Р Е
Ш Е Н
И Е № 260149
гр. Пловдив, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
с участието на
съдебен секретар Гинка Големанска и прокурор Йорданка Тилова, след
като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВАНХД № 2204/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е
по въззивна жалба на обвиняемия И.К., против решение от 29.09.2020г. по НАХД № 5000/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. С решението
обвиняемия И.К. и обвиняемия А.В. са били признати за виновни в това, че на
02.11.2018г в гр.Пловдив при управление на МПС от всеки от тях, след като
нарушили правилата за движение по пътищата са причинили, по
непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване помежду си, две средни телесни повреди на *** -
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК. На основание чл.78А, ал.1 НК обв. И.К. е бил освободен
от наказателна отговорност и
му било наложено административно
наказание „ГЛОБА" в
размер на 1000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПК за срок от 8 месеца. На основание чл.78А,
ал.1 НК обв. А.В. е бил
освободен от наказателна отговорност
и му било наложено административно
наказание „ГЛОБА" в
размер на 1000 лева.
В жалбата
на обв.К. се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която му е наложено
наказание лишаване от права за срок от осем месеца и да бъде потвърдено в
останалата му част.
Постъпило
е и допълнение към жалбата, в която се прави съпоставка на тежестта на административните
наказания, предвидени в ЗДвП, съобразно размера на превишаване на скоростта,
като законодателната логика при тези наказания се ползва като аргумент срещу
необходимостта от прилагане на наказанието лишаване от права по НК. Твърди се,
че добрите характеристични данни за обвиняемия сочат липса на необходимост
спрямо същия да се прилага наказанието лишаване от права. Алтернативно се иска
размера на това наказание да бъде намален до минималният му предвиден в закона
от три месеца.
В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат жалбата със същите
доводи. Прокурорът излага становище за правилност на първоинстанционното
решение.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери
изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установената фактическа обстановка по делото е следната:
Обвиняемият А.В. и
обвиняемият И.К. били правоспособни водачи на МПС, притежаващи валидни
свидетелства за управление на МПС за категория „В“, а обв.В. и за категории „М“
и „АМ“. На 02.11.2018г обв.В. управлявал
лек автомобил „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“ с рег.№****, а обв.К.
управлявал закупеният от него на
25.10.2018г лек автомобил „БМВ“ модел 530Д с немски транзитен рег.номер **** и
рама *. На същата дата с посочения лек автомобил, около 13.10-13.15ч., обв.В. се
движил по лявата лента на северното платно за движение на бул.Освобождение в
гр.Пловдив, в посока изток-запад. С него пътувал свид.И. И., който седял да
предна дясна седалка. На кръстовището на бул.Освобождение с ул.Братислав
Велешки, обв.В. спрял на светофара и изчакал зелена светлина, след което
предприел маневра „завой на ляво“ като започнал да навлиза в кръстовището,
контролирайки визуално пътя за да пропусне движещите се направо автомобили по
същото кръстовище. По това време обв.К., управлявайки описания лек автомобил
марка „БМВ“, се движил по третата лента за движение на южното платно за
движение на бул.Освобождение в гр.Пловдив, в посока от запад на изток, като
следвало да премине в посока направо на кръстовището. Автомобилът на обв.К. се
движил със скорост от 81 км/ч, при разрешена скорост за движение в населено
място до 50 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, установяваща забрана автомобилите да се движат в населено
място със скорост по висока от 50 км/ч. Около управлявания от обв.К. автомобил
нямало други превозни средства, които да пречат на обв.В. да възприеме
движещият се лек автомобил марка „БМВ“, като обв.В. разполагал с пряка видимост
към него. Въпреки, че обв.В. разполагал с обективна възможност да възприеме
движещият се с висока скорост срещу него автомобил, управляван от обв.К., той
продължи да извършва маневрата „завой на ляво“, с което нарушил правилото на чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП, според което
при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Няколко секунди
по-късно, докато обв.В. извършвал маневрата, обв.К. възприел движението на
управляваният от В. автомобил и преценил, че ще се удари в него. За да избегне
удара обв. К. намалил скоростта като задействал спирачната система, след което
решил, че следва да заобиколи автомобила „Мищубиши“ модел „Спейс Стар“, като
отклони управлявания от него автомобил надясно. Въпреки предприетите от обв. К.
действия, между двата автомобила настъпил удар, който попаднал в предната лява
страна на л.а. „БМВ“ и в предната част на л.а „Мицубиши“. След ударът,
автомобилът БМВ се отклонил надясно, напуснал платното за движение, възкачил се
на южният тротоар, източно от кръстовището, където две пешеходки- свид.** и
пострадалата **, изчаквали зелен светофар. Управляваният от обв.К. автомобил
ударил пострадалата * и тя изхвръкнала и паднала на лявото си рамо, а
автомобилът продължил хода си по тротоара и спрял в поставена там табела на
магазин „Кауфланд“.
В резултат на настъпилия удар, на пострадалата ** били
причинени счупване на дясната подбедрица в голямата й част, наложило оперативно
наместване и имобилизация, довело до трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник, счупване на лявата раменна кост в горната й част, наложило
имобилизация, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник,
както и редица охлузвания и кръвонасядания, причинили на пострадалата болка и
страдание за период от два до четири дни. Обв.К. излязъл от автомобила и отишъл
при пострадалата за да провери състоянието й. Сигнал на тел.112 за случая
подала свид.**. Двамата водачи на МПС били изпробвани за алкохол след
пристигането на полицейските служители. Пробите им били отрицателни.
Пострадалата ** била
откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив където била прегледана и
хоспитализирана. На 06.11.2018г на същата била извършена операция за открито
наместване на фрактурата на подбедрицата с вътрешна фискация, тибия и фибула, а
фрактурата на лявата раменна кост била имобилизирана. Пострадалата била
изписана на 21.11.2018г, след което няколко пъти била хоспитализирана за
лечение и рехабилитация. Като усложнение от нанесената травма пострадалата
получила нови травматични увреждания- увреждане на нервус фибуларис и нервус
тибиалис на дясната подбедрица, множествен мононеврит, ограничена подвижност на
в дясната колянна и глезенна стави. Прудрижаващите заболявания на пострадалата
увеличили във времето възстановителния период след травмата, без да променят
медикобиологичния признак на телесните й увреждания и механизма на получаването
им.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и по конкретно от показанията на пострадалата * и придружавалата
я свидетелка *, от показанията на свид.И. И., пътувал в автомобила на обв.В.,
от показанията на очевидците свид.**, свид. **, свид.** и свид.**, от
показанията полицейския служител свид.**, посетил местопроизшествието и
присъствал при тестването на водачите на автомобилите за алкохол.
Доказателствата по делото са събрани при извършеният оглед на МП ведно с
фотоалбум и изготвените експертизи – автотехническа експертиза, допълнителна
автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза и допълнителна съдебно
медицинска експертиза, медицинска документация по отношение здравословното
състояние на пострадалата. Значима за делото информация дават и приложените към
същото различни по вид справки.
Събраните доказателства чрез устни и писмени доказателствени средства са
еднопосочни и без съществени противоречия, така както е посочил и
първостепениния съд. Доказателствата по делото установяват по безспорен начин,
авторството и вината на обвиняемите, като се установяват конкретните действия
на всеки от тях, намиращи се в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат – причинените средни телесни повреди на пострадалата *. По
правната страна на деянията и тяхната съставомерност не се спори и от страните
във въззивното производство, като настоящият съдебен състав, на собствено
основание, не намери необходимост да коригира изводите на първостепенният съд
по тези въпроси.
При определяне на наказанията на обвиняемите по реда на чл.78а от НК
първостепенният съд е отчел всички налични смекчаващи вината му обстоятелства
като младата му възраст, необремененото му съдебно минало, фактът, че той е
студент. Тези обстоятелства представляват добри характеристични данни за личността
му. В тази насока следва да се цени и представената пред въззивния съд служебна
бележка от ***, сочеща постигнати от обвиняеми добри спортни резултати. Посоченото
от обвиняемия обстоятелство за липса на констатирани нарушения по ЗДвП от негова
страна до момента на извършване на деянието няма съществено значение и не би
следвало да се цени като смекчаващо вината му обстоятелство. Към момента на
извършване на деянието обв.К. е бил млад шофьор, придобил свидетелство за
правоуправление месеци преди инкриминираната дата. Краткият период не предполага наличие на
конкретен опит и прояви при пътни ситуации, които да дадат някаква
характеристика за обвиняемия като водач на МПС. Не следва да се отчита от
страна на съда нарушението по ЗДвП извършено от обв.К. след инкриминираната
дата. По този въпрос възраженията на обвиняемия са основателни. Това нарушение не
може да даде характеристика на личността на дееца, тъй като е осъществено след
извършване на престъплението.
Видно е, че първостепенният съд е преценил всички налични смекчаващи вината
на обвиняемия обстоятелства, като посочените пред въззивния съд негови спортни
успехи не влияят съществено върху този извод, доколкото същите имат характер на
обща позитивна характеристика за личността му вече отчетена от съда.
Добри характеристични данни са налице и по отношение на обв.В., както е
преценил първостепенният съд.
Първостепенният съд не е отчел наличието на отегчаващо вината на обвиняемия
К. и обвиняемия В. обстоятелство, а именно броя на причинените на пострадалата
телесни повреди – две на брой средни телесни повреди. Деянието по чл.343, ал.1,
б.“б“ е съставомерно при причиняване на
една средна телесна повреда, а в случая на пострадалата са били
причинени две отделни средни телесни повреди, едната довела до трайно
затрудняване на движенията на долен десен крайник, а другата довела до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник. Налице са и травматични
увреждания, причинили болка и страдание на пострадалата по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК. Отделно от всичко това, пострадалата е получила и нови травматични
увреждания пряк резултат от причинените й при произшествието на инкриминираната
дата телесни увреждания. Всичко това сочи, че е налице количествено натрупване
на общественоопасните последици от деянието, резултат на действията и на
двамата обвиняеми. Това количествено натрупване на общественоопасните последици
от деянието е довело до по-голямо увреждане на правно защитените обществени
отношения и сочи по-висока тежест на престъплението. Същата е следвало да бъде
отчетена от първостепенния съд като отегчаващо вината на обвиняемите
обстоятелство и съответно това не би обосновало извода му за определяне на
административното наказание на обвиняемите в минималния предвиден в закона
размер от 1000лв. Тъй като липсва съответен протест по делото въззивният съд не
разполага с правомощие да измени решението на първостепенният съд по въпроса за
размера на наказанието Глоба като увеличи същия. Това отегчаващо вината
обстоятелство обаче има значение и при преценката за нуждата от приложение на
правната възможност по чл.78а, ал.4 от НК.
При сравняване на механизма на осъществяване на деянията, реализирани при
съпричинителство от обвиняемите по делото, е видно, че стореното от обв.К. е с
по-висока степен на укоримост, поради факта, че той не съобразил поведението си
със законовоустановена забрана за определени действия на водача на МПС. Касае
се за забраната в чл.21, ал.1 от ЗДвП, която изрично установява забрана
водачите на МПС да се движат със скорост по висока от 50 км/ч в населено място.
С така избраната от обв.К. скорост на движение, той сам се е поставил в обективно
затруднение да избегне транспортно произшествие
при възникване на пътно препятствие. Това се установява от заключението
на автотехническата и допълнителна автотехническа експертиза. Според него, удар
не би настъпил независимо от отнетото му предимство, ако при навлизане на
автомобила Мицубиши в лентата за движение на обв.К., последният се бе движил
със скорост 50 км/ч. Съществено е още нещо- според заключението, обв.К. би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране дори и
при превишена скорост, ако е реагирал със спиране в момента на навлизане на
автомобила, управляван от обв.В. в лентата му на движение и се е движил със
скорост по малка от 75км/ч. От посочените, установени от вещото лице
обстоятелства, е видно, че по-съществен принос за достигане на престъпния
резултат има обв.К.. Това сочи, че спрямо личността на обв.К. във връзка с
конкретния му личен принос към настъпване на престъпния резултат, е необходимо
приложението на по -сериозно наказание.
В случая при липса на съответен протест настоящият съд, не би могъл да изправи
пропуските на първостепенният съд като увеличи размера на наложеното на обв.К. наказание
Глоба, съобразно посочените отегчаващи вината му обстоятелства. Видно е обаче,
предвид изложеното, че основания за
отмяна на наложеното на обв.К. административно наказание лишаване от право да
управлява МПС не са налице. Изложените обстоятелства имат значение и при
преценката за приложение на правната възможност, регламентирана в чл.78а, ал.4
от НК.
По отношение на обв.К. първостепенният съд намерил основание да приложи
възможността, дадена в чл.78а, ал.4 от НК, за налагане на административно наказание
лишаване от права наред с определената и наложена административна глоба. Този
извод на първостепенният съд е правилен, предвид отчетените от настоящия
съдебен състав отегчаващи вината на обв.К. обстоятелства. Неоснователни са
възраженията на обвиняемия, според които такова наказание изобщо не следва да
му бъде налагано, както и срещу определеният му от първостепенния съд размер. Доводите
на обвиняемия изложени в допълнението към жалбата не могат да бъдат споделени
от страна на съда. Законодателната логика, обосновала размера на наказанията по
ЗДвП при превишаване на скоростта на движение на МПС, не може и не следва да се
ползва при определяне на наказание по реда на чл.78а от НК. Съгласно постановление №7 от 04.11.1985г по н.д.№4/1985г
на пленума на ВС, при определяне на административното наказание по реда на
чл.78а от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл.27 ЗАНН. Според разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанията се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Това са обстоятелствата, които съдът следва да съобрази
за да наложи предвидените в чл.78а от НК наказания и няма законови основания да
се съпоставят тези наказания с предвидените в ЗДвП. В случая резултатът от
деянието не се изразява в извършеното нарушение на разпоредба от ЗДвП, а в
настъпването на обществено опасните престъпни последици, за достигането на
които извършеното нарушение на правило от ЗДвП само е способствало. Съобразно
посоченото, в конкретния случай за определяне на наказание лишаване от права е
от значение тежестта на деянието и установените смекчаващи и отегчаващи вината на обв.К. обстоятелства, описани по-горе. Предвид отчетените от настоящият съд
отегчаващи вината на обвиняемия К. обстоятелства, а именно обсъденият негов по-
съществен принос към настъпилите обществено опасни последици и конкретния механизъм
на извършване на деянието от негова страна, разкриващ по-висока степен на
обществена опасност, съдът счита, че спрямо
личността му е необходимо да бъде приложено по-сериозно наказание. Административното
наказание лишаване от право да управлява МПС, в допълнение към наложеното на
обв.К. наказание глоба, е от естеството си да предупреди и превъзпита дееца към
спазване на установения правен ред. Приложението
на чл.78, ал.4 от НК в случая е необходимо и обосновано съобразно личността на
дееца и конкретното осъществено от него деяние. Размерът на кумулативно
предвиденото наказание е достатъчен за постигане на тази законово установена цел,
поради което не следва да бъде намаляван. По нисък размер на това наказание би бил
несъответен и несправедлив.
С оглед
изложеното, настоящият въззивен съд намира, че проверяваният първостепенен
съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
По тези
съображения, на основание чл.334, т.6, вр. чл.
338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1372 от 29.09.2020г. на Районен съд – гр. Пловдив по НАХД № 5000/2020г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.