Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 13 ноември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Гражданско отделение, Втори състав в публично заседание на 4.11.2019г. /Четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 391 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Костадинов Ангелов, с която е предявен против П.П.П. с адрес *** положителния установителен иск по
чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумите присъдени на ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1400/2018 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница
в размер на 2098.43 лв. /две хиляди и деветдесет и осем лева и 43ст./ за доставена
топлинна енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2017 г., такса топлинно счетоводство в размер на 33.60 лева,
извършени услуги на стойност 9.80 лв., лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на
всяко периодично вземане за периода от м.10.2015 г. до м.04.2017 г. в размер на 420.97 лева, законна
лихва от датата на подаване на заявлението 28.09.2018 г. до изплащане на
вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 51,26 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв., съгласно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правна помощ. Претендират и направените разноски в
настоящия исков процес.
Иска е с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** се представлява от юрисконсулт Валерия Борисова, която поддържа претенцията
на дружеството.
Ответникът участва чрез особен представител адвокат
И.Л. ***, който оспорва иска като неоснователен и недоказан по съображения
подробно изложени в писмения отговор на исковат молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – справка извлечение от партидата на ответника; лицензии на
ищцовото дружество за обществен доставчик на топлинна енергия; покана за
плащане; данъчни фактури; договор при общи условия. Приложено е частно
гражданско дело № 1400/2018г. на РС Козлодуй и е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, както и са приети писмени доказателства –
документи досежно дяловото разпределение и отчитането на доставената топлинна
енергия в жилището на ответника, както и
в сградата етажна собственост от топлиння счетоводител «Техем сървисис» ЕООД,
гр.София.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно приложеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията, ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** е с предмет на дейност използване на ядрената енергия за производство на електрическа и топлинна енергия, която дейност е основна за дружеството и се извършва при наличието и поддържането на валидна лицензия за извършване на производството на електрическа и топлинна енергия от определена в нея електропроизводствена мощност, валидни лицензии за експлоатация на ядрени съображения по смисъла на ЗБИЯЕ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране /валидно разрешение за извършване на производствена дейност от Инспекцията по използване на ядрената енергия за мирни цели от определеното в него производствено съоръжение/. На дружеството са издадени лицензия за дейността „Производство на електрическа и топлинна енергия” № Л-049 от 11.12.2000 г. от ДКЕР и лицензия за дейността „Пренос на топлинна енергия” № Л-050 от 11.12.2000 г. от ДКЕР; като двете лицензии са валидни за срок от тридесет години.
Ответникът П.П.П. е клиент на услугите на ищцовото дружество по силата на сключен между страните договор при общи условия /ОУ/ и по силата на чл.153 от ЗЕ като собственик на недвижим имот в гр.Козлодуй – жилище в ж.к.1, бл.3, вх.Б, ет.5, ап.28 в режим на етажна собственост видно от приложената в делото справка от имотен регистър, като няма открита партида за имота при ответника.
Ищецът твърди, че в процесния имот за периода от м.10.2015 г. до м.04.2017 г., ответникът е ползвал топлинна енергия и топла вода и съгласно приложена към исковата молба справка – извлечение от партидата и извлечение от партидата за топлинна енергия, той дължи за посочения по-горе период стойността на потребената топлинна енергия и топла вода в размер на общо 2098.43 лева, такса топлинно счетоводство в размер на 33.60 лева, такса за извършени услуги на стойност 9.80 лева и лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.10.2015 г. до м.04.2017 г. в размер на 420.97 лева.
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението с по договора с ищеца да му заплати в срок претендираните суми, на 28.09.2018г. в Районен съд, гр.Козлодуй от ищцовото дружество е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е образувано частно гражданско дело № 1400/2018г. Съдът се е произнесъл по подаденото заявление и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 828 от 3.10.2018 г., с която изцяло е уважил искането на заявителя и е разпоредил ответника да заплати на ищеца главница в размер на 2098.43 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2015 г. до м.04.2017 г., такса топлинно счетоводство в размер на 33.60 лева, извършени услуги на стойност 9.80 лв., лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.10.2015 г. до м.04.2017 г. в размер на 420.97 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението 28.09.2018 г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 51,26 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв., съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Длъжника не е намерен и заповедта не му е връчена. По повод факта на невъзможност на заповедта да влезе в сила и да узнае за нея длъжника, съдът с определение е указал на заявителя, понастоящем ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия положителен установителен иск за признаване, че ответника му дължи сумите присъдени в заповедното производство.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответника чрез особен представител адвокат Л. /участва тъй като ответника не може да бъде намерен на адресите по адресна регистрация/ е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Г.В. на л.96-100 в делото. Вещото лице подробно е посочило, че процесният имот ап. № 28 с Аб. № 17815 се намира в целогодишно захранена с ТЕ сграда. Кам Абонатна станция № 2053, захранваща бл. 3 в т.ч. ап. № 28, целогодишно е доставяна ТЕ за отопление и БГВ. Отчитането на доставената към Абонатна станция ТЕ е осъществявано посредством средство за търговско измерване - Топломер, а количеството консумирана БГВ посредством общ Водомер - ежемесечно,а в края на отоплителния сезон - 30.04 на съответната година,общото количество ТЕ и БГВ ,на база на които данни фирма за топлино счетоводство извършва дяловото разпределение на всички клиенти на тази абонатна станция. Без тези данни топлинния счетоводител не може да извърши дяловото разпредерение - предмет на договор. Няма данни за неизправност на средствата за търговско мерене в абонатната станция - топломер и водомер. Партида с абонатен № 17815 на имот, находящ се с адрес гр. Козлодуй, обл. Враца,ж.к.1 бл. № 3, вх. ”Б” ап. „28” е открита и се води на името на Лилия Митова, но собственик на имота е ищеца. Със ЗАЯВЛЕНИЕ/08.06.2018 г., което е след процесния период Лилия Митова е пожелала да и се закрие партидата.
В процесното жилище с абонатен № 17815 са били налични през процесния период три броя отоплителни тела /радиатори/ с монтирани уреди на тях за дялово разпределение - хол № 14914457, спалня № 14914458 и кухня с № 14914643, който индивидуални уреди отчитат дялове консумирана ТЕ - не отчетена за процесния период поради не осигурен достъп до тях. Няма данни за наличие или не на водомер. Дяловото разпределение на доставяната топлинна енергия към Абонатна станция 2053 през процесния период е извършено от фирма за топлинно счетоводство „ТЕХЕМ сървнсис” ЕООД и е предоставена „Индувидуална справка за използвана ТЕ“ - общо за абонатната станция и индивидуално за Абонатен № 17815 с адрес ж.к.1,№ 3,Вх. Б ап. 28 с прогнозна консумация на ТЕ за следващ сезон. През процесния период не е осигуряван достъп до уредите за дялово разпределение и водомер. Размерът на дължимите суми за консумирана и не заплатена топлоенергия от абонат с № 17815 с адрес гр. Козлодуй, обл. Враца, ж.к. 1, бл. № 3, вх. Б ап.28 за процесният период м.10.2015г. - м.04.2017г. без начислени лихви и такса ТС е в размер 2098,48 лв., такса топлинно счетоводство и извършена услуга 43,40 лв. Размера на обезщетението за забавено плащане към 20.09.2018 г. е в размер на 420,97 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, във вр. чл.124,
ал.1 от ГПК и вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът е допустим доколкото
е депозиран в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която
е подадено своевременно възражение от страна на длъжника. Разгледан по същество съдът
намира, че е основателен и доказан, и следва да бъде уважен отчасти, предвид на
следните правни съображения:
Ищецът по делото „А.К.” ЕАД, *** и ответника през процесния период от м.10.2015г. до м.04.2017г. са били в облигационни отношения, като ищецът е обществен доставчик на топлинна енергия, на който е издадена Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л- 049/ 11.12 2000 г. на ДКЕР, а ответника - потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ като собственик на имот в режим на етажна собственост в гр.Козлодуй, обл. Враца, ж.к. 1, бл. № 3, вх. Б ап.28 с Абонатен № 17815.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия. Съобразно нормата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е, че независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗЕ, според която топлинната енергия по ал.1 и ал.2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Правоотношението между ищцовото дружество и ответника възникнало по силата на закона и Общите условия и обвързва страните с въведените в тях права и задължения, както и уредбата дадена с Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Разпоредбите на чл.153, ал.2 и ал.3 ЗЕ предвиждат, че за да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, да декларират писмено, че не желаят да бъдат такива. С оглед на действащата посочена по-горе нормативна уредба за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия, който е действителен и валиден и е породил правните си последици да заплаща на ищцовото дружество количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части преминаващи през процесният имот, /негова собственост/ топлинна енергия за топла вода и консумираната топлинна енергия. Касае се за презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК практика, имаща задължителен характер за настоящия съдебен състав, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, решение № 457/01.11.2012 год. по дело № 1460/2011 год. и др. Нормата на чл.62 ЗЗП, в сила от м.07.2014 год., не може да обоснове обратния извод предвид действието й за напред.
По делото безспорно е установено и страните не спорят за това, че за процесния период от месец октомври 2015г. до месец април 2017г. топлинната енергия е доставяна от дружеството ищец на процесният имот в гр.Козлодуй, ж.к. 1, бл. № 3, вх. Б ап.28 и съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ потребителите – ответникът като собственика на имота е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и топла вода.
По делото е безспорно и страните не спорят за това, че видно от представените в настоящия процес писмени доказателства ищецът е изпълнявал точно задълженията си като доставчик на топлинна енергия и за процесния период е доставял топлинна енергия и топла вода за нуждите на имота – жилище /апартамент/ на ответника. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора спрямо ищеца и не е заплатил доставената топлинна енергия за процесния период съгласно издадените от ищеца справки по партидата към датата на предявяване на иска по чл.422 ГПК – главница в размер на главница в размер на 2098.43 лв., такса топлинно счетоводство в размер на 33.60 лв, извършени услуги на стойност 9.80 лв.. С оглед на така изложеното, съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от ответника, което обуславя възникването на отговорността по чл.79 и сл. от ЗЗД за последния като неизправна страна по договора.
Съдът не споделя възражението на ответника, че не дължи вземането. Както съдът изложи по-горе, съгласно чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, в каквато се намира процесното жилище на ответника, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Така вещото лице е изчислило, че за имота на ответника е начислена ТЕ за сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект и ТЕ за отопление на имота. Както обаче съдът изложи по-горе по силата на закона и правилата действащи между страните по повод договорните отношения между тях произтичащи от ЗЕ и ОУ и в частност Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването - чл.52, за дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, както следва: 1. индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове; 2. общ водомер за студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за битово горещо водоснабдяване към имотите на клиентите; 3. допълнителен контролен топломер, който служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия през отоплителния период, отчетена със средството за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; монтира се от топлопреносното предприятие след подгревателя за отопление в абонатната станция по искане и за сметка на етажната собственост и се уведомява лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Средствата по ал. 1 участват при определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните клиенти в сгради - етажна собственост, след средството за измерване за търговско плащане. Показанията на допълнителния контролен топломер се използват при изготвяне от лицето по чл. 139б ЗЕ на годишната изравнителна сметка.
Съгласно чл.70 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда-етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет, като редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. Съгласно чл.25 от ОУ, в случаите, когато в сградата има отоплителни тела без уреди за дялово разпределение, или уредите не са отчетени по причина на купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца, съгласно т.6.5 и т.6.7 от методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС – Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, т.е. служебно.
По делото безспорно се установи от писмените доказателства и от заключението на вещото лице, че за процесния период не е бил осигурил достъп за отчет на измервателните уреди в жилището на ответника, което е констатирано в протокол. Предвид на това обстоятелство на ответника по реда на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба за потлоснабдяването, т.е. служебно чрез корекция е начислена топлинна енергия доставена в жилището му, която е осчетоводена за периода от месец октомври 2010г. до месец април 2017г. в размер на общо 2141.87 лева, включително две такси - главница 2098,48 лв. и такса топлинно счетоводство и извършена услуга 43.40 лв. Именно тази сума съдът намира, че ответникът дължи на ищеца.
Ответникът следва да заплати и обезщетение за забавеното плащане на сумата, което е в размер на 420.97 лева според заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай на всички направени разноски с оглед изцяло уважения иск, включително разноските направени в заповедното производство, а именно: платена държавна такса в заповедното производство в размер на 51.26 лева и юристконсулско възнаграждение в заповедното производство в размер на 150.00 лева, както и платената държавна такса в настоящото исково производство в размер на 75.00 лева и юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева, още и платения депозит на вещото лице в размер на 300.00 лева и платения депозит на особения представител адвокат в размер на 409.40 лева.
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйски Районен
Съд, Втори състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „А.К.” ЕАД със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК *********, че П.П.П. с адрес *** дължи сумите присъдени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1400/2018 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница
в размер на 2098.43 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2015
г. до м.04.2017 г., такса топлинно
счетоводство в размер на 33.60 лева, извършени услуги на стойност 9.80 лв.,
лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода
от м.10.2015 г. до м.04.2017 г. в размер
на 420.97 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението 28.09.2018
г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за
образуване на делото в размер на
51.26 лв. за държавна такса,
и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв., съгласно чл.
26 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Претендират и
направените разноски в настоящия исков процес.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.П.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, гр.Козлодуй направените по делото разноски – платената държавна такса в размер на 75.00 лева, юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева, платен депозит на вещото лице в размер на 300.00 лева и платен депозит на особения представител адвокат в размер на 409.40 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на особения представител на ответника адвокат И.Л. *** да се изплати внесения от ищеца депозит за участие по делото в размер на 409.40 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: