Решение по дело №1041/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 497
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20215300101041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Д.а
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Гражданско дело №
20215300101041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетения за вреди
от незаконното обвинение на ищеца О.Т.М,с ЕГН ********** в престъпление, по
отношение на което е признат за невинен и оправдан.
Цената на предявените искове е 56 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди,6 000
лева-обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законната лихва върху посочените
суми, считано от 05.06.2018г.- когато е влязла в сила оправдателната присъда, до
окончателното им изплащане.
Искът е предявен против Прокуратурата на Република България и се основава на
твърденията, че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1,т.3,4 и 5, вр.
с чл.194,ал.1 от НК за това, че на 24/25.08.2010г. в *** след предварително сговаряне с
М.Б.Р. и Б.М.Р., в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за
защита на имот и използуване на техническо средство - метална щанга тип „кози крак", е
отнел чужди движими вещи - пари 30 000 лева и метална каса на стойност 1152 лева , общо-
31152 лева от владението на „***" ООД- ***, без съгласието на ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери,както и затова, че на
25.08.2010г. се е ползувал от преправен истински официален документ - български
документи за самоличност - лична карта №*** и СУМПС - №*** на името на И.Г.Г., ЕГН
**********, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност -престъпление по чл.316, вр. чл.308,ал.2 вр. с ал.1 от НК. С това съдържание
1
обвинителния акт бил внесен в съда. Ищецът посочва,че впоследствие в рамките на
проведеното съдебно следствие с определение на съда от 18.04.2012г. обвинението било
изменено, като в съучастието били прибавени „ и неизвестни извършители", както и
стойността на откраднатите вещи била конкретизирана на 31099,54 лева .По внесения
обвинителен акт в *** било образувано нохд 1931/2011г. на 10 наказателен състав, което
продължило 2 години 7 месеца и 22 дни, като първото съдебно заседание се провело на
27.04.2011 г, а последното на 16.12.2013 г, след общо проведени 22 съдебни заседания.След
общо изтърпени в ареста 2 години 4 месеца и 20 дни, на 14.01.2013г мярката за
неотклонение на ищеца била изменена и то едва след приемането на съдебномедицинска
експертиза от *** със заключение, че през времето на задържането е заболял и страда от
„***" и, че се нуждае от оперативно лечение, както и от „***", чието лечение е „***" -
неприложимо в условията на следствения арест.
Ищецът посочва,че на 16.12.2013г. съдът се произнесъл с Присъда № 409 по нохд
1913/2011г. на ***, с която е оправдан и по двете обвинения.Районна прокуратура ***
подала протест срещу оправдателната присъда.С Решение от 24.06.2014 г по внохд
489/2014г. *** окръжен съд отменил присъдата изцяло и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на *** от стадия на подготвителните действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание.В ***било образувано нохд 3746/2014 г - 9 нак.състав, като на
15.09.2014г. в първото съдебно заседание производството било прекратено и делото върнато
на РП – ***, поради допуснато при разследването съществено процесуално нарушение,а
именно: двамата подсъдими - баща М. и син Б.Р., до този момент, били защитавани от един
адвокат при положение, че имали противоречиви интереси по делото.РП- *** внесла новия
обвинителен акт в *** на 16.07.2015г. и по него било образувано нохд 4337/2015 г на 9 н.с.
отново със същите обвинения. След 24 съдебни заседания *** постановил присъда, с която
признал подсъдимите за невиновни по обвинението за кражба и осъдил ищеца на 2 години
лишаване от свобода по обвинението му по чл.316 вр. чл.308,ал.2 вр. ал.1 от НК. На
основание чл.59,ал.2 вр. ал.1 от НК, *** приспаднал от определеното наказание 2 години
лишаване от свобода времето, през което ищецът е бил задържан от 25.08.2010 г до
14.01.2013 г или 2 години 4 месеца и 20 дни.
Ищецът посочва,че РП-*** протестирала оправдателната присъда за обвинението по чл.195
от НК пред *** окръжен съд. В ОС *** било образувано внохд 486/2018г., по което се
провели две съдебни заседания /на 17 и 26.04.2018 г./ и на 05.06.2018г. **ОС обявил
Решението си, с което по същество потвърдил изцяло присъдата на ***. Ищецът посочва,че
по този начин след 7 години 9 месеца и 10 дни от 25.08.2010г., приключило неоснователното
и неправилно обвинение повдигнато и поддържано през цялото време от Прокуратурата на
РБ ,че след предварително сговаряне с другите двама обвиняеми и подсъдими на
24/25.08.2010 г, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за
защита на имот и използване на техническо средство - метална щанга тип „кози крак" е
отнел чужди движими вещи - пари 30 000 лева и метална каса с размери 50x50x70 на
стойност 1152 лева - всичко на стойност 31152 лева , от владението на „***" ООД - ***, без
2
съгласие на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери - престъпление по чл.195,ал.2 във вр. с ал.1, т.З,4 и 5 от НК. Т.е, според
ищеца фактите, които обосновават претенцията за обезщетение за вреди са следните: 1.
Ищецът е незаконно обвинен със задържането му на 25.08.2010г., а оправдан на
05.06.2018г., или е бил незаконно обвинен в продължение на 7 години 9 месеца и 10 дни,
безспорно неразумно дълъг срок за разследване на обвинението;2.ищецът е участвал в
проведените по трите първоинстанционни дела общо 47 съдебни заседания и 3
второинстанционни - общо на 50 съдебни заседания, като поне на 2/3 от тях е трябвало да
пътува от *** до *** и обратно, което още повече го обременявало и физически предвид
заболяването му и финансово;3.Незаконното обвинение през цялото това време е било за
„тежко умишлено престъпление", извършено в съучастие, след предварително сговаряне, за
което се предвиждало „наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода и конфискация на
½ от имуществото му;4. Определена му била най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража" и е бил в ареста още първия ден и впоследствие останал с тази най-тежка мярка
за неотклонение 2 години 4 месеца и 20 дни - също неразумно дълъг срок на задържане под
стража;5. в резултат на прекалено продължителния престой в ареста, естествено при
ненормални там условия на живот, ищецът заболял от - ***; *** *** и ***, което увреждане
било констатирано от съдебно-медицинската експертиза още при изменението на мярката
му за неотклонение „задържане под стража". Това заболяване продължило да съществува и
след изменението на мярката му за неотклонение в по-лека и впоследствие, въпреки
провежданото лечение,е бил инвалидизиран през м.***г. от ТЕЛК заради заболяването със
същата диагноза с *** намалена работоспособност, като инвалидизирането е със срок до ***
г. Ищецът твърди,че е доказано,че вследствие незаконното обвинение и незаконното
задържане под стража за неразумно дълги срокове е заболял от тежко заболяване на ***
продължило от установяването по време на съдебно - медицинската експертиза при
изменението на мярката му за неотклонение на 18.01.2013г. повече от 8 години и 3 месеца и
с неизвестен в бъдещето финал;6. Ищецът посочва,че живеел с родителите си. Баща му
починал година преди задържането му, ненавършил *** годишна възраст,факт,който
допринесъл за по-силна привързаност между него и майка му. Но, след задържането
му,майка му не могла да понесе вмененото му провинение и обидена не го посетила нито
веднъж в ареста, което ежедневно повишавало до крайна степен тъгата му;7. Разделил се с
приятелката си,тъй като ,след продължилото задържане, приятелката му престанала да го
посещава и по този начин прекратила отношенията с него.
Ищецът твърди,че тези факти и обстоятелства,са допринесли в още по-голяма степен да
изпитва душевен дискомфорт и безпокойство, нарушили се контактите с най-близките му
хора - майка и приятелка, а и с останалите му близки и приятели. Това състояние се отразило
отрицателно на психиката му и на начина му на живот. Твърди,че понесените от него
неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение са преки, тъй като са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и
адекватно следствие от увреждането. Те са и непосредствени, следващи по време
неоснователните действия - задържането под стража, прекомерното тежко обвинение,
3
защото ненормално е, че за обвинението по чл.316 от НК, за което е бил признат за виновен,
биха били предприети такива тежки мерки. Претърпените неимуществени вреди ги оценява
на стойност 56 000 лева. Освен описаните неимуществени вреди обаче, ищецът е претърпял
и имуществени такива, които се изразяват в направените от него разходи за заплащането на
хонорари на адвоката му за защитата в продължилото почти осем години наказателно
производство, както следва: по Договор за правна защита и съдействие № 5229/23.04.2012г.
по нохд 1931/12г.- 500 лева; по ДПЗС №5261/15.03.2014г. по внохд 489/14г. -1500 лева; по
ДПЗС №5272/15.09.2014г. по нохд 3746/14 г- 2000 лева и по ДПЗС № 8850/07.10.15г. по
нохд 4337/15г.- 2000 лева или общо претърпените от ищеца имуществените вреди са на
стойност 6 000 лева.
След оставяне на исковата молба без движение пълномощникът на ищеца уточнява, че
след освобождаването на ищеца ,същия не бил контактен ,дълго време не успявал да си
намери работа.Твърдейки, че ако мярката за неотклонение „ задържане под стража“ не е
била прекомерно продължила :2 години, 4 месеца и 20 дни,то й той не би търпял в пълна
степен вредите от условията в ареста.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Прокуратурата
на Република България, от чието име е постъпил писмен отговор в законния срок. Отговорът
е подписан и подаден от прокурор от Окръжна прокуратура - ***, за когото няма спор, че
има правомощия и да представлява ответника, освен да участва в процеса на осн. 10, ал.1 от
ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба от страна на ответника следва да се
счита за надлежно упражнено.
На първо място, ответникът е противопоставил възражение за местна неподсъдност на
спора.
Възраженията ,които се правят срещу основателността на иска в подадения отговор на
исковата молба са следните: 1.Не били представени доказателства кога ищецът е задържан и
кога е бил освободен от следствения арест;2.липсвали доказателства за твърдените от ищеца
заболявания, и че същите са вследствие от пребиваването му в следствения арест;3.
недоказани били твърденията за влошени отношения между ищеца и майка му, съответно
приятелката му.;4. недоказани били твърденията за преживени психическо напрежение и
емоционален стрес;5. имуществени вреди също не били доказани;6. забавянето на
досъдебното производство се дължало на укоримото процесуално поведение на
ищеца;7.претендираният размер на обезщетението от 56 000 лева бил прекомерен и не е
съобразен с принципа на справедливост в нарушение по чл. 52 ЗЗД, с обстоятелствата, които
следва да бъдат взети предвид и обществената оценка на засегнатите материални блага, с
личността на увредения, нито със стандарта на живот и средностатистическите
икономически показателни към датата на увреждането.
С определението си по чл.140 от ГПК ,съдът е оставил без уважение възражението за местна
неподсъдност на спора. Съдът е приложил цялото наказателно дело №4337/2015г., и е
допуснал за събиране писмени и гласни доказателства.
4
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема за
установено по делото следното:
От приетото и приложено като доказателство по делото приключено НОХД №
4337/2015г. по описа на Районен съд *** се установява,че срещу ищеца е водено
наказателно производство по преписка №10242/2010г. по описа на Районна прокуратура
***,ДП № 136/2010 по описа на Обл. Д на МВР *** за престъпления по чл.195,ал.2,,вр. с
ал.1,т.3,4 и 5, във вр. с чл. 194,ал.1 от НК и по чл.316,във вр. с чл. 308,ал.2 ,във вр. с ал.1 от
НК.
С присъда №266 постановена на 20.10.2017г. по нохд № 4337/2015г. по описа на Районен
съд ***, влязла в законна сила с Решение № 157 постановено на 05.06.2018г. по внохд№
486/2018г. по описа на Окръжен съд *** О.Т.М е признат за невиновен за това, на
24/25.08.2010 г. в *** след предварително сговаряне с М. Р. и Б. Р., в немаловажен случай,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на
техническо средство – метална щанга тип „кози крак”, да са отнели чужди движими вещи, а
именно пари – 30 000 лв. и метална каса с размери 50х50х70 см на стойност 1152 лв., всичко
на обща стойност от 31 152 лв. от владението на „***“ ООД ***, без съгласие на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи
размери, и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатите му
обвинения за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от
НК. Със същата присъда ищецът е признат за виновен в това, че на 25.08.2010 г. в ***
съзнателно се е ползвал от: преправен истински официален документ – български документ
за самоличност – лична карта с № *** на името на И.Г.Г., ЕГН **********, и преправен
истински официален документ – български документ за самоличност СУМПС № *** на
името на И.Г.Г., ЕГН **********, като от него за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е приспаднато от определеното наказание лишаване от
свобода времето, през което е бил задържан, считано от 25.08.2010 г. до 18.01.2013 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема,че са изпълнени визираните в
нормата на чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата за вреди от дейността на нейни правозащитни органи и предявения против
Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на неимуществени вреди е
доказан по своето основание.Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице.
Обезщетение се дължи за действително претърпени от ищеца вреди, при наличието на
пряка причинна връзка между тях и незаконното обвинение за престъпления от общ
5
характер, като размерът се определя по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Ето защо
следва да се обсъдят всички онези допуснати доказателства, на които страните се позоват за
установяване или опровергаване /с оглед възраженията на ответника/ настъпването на
неимуществените вреди, причинната връзка с обвинението, по което лицето е било
оправдано, както и отнасящите се до интензитета и продължителността на търпяните
негативни последици от увреденото лице.
Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото лице негативни
преживявания - страх от наказанието, притеснения как ще приключи процеса и чувство за
несправедливост, в случай, че е убеден, че е обвинен без никакво доказателство или ако е
бил осъден без достатъчно доказателства или при допуснати нарушения в хода на
наказателното производство. Във всички случаи от момента на привличането му като
обвиняем и предявяване на обвинението на 26.08.2010г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 05.06.2018 г. по едно от обвиненията, ищецът М. е търпял тези
вреди, за които не необходимо да се сочат и събират нарочни доказателства. Става дума за
обичайни, предвидими и независещи от някакви други обстоятелства или особености на
психиката и личността на пострадалия неимуществени вреди, които е логично да настъпят и
съдът приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за едно от двете
престъпления, за които се е водело общо наказателно производство.
Ищецът не успя да докаже в настоящия процес да е преживял болки и страдания, които да са
по-големи, по-интензивни или да е понесъл някакви други конкретни вреди, по- различни от
обичайните, които едно лице понася, ако е било незаконно обвинено. Събраните гласни
доказателства-показанията на свидетелката Д. и свидетелят Р. не установяват ищецът да е
понесъл по-големи вреди от обичайните в тази хипотеза. Разбира се продължителния
период от момента на повдигане на обвинението до влизането в сила на оправдателната
присъда /малко повече от 7 г./ следва да се вземе в предвид при определяне размера на
обезщетението.
Основателни са доводите на участващия в производството прокурор, които се черпят както
от осъжданията по второто обвинение по същото дело, така и от цялото съдържание на
справката за съдимост на ищеца и които обосноват определяне на един по-нисък размер на
обезщетението, в сравнение с този, който би се присъдил на лице, което никога преди и след
това не е било осъждано, респективно - не е извършвало престъпления и се е оказало
обвиняем по едно незаконно обвинение. Логично е да се приеме, че лицето, чийто начин на
живот, навици и липса на морални задръжки са довели до другите осъждания, за които се
събраха доказателства, не възприема едно незаконно обвинение толкова тежко, както
гражданин, който не нарушава законите и се е ползвал с добро име през целия си живот.
Логично е и последиците от рода на: уронване на авторитета му, загуба на доверие към него
от страна на близките и обществото и пр., да не настъпват или поне- не с такъв интензитет,
както при лице, което никога не е осъждано и не е допускало противообществени прояви
или престъпни действия.
А и след като по двете престъпления разследването е водено едновременно, както и
6
съдебния процес е бил един, да не може да се разграничат онези негативни последици, които
са били във връзка с незаконното и съответно - с обвинението, по което е бил осъден. С
други думи, това което е преживявал по време на процеса до присъдата от края на
2017 г. са били едни общи емоции, по повод на двете обвинения. Разбира се това не е
основание да се откаже обезщетение за обвинението, по което в последна сметка лицето е
било оправдано, но съдът счита, че неговият размер трябва да бъде много по-малък от
претендирания, а именно - 7 000 лева.
Не се доказаха твърденията на ищеца, че здравословното му състояние е пострадало и е в
причинна връзка именно с незаконното обвинение. Изрично с определението си по чл.140 от
ГПК съдът е указал на ищеца ,че следва да установи причинната връзка между действията на
увреждане и твърдения вредоносен резултат. Събраните в настоящия процес медицински
книжа не установяват наличието на тази причинна връзка. Установените заболявания на
ищеца : ***, *** *** и *** няма как да се свържат пряко с преживяния стрес именно с
незаконното обвинение, повдигнато през 2010г. Става дума за едно състояние, което се
развива постепенно, прогресивно, от по-лека към по-тежки фази, за извършвано частично
лечение през дълъг период от време. Няма данни ,събрани надлежно в настоящото
производство,че във връзка с едно от двете обвинения от 2010г., и в резултат от което да са
се появили тези заболявания.
Вредите, които ищецът твърди, че е търпял във връзка със задържането си под стража,
няма как да се приемат за такива в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение, за което се претендира обезщетение. Ясно е, че мярката за неотклонение, която
не е била отменена от горния съд е законна, а след като бил признат за виновен и осъден по
съответното обвинение, Държавата не му дължи обезщетение за неимуществени вреди,
свързани с изтърпяването на тази мярка /било то поради лошите условия в ареста, или пък
ако се докаже, че здравето му се е влошило именно в този период и във връзка със
задържането му/.
С други думи, съдът не приема за доказана в конкретния случай твърдяната причинна
връзка между негативните последици от задържането под стража по незаконното
обвинение, по което ищецът е бил оправдан, още повече,че изцяло несъстоятелни са
твърденията на ищеца,че е заболял през времето на задържането му- в този смисъл от
протоколно определение от 14.01.2013г. по нохд № 1931/2011г. се установява,че
страданието на ищеца е започнало внезапно през 2007г,. т.е много преди повдигане на
обвинението през 2010г.
Оправдателна присъда постановена на 20.10.2017г. е влязла в сила с потвърждаването й от
Окръжен съд *** с решение 05.06.2018г., поради което от следващия ден – 06.06.2018 г.
ответникът дължи и законната лихва върху обезщетението, което ще следва да заплати за
неимуществените вреди поради незаконното обвинение на ищеца О.Т.М.
По-горе бе казано, че справедливия размер на обезщетението според настоящия състав на
съда е 7 000 лева следователно за разликата до 56 000 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен по размер.
7
Ищецът е доказал разноски в наказателното производство, както следва: 500 лева –по
договор за правна защита и съдействие от 23.04.2012г. по нохд № 1931/2012г.; 1 500,00 лева
–по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2014г. по внохд № 484/2014г. по описа
на **ОС; 2 000,00 лева –по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2021г. по онхд
№ 3746/2014г. по описа на **РС и 2000,00 лева по договор за првна защита и съдействие от
07.10.2015г. включително и срещу предявения граждански в размер на 31 152 лева, по нохд
№ 4337/2015г. по описа на **РС. Тъй като ищецът е оправдан само по едно от двете
обвинения, от сторените общо разноски в размер на 6 000,00 лева, претърпените
имуществени вреди от незаконно обвинение, предвид липсата на разграничение на
сторените разноски за всяко едно от обвиненията, следва да се репарират в размер от 3
000,00 лева.
Разноските по делото следва да бъдат понесени от ответника, който да възстанови на ищеца
платената ДТ в размер на 10 лв.Адвокатско възнаграждение следва да бъде платено на
пълномощника на ищеца , който го е защитавал безплатно на осн. чл. 38 от ЗА.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА
ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в
размер на 7 000 лева /седем хиляди/ лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3
000 / три хиляди/ лева на ищеца О.Т.М, ЕГН ********** от **** за обвинение в
престъпление, по отношение на което е признат за невинен и оправдан с влязла в
сила присъда №266 постановена на 20.10.2017г. по нохд № 4337/2015г. по описа на
Районен съд ***,ведно със законната лихва върху размера на присъденото
обезщетение, считано от 06.06.2018 г. до окончателното му плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДО против Прокуратурата на Република
България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение за разликата от 7 000 лева до 56 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди
от незаконно обвинение за разликата от 3 000 лева до 6 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази разлика.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца О.Т.М, ЕГН ********** от *** разноските за ДТ в размер на 10
лв., на пълномощника му адвокат И.В. Ю. от АК-*** - възнаграждение в размер на 1050
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8
9