О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 655
гр. Пловдив, 18.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, I състав, в закрито заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа докладваното от председателя частно административно дело № 916 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
34, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Я.С. ***
и адрес за кореспонденция: гр.***,чрез адвокат М.Б.,със съдебен адрес:***
против заповед № 2/30.01.2020г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“
при община-Пловдив, с която е спряно производството по издаване на Акт за
прихващане или възстановяване. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, че не е осъществена хипотезата по чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК
да е налице образувано административно, наказателно или друго съдебно
производство, което е от значение за изхода на производството след представяне
на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано, тъй като в
случая фактическото основание за издаване на оспорената заповед е образувано
производство за възлагане на проверка и не попада в обхвата на чл.34, ал.1, т.2
от ДОПК. Поддържа се,че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
Твърди се още, че заповедта е постановена
при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на
материалния закон.Процесуалните нарушения,които се поддържат са,че не са
изложени мотиви, от които да следва, че евентуално образуваното производство по
проверка на лицето са от значение за изхода на производството по издаване на
АПВ. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира разноски-10 лева
заплатена държавна такса и 500 лева –договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна депозира становище по жалбата с вх.№ 63269 от
18.05.2020г.
От събраните доказателства се
установи следната фактическа обстановка:
От жалбоподателя е било подадено
Искане вх. № 20 П -30/03.01.2020г. до дирекция „Местни данъци и такси“,
община-Пловдив за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данък
недвижими имот и такса смет по подадени декларации вх. № 19602/08.11.2019г. и
вх. № 21524/09.12.2019г. от неговата съпруга М.С..
От Заповед № 2/30.01.2020г. се
установява, че производството по издаване на АПВ е спряно, до приключване на
друго контролно или административно производство, като е посочено, че е
издадена на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК предвид възложена проверка с
Резолюция за възлагане на проверка № 20П-50(1)/03.01.2020г. и Резолюция за
възлагане на проверка №19 ВК-2140(10)-1/24.01.2020г. на директор на дирекция
„Местни данъци и такси“, община-Пловдив.
Резултатът от последната е от значение за точното определяне на изискуемите и
подлежащи на прихващане, респ. на недължимо платените и подлежащи на
възстановяване за местни данъци и такса битови отпадъци на Я.С..
Представен от ответника е и Акт
за установяване на задължение по декларация №113/31.01.2020г.,издаден на
основание чл.107,ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4,ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ ,издаден
от М.И.Д.на длъжност „***“ в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция МДТ при
община Пловдив,в качеството й на орган по приходите по реда на ДОПК,съгласно
Заповед № 17ОА2683/27.10.2017г.на Кмета на Община Пловдив.Няма данни АУЗД да е връчен
на жалбоподателя.
В административната преписка е
налично и Приложение №001 на Декларация по чл.14,чл.27 и §2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМДТ с вх.№ 1609 235/24.01.2002г.,ведно с
приложенията към нея.
Във връзка с компетентността на
органа- издател са представени от ответния административен орган копия на
следните заповеди: Заповед № 09ОА-833/2.04.2009г.,Заповед
№38/31.01.2012г.,Заповед № 17ОА-2683 от 27.10.2017г,Заповед №146 /23.12.2011г.
на Кмета на Община Пловдив.
Видно от известие за доставяне заповедта
е връчена лично на жалбоподателя на 08.02.2020 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е в
срока по чл. 34, ал. 5 от ДОПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен
ред и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правният режим на прихващане в
данъчното право е регламентиран в разпоредбата на чл. 128 от ДОПК, съгласно
която норма недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
В разглеждания казус
процесуалният ред за връщане на недължимо платени местни данъци и такси е този
по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно чл.
4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Същият ред е
предвиден и за установяването, обезпечаването, събирането и обжалването на
местните такси по ЗМДТ. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал.1 и на чл.
9б от ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК се приемат за приложими и по отношение на
процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци
и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на
публичните задължения, каквито съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.2, т.1 и 3
от ДОПК са и задълженията за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен
аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ДОПК, която изрично
третира начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ.
Необходимо е да се посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от
задължения субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се
осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и
компетентността на органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК.
В съответствие с чл. 129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на
органа по приходите или по писмено искане на лицето, каквото в случая е налице.
Съгласно чл. 129, ал.3 от ДОПК,
след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата
хипотеза, се издава Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/, с който се
уважава искането /изцяло или частично/ или се постановява отказ за
възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът
на способ, чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на
претендираните от лицето суми, е изцяло в правомощията на органа по приходите.
Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично
писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане
от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от
проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който
проверката трябва да завърши.
От своя страна разпоредбата на
чл. 4, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл. 4, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗМДТ и чл. 152,
ал.2 от ДОПК, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по
ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите /НАП/.
От казаното дотук става ясно, че
оспорената заповед е издадена от компетентен, съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 ДОПК орган. В тази връзка доводите ,изложени в жалбата за некомпетентност на
органа издател,са изцяло неоснователни.
Същата е постановена при спазване
на изискванията за форма при издаването й, налице са мотиви за връзката между
производството, което се счита, че е преюдициално и образуваното такова по
извършване на проверката, възложена с резолюция № 20П-50(1)/03.01.2020г. Връзката
между производствата е обоснована в самата заповед. Процесното производството е
спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 2
от ДОПК. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК при наличие на основание по ал. 1 и ал.
2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно
обжалване – от решаващия орган. В Резолюция за възлагане на проверка № 20П-50(1)/03.01.2020г.
и в Резолюция за възлагане на проверка
№19 ВК-2140(10)-1/24.01.2020г. като основание за тях е посочено, че
административното производство по установяване на задължения за местни данъци и
такса за битови отпадъци на Я.С. и на съпругата
му М.С. е възложено, за да се установят задължения, които са от значение за
точното определяне на изискуемите и подлежащи на прихващане, респ. недължимо
платените и подлежащи на възстановяване суми за местни данъци и такса за битови
отпадъци на заявител,по Искане вх. № 20 П-30/03.01.2020г.
По изложените мотиви и съобразно
разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ДОПК, съдът намира, че следва да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Ето защо, Административен съд-
Пловдив – І отделение, I състав :
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С. *** и адрес за
кореспонденция: гр.***,чрез адвокат М.Б.,със съдебен адрес:*** против Заповед №
2/30.01.2020г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при
община-Пловдив.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ :