О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№195
21.03.2023 г.
град Стара Загора
Старозагорският административен съд, II състав в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 67 по описа за 2023 г.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, именувана „жалба“, подадена
от И.Г.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– Стара Загора, съдържаща три субективно съединени иска, както следва: 1.
против Център за спешна медицинска помощ – Тополовград, за присъждане на сумата
от 1.00 лв.; 2. против Болница – Тополовград, за присъждане на сумата от 3.00
лв. и 3. против Министерство на здравеопазването на Република България за
присъждане на сумата от 17 000.00 лв., за това, че на 20.02.2018 г., след
извършен арест на ищеца, по време на който се твърди, че му е причинена телесна
травма на лявата лакътна става, не му е указана навременна и ефективна
медицинска помощ в сочените здравни заведения, поради което лявата му ръка била
трайно увредена – обстоятелство, в потвърждението на което се сочи издадено ЕР
на ТЕЛК №0449 от 02.02.2022 г. От съда се иска присъждане на претендираните
суми, представляващи парично обезщетение за нанесени неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. С отделни молби е
направено искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна
помощ по реда на ЗПП.
Административен съд Стара Загора, намира, че
така подадената искова молба, съдържаща претенциите за присъждане на
обезщетение от 1.00 лв. към Център за спешна медицинска помощ – Тополовград, от
3.00 лв. към Болница – Тополовград и от 17 000.00 лв. към Министерство на
здравеопазването на Република България следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима, поради следните съображения:
Според
чл. 128 от АПК подведомствени на административните съдилища са и исканията за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица /чл.128, ал. 1, т. 6, предложение първо/. Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, чл.
203 – 207. Исковото производство по реда на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1
от ЗОДОВ е допустимо за уреждане на спорове между физически и юридически лица
от една страна и държавата и общините от друга страна, но само в случаите,
когато от последните, чрез техните органи и длъжностни лица са причинени вреди
при или по повод на осъществена административна дейност. Съответно
приложимостта на сочения специален ред за търсене на парични обезщетения е
пряко обусловена от това, претендираните вреди да са пряк и непосредствен
резултат от правни актове на административен орган, които са обявени за
незаконосъобразни, както и/или от незаконосъобразни фактически
действия/бездействия на длъжностни лица, извършени при или по повод изпълнение
на административна дейност от тези органи. Т.е. вредата, чиято обезвреда може
да иска едно лице, следва да е следствие на акт на административен орган или на
действие/бездействие на длъжностно лице при този орган, изпълняващо
административно-властнически правомощия и ситуирано в структура, принадлежаща
към изпълнителната власт, както и да е при или по повод на изпълнявана
административна дейност.
В конкретният случай, видно от изложените в исковата молба обстоятелства,
респективно съобразно формирания й петитум, И.П. претендира парично обезщетение
в размер съответно от 1.00 лв., 3.00 лв. и 17 000.00 лв., и в този смисъл
иска осъждане на тримата ответници, за причинените му неимуществени вреди, като
резултат на липсата на проведено адекватно, своевременно и ефективно медицинско
лечение в съответните лечебни заведения на 20.02.2018 г.
С оглед така посочените ответници на първо
място следва да се отбележи, че Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ –
Тополовград, не съществува, доколкото Община Тополовград попада териториално в
структурата на ЦСМП – Хасково. По отношение втория сочен ответник –
Болница-Тополовград, очевидно се касае за „СБАЛВБ-Тополовград” ЕООД, предвид липсата на други
лечебни заведения в рамките на общината, създадени и функциониращи по реда на
Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Отделно от това, независимо от допуснатата
грешка при изписване точното наименование на визираните ответници, следва да се
отбележи, че същите нямат качеството на административни органи /„СБАЛВБ-Тополовград” ЕООД е търговско дружество по
аргумент на чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ/, нито извършват
административна дейност по смисъла на АПК. На следващо място следва да се посочи, че медицинската дейност по
диагностика, наблюдение и лечение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЛЗ не може да
се определи като административна дейност, като нейната достъпност, ефикасност,
резултатност и правилност не следва да се подлага на съдебен контрол по
специалния ред на чл.
203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Следователно въпросите дали
предоставената на ищеца медицинска помощ във връзка със сочената травма на лява
лакътна става, е основана на утвърдени медицински стандарти за качество /чл. 80
от Закона за здравето, вр. чл. 6,
ал. 1 ЗЛЗ/ и отговаря на изискванията за своевременност,
достатъчност и качество /чл.
81, ал. 2, т. 1 ЗЗдр/, не могат да бъдат разгледани от настоящия
съд, тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол
върху която се осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за
здравето и Закона за здравното осигуряване /арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/.
Що се касае за Министерство на здравеопазването, то в исковата молба не
се съдържат данни, че именно от дейността на същото или от дейността на
неговите служители, пряко са причинени твърдените вреди, доколкото
обезпечаването на лечебните заведения с необходимите медицински служители,
съответно изпълнението на задълженията им не е пряка отговорност на МЗ, т. е.
ищецът не претендира настъпила за него вреда от
административната дейност, която извършва Министерството на здравеопазването
или негови служители.
Предвид изложеното предявените пред
съда искове от И.П. против ЦСМП – Хасково, „СБАЛВБ-Тополовград” ЕООД и Министерство на здравеопазването, целящи
постигането на парична обезвреда за причинените му неимуществени вреди,
следствие от липсата на проведено адекватно медицинско лечение на травма на лявата му лакътна
става, поради което същият по-късно бил трайно инвалидизиран, следва да се
оставят без разглеждане, като неподведомствени на Административен
съд-Стара Загора.
Доколкото към исковата молба ищецът
не прилага доказателство за внесена ДТ, но е налице изрично искане за
освобождаването му от заплащането й, като се прилага попълнена декларация
относно обстоятелствата оп чл. 23 от ЗПП, както и като се съобрази
обстоятелството, че ищецът в момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в затвора в град Стара Загора, а и съобразно представената от затворническата
администрация справка, която сочи за липса на достатъчно средства, съдът намира
това искане за основателно, поради което следва да постанови освобождаване на
ищеца от заплащане на дължимата се ДТ.
По отношение отправената молба за представяне
на безплатна правна помощ съдът
съобрази разпоредбата на чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП, съгласно която безплатна правна помощ според не се предоставя, когато предоставянето й не
е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима, както е в случая. При евентуално предоставяне на
правна помощ и приключване на съдебното производство с неблагоприятен за
страната съдебен акт, тя ще дължи възстановяване на НБПП на направените
разноски за процесуално представителство (арг. от чл. 25, ал.1 и чл. 27а от ЗПП), което предвид недопустимостта на спора по настоящото дело, обосновава
извода, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето. Ето защо искането на жалбоподателя за
предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА И.Г.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора от
заплащане на дължимата се ДТ по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Г.П., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора в град Стара Загора, за предоставяне на правна помощ под формата на
безплатно процесуално представителство, защита и съдействие от един адвокат по
адм. д. № 67/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба,
наименувана „жалба“, подадена от И.Г.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора, против ЦСМП – Хасково, „СБАЛВБ-Тополовград” ЕООД и Министерство на
здравеопазването за присъждане на парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер съответно на 1.00 лв., на 3.00 лв.
и на 17 000.00 лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 67
по описа за 2023
г. на Административен съд-Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС
в седмодневен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: