Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 17.12.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2021/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че
между страните съществуват облигационни
отношения във връзка с ползване от ответника на услуги за доставка на
електроенергия по клиентски *за обект с абонатен *, намиращ се в *. Изтъква се, че за времето от *
ответникът е ползвал електрическа енергия и е следвало да заплати такса
за възстановяване на захранването на обща стойност от
368,72 лв., за което ищецът е издал фактури за периода от 13.11.2018г.
до 29.01.2019г. Ищецът твърди, че в
резултат от неизпълнението на ответника, за него е възникнало и правото да
претендира обезщетение за забава в общ размер на 4,31
лв., считано от падежа на всяка фактура до 15.03.2019г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно
изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№954/2019г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми,
която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че
претендираните суми са дължими и отговарят на действителното потребление на
ответника, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да
бъде установено съществуването на вземанията от 368,72 лв. за главница и от 4,31 лв. за обезщетение за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №390 от 29.03.2019г. по частно гражданско дело
№954/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявените
искове. Излага становище, че липсват доказателства,
че ответникът е потребител на услуги за доставка на електроенергия както и за реалната доставка на твърдените от ищеца количества
електроенергия по процесните фактури, отчетени от годно средство за търговско
измерване, което да обуслови задължение за заплащане на тяхната цена. Изтъква,
че липва и основание за заплащане на такса за възстановяване на
захранването. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * ответникът подал до ищеца заявление
за продажба на електрическа енергия при Общи условия относно по клиентски *за
обект с абонатен *, намиращ се в *. В заявлението си декларирал, че имотът е ползван от наследодателя му *като
представил удостоверение за наследници и договор за продажба от *. На същата
дата е подадено и заявление от ответника до *за достъп и пренос на
електрическа енергия при Общи условия за горепосочения имот. За периода от 13.11.2018г. до 29.01.2019г. ищецът издал фактури на обща
стойност 368,72 лв. по партидата на ответника относно заплащане на цена за консумирана електрическа
енергия за времето от * и такси за възстановяване на захранването. Поради липсата на доброволно изпълнение, на
27.03.2019г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника относно изплащане на сумата по фактурите и на лихва за забава от 4,31 лв., считано от падежа на всяка
фактура до 15.03.2019г.,
във връзка с което е образувано частно гражданско дело №954/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на
29.03.2019г. издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В хода на производството по делото ищецът признал, че
на 16.10.2019г. ответникът е погасил задълженията си за ползвани услуги за
доставка на електроенергия по издадените фактурите за
периода от 13.11.2018г. до 29.01.2019г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между
страните е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на
електрическа енергия, по силата на което ответникът е следвало да заплаща
доставените от ищеца количества електрическа енергия за процесния имот. За това
свидетелстват волята на ответника, обективирана в заявленията му до * и до *, за продажба на
електрическа енергия и за присъединяване на процесния имот към
електроразпределителната мрежа както и извършените в хода на производството по
делото плащания на задълженията по издадените от ищеца фактури. Отношенията
между страните подробно са регламентирани в публично известни Общи условия,
които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са
по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ищецът има качеството на
оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия, а
ответникът – на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР
на Закона за енергетиката с оглед обстоятелството, че е титуляр на вещни права
по отношение на имота. Приложените по делото и издадени по партидата
на ответника фактури са частни диспозитивни документи и се ползват само с
формална доказателствена сила, като установяват че съдържащите се в тях
изявления принадлежат на ищеца, но не и че последният реално е предоставил услуги
за доставка на електроенергия за имота на ответника. Последното обстоятелство,
обаче се установява от извършеното плащане на сумите по фактурите, представляващо
признание за съществуването на задължението на ответника да заплати стойността
на доставените му от ищеца услуги. Установено
е, че на 16.10.2019г. претендираните от ищеца вземания са платени, в резултат
на което същите са погасени. С оглед гореизложеното и във връзка с чл. 235, ал.
3 от ГПК се достига до извода, че ответникът не дължи на ищеца сумите за
главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №954/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, поради
което предявените установителни искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител в общ размер на 475 лв. както и
разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75
лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №954/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, тъй като с неизпълнението на
задължението си е дал повод за образуване на производството по делото.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователни предявените от *, *, *,
срещу К.И.А. с ЕГН: ********** ***,
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземанията от 368,72 лв. /триста шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ -
главница, представляваща цена на ползвани услуги за доставка на електроенергия за
периода от *, за което са
издадени фактури за периода от 13.11.2018г.
до 29.01.2019г. по партида с клиентски *за обект с абонатен *, намиращ се в *, 4,31
лв. /четири лева и тридесет и една стотинки/ - лихва
за забава считано от падежа на всяка фактура до 15.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г. до окончателно изплащане на задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение №390 от 29.03.2019г. по частно
гражданско дело №954/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
К.И.А. с ЕГН: ********** ***,
да заплати на *, *, *, сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №954/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №954/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: