изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Въззиваемата оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката Р.Б. възпроизвежда фактическата обстановка, описана в молбата за защита и конкретните обстоятелства във връзка с акта на насилие на посочената по-горе дата.

Със заповед от 24.06.2020 год. за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН по гр.д. № 301/2020 год. ЕлПРС е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителката, като му е наложил и забрана да приближава пострадалата, жилището на страните и местата за социални контакти и отдих на Б. на по-малко от 200 метра, до издаване на заповед за защита или отказ от съда.

По делото е представена докладна записка на инспектор при РУ-Елин Пелин от 23.06.2020 год. по преписка, заведена въз основа на жалба от Р.Б. с оплаквания за отправени заплахи и закани от страна на ответника при възникнал битов скандал, при който последният я ударил и стиснал за врата. Проверката приключила със съставянето на Протокол за полицейско предупреждение на осн. Чл. 65 от ЗМВР.          

С Постановление от 03.07.2020 год. РП-Елин Пелин е отказала да образува досъдебно производство по преписка вх. № 605/2020 год., образувана по сигнал на Р.Б. за осъществено домашно насилие. Посочено е, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 130 от НК, което е от частен характер и наказателно производство може да се образува само по тъжба на пострадали до съответния районен съд, като прокуратурата не е компетентна.

Според показанията на св. Н. Б. – брат на пострадалата, на 22.06.2020 год. около 21.30 ч. молителката му се обадила по телефона много притеснена, за да му каже, че ответникът посегнал да я бие и след това я е душил и я хвърлил на земята. Когато пристигнал на място, свидетелят заварил молителката пред къщата, силно уплашена и споделила, че се е обадила на тел. 112. След малко дошли полицаите и снели обяснения от страните, след което Р.Б. напуснала жилището заедно с детето и се установила да живее при брат си. На брат си също разказала как същата вечер двамата се скарали за къщата, след което ответникът станал агресивен, искал да я бие и я е душил, като я е бутнал на земята, свидетел на което било и детето Н.. Вечерта след инцидента свидетелят забелязал и червенина от едната страна на врата на сестра си, която обяснила, че е получена при стискането на врата й от ответника. Молителката продължила да плаче и в дома на свидетеля  и не искала да се върне в семейната къща, тъй като изпитвала страх от ответника.

Свидетелят Х., който познава ответника повече от 20 години, знае за възникнал конфликт между страните в началото на лятото на 2020 год. във връзка с желанието на ответника да продадат съсобствената къща в с. Г.Е.П.. Ответникът споделил със свидетеля за влошените отношения с молителката и за желанието му да се разделят. За инцидента знае от самия Г., който му казал, че Р. е подала жалба срещу него за упражнено насилие и ще си търси квартира, защото вече не се разбират. Св. Х. не познава ответника като насилник, като не е бил свидетел на агресивно поведение от негова страна спрямо молителката. Пред него ответникът отрекъл да е упражнил каквото и да било насилие спрямо Р.Б..

Свидетелят М. – полицай в РУ-Елин Пелин помни за подадения сигнал за битов скандал от молителката, като при пристигането на място същата ги чакала на улицата. Няма спомен за състоянието й и за снетите обяснения. Бил съставен предупредителен протокол на мъжа, който бил в къщата.

Според показанията на св. А. – младши полицейски инспектор към РУ-Елин Пелин, през м. юни 2020 год. същият посетил адрес в с. Г.Е.П. по повод сигнал за семеен скандал. Спомня си, че молителката била на място пред къщата при пристигането на органите на реда заедно със свой роднина /брат/. Не помни какво точно му съобщила за случая. Молителката била силно разстроена. На място разговаряли с мъжа, който съжителствал с молителката и му бил съставен предупредителен протокол.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 4 ЗЗДН по отношение на твърдяния акт на домашно насилие на 22.06.2020 год. е допустима - подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

 Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения: 

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. 

 

 

 

 Анализът на  представените по делото доказателствата налага извода, че на посочената в декларацията дата – 22.06.2020 год. е налице извършен акт на упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителката. 

 Извършеният акт на домашно насилие се установява дори и единствено и само от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.  

 

 

 

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН същата съставлява достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за оборване на твърденията на молителката за осъщественото над нея насилие на посочената дата в молбата и в декларацията, което не бе сторено от ответника - по делото не са представени доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Напротив, от показанията на св. Б. се установява, че на 22.06.2020 год. около 21.30 ч. молителката му се обадила по телефона много притеснена, като му разказала за възникналия конфликт и за упражненото срещу нея насилие от страна на ответника, което съответства напълно на отразеното в декларацията. Свидетелят и сам лично е възприел белега на врата на пострадалата, който съответства на увреждането, причинено от стискането на пострадалата за врата от страна на ответника, описано в декларацията и квалифицирано като лека телесна повреда в постановлението от  03.07.2020 год. РП-Елин Пелин. В подкрепа на декларацията е и установеното от показанията на св. Б. и св. А. състояние на пострадалата непосредствено след инцидента, както и по-късно в дома на нейния брат, а именно – същата била много разстроена, уплашена, плачела и отказала да се върне в дома си от страх ответникът да не упражни отново насилие спрямо нея. Не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, оборващи изложеното в декларацията, която е подкрепена от събраните по делото свидетелски показания.

При така изложеното съдът намира молбата на Р.В.Б.  против Г.Ц.И. за основателна и доказана, подкрепена както с писмени, така и с гласни доказателства. Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд в обжалваното решение относно фактическата обстановка, негативните последици на извършения акт на домашно насилие върху психиката на молителката и нуждата от защита, което налага да бъдат наложени съответни мерки по чл. 5 от ЗЗДН, като ответникът бъде задължен в бъдеще да се въздържа от извършване на домашно насилие.

На ответника следва да бъдат наложени също така мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН за срок от 4 месеца, считано от датата на постановяване на тези мерки от районния съд – 11.12.2020 год. Настоящият състав счита, че определянето на по-дълъг срок, при максимално допустим срок от 18 месеца съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, ще доведе до прекъсване на връзката между бащата и детето на страните Н./на 5 години/ и до невъзможност за осъществяване на пълноценни контакти с този родител, което е неоправдано и би надхвърлило целите на защитата по ЗЗДН. Въззивният съд счита, че интересите на детето налагат същото да осъществява контакт и с двамата си родители. Същевременно настоящата инстанция отчита, че е изминал продължителен период от постановяване на заповедта за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН - от 24.06.2020 г. до настоящия момент, през което време спрямо въззивника реално са налице действащи ограничителни мерки. Предвид това може да се направи извод, че целите на производството по закрила от домашно насилие са постигнати още в хода му. Ето защо първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде изменено в частта, с която е определен срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН, с оглед изтичането на продължителен период от почти една година от ограничаване на личните отношения на въззивника с малолетната му дъщеря и опасността да се развие синдром на родителско отчуждение спрямо този родител, като следва да се определи нов период, а именно – четири месеца от датата на постановяване на първоинстанционното решение – 11.12.2020 год. В този смисъл въззивната жалба е частично основателна по заявеното евентуално искане за намаляване срока на тези мерки за защита.

 С оглед това съдът следва да определи срок от четири месеца на забраната на ответника да приближава пострадалата, жилището в с. Г.Е.П., ул. „О. П.“ № 1 и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 200 метра – чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като отстраняването на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище и временното местоживеене на детето Н.И. при майката Р.Б. също следва да бъдат за срок от четири месеца.

Ответникът следва да бъде осъдена да заплати и глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тази на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно срока, за който са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗДН, като същият бъде намален на четири месеца. В тази част следва да бъде изменена и заповедта за защита. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 200 лева, представляваща част от направените разноски във въззивното производство.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 160/11.12.2020 год. по гр.д. № 301/2020 г. по описа на РС-Елин Пелин и издадената въз основа на него заповед за защита в ЧАСТТА относно срока, за който съдът е наложил мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН, а именно – забрана на ответника Г.Ц.И. да приближава на разстояние по-малко от 200 метра жилището на страните в с. Г.Е.П., ул. „О. П.“ № 1 и местата за социални контакти и отдих на Р.В.Б.; отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище и определяне на временното местоживеене на детето Н.И. при майката Р.Б., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, през който на ответника Г.Ц.И. се забранява да приближава на разстояние по-малко от 200 метра жилището на страните в с. Г.Е.П., ул. „О. П.“ № 1 и местата за социални контакти и отдих на молителката Р.В.Б.; ответникът е отстранен от съвместно обитаваното с молителката жилище и временното местоживеене на детето на страните Н.И., родено на *** год. е при майката Р.В.Б., считано от датата на налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т.2, 3 и 4 от ЗЗДН - 11.12.2020 год.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Г.Ц.И. да заплати на молителката Р.В.Б. сумата 200 /двеста/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                 2.