Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО,
1-ви състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на
секретаря Р. М.
като разгледа
докладваното от съдията
н.а.х.д.№1341/2015
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н.Д.Н.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №14-0967-002158/15.09.2015
г., издадено от началник група към ОДМВР В., сектор ПП, с което за нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100,00 лв.
В жалбата се сочи, че
атакуваното НП е постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение
на чл.34, ал.3 ЗАНН. При това и при застъпването на подробни съображения за
незаконосъобразност на НП, се моли за отмяната му.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адв. Й. - ВрАК, която поддържа жалбата и застъпвакйи тезата, че
е нарушен чл.34, ал.3 ЗАНН, моли за отмяна на атакувания наказващ акт.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 12.12.2014 г., около
13:47 часа, жалбоподателят управлявал собствения си л.а. Фолксваген Туран с
рег. №***. Той се движел по бул. *** с посока за движение от гр. М. към гр. В.
със скорост от 83 км/ч при максимално разрешена за населено място скорост от 50
км/ч. Скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя била отчетена със
система за мобилен видеоконтор TFR1 М 515.
С оглед констатираното, на
27.01.2015 г., мл. автоконтрольор ПК ПП ОДМВР В. - С. С., съставил АУАН с
бланков №697668, в който е посочено, че като на 12.12.2015 г. е управлявал л.а.
Фолксваген Туран с рег. №*** със скорост от 83 км/ч, отчетена със система за
видеонаблюдение TFR1 М-515, при максимално
разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. АУАН е съставен в отсъствието на
жалбоподателя и му е връчен на 20.08.2015 г.
Въз
основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното
деяние и посочване, че нарушението е извършено на 12.12.2014 г. и е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, на 15.09.2015 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от разпитания по делото свидетел А. А., от снимков
материал към АУАН и от другите приложени по делото материали. От показанията на
св. А. А., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява
датата и мястото на съставяне на АУАН, това, че същият е съставен в отсъствието
на жалбоподателя, както и това, че нарушението е заснето със система за
видеонаблюдение. Съдът кредитира показанията на свидетеля, както и приложените по
делото писмени материали. Доколкото, обаче, доказателствата са непротиворечащи
си по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно по-подробното
им съвкупно и поотделно обсъждане.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от
легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу
наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по
същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, като в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана
правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Съдът обаче конастатира, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение, обуславящо
отмяната на санкционния акт, а именно:
Видно е, че АУАН е съставен
в отсъствието на жалбоподателя на 27.01.2015 г. и е връчен едва на 20.08.2015
г. НП от своя страна е издадено едва на 15.09.2015 г., което е след изтичането
на повече 6 месеца от издаването на АУАН. Разпоредбата на чл.34, ал.3 ЗАНН,
обаче, е категорична, че „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.” Този
срок от своя страна, съгласно ТР №1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС, постановено
по т.д. №1/2015 г., е давностен и с изтичането му се погасява правото на
наказващия орган да реализира правомощията си по административно-наказателното
производство. Това е така, тъй като с въвеждането на този срок, законодателят
цели да избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи
при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение
на несигурност в правния мир. При това спазването на предвидените в закона
срокове за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя е
особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по
реализирането й и неспазването им винаги е съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено. В крайна
сметка НП не може да се издава самоцелно, а само при стриктното спазване на процесуалния
и материалния закони и издаването на НП в нарушение на закона винаги следва да
се санкционира чрез отмяната му.
Поради наличието на формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, съдът намира, че е безпредметно обсъждането на правилността на така
издаденото постановление, а именно налице ли е административно нарушение и как
същото следва да се квалифицира. Въпреки това, за пълнота на съдебния акт
следва да се отбележи, че в АУАН е отразено, че нарушението е извършено на
12.12.2015 г., а в НП, че нарушението е извършено на 12.12.2014 г. Действително,
доколкото АУАН е съставен на 27.01.2015 г., е повече от очевидно, че не е
възможно нарушението да е извършено на 12.12.2015 г. /т.е. почти 12 месеца
по-късно/ и най-вероятно се касае за техническа грешка при изписването на
датата на нарушението в АУАН. Въпреки това, разминаването в посочената дата на
нарушението в АУАН и НП не може да не бъде отчетено, тъй като то е в състояние
за затрудни правото на защита на санкционирания и също би могло да се третира
като основание за отмяна на санкционния акт. Но доколкото съдът констатира
далеч по-съществено нарушение, коментираното няма да бъде разисквано
по-прецизно и задълбочено.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №14-0967-002158/15.09.2015
г., издадено от началник група към ОДМВР В., сектор ПП, с което за нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на Н.Д.Н.,***, е
наложена глоба в размер на 100,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
В. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: