РЕШЕНИЕ №198
гр.Кюстендил, 17.07.2019г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Савова
при участие на
секретаря Росица Стоицова, като разгледа докладваното от съдия Савова гр. дело
№ 414 по описа за
Производството
е по иск на Д.Б.Х. ЕГН-**********,***, (конституирана като ищца на мястото на Л.К.Х.,
ЕГН-**********, починала в хода на производството), в качеството на законен
наследник на А. Б. Х., ЕГН- **********, бивш жител ***, починал на
13.07.2011г., с конституирана като съищец страна- „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК -**, седалище
адрес на управление -гр.С., п,к, ***** О., ул.”*” №*, представлявана от Д. Д. М.
и Д. Н. Н., против „*************************" ЕАД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление: гр,С., *, бул." ***" №
*, бл."**, ет.*, представлявано от С. Е.Б., като се претендира ответникът
да заплати на съищеца по делото„Банка ДСК"ЕАД, ЕИК -* като носител на правото
на заплащане на застрахователното обезщетение, съгласно чл.134 ЗЗД във вр.с чл.26, ал.4 ГПК, сума, необходима за погасяване
вземането на съищеца Банка ДСК спрямо наследодателя на ищцата – А. Б. Х.-
т.е. ответникът да бъде осъден да
заплати на съищеца Банка ДСК ЕАД сума в размер на *** лв. за настъпило на 13.07.2011г
застрахователно събитие -смърт на застраховано лице (кредитополучателя А. Б. Х.).
Претендират се и сторените по делото разноски.
Съищецът Банка ДСК не поддържа иска, намирайки го за
неоснователен; поради това, че правото на банката да иска заплащане по
застрахователния
сертификат било погасено, поради неизпълнение на задълженията на
застраховано лице, респективно- сочи се, че искът е недопустим, тъй като ищцата Д. Б.Х. не
притежава качеството кредитор на банката.Поддържа, че липсва задължение на
банката по смисъла на уговореното в
договора за кредит да търси плащане на дължимо застрахователно обезщетение.
Ответникът
„*************************" ЕАД оспорва иска, като поддържа, че ищцата не
е доказала, че има качеството на
кредитор на „Банка ДСК" ЕАД, а една от предпоставките, за да бъде уважен
искът на основание чл. 134 от ЗЗД, е именно това качество на ищцовата страна – да бъде кредитор на банката относно
твърдяното вземане. Алтернативно се поддържа, че съгласно чл. 193, ал. 1 от КЗ
(отм.), застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума,
освен когато това е предвидено в този кодекс или е уговорено между страните, а
по отношение процесната застраховка „Живот" не се предвижда
отговорност на застрахователя над уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума, която е в размер
на *.
Съдът,
въз основа събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от
Удостоверение за наследници изх,№ 866/27.02.2017г.,
издадено от Община Д., и Удостоверение за наследници изх.№ 6485/ 18.11.2013г.,
издадено от Община Д., ищцата Д.Х. е наследник на Л.К.Х., ЕГН-**********,***,
починала на 22.02.2017г., първоначалният ищец по делото, а последната, от своя
страна, е била единствен наследник на
своя син –А. Б. Х., ЕГН- **********, бивш жител ***, починал на 13.07.2011г.
АНТ.БЛ.ХР.е сключил
със съищеца „Банка ДСК" ЕАД, договор за кредит
за текущо потребление на 16.08.2007г. за сумата от
** лв. със срок за издължаване -120 месеца, при лихвен процент 7,95%.
Съгласно т.4 от Договора отпуснатият кредит се усвоява и погасява чрез
разплащателна сметка, разкрита на името на кредитополучателя - № 14382804, с падежна
дата на издължаване на всяка месечна вноска -15-то число(т.6).
Съгласно т. 9 от
Договора- кредитът е бил обезпечен със залог
на бъдещо вземане.На същата дата - 16.08.2007г. - са сключени и Договор за
залог върху вземания по трудово правоотношение между банката-кредитор и А. Б. Х.
.
Отделно от това е
налице застраховка „Живот", по
която ползващо се лице е „Банка ДСК" ЕАД- чрез подписване на индивидуален
сертификат –л.31 от гр.дело № 464/2014г.на КнОС.
Съгласно Груповия
застрахователен договор по застраховка „Живот" на кредитополучателите на
„Банка ДСК ЕАД”, основните параметри на застраховката са както следва: покрити рискове - смърт в резултат на
злополука или заболяване, настъпила със застрахованото лице през срока на
индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност от
71.% до 100% в резултат на злополука или заболяване, настъпила със
застрахованото лице през срока на индивидуалното застрахователно събитие.
Застрахователната
сума е *лева ; а размерът на
застрахователната премия - *лв., което се установява и от издадения на
кредитополучателя Сертификат на застраховано лице по Групов застрахователен
договор застраховка „Живот” на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи
кредити във връзка със заемна сметка. Видно от сертификата, застрахователната
премия се плаща от застрахованото лице въз основа на представено от него
съгласие за директен дебит/ съгласие за незабавно инкасо/.
Срокът на индивидуалното застрахователно покритие
е определен с начало -датата на
усвояване на кредита и край - датата на изтичане на първоначалния срок на
кредита, като в ОУ са посочени различни хипотези на предсрочно прекратяване на
индивидуалното застрахователно покритие – в т.ч.приживе на застрахования – при
неплащане на премия от застрахованото лице – с изтичане на един месец от
получаване от застрахованото лице на покана за плащане, изпратена му от
Застрахователя, респ.при смърт на застрахования-от датата , следваща датата на
смъртта му.
Посочено е, че при смърт на застрахованото
лице на банката се плаща остатъкът от големия кредит към датата на смъртта на застрахования, но не
повече от застрахователната сума и на следващо място- законните наследници на
застрахования кредитополучател, посочени в удостоверението за наследници - за
разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на
смъртта на застрахования.
След като на 13.07.2011г кредитополучателят А. Х.починал ,
с писмо изх.№ 2232/15.11.2013г., изходящо от
Банка ДСК ЕАД, клон Д., Регионален център Б., наследодателката
на ищцата била уведомена, че съгласно
сключен договор за кредит „
Банка ДСК"ЕАД е предоставила на
сина й кредит в размер на **
лева и поради допусната забава в плащанията
на главница и лихви над три месечни вноски, на 17.11.2011г.остатъкът по кредита бил отнесен
в предсрочна изискуемост; респ. към 15.11.2013г
по кредита била регистрирана забава в погасяването на месечните вноски
от 822 дни и предвид правото на банковата институция при
забава на плащанията да начислява санкционираща лихва,
общият размер на просроченото задължение по договора за кредит е посочено в размер на ** лв.
С изпратено до ответното дружество
заявление от 21.11.2013г. наследодателката на ищцата
(майка на А. Х.) е поискала същото да
изпълни задължението си по сключения застрахователен договор.
Видно от разпечатка – извлечение от
визираната по-горе сметка №14382804 на А. Х., последната платена месечна вноска по застраховката – в размер на * е от
25.03.2009г. Това обстоятелство се потвърждава и чрез заключение №6537/2016г.
на в.л.К.Ч. (л.220 и сл. от гр.дело
№464/2014г.на КнОС), в което се сочи, че към
16.04.2009г. не е имало достатъчна наличност по сметката на Христов за
извършване на превод чрез директен дебит.
От заключение вх.№ 5693 от 26.07.2018г.
на в.л.Г.В. , изслушано в с.з.на на
26.09.2018г. е видно , че размерът на задължението на А.Х. към Банка ДСК ЕАД към
13.07.2011г. е *** лв., а размерът на задължението към датата на изготвяне на
заключението- *лв., като за този размер са посочени и отделните елементи, които
формират задължението - 18 264,71 лв.- главница, *лв. договорна лихва, 4502.55 лв.- такси за
забава от 22.08.2011г до 14.06.2018г., *лв.
такса управление и *лв.- такса изискуемост.
Както се установява от заключение
№123/08.01.2019г. на в.л.Н.Ш., общият размер на дължимата сума за погасяване на
кредита към датата на сключване на договора е 37 972,20лв. и включва **
лв.главница; **лв.лихва *лв.такса управление на кредита и * застраховка;
респ.размерът на наказателната лихва за периода 10.09.2007г.-05.11.2018г. е в
размер на ***лв., от които за периода до 15.09.2011г.- 0,70лв.В заключението се
сочи, че към изготвянето му размерът на дължимата сума е общо ***лв.
Видно от писмо изх.№01-ИСК-07676 /
15.08.2016г.на Централно управление на Банка ДСК (л.`158 от делото) в периода
16.08.2007г.до датата на писмото не са получавани документи за предявяване на
иск за застрахователно плащане от наследниците на кредитополучателя АНТ.БЛ.ХР.и
съответно от страна на Банката не е предявяван иск към „*************************”
ЕАД.На 13.12.2013г.в Банка ДСК е получено копие от писмо-отговор от „*************************”
ЕАД по подадено заявление от Л.К.Х.- същото, находящо
се на л.255 от делото, като се отразява, че застрахователната премия е била
усвоена само за застрахователно покритие със срок от 16.08.2007г.до
16.04.2009г., респ.указва се, че предявяването на претенция се извършва от
ползващото се лице Банка ДСК, застраховащ по груповия застрахователен договор,
с посочване на необходимите документи, които да се представят в клона на Банка
ДСК.
Не се спори, че
ответното дружество е правоприемник на създаденото на 20.04.2004г - Животозастрахователно дружество „ДСК Гаранция" АД , с
обявена промяната в името на дружеството, т.е.по отношение на *************************я ЕАД е налице
пасивна процесуална легитимация.
В приложеното към
отговора на застрахователя писмо, изходящо от „******" ООД, е посочено, че
е било доставено до пощенска кутия на А. Х. писмо, изходящо от застрахователя,
с което последният е уведомил А.Х. за
прекратения застрахователен договор поради неплащане на една застрахователна
премия- 16.04.2009г.Писмото от
застрахователя до А.Христов е с дата 26.03.2010г., като се сочи, че не е
постъпила застрахователна премия, необходима за продължаване действието на застраховката,
поради което застрахователното
покритие на сертификата е прекратено, на основание чл.9, ал.3, т. 1 от Глава
III а от Общите условия по Застраховка „Живот" на кредитополучателите на големи
кредити, считано от 16.04.2009г..В представена от ответника служебна бележка
(срвн.л.118 и л.202 от делото), издадена от „ ******” ООД, се сочи, че „*************************” ЕАД е предоставила на „ ******" ООД
писмо за А. Б. Х., с адрес на доставка -гр.Д., ул.” **" № **, вх.*, ет.*,
ап,*; което писмо е било доставено в пощенска кутия на клиента на 04. 04.
2010г.Първият от цитираните документи е оспорен и е установена неговата
неавтентичност на база съдебно-графологична
експертиза л.238 и сл. от делото.
След посочване име на куриер, извършил доставката в гр.Д.,
ул." **" № **, вх.*", ет.*, ап,*, като свидетел е разпитана С.Т.,
от чиито показания не се установява същата да е била връчител на посоченото писмо ( пратка, в т.ч.под №*********),
респ.да е извършила лично връчване на кредитополучателя А.Х..
Предвид изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното:
Предявения иск е по чл. 134 ЗЗД,
като се иска осъждане на
застрахователното дружество – ответник да заплати в полза на съищеца Банка ДСК сума,
претендирана като застрахователна премия, с
която се поддържа, че се погасява задължението на кредитополучателя А. Б. Х. –
чийто наследник е ищцата, по договор за кредит с банката от 16.08.2007 г. С
оглед твърдения за бездействието на банката като ползващо се от застраховката
лице, и на основание чл. 134, ал.1 ЗЗД,
ищецът моли съда да осъди ответника да плати в полза на съищеца
Банка ДСК дължимото от ответника обезщетение в посочения размер, съставляващо дължимата и непогасена сума по договора за кредит , определено въз основа
на заявена от банката претенция предвид писмо № 2232/15.11.2013г., изходящо
от Банка ДСК до наследодателката
на ищцата.
Ответникът е оспорил предявения иск с възраженията за липса на активна
материално-правна легитимация на ищеца да предяви иска по чл. 134, ал.1 ЗЗД,
и за наличие на изключващи носенето на риска обстоятелства, свързани с
прекратяване на договора, респ.ограничаване на отговорността до размер на
сумата **лв.
Въпросът досежно процесуалната
субституция, регламентирана в чл. 26, ал. 4 ГПК,
е изяснен с влязлото в сила решение №1424/20.06.2017г., постановено по
в.гр.дело № 1157/2017г.на САС.
Една от кумулативно установените предпоставки за
уважаване на разглеждания иск с правно основание чл. 134, ал.1 ЗЗД
е ищецът да е кредитор на банката, чиито права предявява, и да е налице
бездействие на банката.
В случая , обаче не се установява ищцата да се
явява кредитор на Банка ДСК. Както
изрично се посочва в определение №3226/17.11.2016г.по гр.дело №3042/2015г. по
описа на САС (приложено към настоящото), това обстоятелство касае
основателността на предявения иск.
От една страна, не се
установява ищцата или нейната наследодателка Л.Х. да
са платили (недължимо платени от тяхна страна) каквито и да е погасителни
вноски по кредита след датата на настъпване на застрахователното събитие
(смъртта на кредитополучателя), които да подлежат на връщане.
На следващо място, в договора за кредит, който урежда отношенията
между двамата ищци, единствено кредитополучателят има задължения, като липсва изрично
такова за банката да търси
застрахователно обезщетение. Освен това не се установява и изпълнение на
задължението да се представят на Банка ДСК
изискуемите се документи за предявяване на претенцията пред
застрахователя.
Особеностите на иска по чл.134,ал.1 ЗЗД са свързани с изрично уреденото отклонение от
принципа, прогласен в чл. 26, ал.2 ГПК,
че освен в предвидените изключения никой не може да предявява чужди права от
свое име пред съд. Процесуалната субституция чрез застъпничество може да
възникне при упражняване на правата на длъжника от кредитора по чл. 134 ЗЗД
или чрез процесуална суброгация. Т.нар. "actio obliqua", или още сурогационен иск, е предоставен в полза на лице, което има
качеството на кредитор, упражняващ имуществени материални права на длъжника-
вземания, произтичащи от сделки, непозволено увреждане или неоснователно
обогатяване. Само лице, което е кредитор на длъжника, може да упражнява правата
на последния. В случая не се установява ищецът да има това качество.
Разпоредбата на чл. 199а ал.1 КЗ(отм.)
предвижда, че при застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера
на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Нормата урежда правото на банката в случая, като лице, чийто материален
интерес е обезпечен със сключената застраховка "Живот" по отношение
на застрахованото лице-кредитополучател по договора за банков кредит, да търси
реално изпълнение на договорното задължение на ответника-застраховател за
плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие. Неоснователно е
да се твърди, че визираната законова разпоредба урежда задължение, и то към
самия ищец – в тази насока – изрично срвн.Решение №1163/03.06.2014г.по в
.т.д.3699/2013г.на САС .
След като ищецът не
се явява кредитор за имуществено вземане по отношение на банката, за него не
може да възникне правото по чл. 134, ал.1 ЗЗД.
Фактическият състав на хипотезата включва задължителното условие за ищеца да е
кредитор, поради което липсата му лишава ищеца от възможността да упражнява
правата на банката спрямо ответника.
Предявеният иск се
явява неоснователен само на посоченото основание, поради което е безпредметно
да се анализират останалите релевантни за спора въпроси, свързани с интереса на
ищеца от предявяване на косвения иск, за наличието на условията за реализиране
на отговорността на ответника по застрахователния договор, респ.за наличието на
изключващо отговорността на ответника обстоятелство.
При тези обстоятелства ,
косвеният по отношение правото на иск по чл. 134 ЗЗД
материален интерес на ищцата не е достатъчен за обосноваване нейната материалноправна легитимация като кредитор ( изрично –
срвн. Определение № 669 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3089/2014 г., I т.
о., ТК).
С оглед изхода на спора,
на ответната страна се следват разноски .Такива са визирани в списък по чл.80 ГПК, приложен по гр.дело №464/2014г.на КнОС, но
настоящият състав намира , че следва юрисконсултското
възнаграждение да бъде редуцирано съгл.чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП и л. 25от Наредбата за
заплащането на правната помощ до
размер на *лв., т.е.общата сума, която ще бъде присъдена за
разноски в полза на ответника е в размер
на **лв.
Мотивиран от изложеното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Х.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, против „*************************" ЕАД, ЕИК *
седалище и адрес на управление: гр.С., * бул." ***" № *, бл."*”,
ет.*, иск по чл.134, ал.1 ЗЗД във вр.с чл.233,ал.1 КЗ(отм.) за заплащане от ответника на конституирания
по делото съищец „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК -**, седалище
адрес на управление -гр.С., п,к, *, район **, ул.”* №*сума в размер на *лева - като застрахователно
обезщетение по Груповия застрахователен договор по застраховка „Живот" на
кредитополучателите на „Банка ДСК ЕАД, за настъпило на 13.07.2011г.
застрахователно събитие - смърт на наследодателя на ищцата Х. и застраховано
лице – А. Б. Х., ЕГН- **********, бивш жител *** , кредитополучател по договор
с „Банка ДСК”ЕАД за кредит за текущо потребление от 16.08.2007г.
ОСЪЖДА Д.Б.Х.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, да заплати на
„*************************" ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: гр.С., *, бул." * № *, бл."*”, ет.*, сумата *лева разноски по делото за настоящата
инстанция.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Окръжен съдия: