№ 14717
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110163857 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД от Л. Б. И.,ЕГН **********,с адрес
Б,против Д. К. С.,от гр.С,и А. А. А.,от гр.С,с искане за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумите от по 5000 лева
обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 31.08.2021 г. са публикувани две
статии,съответно в сайтовете www.bird.bg и www.narod.bg,в които се
съдържат клеветнически твърдения,с които са накърнени доброто име и
репутацията на ищеца като са изложени обстоятелства относно лобиране от
страна на ищеца за провеждане на изпитания на лекарство,както и относно
получаване на подкуп. Ищецът И. поддържа,че е изпратил опровержения,но
същите не са публикувани. В исковата молба се сочи,че ответниците като
журналисти са имали задължението да отразят информацията обективно и
точно като следва да проверят достоверността на фактите в публикацията.
Твърди се,че това са първите публикации по темата като тези статии не са
обективни,а целят дискредитиране на личността на ищеца. Ищецът И.
поддържа,че вследствие на статиите се влошило здравословното му
състояние,наложило се ищецът да посети болнично заведение. Ищецът
претендира сума в размер на по 5000 лева за всяка от публикациите. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковите претенции.
В срока за подаване на писмен отговор ответниците Д. К. С. и А. А. А.
оспорват исковете като твърдят,че не е доказано да се намират в
правоотношения с медиите,които са публикували статиите. Твърди се,че в
една от публикациите липсва посочен автор и не би могло да бъде
възприето,че ответниците имат връзка с тази статия. Ответниците твърдят,че
1
не са автори на статията,публикувана в www.narod.bg съответно не отговарят
за вреди от тази статия. Ответниците поддържат,че в публикуваната статия са
отразени мнения на интервюираното лице. Молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Х“ЕООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е протокол от 11.10.2021 г. относно съдържанието на
публикации в интернет страница със заглавие „Помощ или подкуп ? Какво се
крие зад акциите на Л. И.,разследвани от прокуратурата ?“.
Приет е и протокол от 11.10.2021 г. относно съдържанието на
публикация в интернет страница със заглавие „Съд и затвор! Лъчо мозъка
прибрал подкуп от 1,6 милиона долара в акции.
Представени са амбулаторен лист,издаден от УМБАЛ „Света
Екатерина“,издадена на 01.09. 2021 г.,съгласно който на Л. Б. И. е направено
изследвана въз връзка с диагноза хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност,както и амбулаторен лист от 21.09.2021 г.
По делото са приети медицински изследвания,проведени на Л. Б. И..
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля С. се установява,че е давал интервю на Д. С. за *****,не е давал
интервю за narod.bg,според свидетеля С. той е привлякъл Л. И. за
консултант,за да подпомага бизнеса на дружество,в което свидетелят
притежавал акции,до 2017 г. Л. И. помагал обективно и тогава дружеството
„И“ му издало акции,а после тези акции се трансформирали в „Е“,но след като
се оказва,че клиничните изпитания преминават много добре,според свидетеля
Л. И. и Х Ж действат зад гърба му и тогава Ж издава нови акции,за които
свидетелят узнава от публичните доклади на „У“. Свидетелят С. е депозирал
показания,че акциите са издадени на името на Л Бартол,каквото лице в С
няма,а свидетелят се усъмнил,че Ж действа задкулисно с И.. Свидетелят С. е
казал,разпитан в съдебно заседание,че се опитали да завземат бизнеса
му,свидетелят не знае дали е използвал думата рушвет,защото използва израза
търговия с влияние. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят М. е казал,че
работи като журналист и в средата на 2021 г.достигнала информация,че сделка
на Л. И. с акции на фондова борса в С е проверявана от ДАНС и
КПКОНПИ,след което свидетелят изпратил запитване на КПКОНПИ,които
отговорили,че материалите са изпратени на Специализирана прокуратура за
преценка евентуално наличие на престъпление. Според свидетеля М. в негов
разговор с Л. И. последният казал,че е получил акциите по консултантски
договор,но не ги е декларирал. От показанията на свидетеля М. се
установява,че е имало публикации по темата – публикацията на сайта „С“,по
която е работил свидетелят от м.07.2021 г. и публикация на сайта на в.“С“ от
м.август 2021 г. Според показанията на свидетеля М. през м.октомври 2021 г.
било направено предложение от председателя на КПКОНПИ да бъде въведена
забрана членове на комисията да консултират начина,по който следва да бъдат
подавани декларациите. Според показанията на свидетеля Л познанството му с
ищеца датира от около пет години,контактува със свидетеля поне по един или
2
два пъти в месеца,на свидетеля е известно,че към ищеца са поставяни въпроси
по повод на акции и борсова търговия,по повод на което свидетелят разговарял
с журналист – Д. И.,който се държал любезно и уважително към ищеца,но
впоследствие в сайта „Б“ била публикувана статия за подкуп с акции. Според
свидетеля Л Л. И. трудно приел публикацията и споделил,че не е спал цяла
нощ. От показанията на свидетеля Л се установява,че е изпратил искане за
публикуване на опровержение по имейл на Д. С.,но опровержение не било
публикувано като в телефонен разговор Д. С. обяснил,че работи по други
случаи. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят Ц е депозирал показания,че
познава Л. И. от около 10-12 години и се виждат един или два пъти месечно,на
свидетеля е известно,че е излязла статия във връзка с професионалната
дейност на И.,вследствие на което бил пред нервен срив,към настоящия
момент Л. И. се е възстановил.
В обяснения по реда на чл.176 от ГПК ответникът Д. С. е казал,че автор
на статия в „Б“,няма никакви отношения с „Н“.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установява,че според приложените медицински документи до
01.09.2021 г. ищецът е бил в добро здравословно състояние,от медицинските
изследвания не се установяват значими отклонения в кръвните показатели или
патологични промени в електрокардиограмите,от амбулаторните листове
може да бъде направен извод,че към 2021 г. е възприето,че заболяването
артериална хипертония има хроничен характер,в зависимост от характера на
стреса и неговата продължителност би могло артериалната хипертония да
придобие хроничен характер,при ищеца не са констатирани ритъмни
нарушения,каквито би могло да бъдат констатирани при хипертонични кризи
и при артериална хипертония.
По делото е прието заключение по съдебно-техническа
експертиза,според което са установени пет годни за анализ аудио
записа,изследваните свойства на файловете и записите дават основание да се
приеме,че са автентични. Експертизата възпроизвежда всеки от
аудиозаписите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че са възникнали вреди,вредите се дължат на
действия или бездействия на ответната страна,с които се нарушава
изискването да не се вреди на другиго,да съществува причинна връзка между
вредите и деянието. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е установена презумпция за
вината,при което в тежест на ответната страна е възложено да установи,че са
налице обстоятелства,изключващи виновността на ответниците.
Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствена
тежест,регламентирано съгласно чл.154 от ГПК, ищецът следва да проведе
доказване за наличието на вреди,извършването на деяние от ответната
страна,както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат. В
хипотезата,когато са претендирани неимуществени вреди, съдът определя по
справедливост размера на обезщетението при съобразяване критериите по
чл.52 от ЗЗД. В хипотезата,когато се претендират вреди,произтекли
вследствие публикации в интернет сайтове,какъвто е настоящият
3
случай,ищецът разполага с правото да предяви иск срещу автора на
публикацията или срещу издателя,поради което съдът намира,че предявените
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявени срещу лицата,за които
ищецът твърди,че са автори на публикациите са допустими за разглеждане по
същество - в този смисъл решение № 581/30.09.2010 г.,постановено по
гражд.дело № 1019/2009 г. по описа на ВКС.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция,предявена от
ищеца И. за ангажиране отговорността на ответниците С. и А. за публикация в
сайта www.narod.bg като недоказана по основание подлежи на отхвърляне.
Уважаването на искова претенция по чл.45 от ЗЗД е обусловено от доказване
настъпването на вреди,от реализирано деяние от ответната страна и от
съществуването на причинно-следствена връзка между деянието и вредите. В
настоящия случай ищецът И. не е провел доказване,че публикацията в сайта
www.narod.bg е с автори ответниците,поради което липсва материалноправна
предпоставка за уважаване на исковата претенция. Когато доказателствената
тежест е възложена на конкретна страна в производството,тази страна е
длъжна да проведе пълно доказване,т.е. от доказателствата да се установява
по категоричен и несъмнен начин,че е настъпил съответният юридически
факт. В конкретния случай в хода на производството не са представени
доказателства,които да свързват ответниците С. и А. с публикацията в този
сайт,поради което не може да бъде счетено,че ответниците отговарят за
причинени на ищеца вреди от тази публикация. Изложените съображения
мотивираха съда да приеме,че в частта по иска за сумата от 5000 лева
неимуществени вреди от публикация в сайта www.narod.bg исковата
претенция като недоказана по основание подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд намира,че предявената от ищеца И. искова
претенция за ангажиране отговорността на ответниците за вреди вследствие
публикация в сайта www.bird.bg е доказан по основание,а по размер подлежи
на уважаване за сумата от 3000 лева,докато за разликата до пълния
претендиран размер от 5000 лева искът подлежи на отхвърляне. Страните не
спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че
ответниците С. и А. са автори на публикацията,тъй като са посочени като
такива в статията,а и ответникът С. е дал обяснения по реда на чл.176 от
ГПК,в които изрично признава авторството на статията в този сайт. С оглед
дадените от ответника С. обяснения,както и като съобрази,че ответниците са в
процесуалното положение на обикновени другари и фактите следва да бъдат
установени по отношение на тях еднакво,съдът намира,че е доказано,че
ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по тази искова претенция.
За да приеме,че исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД е
доказана по основание,съдът взе предвид,че от публикацията се установява,че
в заглавието и в съдържанието на статията се съдържат твърдения за подкуп. С
оглед това,че подкупът е престъпление от общ характер,съдът намира,че
приписването спрямо ищеца И.,че е осъществил престъпление представлява
фактическо твърдение,което подлежи на проверка за вярност,а същевременно
приписването на престъпление представлява клеветническо твърдение,което
дава основание за ангажиране отговорността на ответниците. Липсата на
представени по делото доказателства за осъществено престъпление подкуп
означава,че са налице предпоставки отговорността на ответниците да бъде
ангажирана. В тази насока съдът отчете,че съгласно решение №
253/29.01.2024 г.,постановено по гражд.дело № 1251/2022 г. по описа на
Върховния касационен съд е възприето,че ответната страна отговаря,ако
деянието осъществява обида или клевета като отговорността се ангажира
независимо дали публикацията е първата или се явява последваща спрямо
други публикации. Съгласно чл.39,ал.1 от Конституцията на Република
4
България правото на мнение е гарантирано на всяко лице,което може да
разпространява своето мнение,в това число публично. Мнението
представлява оценка или възприятие на лицето относно определени факти и
обстоятелства,съдържа анализа на определени факти като дори мнението да е
негативно,изразяването на мнение не може да породи основание за
ангажиране отговорността на лицето. Изразяването на мнение относно
публична личност и неговата дейност не се явяват неограничени,а
ограничаването свободата на изразяване е обусловено от това,че не следва да
бъдат засягани личността,честта и достойнството на лицето – чл.32 от
Конституцията изрично предвижда,че всяко лице се ползва от защита срещу
поСтелство върху честта,достойнството и доброто име. Това означава,че
свободата на изразяване няма абсолютен характер,а основанието да бъде
ограничена произтича от защита на друго значимо и защитимо от гледна точка
на закона право,а именно правото на защита честта и достойнството на
личността. Когато са изложени фактически твърдения,а твърдението за
получен подкуп е фактическо твърдение,същото подлежи на проверка за
вярност и ако бъде доказано,че е вярно обезщетение не е дължимо,но ако не
бъдат представени доказателства за вярност на твърдението авторът на
публикацията отговаря за вреди – в този смисъл решение № 62/06.03.2022
г.,постановено по гражд.дело № 1376/2021 г. по описа на ВКС. Неоснователен
се явява доводът на ответниците чрез процесуалния им представител,че
отговорността им не подлежи на ангажиране,защото са отразили твърденията
на друго лице – разпитания в хода на производството свидетел С.. Следва да
бъде отбелязано,че ищецът И. претендира ангажиране на отговорността на
ответниците за журналистическа публикация,а не за интервю,а при
съобразяване конститутиционно установената рамка относно пределите на
свобода на изразяване,а именно да не бъдат засегнати честта или доброто име
на някого,съдът счита,че отговорността на ответниците следва да бъде
ангажирана,защото е следвало да бъдат проверени относно тяхната
достоверност твърденията на лицето,от което журналистите са получили
сведения. Така мотивиран,съдът счита,че исковата претенция е доказана по
основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 3000 лева,докато за
разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева искът подлежи на
отхвърляне. Софийският районен съд намира,че при съобразяване
показанията на свидетелите Л и Ц следва да се приеме,че публикуваната
статия е повлияла негативно на ищеца – изпитвал тревожност и се оплакал,че
не е могъл да спи. За да приеме,че искът подлежи на уважаване за сумата от
3000 лева,съдът взе предвид социалноикономическите условия към 2021
г.,както и взе предвид обичайните вреди,които лицето търпи като счита,че е
недоказано твърдението на ищеца,че е настъпило влошаване на
здравословното му състояние,в която насока съдът намира,че следва да бъде
кредитирано заключението по съдебно-медицинската експертиза,а и да бъде
отчетен общоизвестният факт,че хипертоничните проблеми са социално
значими и широко разпространени като могат да се дължат на редица
различни фактори,поради което не може да бъде направен несъмнен извод,че
проявяване на хипертонични проблеми е пряка последица от публикацията.
Отделно от това,в подкрепа на извода,че искът следва да бъде уважен за
сумата от 3000 лева са и изложените съображения при постановяване на
решение № 110/25.05.2017 г. по гражд.дело № 2808/2016 г. по описа на
5
ВКС,според което политикът,какъвто е и ищецът И.,изпълнява публична роля
и е поставен под обществено наблюдение като следва да притежава по-висок
праг на търпимост към критика и негативни коментари.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и при отчитане уважената
и отхвърлена част от исковете съдът намира,че следва да бъдат присъдени
такива в размер от 225 лева сторени съдебноделоводни разноски,а в полза на
ответниците – 2702 лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение като съдът намира,че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е частично основателно – в
частта за разликата над 1600 лева до претендирания размер от 2400 лева от
всеки от ответниците,в която насока съдът взе предвид,че защитата на
ответниците е идентична,както и при съобразяване фактическата и правна
сложност на казуса и броя проведени заседания.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. С.,от гр.С,и А. А. А.,от гр.С да заплатят солидарно на
основание чл.45 от ЗЗД на Л. Б. И.,ЕГН **********,с адрес Б сумата от 3000 (
три хиляди ) лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
публикация в сайт www.bird.bg, ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 09.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 3000
лева до пълния претендиран размер от 5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от Л. Б. И.,ЕГН
**********,с адрес Б против Д. К. С.,от гр.С,и А. А. А.,от гр.С за осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 5000 лева при условията на солидарност за
неимуществени вреди вследствие на публикация в сайт www.narod.bg.
ОСЪЖДА Д. К. С.,от гр.С,и А. А. А.,от гр.С да заплатят на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Л. Б. И.,ЕГН **********,с адрес Б сумата от 225
( двеста двадесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА Л. Б. И.,ЕГН **********,с адрес Б да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Д. К. С.,от гр.С,и А. А. А.,от гр.С сумата от 2702
( две хиляди седемстотин и два ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Х“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7