РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230100921 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК
*********, представлявано от изп. директор О.Б.Ш., чрез упълномощения
адвокат В.Г. от АК-София, със съдебен адрес: гр.С. срещу А.А.К. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Д. Исковете са с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите определени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №984/04.09.2020г. по ч. гр. д.
№2296/2020г. по описа на ДРС, а именно: 519.87 лв. /петстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ – неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
05.11.2018г. до 04.03.2019г. по договор с абонатен номер №...., за които са
издадени 4 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
519.87 лв., считано от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и 561.00 лв. /петстотин шестдесет и един лева/ – неплатени
лизингови вноски по договори за лизинг, скл. на 22.08.2018г. и на
08.05.2017г., от която сума: 390.83 лв. по договор за лизинг от 22.08.2018г. за
1
предоставено на ответника мобилно устройство „.....”, дължими за периода от
месец април 2019г. до месец април 2020г. и 170.17 лв., дължими договор за
лизинг от 08.05.2017г. за предоставено наответника мобилно устройство
„.......”, дължими за периода от месец април 2019г. до месец април 2020г,
ведно със законната лихва върху сумата от 561.00 лв., считано от 03.09.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени
следните договори, а именно: договор за мобилни услуги от 08.05.2017г. с
предпочетен номер .....; договор за мобилни услуги от 18.03.2017г. с
предпочетен номер ....., договор за мобилни услуги от 20.04.2018г. с
предпочетен номер ......, договори за лизинг от 18.03.2017г. и от 20.04.2018г.
По горните договори за предложените услуги, ищецът е издал 4 бр.
фактури с №..../05.12.2018г. на стойност 232.75 лв., №**********/05.02.2019г.
на стойност 130.15 лв., № ...../05.03.2019г. на стойност 17.52 лв. и
№...../05.01.2019г. на стойност 139.45 лв.
Ответникът не е заплатил на ищеца дължимите суми, нито е върнал
молибните устройства на лизингодателя. Предвид гореизложеното, ищцовото
дружество е прекратило едностранно договорите за ползваните услуги и е
издал процесните фактури на обща стойност 519.87 лв., като претендира
горната обща сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 561 лв. - неплатени
лизингови вноски по догоори за лизинг, скл. на 08.05.2017г. и от 22.08.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.09.2020г.
Поради неплащане от страна на А.К., ищецът е подал заявление пред
ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.
№2296/2020г., като съдът е издал заповед за изпълнение №984/04.09.2020г.
срещу длъжника А.А. за сумите от: 519.87 лв. – неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
05.11.2018г. до 04.03.2019г., за които са издадени 4 броя фактури, ведно със
законната лихва върху главницата от 519.87 лв., считано от 03.09.2020г. до
окончателното изплащане и 561 лв. – неплатени лизингови вноски по
договори за лизинг, скл. на 22.08.2018г. и на 08.05.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата от 561 лв., считано от 03.09.2020г. до окончателното
2
изплащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 25.00
лева за държавна такса и 245.82 лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове
срещу А. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В указания му срок заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова
молба срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и
неудовлетворено притезание спрямо К. в горепосочените размери и на
горепосочените основания и за процесните периоди.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както
в настоящото установително производство, така и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага: договорите за мобилни услуги и
за лизинг и 4 бр. фактури, описани по-горе.
С разпореждане от 14.04.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено от ....на К. на 16.06.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в
първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на
искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както
и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане
от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че
ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
3
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно
такова искане изхожда от ищцовата страна, депозирано с писмена молба с вх.
№8889/06.10.2021г. /л.79-82/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични
задължения: 519.87 лв. /петстотин и деветнадесет лева и осемдесет и седем
стотинки/ – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 05.11.2018г. до 04.03.2019г., за които са
издадени 4 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
519.87 лв., считано от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и 561.00 лв. /петстотин шестдесет и един лева/ – неплатени
лизингови вноски по договори за лизинг, скл. на 22.08.2018г. и на
08.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 561.00 лв., считано от
03.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, които са предмет на
издадената Заповед №984/04.09.2020г. по ч. гр. д. №2296/2020г. по описа на
ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива /л.63, л.72/. С
оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата
държавна такса в настоящото производство в размер на 75.00 лева /л.59/,
4
адвокатско възнаграждение в размер 180.00 лв. /пълномощно от 04.10.2018г.
и договор за правна защита и съдействие от 16.03.2021г., приложени на л.6-9
по делото/, или общо сумата от 255.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2296/2020г. по описа на
ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 245.82 лв. – адвокатско
възнаграждение, или общо 270.82 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът А.А.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Д.,
дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град С., ЕИК *********, представлявано от изп. директор Д.К.К.
и М.С. – член на съвета на директорите, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение №984/04.09.2020г., издадена по ч. гр. д.
№2296/2020г. по описа на ДРС, суми, а именно: 519.87 лв. /петстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ – неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
05.11.2018г. до 04.03.2019г. по договор с абонатен номер №...., за които са
издадени 4 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
519.87 лв., считано от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и 561.00 лв. /петстотин шестдесет и един лева/ – неплатени
лизингови вноски по договори за лизинг, скл. на 22.08.2018г. и на
08.05.2017г., от която сума: 390.83 лв. по договор за лизинг от 22.08.2018г. за
предоставено на ответника мобилно устройство „......”, дължими за периода от
месец април 2019г. до месец април 2020г. и 170.17 лв., дължими договор за
лизинг от 08.05.2017г. за предоставено наответника мобилно устройство
„.....”, дължими за периода от месец април 2019г. до месец април 2020г, ведно
със законната лихва върху сумата от 561.00 лв., считано от 03.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:
5
гр.Д., да заплати на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град С., ЕИК *********, представлявано от изп. директор Д.К.К.,
сторените съдебни разноски в настоящото установително производство в
размер на 255.00 лв. /двеста петдесет и пет лева/, от които: 75.00 лв. –
държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сторените
съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2296/2020г. по
описа на ДРС в размер на 270.82 лв. /двеста и седемдесет лева и осемдесе и
две стотинки/, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 245.82 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6