РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Радомир, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730101358 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, с
евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Ищцата Е. Б. К., ЕГН: **********,, с постоянен адрес: община Р., с.Н. ., чрез
пълномощника си адв.П. И. П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр.Х., ул."Г. К." № . ет.. aп..,
е предявила иск против ответника „М. К.“ АД, ЕИК ., с адрес: гр.С.я, р-н „М.“, бул.“Ц. ш.“
№ . ет.., представлявано от В. М. В. и Г. А. А., с които моли съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № ./06.02.2024 г., сключен с „М.
К.“ АД.
Предявен е евентуален иск, с който моли съда, в случай, че не уважи първоначалния,
да прогласи нищожността на договор за допълнителни услуги към договор за заем
Microcredit № ./06.02.2024 г., сключен с „М.К.“ АД, поради това, че е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2024 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № ./06.02.2024 г., за сумата от 500 лв., при фиксиран лихвен процент от 40.47
лв. и размер на ГПЛ 48.90 %, с брой на погасителните вноски – 5, всяка в размер на 110.34
лв. Сочи се, че към договора е сключен договор за допълнителни услуги съгласно който
1
ответното Дружество предоставя на ищцата пакет от допълнителни услуги „К.“, както
следва: срок 5 месеца, вноска 56.43 лв., число на изплащане: 15-то число. Услугата включва:
посещение вкъщи, удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „М. К.“ АД, безплатно предоговаряне
и разслочване на заема, разглеждане до минимум, преференциално обслужване, право на
участие в специални промоции.
Твърди, че двата договора са свързани, както и че общият размер на задълженията
възлиза на 1398.15 лв. Оспорва договора за заем като недействителен поради това, че в
същия изобщо не бил посочен размер на ГПР.
Аргументира, че таксите за допълнителни услуги са също разход по кредита и
следва да се включат в размера на ГПР. Сочи също така, че посочването на ГПР, който не е
реално прилаГ.ят между страните представлява заблуждаваща търговска практика.
Досежно евентуалния иск излага, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквито именно счита, че са таксите, претендирани по
допълнителния договор. Подробно аргументира, че таксите представляват скрита
възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с добрите нрави, както и че същите е
следвало да бъдат включени в размера на ГПР. Невключване на таксите за допълните услуги
в ГПР сочи, че води до заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът „М. К.“ АД не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Със становище от 18.02.2025 г. ответникът е посочил, че исковата молба е
нередовна, предвид непосочването на банкова сметка адв.П.. по същество изразява
становище, че исковете са неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключването
на процесните договори с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора за допълнителни услуги е клауза, предвиждаща заплащане на
такси за предоставяне на допълнителни услуги.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата в договора за
допълнителна услуга, предвиждаща заплащане на такса, е валидна, респ. че е индивидуално
уговорена.
Страните не спорят относно това, че между страните са сключени договор за
паричен заем № ./06.02.2024 г. и договор за допълнителни услуги към договор за заем
Microcredit №./06.02.2024 г.
2
От първия договор се установява, че ответникът „М. К.“ АД като заемодател е
отпуснал на ищеца Е. Б. К., като заемополучател, заем в размер на 500 лева. Уговорената
възнаградителна лихва е в размер на 40.47 лв. и размер на ГПЛ 48.90 %, с брой на
погасителните вноски – 5, всяка в размер на 110.34 лв., с краен срок на плащане 15.07.2024
г. общата сума за погасяване е 551.70 лв.
От втория договор се установява, че на ищцата като клиентка е предоставен пакет от
допълнителни услуги „К.т“, включващ следните допълнителни услуги: срок 5 месеца, вноска
56.43 лв., число на изплащане: 15-то число. Услугата включва: посещение вкъщи, удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
Клиента по банковата сметка на „М.К.“ АД, безплатно предоговаряне и разслочване на
заема, разглеждане до минимум, преференциално обслужване, право на участие в специални
промоции.
От правна страна.
Съгласно императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В настоящата хипотеза, в процесния договор за кредит се съдържа посочване на
лихвения процент по възнаградителната лихва и общата сума, дължима от потребителя.
Посочен е и годишният процент на разходите, но не са посочени допусканията, използвани
при неговото изчисляване. Годишният процент на разходите представлява различна
величина от годишния лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/ и при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, неговият размер е различен от този на
лихвения процент, дори когато последният е фиксиран. Затова посочването на годишния
лихвен процент, както и на размера на лихвата в парично изражение, не удовлетворяват
изискването за посочване в договора на ГПР и метода за неговото определяне. В случая
обаче, видно от съдържанието на договора и погасителния план към него, единствената
посочена величина е тази на годишния лихвен процент, а годишен процент на разходите
изобщо липсва.
Нарушаването на императивното изискване за посочване на годишния процент на
разходите, установено в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е основание за недействителност на договора
за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК.
Отделно от това, основателни са доводите на ищеца, че възнаграждението по
договора за предоставяне на допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР като общ
разход по кредита. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на допълнителни
услуги, всички услуги, включени в съдържанието на пакета „К.“, представляват действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита – възнаграждения за „безплатно“
усвояване и изплащане на вноските, по-бързо отпускане на кредита и „преференциално
обслужване“ с неизяснено съдържание. "Общ разход по кредита за потребителя", според
3
дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК, представлява всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В
разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането
на допълнителното възнаграждение, тъй като то не е свързано с предоставяне на
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а със самото отпускане, усвояване и
управление на кредит, поради което разходите за него представляват част от
възнаграждението на ответника като заемодател за предоставянето на заетия ресурс.
Следователно възнаграждението представлява общ разход по кредита за потребителя по
смисъла на цитираното определение и следва да бъде включено в състава на ГПР.
В настоящата хипотеза, липсата на посочен годишен процент на разходите в
погасителния план възпрепятства възможността да се определи, дали ответникът е включил
тези разходи в него и именно това е първото и основно основание за нищожност на договора
за потребителски кредит, но видно от подаденото от ответника становище, те не са
включени в ГПР. От своя страна включването на разходи в размер, надхвърлящ този на
главницата по кредита, при всички положения ще доведе до надхвърляне на установения в
чл.19, ал.4 ЗПК пределен размер на ГПР. С оглед на това, уреждането на допълнителното
вземане под формата възнаграждение за допълнителни услуги, каквито реално не
съществуват, цели единствено то да не бъде включено в годишния процент на разходите,
респективно той да бъде привидно запазен в рамките на законоустановения размер. Подобно
поведение представлява заобикаляне на закона, което обосновава нищожност както на
договора за предоставяне на допълнителни услуги, така и на договора за потребителски
кредит, представляващи в случая едно единно правоотношение.
Ето защо предявеният главен установителен иск за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем № ./06.02.2024 г. е основателен и следва да бъде уважен. С оглед на
това, предявеният евентуален установителен иск не следва да бъде разглеждан.
По разноските:
В производството по делото ищцата се представлява от пълномощник, на когото не
е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.П. И. П.
от АК – Х.. Посочено е, че ищцата се представлява безплатно от адв. П.П., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
4
право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и да осъди другата страна да
го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията, действала към
момента на сключване на договора, възнаграждението за осъществената безплатна правна
помощ по чл.38 от ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата
и правна сложност на делото.
Така, с оглед цената на предявения иск, се дължи възнаграждение в размер на 400
лева, платимо от ответника на адв.П..
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на РС - Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по
предявения основен иск в размер на 50,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, от ищцата Е. Б. К., ЕГН: **********,, с постоянен адрес: община Р., с.Н.
., чрез пълномощника си адв.П. И. П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр.Х., ул."Г. К." № .,
ет.., ап.., против ответника „М. К.“ АД, ЕИК ., с адрес: гр.С. р-н „М.“, бул.“Ц. ш.“ № ., ет..,
представлявано от В. М. В. и Г. А. А., договор за паричен заем № ./06.02.2024 г.
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК., с адрес: гр.С., р-н „М.“, бул.“Ц. шосе“ № ., ет..,
представлявано от В. М. В. и Г. А. А., да заплати на адв.П. И. П., с адрес на кантора и
съдебен адресат: гр.Х., ул.“Г.К.“ № ., ет.., ап.., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
(четиристотин лева).
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., р-н „М.“, бул.“Ц.
ш.“ №., ет., представлявано от В. М. В. и Г. А. А., да заплати по сметка на РС - Р. в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща
дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5