Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/18.07.2019г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 8104 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Ц.Г.К., подадена чрез
пълномощника му – адв. Р.К.от САК срещу Разпореждане от 11.06.2018г. на ЧСИ Н.М.,
рег.№ 841 от КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано да бъде уважена
молбата му с вх.№ 049788/08.06.2018г. за прекратяване на изп.дело № 20118410409307.
В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е
образувано въз основа на молба на взискателя „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, който е поискал
извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, както и че
единствените изпълнителни действия, които са били извършени, са налагането на
запори по банкови сметки и извършването на описи на движимото имущество на
длъжника, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.
д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, извършването на справки и изпращането и връчването
на покани за доброволно изпълнение/ПДИ/ не са същински изпълнителни действия.
Твърди се, че в двугодишния срок от последното същинско изпълнително действие
ЧСИ не е извършил нито един опис на движимото имущество на длъжника и не му е
било връчвано съобщение за извършването на такъв, като само е насрочвал дати за
описи на движими вещи, но не е извършвал такива, поради което и жалбоподателят
счита, че липсват валидно осъществени изпълнителни действия и че са налице предпоставките
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Прави се искане за отмяна на постановения отказ от
съдебния изпълнител.
В срока за възражение не е постъпил
отговор от взискателя по изпълнителното дело – „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, доколкото жалбоподателката е длъжник в изпълнителното
производство и жалбата й е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред.ДВ бр.86 от 2017г./ и е подадена в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Изп.дело № 20118410409307
на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 от КЧСИ с район на действие СГС, е образувано
на 17.11.2011г. по молба на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД - София, ЕИК ******и въз основа на изпълнителен лист от 19.04.2010г. по гр.дело № 23758/2009г.
на СРС – 44 състав, срещу Ц.Г.К. за сумите 840,10лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2008г. до окончателното
изплащане на задължението, 53,47лв. - наказателни лихви; 83лв. - присъдени
разноски, както и разноските по изпълнението.
С
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния
изпълнител, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на
изпълнение.
С
разпореждането за образуване на изп.дело от 17.11.2011г., ЧСИ е разпоредил да
се изпрати съобщение по чл.191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за
имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/, като такава му е връчена лично на 27.11.2011г.
С
Разпореждане от 18.01.2012г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за
суми по банкови сметки, открити в следните банки: Банка ДСК ЕАД, Интернешънъл Асет
Банк АД,Обединена Българска Банка АД, Общинска Банка АД, Уникредит Булбанк АД,
Централна Кооперативна Банка АД, Юробанк България АД, Райфайзен (България) ЕАД
и всички техни клонове в страната. Видно от постъпилите отговори на банки,
длъжникът има открити банкови сметки в Банка ДСК ЕАД и Райфайзенбанк България
АД, като по тях липсва авоар, и върху всички банкови сметки са наложени предходни
запори по други изпълнителни дела. Длъжникът е надлежно лично уведомен за
наложените запори със съобщение с изх. № 012210/18.01.2012г.
С
Разпореждания от 02.07.2013г. и 31.07.2013г. е наложен запор върху вземанията
на длъжника за суми по банкови сметки, открити в следните банки: Централна
Кооперативна Банка АД, Първа Инвестиционна Банка АД, Банка Пиреос България АД,
Корпоративна Търговска Банка АД, Прокредитбанк /България/ АД, Стопанска и
Инвестиционна Банка /Сибанк/ ЕАД, Инвестбанк АД, Креди Агрикол България ЕАД,
МКБ Юнионбанк АД и всички техни клонове в страната, като длъжникът е надлежно
лично уведомен за наложените запори със съобщение с изх. № 229915/131.07.2013г.
С
Разпореждане от 15.09.2014г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи
се на постоянния му адрес, като изпратената му призовка за принудително
изпълнение с изх. № 214631/15.09.2014г. е получена от него лично.
С
Разпореждане от 17.07.2015г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се на постоянния му адрес, за което лично е бил уведомен с призовка за
принудително изпълнение изх. № 150630/17.07.2015г.
С
Разпореждане от 09.05.2016г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се на постоянния му адрес. Изпратената до длъжника Призовка за принудително
изпълнение с изх. № 084771/09.05.2016 г. е върната с отбелязване, че лицето е
непознато на адреса.
С
Разпореждане от 04.01.2017г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се на постоянния му адрес. Изпратената до длъжника Призовка за
принудително изпълнение с изх. № 001910/04.01.2017 г. е върната невръчена.
С
Разпореждане от 21.05.2018г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника,
находящи се на постоянния му адрес. Изпратената до длъжника Призовка за
принудително изпълнение с изх. № 072609/21.05.2018г. е върната невръчена.
На
29.05.2018г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпила молба с вх. №
046416/29.05.2018г. от пълномощника на длъжника – адв. Р.К.-П.от САК, с която
същата е поискала изпълнителното дело да й бъде предоставено за справка.
На
08.06.2018г. длъжникът е депозирал молба с вх. № 049788/08.06.2018г., чрез
пълномощника си, с която е поискал прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и вдигане на наложените запори.
С Разпореждане от 11.06.2018г. ЧСИ Н.М.
е постановил обжалвания пред съда отказ, като е посочил, че не е налице
хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съдът, като
съобрази горното, намира, че обжалвания отказ на ЧСИ е законосъобразен,
доколкото от доказателствата по делото не се установява да са били налице
предпоставките за прекратяване на производството по изпълнителното дело, поради
следното:
В разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /чл.330 ал.1 б.“д“ от ГПК
отм./ нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според
мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права/напр.
купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, а новата давност започва да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие.
В конкретния случай, изпълнителното
производство е образувано на 17.11.2011г. по молба на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД - София срещу длъжника Ц.Г.К.. С молбата
за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния
изпълнител, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на
изпълнение. С разпореждания от 18.01.2012г. и от 02.07.2013г. са наложени
запори върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в подробно
описаните по-горе в решението на съда банки, С разпореждения от 15.09.2014г. и
от 17.07.2015г. са насрочени описи на движимите вещи на длъжника, находящи се
на постоянния му адрес, като изпратените до него призовки за принудително
изпълнение са получени лично от длъжника. Впоследствие неколкократно с
разпореждания от 09.05.2016г., 04.01.2017г. и 21.05.2018г. ЧСИ е насрочвал
описи на движимите вещи на длъжника, находящи се на постоянния му адрес, като
изпращаните до него призовки за принудително изпълнение се връщали невръчени,
като тази с изх. № 084771/09.05.2016 г. е била върната с отбелязване, че лицето
е непознато на адреса.
Като
взе предвид подадената от взискателя молба и извършените действия от ЧСИ, предприети
по негова инициатива по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, прекъсващи
давността, съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, за неоснователни възраженията
на жалбоподателя за това, че производството по делото е било
прекратено ex lege. В качеството му
на овластен от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е осъществил
редица изпълнителни действия, подробно описани по-горе в решението на съда, с
всяко от които е прекъсван срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
С
оглед горното и доколкото по данни от изпълнителното дело, последното
изпълнително действие е от 21.05.2018г., когато е насрочен
опис на движимото имущество на длъжника, съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Ц.Г.К., подадена чрез пълномощника му – адв. Р.К.от САК срещу Разпореждане
от 11.06.2018г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 от КЧСИ с район на действие СГС, с което
е отказано да бъде уважена молбата му с вх.№ 049788/08.06.2018г. за
прекратяване на изп.дело № 20118410409307.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.