М О Т И В И
към присъда № 260001 от 20.01.2022 година, по
н.о.х.дело № 1847/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият К.А.К. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, студент, неосъждан, ЕГН **********
е предаден на съд за това, че на 31.07.2019 година в град Стара Загора,
причинил многостепенна средна телесна повреда на Х.З.Х., ЕГН **********,
изразяваща се в: „Черепно-мозъчна травма“ – кръвонасядане
в теменната област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия
на мозъка, счупване на челната кост, което е причинило на пострадалия разстройство
на здравето временно опасно за живота му; „Липса на обоняние и вкус“, което е
причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, не опасно за
живота му и избиване на втори горен ляв зъб, представляващо избиване на зъб без
който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.
За
съвместно разглеждане в настоящия наказателния
процес, за съвместно разглеждане е приет и граждански иск, предявен от пострадалия
Х.З.Х., против подсъдимият за сумата от 36 000 лева, представляващи обезщетение
за претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на престъплението по чл.129 от НК, за което подсъдимият е преден на
съд, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. В иска се съдържа искане и присъждане на възнаграждението
платено от пострадалия за правна помощ, както и да бъде конституиран по делото
в качеството му на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като пледира на подсъдимият да бъде наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което
да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. По отношение на
гражданския иск, предлага на съда да бъде уважен така както е предявен. Подробни
съображения се излагат в хода на съдебните прения.
Подсъдимият К.А.К.,
не изразява конкретно отношение към вината в процеса но не отрича, че е нанесъл
удар на пострадалия и последния вследствие на този удар е паднал на земята.
Съжалява за извършеното деяние и заявява че не е искал да причини травми на
пострадалия. Не му било това умисъла в действията. Моли съда за справедлива
присъда. Не взема отношение за предявения граждански иск
Защитникът на
подсъдимия – адвокат С.П. твърди, че не оспорва, установеното по делото, че
подзащитния и е нанесъл удар по пострадалия и че последния е паднал, но излага
доводи, че пострадалия е бил употребил алкохол и че е възможно да е падал и до
прибирането си в дома, като се позовава на медицинските експертизи по делото,
според заключенията на които се посочва че вероятно травмите са били причинени
по описания в обвинителния акт начин, но това не било категорично според нея.
Намира, че не е налице избиване на зъб, като се позовава на денталната
експертиза и посоченото там от вещото лице, че травмата била извън тези по
чл.128 и чл.129 от НК. Подробни съображения за това излага в пледоарията си
пред съда и моли справедлива присъда. По отношение на гражданския иск моли съда
да вземе предвид това, че счупването на зъба било лека телесна повреда.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият К.А.К. и пострадалия Х.З.Х., не са се
познавали преди инцидента.
Подсъдимият К.А.К. е жител ***, неосъждан е.
На 31.07.2019 година около 01.30 часа
компания състояща се от свидетелите М.П.И., Х.З.Х., В.Д.Д.
и Е.И.Г., всички колеги и работещи в заведение за бързо хранене „Макдоналдс“, находящо се в МОЛ
„Галерия“ в град Стара Загора, били седнали на една скамейка, близо до блок № 165
на булевард „Свети Патриарх Евтимий“, до намиращия се в близост денонощен
магазин и си говорили, като разпускали след работа. Всеки пиел по нещо, а свидетеля
и пострадал Х. пиел бира от кенче, като ядели кисели
краставички от буркан които им бил подарен по-рано. Шегували се, разговаряли и
разпускали след натоварената работа, когато покрай тях минал подсъдимия К.К.. Свидетелката И., се закачила с него и му извикала и го
попитала дали не иска една краставичка. До този момент подсъдимия бил в близко
заведение, където бил употребил алкохол и задръжките му вследствие на алкохола
били занижени. Подсъдимия се спрял, обърнал се и тръгнал към компанията. Казал
на пострадалия Х. той да изяде първо една краставичка и Х. го направил. Подсъдимия
бил видимо пиян, държал се неадекватно и завалвал
думите и докато стоял прав при останалите не пазил равновесие. Виждайки това
свидетелката И. му казала да не създават проблеми, като подсъдимия К. се
ръкувал с пострадалия Х., със свидетеля Г., като му казал да не се смее,
ръкувал се и с посочената като свидетел Радослава, но не разпитана по делото и
си тръгнал. Започнал да вика на някого да отиде при него, но след малко отново
се върнал при компанията на пострадалия Х.. В този момент до тях се приближил
свидетеля Ж.Ж., хванал за ръката подсъдимия и му
казал да не закача никого и си тръгнали.
След
известно време, пострадалия Х. казал, че отива до денонощния магазин да си
вземе нещо сладко и тръгнал към там. Свидетелката И. чула, че свидетелката Д.
му извиква да се върне, но пострадалия Х. не и обърнал внимание и продължил да
върви към денонощния магазин. В този момент свидетелката И. видяла, че срещу пострадалия
Х. върви подсъдимия К.. До този момент подсъдимия К. бил в заведението в което
работел, като си тръгнал да се прибира заедно със свидетелите Ж.Ж. и С.Ю.. Докато вървял към денонощния магазин пострадалия
Х. бил с наведена глава, тъй като следвало да стъпи на стъпало и точно в този
момент на стъпалото подсъдимия К., който се разминавал с пострадалия
изненадващо нанесъл удар с лакът в лицето на пострадалия Х.. Ударът бил съвсем
неочакван и пострадалия Х., загубил равновесия и паднал по гръб, като за кратко
загубил и съзнание. Свидетелката И. била свидетел на случилото се и веднага се
намесила като застанала между пострадалия и подсъдимия, като подсъдимия стоял
със свити в юмрук ръце. Намесил се и свидетеля Ж., който извикал подсъдимия и
се обадил за такси, което след като пристигнало, Ж. качил в него подсъдимия К.
и напуснали местопрестъплението.
Пострадалия
Х. лежал на земята и охкал от болки. Свидетелката И. измила лицето на пострадалия Х., което било
цялото в кръв и отново седнали на
пейките. Пострадалия Х. споделил, че му е изтръпнала лявата половина на лицето.
Като говорел, свидетелката И. установила, че има счупен преден зъб. Всички
изпратили пострадалия Х. до тях, тъй като изглеждал много изплашен и треперил
целия, като той вървял сам, изчакали го да си отключи вратата на жилищния блок
и си тръгнали.На следващия ден приятелите на пострадалия Х. узнали, че през нощта
състоянието му се влошило и това наложило на другия ден да бъде приет в
болница.
Като
влязъл в дома си, майката на пострадалия Х. – свидетелката М.Х., която си била
легнала, станала и го видяла, че цялата му глава и лице са в кръв, като имало
кръв също отпред и по дрехите му. Тогава Х. й казал, че е бил ударен от
непознат в лицето. Майка му го измила и Х.
си легнал, но през цялата нощ се оплаквал от все по – засилваща болка в
главата. На сутринта свидетелката Х. се обадила на личния лекар и след
проведения разговор завела сина си при личния лекар – д-р М.Х., която след като
го прегледала, препоръчала да отидат до Спешен център, тъй като му ставало все
по- зле. Свидетелката Х. откарала сина
си в Спешен Център и след направени
прегледи, изследвания и скенер на главата, бил приет в Неврохирургична
клиника при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр.Стара Загора.
В
последствие но края на 2020 година пострадалия пребивавал в различни медицински
заведения, което се налагало с оглед бавното възстановяване на пострадалия от
нанесените му травми.
В
хода на разследването се назначени две съдебно – медицински експертизи относно
механизма на удара и последвалите травми, като при възникналите противоречия и
последвалите медицински изследвания се е наложило да бъде назначена повторна
съдебно-медицинска експертиза, която подробно и последователно е анализирала
целия процес на прегледи и лечение на пострадалия.
Заключението на тази експертиза, изготвена от
доктор М.К., беше изслушано и в хода на съдебното следствие и бе прието от
страните и от съда, като последователно, задълбочено и компетентно дадено. Видно
от заключението на тази експертиза, ударът нанесен от подсъдимия К. на пострадалия Х., е бил
еднократен с лакът в областта на лицето. Пострадала е горната челюст и
травматично е избит второ преден зъб. Ударът, поради неговата изненадата и
поради шокогенната област на челюстта, довел до /секундна/, краткотрайна загуба на съзнание с отпадане на
рефлексите. Пострадалото лице е паднало без защитен рефлекс за предпазване на
органи от тялото, поради което травмата е директна и тежка в тила на главата
върху терена – базалтови плочки. Падането било и от височината на стъпалото на
което се намирал пострадалия поради, което и се е ударил в по-висока част на
черепа /главата/, над границата на тилната кост с теменните кости. Ударът е
попаднал в зоната над кръстовището на сагиталния и ламбдовиден шев и е добре визуализирано във фигура № 6 от
експертизата, което е от ядрено
–магнитния резонанс на пострадалия в по- късен етап на оздравителния процес. От
удара е започнала фрактура /спукване на черепа/, която отваря сагиталният шев, преминава през коронарния шев и завършва в
горната трета на фронталната кост /видно във фигури 2, 3, 4, 5 на заключението
на експертизата/. Под счупването на базата на кървене от съдове на костта се е
образувал епидурален хематом, /фигура 1,6,7/ който е изместил
дурата и сагиталният
синус/. Поради това и същият е бил възприет и като съмнение за доброкачествен тумор-менингиом,
поради казоизтичната позиция над твърдата
обвивка на мозъка/. От контраудара на тилно-теменната травма се е получила
челна контузия със субарахноидален /интрацеребрален кръвоизлив/. Всичко това е много добре
илюстрирано във компютър томографските изследвания и
ядрено магнитният резонанс. Категорично се отхвърля диагнозата мозъчен тумор
поради направения контролен амбулаторно ядрено магнитен резонанс, след месеци. Там
епидуралния кръвоизлив напълно се е резорбирал, което
при тумора е невъзможно. От заключението се установява, че в резултат на удара,
пострадалия Х.Х. е получил следните травми: 1.Контузия
на лицето и главата.; 2.Кръвонасядане в теменната
област на главата.; 3.Разкъсно контузна
рана на горната устна на устата.; 4.Избиване на 2 горен зъб в ляво.; 5.Линеарно счупване по сагитален
шев и челна кост.; 6.Епидурален хематом /кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка и под фрактурата на черепа/.; 7.Мозъчно сътресение
без трайно изпадане в безсъзнателно състояние.; 8.Мозъчна контузия в ляв челен
дял на мозъка с ефекта контра удар. Експерта е посочил, че оздравяването на
острата фаза е до 3 месеца. Контузията можело да доведе до усложнения-остатъчна
огнищна неврологична симптоматика, церебрастенни, енцефалопатни нарушения
и епилепсия и е много индивидуално. При пострадалия имало продължаване на срока
за оздравяване и към момента на изготвяне на експертизата било налично загубата
на обоняние и вкус, поради трайната увреда на мозъчните
структури, отговарящи за тях. Продължаващо главоболие. 9. Субарахноидален /кръвоизлив под меката мозъчна обвивка с
колекция на кръв в ляво челно /зоната на мозъчната контузия/.; и 10. Охлузване
в зоната на седалището.
По искане на
защитата в лицето на адвокат П., по делото бе назначена тройно
съдебно-медицинска експертиза която бе изготвена от вещи лица извън съдебния
регион на Окръжен съд град Стара Загора, а именно от вещи лица от съдебния
регион на Окръжен съд град Пловдив. Заключението на тази тройна съдебна
експертиза, бе изслушано в съдебно заседание на 20.02.2022 година по делото и
бе прието от съда като компетентно и мотивирано дадено и неоспорено от
страните. Изводите на това заключение припокриват тези на повторната медицинска
експертиза изготвена от експерта доктор М.К.. Въз основа на заключението на
тройната съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на удара
пострадалия е получил – контузия на главата; оток и кръвонасядане
на горната устна; разкъсно-контузна рана на горната устна; избиване на втори
горен ляв зъб; линеарно счупване на сагитален шев и челна кост; травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; епидурален хематом /кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка/; мозъчна контузия в ляв челен дял на мозъка –
контра ку; охлузване в зоната на седалището
/опашката/; загуба на обоняние и вкус. Експертите посочват че,
черепно-мозъчната травма е протекла с линеарно
счупване на черепните кости по сагитален шев и челна
кост, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, епидурален
хематом, мозъчна контузия в ляв челен дял на мозъка – контра ку, които поотделно и в съвкупност са довели до
разстройство на здравето временно опасно за здравето на пострадалия. Посочва се
че загубата на обоняние и вкус е последица от черепно-мозъчната травма и това е
довело да постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота. Избиването
на втори горен ляв зъб е довело да избиване на дъб без който се затруднява
дъвченето и говоренето. Всички други травми са причинили на пострадалия
разстройство на здравето на пострадалия извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като основно са причинили болка и страдания, без разстройство на здравето.
По отношение на тях вещите лица са посочили, че възстановяването е за срок до
15, 20 дни. Срокът на възстановяване от черепно-мозъчната травма е посочено че
е строго индивидуален. В конкретния случай, поради отказа от извършване на
операция с цел премахване на кръвоизлива, оздравителния процес се е проточил в
рамките на 6 месеца. По отношение на травмата – загуба на обоняние и вкус, като
последица от тежката черепно мозъчна травма, вещите лица са заявили, че
прогноза за тяхната възвръщаемост не могат да направят, поради факта че това
може да остане за цял живот. В тази насока са пояснили, че миризмата и вкусът
са част от припокриващата се сензорна система. Основните зони в мозъка,
отговарящи за миризмата и вкуса са: Орбитофронталната
мозъчна кора, Инсулата /специфична област от мозъка,
която е разположена в дълбочина под слепоочния дял на мозъка/ и Пириформената кора, разположена между другите две. Също
така освен тези три области имало и по-малки мазъчни
области, които също играят роля в миризмата. Те се наричали обонятелни региони.
И накрая акокрибриформната плочка на черепа /парчето
кост непосредствено зад носа/, през която минават обонятелните нерви, които се
свързват с носа. В случая при мозъчната контузия /натъртване на мозъчното
вещество и пропиването му с кръв/ е напълно възможно засягане на изброените
области. Това е свързано и с механизма на травмата – падане и удар на главата в
тилната област върху твърд под, което често води до приплъзване
на мозъчната основа върху черепните отдели с неравен и травмиращ мозъка костен
релеф, при което се увреждат обонятелните нерви и мозъчните представителства на
вкуса и обонянието. По отношение на механизма на причиняване на
черепно-мозъчната травма, експертите излагат доводи, че това е станало на два
етапа. Първия етап е удара с лакът или юмрук в областта на горната устна и
втори горен ляв зъб и втори етап, последвалото падане назад и удар на главата в
централната теменно-тилна област в земната повърхност. Механизма на получаване
на травматичните увреждания на главата най-общо може да бъде определен като
удар с или върху твърд тъп предмет. Установената характеристика на
черепно-мозъчната травма дава основание на експертите да приемат, че е възможно
същата да е получена при удар по главата в областта на лицето и впоследствие –
падане от собствен ръст, което е една високо енергийно травма. Основния фактор
при острата ЧМТ е приложението на механичната енергия върху черепа и
въздействието й върху подлежащите структури. Ефектът върху самия мозък се
определя от множество фактори: сила на удара, посока, маса, скорост, площ и
създадените от тази механична енергия инерционни ускорения. В случаите когато
приложената сила превиши нормалната еластичност на черепа, се получава черепна
фрактура. В конкретния случай, при падането назад на пострадалия Х.З.Х. след
нанесения му удар в лицето и съприкосновението на главата му с твърдата
настилка на мястото на инцидента, според експертите е довело да линеарна /счупване без разместване на костни фрагменти/
фрактура на черепа в областта на и близо до сагиталния
черепен шев /съществуващ нормално черепен шев, минавайки
по средна линия на черепа, преди вкалцяването на
който, се е осигурявало нарастване обема на черепа в детска възраст/ с кос ход напред към челните кости и
продължаващ към челната /фронтална/ кост на черепа. В резултата на травмата
черепът и съдържимото /мозъка/ му се придвижват по посока на удара. При спиране
движението на главата получилият инерционно ускорение мозък продължава своето
преместване. При това решаващо за уврежданията на мозъка е неговото хлъзгане по
неравната повърхностна костите, образуващи основата на предната и средната
черепни ямки. Тази теория, според вещите лица
обяснява разположението и множествеността на контузните
огнища по базалните повърхности и полюсите на челните
и слепоочните дялове, както и появата на увреждания по механизма – контра-ку, противоположен удар, място в мозъка което се
уврежда – натъртва, контузва и се намира на срещуположната страна на удара. В
разглеждания случай с настоящия пострадал, това са фронтобазалните
постконтузионни огнища, които се установяват на МРТ
на мозъка, проведен в София. Експертите посочват, че инерционните сили при
травмата на пострадалия Х. са се породили от ускорението и забавянето в
движенията на главата в момента на удара и са се предизвикали, както от
импулсивното, така и от ударното натоварване. Огнищни
структурни промени /контузии на мозъчното вещество/ се наблюдават при линейно
ускорение и внезапно спиране. Ускорението независимо от вида си е причина за
изпъване и разкъсване на кръвоносни съдове с различен калибър, вливащи се от
хемисферите /полукълбата на мозъка/ към горния сагитален
синус – Синус сагиталис супериор
/основен голям кръвоносен съд в средата на главата, между двете мозъчни
полукълба, който дренира и отвежда всичката венозна кръв от мозъка към сърцето/
и като последица се получава кървене. Кървенето в мозъчната кухина на черепа
може да предизвика различни кръвоизливи. Сумарно контактното и инерционното
натоварване водят до структурни деформации – притискане, промени в налягането и
разкъсване в меките тъкани, невралните и съдовите
структури. В разглеждания случай вещите лица посочват, че при пострадалия Х.,
при провеждане на КТ на скенер на мозъка в болницата в град Стара Загора е бил диагностициран кръвоизлиз между
твърдата мозъчна обвивка т.наречената дура матер /съединителнотъканна ципа,
обвиваща целия мозък и имайки много важни функции на мозъка, предпазна,
хранеща, разделяща полукълбата и различните дялове на мозъка и др./ и черепната
кост на мястото на фрактурата по средна линия. Това било т.наречения екстрааксиален епидурален
хематом. Вещите лица считат, че той най-вероятно е възникнал от разкъсан
венозен синус /синус сагиталис
супериор/, диплоичен съд
/малки кръвоносни съдове, преминаващи през костта и твърдата мозъчна обвивка
към мозъчната кора/ или пахионова транулация
/малки клъбца от венозни съдове от двете страни на сагиталния
синус/. Било е установено и наличие на малки количества кръв под твърдата
мозъчна обвивка /между дура матер
и мозъчната кора/ под формата на интерхемисфериална субарахноидна хеморагия – малка
разлята на повърхността на мозъчната кора кървна
пелина, дебела 1-2 мм. Разположена върху кората на мозъка в областта на
пространството между двете мозъчни полукълба. В заключение вещите лица
посочват, че всички диагностицирани травматични
промени на главата на пострадалия Х.З.Х., а именно: линеарно
счупване на черепа, контузията на мозъка, епидуралния
кръвоизлив разположен двустранно париетално парасагитално
и субарахноидната хемарагия
в интерхемисфериалната бразда е възможно и вероятно
са се случили по описания по делото начин и механизъм, - при нанесен удар в
лицето и загубено равновесие и падане назад, при което е контузена
тилно-теменната част на главата.
По отношение
на избития зъб по делото бе назначена и изготвена съдебномедицинска дентална експертиза, заключението на която бе прието по
делото като мотивирано, добросъвестно и неоспорено от страните. Въз основа на
това заключение се установява, че на 31.07.2019 година пострадалия Х. е получил
счупване на коронката на 22 зъб /втори горен ляв зъб/ на около 1.5 мм от нивото
на венеца и му е поставена временна фотополимерна
коронка. Посочено е че, тази коронка подобрява качеството на говорене но зъбът
няма дъвкателна функция. Предстояло щифтово изграждане на зъба и поставяне на постоянна
коронка. Експерта е посочил без да има задължение че в случая се касае за
разстройство причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. От друга страна е посочено, че несъмнено счупването на зъба е
довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, дори е посочено че зъбът не
може да изпълнява дъвкателната си функция и само
временната коронка помага за подобряване на качеството на говорене, като без
нея същото е затруднено.
Също така, по
делото е приложен запис от камера, на който е заснето извършеното престъпление
в реално време. Този запис беше обект на експертиза, която потвърди
автентичността му /стр.63 и следващите от досъдебното производство/. От друга
страна записа по искане на страните, бе възпроизведен в съдебно заседание. От
него се вижда как пострадалия и подсъдимия се разминават, като при
разминаването подсъдимия нанася удар с лакът в лицето на пострадалия и
последния пада назад на терена и удря тила на главата си. Не се вижда на
записа, преди удара двете лица да ръкомахат или чрез действия да предвещават
случилото се. Вижда се че удара е внезапен и изненадващ.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимият /частично/,
от показанията на свидетелите М.П.И., Е.И.Г., В.Д.Д.,
Ж.Г.Ж., С. Зекиева Ю., М.М.Х.,
Х.Й.П. и М.А.Х., заключенията на съдебномедицинските експертизи,
видео-техническата експертиза и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
За съда не се събраха противоречиви доказателства което да налага отделното им
обстойно обсъждане.
Защитата по
делото не оспорва, че е имало удар върху пострадалия от страна на подсъдимия.
Изтъкват се съображения, че пострадалия е отправил обидни думи спрямо
подсъдимия, че пострадалия е бил употребил алкохол и че е възможно да е падал
още веднъж до прибирането си у дома и че установените травматични увреждания не
следва да се приема, да са нанесени само от единствения нанесен удар от страна
на подсъдимия. От друга страна се сочи, че пострадалия бил едър и след като
тръгнал към подсъдимия нормално било последния да се защити от него. По
отношение на избития зъб се навеждат доводи, че се касае за лека телесна
повреда. Съдът намира, това за една защитна позиция която не намира опора в
доказателствата по делото, напротив опровергава се от тях.
На първо място
по делото не се спори, че на инкриминираната дата подсъдимия е нанесъл удар с
лакът в областта на лицето но пострадалия. В тази насока нито една от страните
не оспорва това, включително и подсъдимия. Последния съжалява за извършеното и
счита че не е искал да нанесе получените травматични увреждания на пострадалия,
както и че не е имал умисъл в действията си. Несъмнено в разглеждания случай е
имало нанесен удар и той е бил съвсем умишлен от страна на подсъдимия, като
употребения от него алкохол е улеснил извършването на престъплението като е занижил прага на неговите задръжки, което обаче не изключва
умисъла. Видно от приложения видеозапис по делото, изгледан и в съдебно
заседание, ясно се вижда как подсъдимия и пострадалия приближават един към друг
без да извършват каквито и да е физически действия, които да предвещават
случилото се и при разминаването им, подсъдимия изненадващо нанася удара с
лакътя в лицето на пострадалия и той пада назад на земната повърхност като удря
тилната си част на главата в плочките. Това несъмнено сочи на умисъл от страна
на подсъдимия, докато по време на удара пострадалия е с наведена глава гледайки
в крака си предвид наближаващото стъпало. Тоест за съда пострадалия по никакъв
начин не е провокирал подсъдимия да извърши нападението. Дори и преди това във
времето да е имало реплики между двамата то това не е повод подсъдимия да
извърши нападението по този начин и с тези последици. В тази насока очевидци на
случилото се, са станали свидетелите М.И., В.Д., Ж.Ж.
и С.Ю., който са видели как подсъдимия нанася удара на пострадалия което е било
неочаквано за тях. Съдът кредитира показанията на тези свидетели с изключения
на показанията на Юсейнова в частта в която заявява,
че пострадалия е псувал подсъдимия и че е отправял други обидни думи по негов
адрес, тъй като това не се потвърди от другите свидетели, включително и от
свидетеля Ж. който е приятел на подсъдимия, според Ж. – „Нищо не му каза а
направо го удари……Момчето не очакваше и падна по гръб.“. За всички свидетели
удара е бил изненадващ и неочакван. Без отношение към делото е защитната
позиция, че пострадалия бил по едър от подсъдимия и подсъдимия за да се защити
е ударил пострадалия, тъй като видял един едър мъж да го приближава. В залата
се установи визуално, че пострадалия не е много по едър от подсъдимия, а от
записа изгледан в съдебно заседание се вижда, че пострадалия върви с наведена
глава а не с вдигнати ръце срещу подсъдимия, с което не дава повод да се
разбира, че върви заплашително към подсъдимия, щото последния да започне да се защитава
от една бъдещо нападение. Напротив от записа се вижда че двамата приближават
един към друг без предварителни жестикулации и при разминаването подсъдимия
нанася изненадващия си удар в лицето на пострадалия и последния пада по гръб на
терена. Не се установи и по делото, до прибирането си пострадалия да е падал
отново, бил е изпратен от приятелите си до входната врата на блока си който се
намирал, на няколко минути от местопрестъплението и после Х. е бил видян от
майка си след като се е прибрал у дома си, като е заявил че е бил ударен а не
че е падал. С това съдът не приема, че до прибирането си у дома е имало
последващо падане от страна на пострадалия.
На
следващо място съдебно медицинските експертизи са категорични, че вследствие на
първични удар от страна на подсъдимия и последващото
падане на терена, пострадалия е получил причинил многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в:
„Черепно-мозъчна травма“ – кръвонасядане в теменната
област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка,
счупване на челната кост, което е причинило на пострадалия разстройство на
здравето временно опасно за живота му; „Липса на обоняние и вкус“, което е
причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, не опасно за
живота му и избиване на втори горен ляв зъб, представляващо избиване на зъб без
който се затруднява дъвченето и говоренето. Това несъмнено подробно и ясно е
описано от експертите защо се приема да е така, нещо повече посочва се че в
тези случаи е възможно и летален изход от травмата, който при доброто стечение
на обстоятелствата не е настъпил в разглеждания случай. По отношение на избития
зъб несъмнено травмата попада под обхвата на чл.129 от НК. Видно от
заключението на медицинската експертиза в тази насока пострадалия Х. е получил
счупване на коронката на 22 зъб /втори горен ляв зъб/ на около 1.5 мм от нивото
на венеца и му е поставена временна фотополимерна
коронка. Посочено е че, тази коронка подобрява
качеството на говорене но зъбът няма дъвкателна функция. Предстояло щифтово изграждане
на зъба и поставяне на постоянна коронка. Експерта е посочил без да има
задължение че в случая се касае за разстройство причинило разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От друга страна е посочено,
че несъмнено счупването на зъба е довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето, дори е посочено че зъбът не може да изпълнява дъвкателната
си функция и само временната коронка помага за подобряване на качеството на
говорене, като без нея същото е затруднено. Следователно несъмнено по силата на
това заключение, съпоставимо и на другите медицински експертизи несъмнено в
разглеждания случай става въпрос за средна телесна повреда а не за лека такава.
Обобщено
казано, от изложеното дотук съдът намира, че по делото по един несъмнен и
безспорен начин се установи, че именно подсъдимият е причинил на пострадалия
описаната в гореизложената фактическа обстановка травма, с което е осъществен
престъпният състав на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.129 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
За да е налице престъпния състав на чл.129, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК е необходимо по делото да се установи по несъмнен
начин, че деецът е причинил средна телесна повреда другиму и че деянието е
извършено умишлено.
Въз основа на изложеното по-горе и при
съобразяване с фактите по делото и тяхната последователност, за съда, се наложи
категоричния извод че на 31.07.2019 година, в град Стара Загора, подсъдимият К.А.К.
е въздействал върху организма на пострадалия Х.З.Х., което е предизвикало
засягане на нормалното функциониране на системите на организма на човека. Касае
е се за типично резултатно увреждащо престъпление с определена степен на
засягане. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл за
причиняване на средна телесна повреда. В случая К. е съзнавал, че
нанасяйки удар в лицето на Х. може да му причини телесна повреда, целял е
извърши насилието и е допускал и приемал настъпването на общественоопасните
последици.
С тези си
действия, подсъдимия на 31.07.2019 година в град Стара Загора е причинил
многостепенна средна телесна повреда на Х.З.Х., ЕГН **********, изразяваща се
в: „Черепно-мозъчна травма“ – кръвонасядане в
теменната област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на
мозъка, счупване на челната кост, което е причинило на пострадалия разстройство
на здравето временно опасно за живота му; „Липса на обоняние и вкус“, което е
причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, не опасно за
живота му и избиване на втори горен ляв зъб, представляващо избиване на зъб без
който се затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил състава на престъплението
по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимият следното обстоятелство – чистото
съдебно. Отегчаващи вината на подсъдимия не са налице.
При определяне
на индивидуалното наказание на подсъдимия съдът се съобрази освен с наличието
на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и със степента на нанесената
телесна повреда.
Съдът намира,
че за подсъдимия е налице едно смекчаващо отговорността обстоятелство, и не са
налице отегчаващи такива, поради което следва да понесе наказание малко над предвидения
в закона минимум, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от две години. Съдът,
за да наложи това наказание, се съобрази с поведението на дееца при извършване
на престъплението и намери, че същия е действал с голяма агресивност и
последиците са били значителни за пострадалия. Не се доказа по делото,
пострадалия по някакъв начин да е провокирал поведението на подсъдимия. Ето
защо и настоящия съдебен състав намери, че целите на закона биха се реализирали
с налагането именно на това наказание и то би изиграло възпиращата си роля
дееца да не извърша други такива впоследствие. Предвид на това, че подсъдимия
не е осъждан към дата на извършване на деяние, както и към датата на
разглеждане на делото, съда отложи изтърпяването на така наложеното наказание,
на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от датата на
влизане в сила на присъдата по настоящото дело. Съдът в тази насока намира, че
максималния изпитателен срок, напълно оправдава целите на закона и би изиграл
своята превъзпитаваща и възпираща роля спрямо дееца.
На основание
чл.190 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият направените по делото съдебни
и деловодни разноски, както следва подсъдимия К.А.К., да заплати в полза по
бюджетната сметка на ОД на МВР град Стара Загора сумата от 1070.34 /хиляда и
седемдесет лева и 34 стотинки/ лева, представляваща направените деловодни
разноски на досъдебната фаза – възнаграждения за вещи лица, както и да заплати
в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт сумата от 2558.15 /две
хиляди петстотин петдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ лева,
представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски –
възнаграждения за вещи лица.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалия и частен обвинител Х.З.Х., срещу подсъдимият К.А.К.
за сумата от 36 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените му с престъплението неимуществени вреди, както и за направените
разходи за ползвана правна помощ по делото. Съдът намира, че по отношение на
подсъдимият в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и
вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с
прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна
даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на
пострадалият е причинена многостепенна средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.1 от НК с изключително тежки последици и продължителен период на
възстановяване, като обонянието и вкусът и към момента на присъдата не са
възстановени.. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на
претърпените от пострадалият болки и страдания, като взе и оздравителния и
възстановяващ период, както и че към настоящия момент обонянието и вкусът не са
възстановени, следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 31.07.2019
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера
от 36 000 лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Също така, съдът присъди в
тежест на подсъдимият, извършеното от пострадалия плащане по възнаграждение за
адвокат по делото в размер на 1000 лева. Подсъдимият бе осъден да заплати и
съответната държавна такса изчислена на база уважената част от гражданския иск,
а именно ДТ в размер на 800 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание,
слабите морално – волеви задръжки и незачитане на телесната неприкосновеност на
личността.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: