№ 9
гр. Шумен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело №
20213600900063 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. СТ. АБР., ЕГН
....7, адрес: гр.Шумен, ул.“.... №101, ет.3, ап.9, съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“....“ №61,офис 39 срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, бул.
„....“, № 89Б. Ищцата твърди, че на 31.10.2018 г., в гр. Шумен, ул. „...“, С.Д.С.
при управление на л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № .... не възприема
своевременно пресичащата в този момент пътното платно от дясно на ляво
пешеходка – Я.М.И. – баба на ищцата, вследствие на което я удря с предната
лява част на автомобила. От удара Я.М.И. получава тежки травматични
увреждания. Веднага след ПТП, пострадалата е откарана и настанена в МБАЛ
– Шумен, но въпреки приложеното й лечение починала на 04.11.2018 г. С
влязла в сила на 11.07.2019 г. Присъда № 16 от 25.06.2019 г. на Шуменския
окръжен съд, постановена по НОХД № 217/2019 г. по описа на съда, С.Д.С.,
ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 31.10.2018 г. в гр.
Шумен, като управлява л. а. „Рено Меган Сценик“, с рег. № ...., нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Я.М.И., ЕГН ********** . Към датата
на ПТП за лекия автомобил, управляван от С.Д.С. е имало сключен с
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Ищцата, в качеството си на увредено лице отправила искане до
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но по образуваната
преписка по щета било отказано изплащането на такова. Ищцата твърди, че
между нея и баба и привързаността била толкова силна, че смъртта и
причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
1
времетраене нормално присъщите за този вид родствена връзка. Внучката е
изградила с баба си особено близка и трайна житейска връзка и търпи
значителни морални болки и страдания от загубата с продължително
проявление във времето.Внучката е била в симбиоза с отгледалата я баба.
Предвид възрастта й се опитвала да я разтоварва от задължения и да има
време за почивка. Ищцата и баба и са живеели заедно в град Шумен в периода
2000 г. до 2015 г. и изключително баба й се е грижела за нея. Като дете
внучката е живеела изключително при баба си, която е полагала грижите за
нея и фактически лично я е отглеждала до навършване на 15 годишна възраст
когато е започнала училище в гр. Варна и основно е живяла там с майка си, но
това не е прекъснало връзката доколкото домакинството на бабата, вуйчото и
майката са продължили да са едно цяло, като преди. Това не е прекратило
близките отношения с баба й, която често е била в гр. Варна и от късна
пролет до късна есен основно е живеела в гр. Варна и е продължавала да се
грижи за внучката си, а порасналата внучката за баба си, отделно заедно са
ходили на плаж, разходки и гости на роднини в страната, а когато баба й е
била основно в гр. Шумен е ходила да и помага за домакинството. Внучката е
имала специални лични планове за предстоящият на 26 декември 2018 г.
рожден на баба й, планирала е да направи годеж в близък семеен план и да
покани баба си в новото си жилище за коледните и новогодишните празници.
Трагичното събитие е довело до осуетяване на плановете и отмяна на
семейното тържество, като едва през лятото на 2019 г. се е преместила да
живее заедно с приятеля си, но се е отказала от празника - годеж. Вредите,
които продължава да търпи ищцата като внучка на починалата й баба са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Изживяла е огромен
шок от вестта за смъртта на баба си с която са били много близки, като баба й
е присъствала на всички важни събития в живота и- започване и приключване
на учебна година, прием и учене в университет, рождени и именни дни,
споделяне и обсъждане на приятелства интимни връзки и любов, били са
много грижовни една за друга. Внучката търпи болки и страдание, конкретно
изразяващи се в нестихваща горест по загиналата баба. Налице е била трайна,
дълбока и емоционална връзка между внучката и отгледалата я баба, която
надхвърля обичайната привързаност в тази степен на родство. При евентуално
възражение на ответната страна за недопустимост на иска над сумата от 5000
лева, твърди, че е неоснователно, по конкретно изложени съображения.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на баба й
Я.М.И. в резултат на описаното ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2018 г. до окончателното й заплащане. Моли на
адвокат адвокат П.Т. Т. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ, както и направените деловодни
разноски.
В отговора на исковата молба са въведени единствено възражения
2
относно твърдените обстоятелства, че съществуващите между ищцата и
починалата и баба отношения легитимират ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта, т.к. се касае за такива силни по интензитет
връзки, каквито визира т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2016 г., ОСНГТК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, правото на
лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69
г., да получат обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди. Ищцата и починалата й баба са били в
родствена връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и
обич, но тази родствена връзка трябва да се характеризира с изключителност,
която излиза извън рамките на обичайните, нормални и естествени
взаимоотношения между баба и внуци, за да обоснове правото на внука да
получи обезщетение за вредите, които търпи от смъртта на баба си. В
конкретния случай, от исковата молба и приложените към нея доказателства
не се установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищцата да
получи застрахователно обезщетение за смъртта на баба си. Без да се
подценява мъката от загубата на близък човек и факта, че никаква парична
сума няма да замени починалия, счита, че в случая не са налице критериите
по Тълкувателно решение № 1/2016, а именно: изключителни обстоятелства,
различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между
баба и внуци, които да налагат присъждане на обезщетение на ищците. Ако
все пак се приеме, че е налице основание за изплащане на обезщетение, счита,
че претендираната сума е завишена .Посочва, че с бр. 101 на Държавен
вестник от 07.12.18 г. се обнародва изменение на КЗ, с което се въведе лимит
на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг
(чл. 493а, ал. 4 от КЗ), в размер на 5 000 лева (параграф 96, ал. 1 от КЗ).
Твърди, че този законов текст безспорно е приложим и към процесния случай,
тъй като разпоредбата е с обратно действие (параграф 96. ал. 3 от КЗ). Излага
съображения относно приложимостта на Решението на СЕС по дело С-277/12
и Директивите на ЕО . Счита за неоснователна и претенцията на ищцата за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от
датата на деликта, а именно смъртта на баба и Я.И. .Счита, че ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на 15 работни дни от депозирането на
претенцията по доброволен ред, съгласно чл. 108 вр. чл. 106 и 380 от КЗ. В
случая претенцията е депозирани на 20.04.21 г. т.е. дружеството е изпаднало в
забава на 11.05.21 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съобразно представеното по делото Удостоверение за наследници изх.
№3639/06.11.2018г. на Община Шумен, ищцата е внучка на починалата при
описаното в исковата молба ПТП Я.М.И.. В това качество, на 20.04.2021г. е
3
подала до застрахователя заявление за изплащане на обезщетение.
Образувана е Застрахователна претенция (щета) №43072951800265, по която
ответникът, е постановил Отказ №0-92-5814/29.04.2021г. за изплащане на
обезщетение. С посоченото ищецът е реализирал процедурата по чл.380 и сл.
от КЗ, което обосновава допустимост на предявения иск – арг. чл.432,ал.1 от
КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", както и да са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител (застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
На първо място следва да се посочи, че по делото не е налице спор, че
към датата на ПТП, гражданската отговорност на С.Д.С. – сочен като
деликвент е застрахована при ответника, въз основа на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност„ по Застрахователна полица №
BG/06/118002873932 от 03.10.2018 г., относно МПС „Рено Меган Сценик“, с
рег. № .... .
По делото е установено, че с влязла в сила на 11.07.2019 г. Присъда № 16
от 25.06.2019 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД №
217/2019 г. по описа на съда, С.Д.С. , ЕГН ********** е бил признат за
виновен затова, че на 31.10.2018 г. в гр. Шумен, като управлява л. а. „Рено
Меган Сценик“, с рег. № ...., нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливаст причинил смъртта на
Я.М.И., ЕГН ********** от гр. Шумен. От посоченото и на основание чл.300
от ГПК, съдът приема за доказано, че е настъпил деликт – виновно,
противоправно действие, осъществено от С.Д.С., в резултат на което е
настъпила смъртта на баба на ищцата - Я.М.И. .
Основното възражение на ответника е, че ищцата не е материално
легитимирана да получи обезщетение, т.к. не е от кръга на лицата посочени в
ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., а от друга страна не е и
от разширения кръг лица, т.к. между нея и починалата не е налице е трайна и
дълбока емоционална връзка, каквото изискване поставя т. 1 от ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК. Съгласно
цитираното ТР, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
4
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди. Разяснено е, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания.
Във връзка с установяване на горните обстоятелства по делото са
разпитани като свидетели П.Е., М.М. и З.Г.. Първият свидетел П.Е. е майка
на ищцата, съответно дъщеря на починалата Я.М.И.. Тя разказва, че около
шест месеца след като дъщеря и Д. се родила, двете се преместили да живеят
при майка и. След първата година майчинство, свидетелката се завърнала на
работа, а майка и излязла в пенсия и поела грижите за дъщеря и. Д. не ходила
на детска градина и това способствало между нея и баба и Я. да се породи и
затвърди силна привързаност. На първия учебен ден, ищцата била
придружена от баба си. Когато Д. завършила четвърти клас, свидетелката
започнала работа в гр.Варна, а дъщеря и останала в гр.Шумен, изцяло
обгрижвана от баба си. Събота и неделя и през ваканциите, ищцата и баба и
били във Варна, но през останалото време живеели заедно, само двете в
гр.Шумен. Когато на Д. и предстояло записване в 6-ти клас, свидетелката
направила постъпки да бъде записана да учи в гр.Варна. Д. обаче се
възпротивила и пожелала или да остане в гр.Шумен при баба си или заедно
двете да отидат при майка и в гр.Варна. Поради тази причина, свидетелката
отложила преместването, което реализирала когато Д. била в 8-ми клас. В
периода до завършване на средното си образование ищцата всяко лято
изкарвала при баба си, а последната много често и за продължителни периоди
пребивавала в гр.Варна при тях. Когато Д. започнала да учи във висше
5
учебно заведение, първо в гр.Варна, а после в гр.Стара Загора, тя не
прекъснала връзката с баба си. Напротив, всеки ден и се обаждала по
телефона. Едновременно с това, споделяла с майка си, че иска да закупят
жилище в гр.Варна, където да живее с баба си. Тревожела се непрекъснато за
нея, че вече е възрастна и има нужда от грижи. След настъпването на ПТП, до
смъртта на баба и, според твърденията на свидетелката, Д. била
„неадекватна“. След смъртта на баба си , около половин година и повече
ищцата била апатична, след това се появила раздразнителност, гневни
избухвания. Карала се с колегите си. Станала вербално агресивна спрямо тях.
Била избухлива и във взаимоотношенията с майка си, често казвала „Хайде
сега, ти стига ми обяснява, аз знам маминка какво щеше да ми каже да
слушам майка си, ама и знам нейното мнение, но щеше да ми каже да слушам
майка си, не ми се обяснявай.“ Насочила добрите си чувства изцяло към
животните, работела в „Делфинариум“ във Варна. Малко преди смъртта на
баба и, ищцата се сдобила със свидетелство за управление на МПС, но не
искала да шофира, дори когато се возела в автомобил не искала да се
превишава скорост от 20-30 км/ч. Имала планове да сключи годеж с приятеля
си, но ги отложила. В заключение свидетелката посочва, че нейната майка е
била авторитета в отношенията с Д., основно тя формирала възгледите и
светоусещането и.
Изслушана като свидетел е З.Г., която твърди, че се е запознала с Д.
когато е била на 14 години. Когато ищцата се преместила да живее от
гр.Шумен в гр.Варна ( след завършването на 7-ми ), тя и майка и заживели в
дома на свидетелката. Бабата на Д. ги посещавала много често, въпреки това
внучката и страдала и тъгувала за нея. Адаптацията и била много трудна.
Заявява, че Д. споделяла всичко с баба си, доверявала и се, търсела нейното
мнение като „втора майка“. Загубата на баба и се отразила „доста зле“.
Ищцата имала много страхове. В началото, когато разбрала, че с баба й се е
случило най-лошото и казала: „Аз даже не можех да заплача от стрес, от
страх, от уплаха“ . Впоследствие, когато разговаряли виждала сълзи, тъга,
мъка в очите й.
Разпитан е и свидетелят М.М. , настоящ годеник на ищцата, който
твърди, че се познава с Д. от 2015 г. и живеят заедно в гр.Варна. Между нея и
баба и съществувала голяма близост. Всеки ден, сутрин и вечер, Д. се
обаждала по телефона на баба си и продължително разговаряли по всякакви
въпроси. Често свидетелят и Д. гостували в гр.Шумен, а баба и ги посещавала
в гр.Варна. Ищцата искала първо баба и да одобри връзката и със свидетеля.
Когато майката на Д. и съобщила за настъпилото ПТП, тя се „сринала“.
Когато минали няколко дни от смъртта на баба и, ищцата постоянно сменяла
емоционалното си състояние, от депресия до истерия. Изпитвала силен страх
да се вози в автомобил и в момента, в който свидетелят при шофиране
увеличавал скоростта, тя изпадала в паника и дори му казвала „Убиец“.
Изложените от свидетелите твърдения са последователни, логични,
житейски обосновани и непротиворечиви, поради и което въпреки, че част от
6
тях изхождат от лица от посочените в чл.172 от ГПК, съдът ги възприема за
изцяло достоверни. От тези показания съдът приема за доказано, че между
ищцата и починалата и баба Я.М.И. са съществували изключително силни,
трайни и дълбоки чувства на привързаност, обич, уважение. Фактът, че от
ранна детска възраст ищцата е отглеждана предимно от баба си, е
способствал в ищцата да се породят описаните чувства. С израстването на Д.,
тези взаимоотношения не са охладнели, напротив задълбочили са се, поради
обстоятелството, че когато ищцата е била на 11 години, майка и се
преместила да живее в гр.Варна. Д., според твърденията на майка и е
останала изцяло под грижите и опеката на баба си. Между двете е
съществувало доверие и близост, присъща на отношенията родител-дете.
Дори и след преместването на ищцата в гр.Варна, баба и била човекът, с
който тя споделяла и доверявала най-съкровените си чувства. И след
пълнолетието си, вече като възрастен човек ищцата търсела първо мнението и
одобрението на баба си по важни житейски въпроси и демонстрирала силната
си обич и привързаност. Духовната им близост и взаимна обич продължила
до смъртта на Я.М.И.. Загубата на баба и се отразила изключително
негативно на психо-емоционалното състояние на ищцата. Освен силната
мъка, външно изразена в различни прояви, от апатия до истерия, в ищцата се
зародил и силен страх от пътуване с автомобил. Пострадали и социалните и
работните и контакти, станала избухлива и дори вербално агресивна към
колегите си. Към настоящият момент ищцата все още не е преодоляла
внезапната загуба на баба си. Всичко посочено, според съда дава основание да
се приеме, че смъртта на Я.М.И. причинила на ищцата морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената им връзка. Посоченото означава, че са налице обстоятелствата
визирани в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК, даващи основание на ищцата да се признае правото да получи
обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на конкретния размер на обезщетението на първо място
следва да се даде отговор на възражението на ответника касаещо
приложението на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от
07.12.2018 г.), съгласно който до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е
и настоящият случай, се определя в размер до 5000 лева.
Съдът не споделя изложените възражения на ответника, счита, че § 96,
ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) не следва
да намери приложение, поради противоречие с норми на общностното право.
По силата на § 7, т. 2 от ДР на ЗИД на КЗ, в сила от 16.02.2018 г., КЗ въвежда
изискванията на Директива 2009/103/ЕО относно Гражданска отговорност на
автомобилистите при използване на МПС и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка.
В чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
7
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност", при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност". В чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1, § 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право -чл. 492 от сега действащия
КЗ. Не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен
такъв размер, поради което § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101 от 2018
г.) не е в съответствие с общностното право. Директивата, като източник на
вторичното Правото на ЕС няма пряко приложение във вътрешните
отношения и не съдържа пряка уредба на правните отношения, а неин адресат
са държавите-членки, които трябва да ги транспонират в националното си
законодателство. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип, които предпоставки СЕС е извел в своята
практика, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да
предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-
членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност", съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички
посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни, поради
което имат директен ефект, в горните хипотези – директивата да не е
транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно. В
тази връзка нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ(ДВ бр. 101 от 2018 г.)
следва да бъде тълкувана във връзка с чл. 9, § 1 от Директива 2009/103/ЕО и
настоящият съдебен състав намира, че тази норма на директивата е
неправилно транспонирана в националното законодателство, поради което не
следва да намери приложение. Аргумент в тази насока, съдът намира и в
Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013 г. по делото Vitalijs Drozdovs срещу
Baltikums AAS (C – 277/12), като съобразно застъпеното в доктрината
становище, съдебната практика на СЕС (преди СЕО) е източник на Правото
на ЕС, т.е. има директна приложимост и примат над българското
8
законодателство. Съдът в Люксембург, по отправеното преюдициално
запитване приема, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5. Съдът намира за неоснователно твърдението на
ответника, че с цитираното от него Решение от 10.10.2017 г. по дело С-413/15
СЕС е дадено различно тълкуване на условията при които дадена директива
поражда задължения за частноправните субекти. Разясненията относно
начина и условията за прилагане на директния ефект на дадена директива са
напълно идентични с предходни решения на СЕС. В т.1 от диспозитива на
решението изрично е посочено, че член 288 ДФЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че не изключва сам по себе си възможността на образувание, което не
отговаря на всички характеристики, посочени в точка 20 от решение от 12
юли 1990 г., Foster и др. (C-188/89, EU:C:1990:313), тълкувани във връзка със
съдържащите се в точка 18 от същото решение, да бъдат противопоставени
разпоредбите на директива, имащи директен ефект.
Предвид гореизложено размерът на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите, установени от §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ ( ДВ бр. 101/2018 година), а по справедливост
съобразно принципа установен от чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на
установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на
душевно страдание, търпяно от ищцата поради смъртта на нейната баба.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-
големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. Характерът и тежестта на вредите
са установени по делото Починалата Я.М.И., въпреки, че е била в напреднала
възраст е била активен човек. Ищцата е имала изключително близки и топли
отношения на грижа и обич с баба си още от дете, запазили се при
израстването и. Следва да се вземе предвид факта, че тя е изгубила
изключително значим за нея родственик, възрастен, който е замествал почти
изцяло в продължителен период от живота и нейната майка, което безспорно
е засилило и изострило емоционалната и психична травма на ищцата.
Починалата Я.М.И., въпреки, че е била в напреднала възраст е била активен
човек и имала пълноценни отношения с околните и най-вече с внучката си Д..
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди,
9
търпени по повод смърт на близък и обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, съдът намира, че за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия
с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума би
била сумата от 50 000 лева, следователно искът се явява изцяло основателен.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на деликта, на основание чл.429 от КЗ. В
съдебната практика по различен начин е разрешаван спора относно началния
момент, от който застрахователят дължи лихва върху присъденото
обезщетение. В решенията постановени по искове по чл.432,ал.1 от КЗ
законна лихва върху присъденото обезщетение е определяно в три варианта –
от датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след
изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г.
на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и еднозначен
отговор на въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху присъденото
по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В решението е посочено, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид горното разрешение, съдът намира, че в настоящият случай,
доколкото няма данни дали деликвентът е уведомил ответника за настъпване
на ПТП, законна лихва следва да се присъди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а именно 20.04.2021г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата
се полагат деловодни разноски, като в случая такива липсват. Предвид обаче
направеното искане за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като условията за това
са налице, в полза на адв.П.Т. –ВАК, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищците, чиито размер
изчислен по реда чл.7, ал.2,т.4 НМРАВ е в размер на 2 130 лева.
Във връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни
такси и разноски, и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати дължимата за производството държавна такса върху
уважения размер на иска или сума от 2 000 лева.
На основание чл. 405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК
ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление : гр. София, район Триадица, бул. „....“, № 89Б, да
заплати на Д. СТ. АБР., ЕГН ....7, адрес: гр.Шумен, ул.“.... №101, ет.3, ап.9,
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“....“ №61,офис 39, сумата 50 000 ( петдесет
хиляди )лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
настъпили в резултат на смъртта на баба и Я.М.И. , починала на 04.11.2018 г.
вследствие на ПТП, настъпило на 31.10.2018 г. в гр.Шумен , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва за периода от
04.11.2018г. до 19.04.2021г. , като неоснователна.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на адвокат П.Т. Т. , с л.н.**********, АК-Варна, адвокатско възнаграждение
в размер на 2 130 ( две хиляди сто и и тридесет) лева, за осъществено
безплатно процесуално представителство на Д. СТ. АБР..
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка
на ШОС, сумата 2005 ( две хиляди и пет) лева , от която 2 000 лева –
държавна такса за водене на делото и 5 лева – държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11