Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 14.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 1801 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ.
Ищците „Х.1“ ЕООД, В.Д.С. и Д.Х.Д. твърдят, че са съдружници в ответното дружество „Е.Е.М.“ ООД, представлявано от Н.Я., и общо притежават повече от 1/5 от дяловете в капитала му. Управителят Я. бил същевременно действителен собственик на другия съдружник, имащ мажоритарен дял - „ИФГ 2004“ ЕООД. Според ищците към настоящия момент отношенията между тях и „ИФГ 2004“ ЕООД били влошени, като разривът се дължал на действията на Я., предприети във връзка със строителството на експлоатирания от дружеството обект - ТЕЦ „Сърница“. Управителят сключвал договори със свързани с него дружества при явно неизгодни за дружеството условия и без да изисква одобрението или съгласието на останалите съдружници (договори за СМР, договори за закупуване на суровина, предоговаряне на условията по договори за кредит чрез рефинансиране със заемни средства, получени от свързани с Я. лица). Наред с това през 2017 г. Я. отправил предложение до „Х.1“ ЕООД заедно да предприемат действия по изключване на другите двама съдружници и то в момент, в който балансовата стойност на капитала на дружеството била отрицателна. През 2019 г. пък Я. предприел действия по изключване на всички ищци, като за целта свикал общо събрание, на което да се реши въпросът относно увеличаване на капитала на дружеството. За събранието „Х.1“ ЕООД и Д.Д. не били редовно уведомени, а В.С. бил препятстван да се яви по здравословни причини, за което представил болничен лист. Независимо от нередовното си уведомяване „Х.1“ ЕООД изпратило становище, с което се противопоставило на взимането на решение за увеличаване на капитала. Изложените факти обаче не били взети предвид от Я. нито в качеството му на управител, нито като действителен собственик на „ИФГ 2004“ ЕООД, и същият свикал ново общо събрание, като предупредил ищците, че при неявяване ще бъдат предложени за изключване. Ищците се явили на събранието и участвали в разискването, но въпреки това управителят свикал ново събрание за изключването им, а същевременно им отказал достъп до дружествените книги. В резултат от всичко изложено отношенията между съдружниците се влошили, а това повлияло отрицателно на финансовото състояние на дружеството - то отчитало загуба и било в невъзможност да осъществява нормална търговска дейност, тъй като важна част от решенията на общото събрание следвало да се вземат с квалифицирано мнозинство, надхвърлящо дяловете на мажоритарния съдружник. Ето защо ищците считат, че са налице предпоставките на чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на ответното дружество и молят за решение в този смисъл. Претендират разноски.
Ответникът „Е.Е.М.“ ООД оспорва иска, като твърди, че влошените отношения между съдружниците не са довели до преустановяване или затрудняване на търговската му дейност, нито на дейността на органите му на управление. Сочи, че основният му предмет бил свързан с производството и продажба на електроенергия, от което дружеството генерирало приходи и във връзка с което били сключени дългосрочни договори, вкл. трудови. Ответникът поддържа, че е в стабилно и подобряващо се финансово състояние, като отрицателната стойност на капитала в първите години от създаването му се дължала на характера на инвестицията в производството на електроенергия, чиято възвръщаемост била по-дългосрочна. Влошаването на отношенията между съдружниците започнало от опита за свикване на събрание за взимане на решение за увеличаване на капитала, но последното било изискване не на другия съдружник или на управителя, а на кредитор на дружеството. Оспорва да са сключвани неизгодни за дружеството сделки със свързани с управителя лица, а напротив - по силата на допълнителното споразумение от 09.08.2017 г. към договорите за банков кредит била погасена част от главницата и в резултат на това била заличена ипотека, учредена от третото задължено лице „Капман Ин“ ЕООД. Тези действия, освен че били извършени със знанието на В.С. и на управителя на „Хеба-1“ ЕООД, били и в интерес на дружеството, защото бил намален размерът на възнаградителната лихва, а средствата за погасяване на кредита били получени по силата на договор заем, сключен при по-благоприятни условия от тези по кредитите от гледна точка на начин на погасяване, обезпеченост, неустойки и такси за обслужване. Според ответника оперативната дейност на дружеството не била затруднена, тъй като повечето решения се взимали с мнозинство от 1/2 от капитала, каквото притежавал другият съдружник „ИФГ 2004“ ЕООД. Поради всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
След
анализ на доказателствата и доводите на страните съдът намира следното:
Съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ, когато важни причини налагат това, съдружници, притежаващи поне 1/5 от дяловете от капитала на дружество с ограничена отговорност, могат да поискат неговото прекратяване по съдебен ред.
Безспорно е, а и се установява от вписването в търговския регистър по партидата на ответното дружество, че ищците имат легитимация да поискат прекратяването – общо те притежават дялове с номинална стойност 1 570 лв. от вписания капитал в размер от 5 000 лв., което е повече от 1/5.
Спорен е въпросът налице ли са важни причини, които да налагат прекратяване на дружеството. Тъй като релевираните от ищците причини са свързани с влошените отношения между тях от една страна и другия съдружник „ИФГ 2004“ ЕООД, то в тяхна тежест е да установят, че тези отношения са трайно и необратимо влошени в резултат от непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяване на търговската дейност, както и че в причинна връзка от това влошаване е настъпило трайно фактическо (поради дезинтересираност) или юридическо (поради блокираща квота) затруднение за осъществяване на търговската дейност на дружеството.
От приетите писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля Г.С. се установява, че ответното дружество има за основна търговска дейност производството и продажбата на електроенергия от биомаса чрез изградената от него централа – ТЕЦ „Сърница“. Инвестиционните намерения на дружеството са били финансирани чрез заемни средства, вкл. чрез сключване на договор за инвестиционен банков кредит от 31.01.2013 г. и договор за ОББ Jeremie инвестиционен банков кредит от 31.01.2013 г. Кредитните задължения са били обезпечени както с поръчителство от „ИФГ 2004“ ЕООД, В.С. и Г.С., така и с вещни обезпечения върху имоти, собствени на трето лице – „Капман Ин.“ ООД.
От вписванията в търговския регистър се установява, че ипотекарният длъжник „Капман Ин.“ ООД е свързан с управителя на ответника - Н.Я., тъй като се притежава еднолично от „Капман Холдинг“ АД, чийто обявен действителен собственик е Я.. Същевременно съдружникът „ИФГ 2004“ ЕООД също е свързан с управителя – притежава се еднолично от „Пропърти дивелъпърз“ ЕООД, което дружество от своя страна е еднолична собственост на Я..
През 2017 г. ответникът, представляван от управителя Я., е сключил допълнителни споразумения към договорите за кредит, по силата на които е променен лихвеният процент на възнаградителната лихва чрез намаляването му (до 3 % годишно към датата на сключване на споразуменията) и е уговорено заличаване на ипотеката върху притежаваните от „Капман Ин.“ ООД имоти. За последното страните са договорили условие – по двата кредита да бъде насочена сумата от 662 100 евро за погасяване на главницата в срок до 15.06.2017 г. За да бъде изпълнено условието, дружеството е сключило договор за заем с „Капман Ин.“ ЕООД за сумата от 662 100 евро със срок до десет години и размер на възнаградителната лихва от 6 % годишно.
На 23.05.2019 г. от кредитиращата банка е изпратено писмо до ответника, с което го уведомява, че въпреки редовното погасяване на вноските, е налице отчитане на отрицателен собствен капитал, а това е предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Въз основа на това обстоятелство банката е отправила искане до кредитополучателя да предприеме незабавни действия за увеличаване на основния капитал с не по-малко от 1 000 000 лв. чрез трансформиране на заеми от свързани лица в капитал и/или чрез парични вноски (л. 132). За изпълнение на условието е свикано извънредно общо събрание, проведено на 29.08.2019 г. с дневен ред взимане на решение за увеличаване на капитала. Решение не е взето, тъй като против са гласували ищците. В протокола от събранието е обективирано изявление на управителя за свикване на ново събрание с дневен ред взимане на решение за изключване на ищците като съдружници поради неоказаване на съдействие към дружествените дела. Последват няколко събрания, включително и свикани в хода на настоящия процес, на които с гласовете на съдружника „ИФГ 2004“ ЕООД се вземат решения относно изключване на останалите съдружници. Тези решения са отменени като незаконосъобразни – с решение от 24.04.2020 г. по т.д. № 1891/2019 г. на СГС (относно решението на ОС от 18.09.2019 г.) и с решение от 08.03.2021 г. по т.д. № 1460/2020 г. на СГС (относно решението на ОС от 29.07.2020 г.).
Според показанията на свидетеля С. – едноличен собственик и управител на съдружника „Х.1“ ЕООД до март 2018 г., отношенията между съдружниците били влошени, като влошаването им започнало в резултат от изпитваните от дружеството финансови затруднения. През 2015 г. Н.Я., действайки като представител на „ИФГ 2004“ ЕООД, предложил на свидетеля да „присвоят“ дяловете на останалите съдружници, с което свидетелят не бил съгласен. През 2016 г. било отправено повторно такова предложение, което било чуто и от Д.Д.. Допълнително влошаване на отношенията настъпило след изразеното от Я. намерение да бъде манипулиран електромерът на електроцентралата, което било осъществено от Я. въпреки противопоставянето на С. и в резултат от което дружеството претърпяло вреда в размер на около 130 000 лв.
При тези факти съдът приема, че е налице един от елементите на фактическия състав на правото да се иска прекратяване, а именно – влошени отношения между съдружниците. Действително, показанията на свидетеля С. преимуществено установяват влошаване на отношенията между него и Н.Я. и нямат пряко доказателствено значение за отношенията между съдружниците към настоящия момент. Въпреки това, извод за такова влошаване, освен че се признава от ответника (вж. допълнителния отговор), може да бъде изведен от предприетите действия по изключване на съдружниците-ищци с гласа на другия съдружник. Това неминуемо води до обтегнатост на отношенията, независимо от това дали изключването е било законосъобразно или не.
Влошените отношения между съдружниците обаче не са единствена предпоставка за уважаване на иска. Съгласно Решение № 74/24.06.2019 г. по т.д. № 2452/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о., и цит. там практика, преценката за наличие на важни причини за прекратяване на дружеството трябва да изхожда от интересите на дружеството, а не на отделния съдружник, като същевременно трябва да се установи непреодолима пречка за осъществяване на дейността на дружеството. Прието е, че „трайната нерентабилност и тенденцията към натрупване на задължения са само външни белези на разстройство в дейността на дружеството, но сами по себе си не обуславят непреодолим характер, тъй като не свидетелстват за причината за това ….“ Необходимо е да се установи, че влошеното финансово състояние е резултат от бездействието на съдружниците и дезинтересирането им. Наред с това практиката приема, че „наличието на съдружник с блокираща квота и съществуваща възможност същият да предопределя решенията на общото събрание не се извежда самостоятелно като „важна причина“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ“, „хипотетичната възможност за възползване от блокиращата квота не е от естество да обоснове извод за фактическа невъзможност за функциониране на органите на управление“, а е необходимо да са доказани факти за действително възползване от блокиращата квота в ущърб на интересите на дружеството. Отречен е също така характерът на важна причина и на факта на „разпореждане с имуществото на дружеството в полза на друго свързано лице“, ако не се установява това да е рефлектирало върху отношенията между съдружниците и върху възможността дружеството да осъществява търговската си дейност.
В настоящия случай от обсъдените по-горе писмени доказателства и заключенията на ССчЕ не може да се направи извод, че търговската дейност на дружеството е преустановена, напротив, то продължава да осъществява дейността, за която е създадено, а именно – производство на електроенергия от биомаса. Според ССчЕ стойността на краткотрайните активи и материалните запаси е нула, но като причина вещото лице сочи влагането им в производствения процес, при който дружеството не поддържа наличности на материални запаси. Вещото лице е установило също, че дружеството се кредитира освен от банка, също и от свързани лица (заемните средства от свързани лица са около 6 млн.лв.), а към 31.05.2020 г. има и задължения към доставчици в размер от 305 652,36 лв., от които обаче около 60 % отново са към свързани лица. Това означава, че дори дружеството да има зависимост от кредитори, тя е основно към свързани с него лица и не влияе съществено върху отношенията му в търговския оборот. Действително, показателите му за рентабилност са нереферентни, но анализът им показва подобрение. При това следва да се посочи, че за разлика от производството по несъстоятелност, в настоящото не е необходимо да се установи добра ликвидност на дружеството, достатъчно е дружеството да осъществява своята дейност или ако е преустановило същата, това да не се дължи на влошените членствени отношения.
Допълнително следва да се отбележи, че финансовото състояние на дружеството е повлияно от решенията на КЕВР относно цените и квотите за изкупуване на електроенергията, а израз за жизнеспособността на дружеството са водените от него съдебни производства за отмяна на тези решения, които го засягат (вж. неоспорената от ищците справка за водените от ответника дела, по които жалбите са уважени, л. 176). Следва да се отчете и обстоятелството, че дружеството обслужва редовно задълженията си по договорите за кредит, както и че няма задължения към персонала, което е допълнителна индикация за начина му на функциониране.
Както беше посочено, не може да се приеме за важна причина и обстоятелството, че другият съдружник има блокираща квота, тъй като не се установява той да е упражнявал правото си на глас в ущърб на интересите на дружеството. Предложението за увеличаване на капитала, което е подкрепено от този съдружник, е било продиктувано от необходимостта да се избегне обявяване на предсрочна изискуемост на кредитите и в този смисъл не може да се третира като увреждащо за търговеца. От друга страна, неоказването от ищците на съдействие за функциониране на основния орган на дружеството (общото събрание) не може да се ползва от тях като основание за прекратяване на дружеството по тяхно искане (вж. напр. разписка от куриер относно връчването на покана за ОС за 13.06.2019 г. и нежеланието на Д.С., управляваща „Х.1“ ЕООД, да получи същата, л. 135).
Не е увреждащо за дружеството и споразумението към договорите за кредит, с което е договорено заличаване на обезпеченията, дадени от свързаното с Я. лице. С посоченото споразумение е договорено не само отпадане на обезпеченията, дадени от трето лице, но и двойно намаляване на размера на възнаградителната лихва. Освен това отпадането на вещните обезпечения е договорено като резултат от частично погасяване на кредитите, което действие също е в полза, а не във вреда на дружеството. Действително, погасяването е извършено чрез заемни средства, предоставени от ипотекарния длъжник „Капман Ин.“ ЕООД, но няма категорични данни, от които да се заключи, че този договор за заем уврежда дружеството – независимо че е поето задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер, по-голям от договорения към банката, заемът е необезпечен, а също и за значително по-дълъг срок на ползване на заетата сума (до 2027 г.). На следващо място следва да се отчете, че споразумението към договорите за кредит е подписано и от съдружника В.С. в качеството му на поръчител, което означава, че действието е одобрено и от него. Действително, не е положен подпис от посочения в титулната част поръчител Г.С., но това не се отразява върху валидността на споразумението или върху значението му за договорните отношения, а само върху поръчителството от това лице.
Не се доказа и увреждащият характер на сделките, сключвани с другото посочено от ищците като свързано с „ИФГ 2004“ ЕООД и управителя дружество – „София Сити Трейд“ ЕООД. Дори да се приеме свързаност между дружествата (макар общият адрес на управление да не е такъв презумптивен факт съгласно § 1 ДР ТЗ), то няма данни, от които да се заключи, че договорите са били неизгодни за ответника. Вещото лице е установило наличие на заемни отношения, по силата на които „София Сити Трейд“ ЕООД е кредитирало дружеството, като наред с това е сключен договор за СМР от 2012 г., по силата на който „София Сити Трейд“ ЕООД като изпълнител е фактурирало възнаграждение в общ размер от около 600 000 лв. Последното обаче е извършено в периода 2012 г. – 2015 г., т.е. значително преди сочения от свидетеля разрив в отношенията между съдружниците, и същеврменно не се доказа, че договореното възнаграждение по договора за СМР е било в отклонение от пазарните цени.
Последното релевирано от ищците обстоятелство, сочещо влошаване на отношенията между съдружниците, е неосигуряването им на достъп до дружествените книжа. Във връзка с това твърдение са събрани обаче противоречиви доказателства и поради това същото не може да бъде прието за категорично доказано – действително, свидетелят С. сочи, че Я. не е предоставял документация на ищците въпреки отправяните от тях искания, но от приетите като писмени доказателства писма (л. 170 и сл.) е видно, че съдружниците са били канени от Я. да се явят в удобен за тях час, за да получат достъп. Освен това следва да се отбележи, че ако такова действие е извършено от управителя на дружеството, то същото може да се основание за търсене на отговорност от него, но не и да се третира като самостоятелна предпоставка за прекратяване на дружеството.
Въз основа на всичко изложено настоящият състав счита, че независимо от влошените отношения между ищците и другия съдружник, не е налице причина, която да обоснове прекратяване на дружество, развиващо своята основна търговска дейност и обслужващо задълженията си към основните свои кредитори. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
В тежест на ищците следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокат и експертизи в общ размер от 1 790 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.1“ ЕООД, ЕИК ********, В.Д.С., ЕГН **********, и Д.Х.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на „Е.Е.М.“ ООД, ЕИК********.
ОСЪЖДА „Х.1“ ЕООД, ЕИК ********, В.Д.С., ЕГН **********, и Д.Х.Д., ЕГН **********, да заплатят разделно на „Е.Е.М.“ ООД, ЕИК********, сумата от 1 790 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: