Решение по дело №1210/2023 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на У.А., с ЛНЧ **********, гражданин на А., с адрес: ***, против Решение №ВР-20/10.10.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което не е допусната последващата му молба с рег. №УП-13385 от 25.09.2023г. до производство за предоставяне на международна закрила.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неоснователно. На първо място се навеждат доводи, че същото е постановено в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 във връзка с чл.58 ал.5 от ЗУБ. В тази връзка се сочи, че при подаване на молба с вх. рег. №УП-13385/25.09.2023г. са представени документи, удостоверяващи нови писмени доказателства, които административният орган не е взел предвид. Сочи се също, че от административния орган е игнориран факта, че причините чужденецът да напусне страната си са свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му.Твърди се, че неправилно е прието, че чужденецът не предоставил писмени доказателства, доказващи усложнената обстановка в страната си на произход, тъй като действията на талибаните, както и техните възгледи, са общоизвестни факти и съгласно закона не се нуждаят от доказване. Въпреки, че чужденецът се позовавал на ноторни обстоятелства, приложил и печатни материали, доказващи тежкото положение в страната му на произход. Твърди се, че по данни на ООН хиляди са убитите цивилни граждани в А. след идването на власт на талибаните за последната година. Твърди се също, че е неоснователно твърдението, изложено в решението, че талибаните полагат усилия да се представят като загрижено правителство, предвид фактите и статистиките за ежедневните нарушения на правата на човека, в т. ч. арести, задържания, отвличания, изтезания, заплахи, изнудване и многобройни убийства, извършвани именно от тях спрямо мирното население. Сочи се освен това, че никой не търси отговорност от извършителите на тези тежки нарушения, както и че талибаните нареждат на съдиите да прилагат изцяло тълкуването на шериата, което потенциално ще доведе до още жестоки и нечовешки наказания и поражда опасения за по-нататъшни нарушения на правата на човека. От друга страна, след поредното опустошаващо земетресение от октомври месец на тази година в А., жертвите в страната нарастват ежедневно и за момента 43 хиляди души са засегнати в една или друга степен. Много от домовете са изравнени със земята, областта тъне в разруха и липсват елементарни условия за нормален живот. Хуманитарната помощ почти не може да достигне, не достигат храна, дрехи, пътищата са разрушени и хората не могат да пътуват до други части от страната. Животът в момента е изключително тежък и опасността от нови нападения не е приключила. В момента там загиват невинни хора. Същевременно оспорващият сочи, че при подаване на молбата никой не му указал по какъвто и да е начин, че е негово задължение да представи още писмени доказателства, както и че следва да укаже нови обстоятелства, които да са подкрепени с такива писмени доказателства, съответно по този начин от страна на административния орган е нарушена разпоредбата на чл.58 ал.5 от ЗУБ. Сочи се, че в конкретния случай указанията за представяне на писмени доказателства са съществено задължение за административния орган, особено предвид факта, че допускането на молбата до разглеждането ѝ е обусловено само и единствено от тях, по арг. от чл.76б ал.1 ЗУБ. На следващо място се навеждат доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.12 от АПК. В тази връзка се сочи, че изпълнението на задължението по чл.58 ал.5 от ЗУБ във връзка с чл.76б ал.1 от ЗУБ е пряк израз на изискването в общия принцип на чл.12 от АПК, задължаващ органите да осигурят откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. В случая липсата на информация относно необходимостта от посочване на конкретни нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа води до въвеждане в заблуждение на търсещите закрила лица, които, предвид факта, че се намират на чужда територия, не познават езика, още по-малко правния ред, представляват уязвима категория лица. В този смисъл липсата на указания от страна на административния орган представлява съществено нарушение, граничещо с административен произвол, което води до незаконосъобразност на постановеното решение. По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага доводи за законосъобразност на оспореното решение, респ. за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През 2017г. с молби вх. №105450-1677/30.03.2017г., подадена в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ и вх. №411/04.04.2017г. в РПЦ - Харманли (л.159, 158), двете регистрирани в ДАБ под рег.№УП 13385/04.04.2017г., жалбоподателят У.А. поискал от властите на Република България закрила.

Търсещият закрила бил регистриран в ДАБ чрез попълнен регистрационен лист (л.155), в който е записан като У.А., гражданин на А., с постоянен адрес в А., пров. Л., общ. П., с. Д., без документи за самоличност, етническа принадлежност ***, религия ***, професия ***, с *** образование, ***.

Като част от производството по предоставяне на закрила, с молителя било проведено интервю на 06.04.2017г. (л.132-138). В хода на същото У.А. заявил, че преди три месеца напуснал А. и нелегално преминал транзитно през Пакистан в Иран, където останал двадесет дни. След това отишъл в Турция, където останал около два месеца. На територията на България влязъл през месец март 2017г. нелегално, бил укрит в камион, били група от седем човека и ги задържали на границата. До момента на напускане на държавата си по произход живял в пров. Л., общ. П.. Мотивирал молбата си за закрила с това, че имало заплахи към него и това бил поводът да напусне страната си. Разказал по-конкретно, че проблемът му били талибаните. В техния район, в тяхното село всяка година в началото на пролетта талибаните набирали младежи да воюват на тяхна страна. Изпращали хора, които го уведомявали да се включи към тях. Едно момче дошло и му казало, че трябва да отиде с него и да го представи на талибаните, а ако откаже, ще започнат да тормозят семейството му. Чужденецът му отговорил, че не може да воюва и да борави с оръжие, на което му било обяснено, че ще работи в района като доносник на талибаните. След като чужденецът отказал отново, бил предупреден, че ще има последствия. Чужденецът се прибрал в дома си и разказал за случилото се, а баща му го посъветвал да напусне А.. Не се преместил на друго място, защото в Кабул не можел да отиде - там щял да има големи разходи, а семейството му разчитало на него. Големият му брат бил заплашван, но той останал в А.. Лично спрямо чужденеца не било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал там, защото ако го хванат, няма да го пуснат повече. У.А. заявил пред интервюиращия орган, че не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Посочил, че не е имал проблеми, свързани с изповядваната от него религия. Заявил, че е таджик и не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група, но принципно имал проблеми, защото местните хора били повече пащуни, част от тях били талибани и го тормозели. Никога не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Споделил, че напускайки А., искал да отиде в Гърция или България.

С Решение №УПХ-66 от 07.04.2017г. (л.112-116) на Интервюиращ орган при ДАБ при МС, на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на У.А.. Липсват данни решението да е обжалвано.

С писмо №354/26.05.2017г. (л.103-107) на ДАБ при МС са уведомени Дирекция „Миграция“ – МВР и Група „Миграция“ ОДМВР – Хасково, че посочените в писмото чужденци, сред които и У.А., са с приключило производство в ДАБ при МС и съгласно чл.66 ал.2 от ЗУБ спрямо тях следва да се прилагат разпоредбите на ЗЧРБ. В писмото изрично е записано, че У.А. вече не се намира на територията на РПЦ – Харманли, като относно Решение №УПХ-66/07.04.2017г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС е отбелязано, че същото е връчено на 10.05.2017г. неприсъствено.

Настоящият жалбоподател за първи път подава последваща молба за закрила, заведена в ДАБ под рег.№УП-13385/25.09.2023г. (л.75). В молбата посочил, че животът му в страната му по произход е застрашен, несигурността и военният конфликт в държавата се задълбочили. Ескалирал и проблемът, от който били породени причините, поради които не можел да се завърне в А.. Настъпили и нови обстоятелства, породени от завземането на властта от талибаните в А.. Посочил, че прилага разпечатка от публикувана в интернет информация.

С оспореното Решение №ВР-20/10.10.2023г., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, интервюиращ орган към ДАБ не е допуснал последваща молба с рег. №УП-13385 от 25.09.2023г. на ДАБ-МС от У.А. до производство за предоставяне на международна закрила. В акта си, административният орган е описал производството, проведено във връзка с първоначално подадената през 2017г. молба за закрила от лицето. Извършил е анализ на заявеното от молителя, като в тази връзка направил и съответните изводи. Конкретно посочил, че с подаването си на молба с вх. №УП-13385 от 25.09.2023г. чуждият гражданин отправя искане за предоставяне на международна закрила в Република България, но реално не предоставя никакви нови писмени доказателства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Прието е, че от анализа на предоставените писмени доказателства от молителя, същите не попадат в хипотезата нови писмени доказателства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, които биха довели до по-неблагоприятно отношение към него, спрямо времето на подаване на предходната молба. Посочено е, че в искането си У.А. не изразява никакви конкретни основания, които да подкрепят опасенията му от евентуално завръщане в държавата му по произход. Прието е, че като мотив, който изтъква в настоящата си молба, е факта, че талибаните са завзели властта и ситуацията се е влошила. Всички евентуални проблеми с талибаните и повода му за напускане на родината му са подробно анализирани в предходното производство, като са отхвърлени като недостоверни. От справка с вх. №ЦУ-1359/09.08.2023г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС било видно, че насилието в А. не било безогледно и повсеместно на цялата територия. Дори да била налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на международна закрила на базата на общата ситуация. Не се установявало спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата му по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на закрила. Отбелязан е и факта, че кандидатът е таджик, като е прието, че въпреки това може да се направи обоснован извод, че това по никакъв начин не би застрашило живота му при евентуално завръщане в родината му, само поради този факт. В тази връзка е отбелязано, че двама от членовете на сегашното правителство са таджици. Поради изложените факти във връзка със страната му на произход, а именно промяната в управлението на А., не следвало да се приеме като ново доказателство или обстоятелство. Отбелязано е също, че в конкретния случай не може да се установи, че има промяна в личното му положение и в държавата му по произход, които да обуславят необходимост от допускане на последващата молба до производство по предоставяне на международна закрила. Направен е извод, че представената информация за положението в страната на чужденеца не представлява ново доказателство по смисъла на закона, а освен това, позоваването на конкретни събития само по себе си не е причина за допускане на последваща молба до производство на международна закрила.

На 01.11.2023г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, а последния е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 07.11.2023г. директно пред Административен съд – Хасково.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-789/09.12.2020г. (л.58) на Председателя на ДАБ при МС, с която Кирил Радков Петрунов, младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. София, ПМЗ-кв. „Военна рампа“, е определен за интервюиращ орган.

Съдът установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Ето защо приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл.146, т.3 от АПК, а наведените в тази насока възражения в жалбата са неоснователни.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Последната разпоредба гласи, че подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. В случая, жалбоподателят е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила, като към нея не е предоставил нови доказателства. Не е посочил и никакви нови обстоятелства от съществено значение за неговото лично положение относно държавата му по произход или пребиваване. Поради това, правилен е крайният извод на интервюиращия орган за недопускане на молбата на чужденеца за разглеждане в производство по предоставяне на международна закрила.

В последващата си молба за предоставяне на закрила У.А. е посочил, че животът му в страната му по произход е застрашен, несигурността и военният конфликт в държавата се задълбочили, като ескалирал и проблемът, от който били породени причините, поради които не можел да се завърне в А..

Изложените причини за напускане на А. във връзка с проблеми с талибаните са били обект на разглеждане в предходно административно производство, като същите са преценени за неоснователни. Съдът намира, че в случая сочените от жалбоподателя проблеми, обосноваващи последващата му молба за зарила, не са нови. Не са представени пред решаващия орган нови данни, писмени доказателства или твърдения, които да се приемат за относими, евентуално основателни, за да се пристъпи към последващо разглеждане на молбата за закрила. В тази връзка, правилно в решението си интервюиращият орган е посочил, че заявените в молбата мотиви и опасения са неоснователни, като е изтъкнал, че мотивите на чуждия гражданин за търсене на международна закрила са анализирани в предходното производство и не биха могли да се определят като ново обстоятелство. От събраните по делото доказателства не се установява позоваване на чужденеца на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение.

Изложените данни в представената по делото справка не сочат да е налице крайно тежка обстановка в А.. Не се установява наличие на сериозни политически, социални или хуманитарни проблеми, макар и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на международна закрила, предвид приоритетното изследване на личната бежанска история на търсещото зарила лице. От твърденията, данните и доказателствата по делото не се установи опасенията на жалбоподателя да са основателни. Доводите в жалбата за опасност от преследване, от страх за завръщане в А., евентуални нападения от талибаните, не почиват на реални данни. От бежанската история на оспорващия не може да се направи извод, че твърдените обстоятелства са реално възможни или до такава степен вероятни, че да се стигне до извод за основателно търсене на закрила. От жалбоподателя не са посочени конкретни случаи на преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не са налични и данни за опасенията от преследване, основаващи се на събития, настъпили, след като чужденеца е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена след отпътуването му. Не е бил налице и риск от изтезание и нечовешко и унизително отнасяне.

Същественото в случая е, че липсват нови писмени доказателства, обстоятелства и позовавания в молбата и в жалбата за влошаване личното положение на молителя. Наред с това данни за обстановката в А. сочат, че няма правни основания за разглеждане на подадена от У.А. последваща молба за предоставяне на закрила предвид неспазването на изискванията за нейната допустимост. Събраните в административното и настоящото производство доказателства не водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение на жалбоподателя, като в тази връзка следва да се има предвид, че като нови обстоятелства относно личното положение на търсещия закрила, законодателят визира такива, които са в обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл.8 и чл.9, а не такива, които са релевантни от гледна точка на жалбоподателя.

Изтъкнатите от жалбоподателя основания за предоставяне на закрила не представляват нови обстоятелства. Към настоящия момент, с оглед обстановката в А., не са налице основания за преразглеждане на молбата за закрила на жалбоподателя, съответно за допускане на последващата му молба до производство по предоставяне на закрила. В тази връзка, административният орган, след като подробно, обстойно и последователно е изследвал твърденията и опасенията на молителя, анализирал е положението в А., взел е предвид липсата на писмени доказателства, е стигнал до правилния извод за неоснователност на последващата молба за закрила, който извод е и законосъобразен.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У.А., с ЛНЧ **********, гражданин на А., против Решение №ВР-20/10.10.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което не е допусната последващата му молба с рег. №УП-13385 от 25.09.2023г. до производство за предоставяне на международна закрила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: