Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.10.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на пети октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №2413 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците Д.А.А., С.А.А., Д.А.А., Н.А.А.,
М.А.А. и А.А.Д., твърдят, че на 26.12.2011 г. на второстепенен път, свързващ с.
Д., Община А., с пътя с. Г.– гр. Д.Ч., наследодателката им Т.С.Д. е пострадала
от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Рейндж Роувър” с рег. № *******.
Поддържа, че от деликта наследодателката им получила множество телесни
увреждания – гръдна травма, представена от контузия с разкъсване на белите дробове,
тежка контузия в областта на сърдечния връх, кръвоизливна анемия, обусловена от
разкъсването на белите дробове, излив на значително количество кръв в лявата и
дясната плеврални кухини, които
увреждания са били несъвместими с живота и които са довели до смъртта и. Твърдят, че по
силата на разпоредбата на чл.282 ал.3 вр. чл.284 КЗ отм. ответникът С. „Н.Б.НА
Б.А.З.,” отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС.
Ищецът А.А.Д. твърди, че е живял
при условията на фактическо съжителство с пострадалата Т.С.Д. и след смъртта и
е прекратена дълбоката емоционална връзка между двамата, постоянно плаче, не
може да намери утеха за своята болка, още изпитва тъга, безпокойство, чувство
за празнота, безнадежност, безпомощност и безполезност до края на живота си. Счита,
че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 150 000,00
лв., от които ответникът му е заплатил извънсъдебно 40 000,00 лв., поради
което претендира разликата или сумата 110 000,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира и направените разноски.
Ищецът Д.А.А. твърди, че е син на
пострадалата Т.С.Д., живели са в едно домакинство, съсипан е психически, отчаян
е, до края на живота си ще изпитва безутешна скръб и тъга по загубата на своята
майка. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер
на 170 000,00 лв., от които ответникът му е заплатил извънсъдебно 60 000,00
лв., поради което претендира сумата 90 000,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира и направените разноски.
Ищците Д.А.А., С.А.А., Н.А.А. и М.А.А.
твърдят, че са дъщери на пострадалата Т.С.Д. и след смъртта и е прекратена
дълбоката духовна връзка между тях, съсипани са психически и емоционално,
плачат непрекъснато, до края на живота си няма да могат да се възстановят
емоционално и ще изпитват чувство на тъга, мъка и безутешност по внезапната
загуба на майка им. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на от 150 000,00 лв., от които ответникът е заплатил
извънсъдебно Д.А.А., С.А.А., Н.А.А. по 60 000,00 лв., поради което
претендират разликата или сумата по 90 000,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а ищецът М.А.А. претендира сумата от 150 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират и направените разноски.
Ответникът С. „Н.Б.НА Б.А.З.,” в
сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведения от страна на сочения деликвент Н.У..
Релевира и възражение за съпричиняване от страна пострадалото лице. Оспорва
размера на сочените от ищците неимуществени вреди. Претендира разноски.
С определение, постановено в
о.с.з., проведено на 11.05.2017 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е
допуснал изменение в размера на предявения от ищеца М.А.А. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, като същия вече е предявен за сумата от 90 000,00
лв. и на основание чл.232 ГПК е прекратил производството за разликата над
сумата от 90 000,00 лв. до пълния претендира размер от 150 000,00 лв.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована във Великобритания, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на
лице, с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 26.12.2011 г.
по пътя на с. Д., Община А., гр. Д.Ч., Н.Д.У., управляващ л.а. „Рейндж Роувър“
с рег. № *******, е реализирал ПТП, при което е причинил
смъртта на наследодателката на ищците Т.С.Д.
Това обстоятелство се установява и
от представената по делото присъда №63/08.06.2016 г., постановена по НОХД
№1029/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, влязла в сила на 24.06.2016
г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в
него материали.
Видно от описаната по-горе присъда,
Н.Д.У. е осъществил виновно деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.4
вр. ал.3 пр.1 б. „б“ пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 НК, като на 26.12.2011
г. по пътя с. Д., Община А., в посока гр. Д.Ч., при управление на л.а. „Рейндж
Роувър” с рег. № *******,
е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост и е причинил
смъртта на Т.С.Д..
С оглед на това, съдът достигна
до правния извод, че водачът на л.а. „Рейндж Роувър” с рег. № *******
Н.Д.У.
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.1 и 2 ЗДвП.
По делото са обявени за
безспорни и ненуждаещи се доказване и следните обстоятелства: че ответникът е страна – членка на
системата „Зелена карта" по Лондонската типова конвенция от 1953 г.,
поради което дължи изплащане на застрахователно обезщетение по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, в случай, че застрахователното събитие е
настъпило на територията и и е налице валидно издаден сертификат „Зелена карта“;
соченият деликвент има качеството на застраховано лице поради наличие на
застрахователно правоотношение със застраховател на друга държава – членка и е притежавал валиден
сертификат „зелена карта“, който покрива отговорността на водача на МПС в чужда
държава в случай на причиняване на вреди на трети лица, поради което действието
на разглеждания вид застрахователен договор, функциониращ под системата „Зелена
карта“, към момента на настъпилото на територията на Република България
произшествие от 26.12.2011 г. - по силата на чл.282 ал.5 и чл.282 ал.3 КЗ т.3.1
и т.3.4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 30.05.2002 г., ревизирани
на 29.05.2008 г., е породило задължението за НБЗБАЗ - в качеството му на „Национално
застрахователно бюро“ по този международен акт, за обезщетяването на увреденото
лице от това събитие в съответствие със законовите разпоредби на Република
България в тази материя; ответникът НББАЗ е признат за единствен представител
пред международните застрахователни организации за дейностите, предвидени с
международни договори за застраховане на Гражданската отговорност на
собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни
средства.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито
кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и осиновяване, но още
неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които са живели на
съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от
тях, имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от
застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От представеното по делото
удостоверение за наследници №43/10.12.2015 г., издадено от с. Бързица, Община
Провадия, се установява, че ищците Д.А.А., С.А.А., Д.А.А. и Н.А.А., М.А.А.
са деца, т.е. законни наследници на
починалата при ПТП – Т.С.Д., и в това си качество са от кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди, което обстоятелство също е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
От представените по делото удостоверение, издадено от кметския наместник на
с. Бързица, се установява, че ищецът А.А.Д. и починалата Т.С.Д. са живели при
условията на фактически съжителство непрекъснато и без да се разделят от 1976
г., т.е. в това си качество ищецът А.А.Д. е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. И.Д. се
установява, че ищецът Н.А. и майка и Т.С.Д. са имали идеални отношения преди
смъртта на последната, поддържали са контакти всеки ден, а след смъртта на
майки и ищецът Н.А. е била в шок, много тежко е преживяла смъртта и. Свидетелят
сочи още, че ищецът С.А. също е била близка с майка си, до последно е живяла с
нея, а смъртта и се е отразила зле – била е в шок, още не го е преживяла. От
показанията на свидетеля се установява още, че починалата Т. Д. е помагала
много на дъщерите си, били са сплотено семейство. Свидетелят твърди още, че
ищецът А.Д. и починалата Т. Д. са живели заедно, имали са шест деца, никога не
са били разделени, били са нормално семейство, заедно са се грижили за децата
си, като ищецът А.Д. е преживял много тежко смъртта на Т. Д. и към момента продължава да страда.
От показанията на свид. Д.Р.се
установява, че ищците и починалата им наследодателка са имали добри отношения,
поддържали са често контакти един с друг, винаги са се събирали по семейните
празници, били са добро семейство. Свидетелят сочи още, че ищците Д.А. и М.А.
са били в тежко състояние след смъртта на майка им и към настоящия момент все
още не са превъзмогнали загубата. От показанията се установява още, че ищецът А.Д.
и починалата Т. Д. са живеели заедно от доста години, като последно с тях са
живеели само децата им Д.А. и С.А., били са в добри отношения, не са се карали,
а към настоящия момент ищецът А.Д. все още не може да преодолее смъртта на Т. Д..
От показанията на свид. А.А.се
установява, че ищецът Д.А. е приел много тежко смъртта на майка му, искал е да
се самоубие, майка му се е грижила за него, бил е постоянно с нея и още не е
превъзмогнал смъртта и. Свидетелят сочи още, че ищецът А.Д. и Т. Д. са живели
заедно, никога не са се разделяли, грижили са се за децата, като последно при
тях са живели само ищците С.А. и Д.А..
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с
мъката и страданията от загубата на тяхната наследодателка. Налице е
основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болкита и страданията, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат
на процесното ПТП е починала майката на петима от ищците и лицето, с
което е живял на съпружески начала на един от ишците. Установи се, че към датата на
пътния инцидент починалата е била на 53 г., лицето, с което е била във
фактическо съжителство - на 54 г., а децата им съответно на 34, 23, 17, 28 и на
30 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели, степента
на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на
това ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания
от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно –
следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача, управлявал л.а.
„Рейндж Роувър“.
Доколкото
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на
обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от
телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Тъй като по
делото безспорно се установи, че между ищците и починалата е поддържана
емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между
майка и деца, като между съпруг и съпруга /нищо, че починалата и ищецът А.Д. са
живели на съпружески начала без сключен брак/ и отчитайки внезапната и
неочаквана смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от
посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът намира,
че справедливостта изисква на ищците на бъдат определени обезщетения, както
следва: по 100 000,00 лв. за всеки един ищците Д.А.А., С.А.А., Н.А.А.
и М.А.А., сумата от 110 000,00 лв.
за ищеца Д.А.А. и сумата от 120 000,00 лв. за ищеца А.А.Д.. Въпреки, че трагичният инцидент се е
отразил негативно върху емоционалната сфера на всички ищци, все пак децата на
пострадалата Д.А.А.,
С.А.А., Н.А.А. и М.А.А., като
достатъчно зрели хора са имали свой живот и загубата за тях би била по–лесно
преодолима, отколкото за сина на починалата, който към момента на смъртта и е
бил непълнолетен, без свой живот, и е понесъл по-трудно загубата на майка си,
както и от лицето, с което е живеело на семейни начала с починалата, който е
останал завинаги лишен от близостта на своя дългогодишен партньор в живота, с
когото са създали дом, семейство и са отгледали
децата си.
Настоящият съдебен състав намира
обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо
не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От обясненията на ищеца Д.А.А.,
дадени по реда на чл.176 ГПК, се установява, че след като л.а. „Рейндж Роувър“ е спрял да се
преобръща, пострадалата Т.С.Д. е изхвърчала от автомобила на около 20 м.
От приетото по делото заключение на комплексната СМЕ и
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесният л.а. „Рейндж
Роувър“е фабрично оборудван с предпазни колани на всичките 5 места, като на
предните две седалки и на задните външни места предпазните колани са
триточкови, а само на средното място коланът е двуточков самолетен тип. Вещите
лица сочат още, че фактът, че пострадалата Т.С.Д. е била изхвърлена при
преобръщането на автомобила води до извода, че същата е била без поставен
обезопасителен колан в момента на процесното ПТП, а ако е била с поставен
обезопасителен колан уврежданията и са щели да бъдат по-леки и с голяма вероятност
би бил избегнат смъртният изход. От заключението се установява още, че в кръвта
на водача на л.а. „Рейндж Роувър“ е установено наличието на етилов алкохол в
количество от 0,92 промила, която концентрация отговаря на лека степен на
алкохолно опиване, като тази степен на алкохолно опиване води при водачите до
нарушени координация и способност за вземане на решения в критична ситуация,
както и нарушение при своевременното предприемане на адекватни действия.
При тези данни и с оглед събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че по делото се установи по безспорен и категоричен начин твърдението
на ответника, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, т.е. установи
се нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Това обстоятелство се установи
безспорно от приетото по делото заключение на комплексната СМЕ и САТЕ, което
съдът кредитира напълно, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните. Според
вещите лица, ако е имало поставен предпазен колан, с висока степен на
вероятност травмите при поставен колан биха били в по - лека степен и тежест и
с голяма вероятност би бил избегната смъртта на пострадалата Т.С.Д.. Следователно е налице
принос на увреденото лице, който обаче не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да
бъде определен на 25 %.
Недоказани са възраженията на ответника, че водачът на л.а. „Рейндж Роувър“ е управлявал МПС без
валидно свидетелство за правоуправление, както и че пострадалата Т.С.Д. е знаела,
че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не ангажира никакви доказателства в тази
насока.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците и
определеният общ размер от по 100 000,00 лв. за всеки един
ищците Д.А.А.,
С.А.А., Н.А.А. и М.А.А., от 110 000,00 лв.
за ищеца Д.А.А. и от 120 000,00 лв. за ищеца А.А.Д., на същите е дължима сума, както следва: по 75 000,00 лв. за всеки един ищците Д.А.А., С.А.А., Н.А.А. и М.А.А., 82
500,00 лв. за ищеца Д.А.А. и 90 000,00 лв. за ищеца А.Д., които суми са паричния еквивалент на понесените от всеки един от тях неимуществени вреди.
Доколкото обаче по делото е безспорно обстоятелството, че
ответникът е заплатил на ищците Д.А.А., С.А.А., Н.А.А. и М.А.А. обезщетения в
размерна на сумата от по 60 000,00 лв., то и съдът приема, че ответникът е
останал задължен за разликата или сумата от по 15 000,00 лв. По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е
заплатил на ищеца
Д.А.А. обезщетение в размер на сумата от 60 000,00 лв., то и съдът приема,
че ответникът е останал задължен за разликата или сумата от по 22 500,00 лв.,
както и че е заплатил на ищеца А.А.Д.
обезщетение в размер на сумата от 40 000,00 лв., то и съдът приема, че
ответникът е останал задължен за разликата или сумата от по 50 000,00 лв.,
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявените от ищците Д.А.А., С.А.А., Н.А.А. и М.А.А. искове се
явяват частично основателни до размера на сумата от по 15 000,00 лв. и
като такива следва да бъдат уважени до този размер и отхвърлени за разликата до
пълния претендиран размер.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният от ищеца Д.А.А. иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 22 500,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният от ищеца А.А.Д. иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 50 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищците Д.А.А., С.А.А., Н.А.А. и М.А.А., на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от по 646,13
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото са представени договори за правна
помощ, сключени между ищците и адв. З. и адв. Я., според които договореното от ищците
адвокатско възнаграждение е в размер на
сумата от по 3876,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца Д.А.А., на
основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 969,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ищеца и адв. З. и адв. Я., според което договореното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата от 3876,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките
този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца А.А.Д., на
основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 2034,34 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ищеца и адв. З. и адв. Я., според което договореното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата от 3876,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките
този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 5300,00 лв.,
представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 ГПК,
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 611,44 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 17,33
лв., представляваща възнаграждение за превод и сумата от 11 675,45 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищците за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между ищеца
и Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.иС.“, според което ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 30 000,00 лв. с
ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или сумата от 11 676,45 лв., съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С. „Н.Б.НА Б.А.З.,”,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, да заплати на Д.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, С.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, Н.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, М.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 15
000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 26.02.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 26.12.2011 г. на второстепенен
път, свързващ с. Д., Община А., с пътя с. Г.– гр. Д.Ч., ПТП неимуществени вреди,
настъпили вследствие смъртта на майка
им Т.С.Д.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния претендиран размер от по 90
000,00 лв.
ОСЪЖДА
С. „Н.Б.НА Б.А.З.,”,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, да заплати на Д.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 22 500,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2016
г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 26.12.2011 г. на второстепенен
път, свързващ с. Д., Община А., с пътя с. Г.– гр. Д.Ч., ПТП неимуществени вреди,
настъпили вследствие смъртта на майка
му Т.С.Д.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 90
000,00 лв.
ОСЪЖДА
С. „Н.Б.НА Б.А.З.,”,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, да заплати на А.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 50 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2016
г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 26.12.2011 г. на второстепенен
път, свързващ с. Д., Община А., с пътя с. Г.– гр. Д.Ч., ПТП неимуществени вреди,
настъпили вследствие смъртта на лицето,
с което е бил във фактическо съжителство - Т.С.Д., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 110 000,00 лв.
ОСЪЖДА
С. „Н.Б.НА Б.А.З.,”,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, да заплати на Адвокатско
дружество „Я., П.И.С.“, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „*********офис 9, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 5587,86 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата от 5300,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
Д.А.А., ЕГН
**********, адрес: ***, С.А.А., ЕГН **********,
адрес: ***, Н.А.А., ЕГН **********,
адрес: ***, М.А.А., ЕГН **********,
адрес: ***, Д.А.А., ЕГН **********,
адрес: ***, и А.А.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят на С. „Н.Б.НА
Б.А.З.,”, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 12 304,22 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: