гр. Никопол, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополският
районен съд, …… граждански състав, в публично заседание на двадесет и двадесет
и втори април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тодор Тихолов
при секретаря Поля
Видолова и в присъствието на прокурора.................., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №680 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС
В НРС с
вх.№3293/23.10.2018г. е постъпила искова молба от В.В.Н., ЕГН********** *** и М.И.Н.,
ЕГН********** *** чрез адв.Б.К. от ЛАК със съдебен адрес *** срещу Т.В.Я., ЕГН**********
***. В исковата си молба ищците чрез процесуалния си
представител твърдят, че са собственици по нотариален
акт №368, том II, рег.№1844, дело №676/1991г. на
недвижим имот, намиращ се в ***, а именно незастроен УПИ №V-869, кв.4, с площ от 730кв.м. Твърдят, че правният им интерес от завеждане на иска
срещу ответницата се обосновавал с факта, че ответницата не позволявала на ищците да встъпят в законно владение на
имота и пишела непрекъснати жалби срещу тях до различни инстанции. Твърдят, че
ответницата продължавала да владее имота и не ги допускала до него.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Я. да отстъпи
собствеността и предаде владението върху описания в ИМ недвижим имот, както и
да им се присъдят направените разноски.
С
вх.№3910/28.12.2018г. в НРС е постъпило допълнение към ИМ от ищците чрез
процесуалния им представител, в която молят съда да допусне изготвянето на
съдебно-техническа експертиза с поставени четири въпроса към вещото лице. Освен
това в същото допълнение от ищците е посочено, че във връзка с предявения иск с
правно основание чл.108 от ЗС правят искане да се отмени нотариален акт №41,
том I,
рег.№106, дело №16/2002г., с който ответницата и нейната сестра се снабдили с
нотариален за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност,
тъй като същият бил издаден в нарушение на закона. Направени са доказателствени
искания.
С
разпореждане №1/02.01.2019г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е
разпоредил препис от ИМ, допълнение към ИМ и всички приложения да се изпратят
на ответницата за отговор. Ответницата е била уведомена на 25.01.2019г., като с
вх.№438/21.02.2019г. в НРС е постъпил писмен отговор. В отговора си ответницата Я.
твърди, че заведения срещу нея иск с правно основание чл.108 от ЗС от ищците е
неоснователен с оглед обстоятелствата, върху които ищците предявяват
претенцията си. Заявява, че прави възражение относно правото на собственост
претендирано от ищците, като сочи в тази връзка решение №8/26.01.1993г. по
гр.д.№266/1993г. по
описа на НРС, с което съдът е признал за установено по отношение на М.И.Н. и В.В.Н.
***, че издаденият нотариален акт №368, том II, нот.дело №675/1991г. на НРС, с
който са признати за собственици е нищожен и не поражда правни последици. Във
връзка с това от ответницата се сочи, че решението е влязло в сила на
16.02.1993г. и е решило окончателно, със сила на присъдено нещо, че ищците по
настоящото дело нямат право да се легитимират като собственици на процесния
имот на основание посочения в ИМ нотариален акт, който е обявен за нищожен. В
заключение от ответницата се сочи, че оспорва изцяло предявения срещу нея иск
по чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан. Моли съда искът да бъде
отхвърлен заедно с направеното от ищците допълнително искане за отмяна на
нотариален акт №41, том I,
рег.№106, дело №16/2002г., за което искане ответницата твърди, че също е
неоснователно. Моли съда да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът прецени
приетите писмени доказателства по вътрешно убеждение и приема за установено от
фактическа страна следното:
В
хода на настоящото производство ищците В.Н. и М.Н. сочат като доказателство за
твърдяното от тях право на собственост нотариален акт №368, том II, рег.№1844, дело №676/1991г. за
недвижим имот, намиращ се в ***, а именно незастроен УПИ №V-869, кв.4, с площ от 730кв.м. Установи
се в хода на съдебното дирене от материалите по приложеното гр.д.№266/1992г. по
описа на НРС, че констативен нотариален акт №368/1991г. е бил издаден въз
основа на невлязла в сила и не законосъобразно извършена оценка от Комисия за
териториално и селищно устройство, назначена със Заповед №919/12.12.1990г. на
председателя на общински съвет гр.Г.. Същата Комисия извършила оценка на
придаваема част в размер на 730кв.м. по регулация от недвижим имот целия от
1965кв.м. и представляващ УПИ№V-869
в кв.4 по плана на с.Гиген, общ.Г. собственост на ответницата Т.Я., като използвала
за база при извършване на оценката Наредбата за цените на недвижимите имоти
обнародвана в ДВ, бр.99/1979г., съгласно която цената била определена на три
лева за квадратен метър. По този начин цялото придаваемо дворно място от 730кв.м.
било оценено на сумата от 2190лв., което било обективирано в оценителен
протокол от 01.04.1991г. Към момента на извършване на оценката обаче вече било
в сила изменението на чл.112 от ЗТСУ, обнародвано в ДВ, бр.31/17.04.1990г.,
съгласно което оценките на недвижимите имоти следвало да се извършват вече по
пазарни цени, а не по стария ред и Комисията по ТСУ следвало да приложи новата
разпоредба на Закона при определяне на цената на придаваемия имот. Поради това,
че Комисията не приложила новата разпоредба и в тази връзка постановила една
занижена и не законна оценка, издадения от нея оценителен протокол от
01.04.1991г. бил обжалван пред НРС в предвидения 14 дневен срок.
По
жалбата срещу оценителния протокол било образувано гр.д.№45/1992г. по опис на
НРС, но докато това дело било висящо, ищците по настоящето дело В.Н. и М.Н.
внесли сумата по незаконосъобразната и невлязла в сила оценка в размер на
2190лв. в „ДСК“ клон Г.. След това двамата на 12.12.1991г. се явили пред изпълняващия
по това време длъжността съдия по вписвания при НРС, а именно съдия П.Я. с
искане да им бъде издаден констативен нотариален акт. При съставяне на акта те
приложили издадената разписка №20371 от ДСК клон Г. за сумата от 2190лв., като
по този начин мотивирали районния съдия, че това е стойността на придаваемия
имот, въпреки че представената оценка била незаконна и не влязла в сила. Във
връзка с това В.Н. и М.Н. се снабдили с констативен акт за собственост №368,
том II,
рег.№1844, дело №676/1991г. за недвижим имот, намиращ се в ***, а именно
незастроен УПИ №V-869,
кв.4, с площ от 730кв.м., повече от четири месеца преди да бъде постановено
съдебното решение №63/20.04.1992г. по образуваното пред НРС гр.д.№45/1992г. по
описа на НРС, с което решение съдът обявил за незаконосъобразна оценката на
Комисията по ТСУ в размер на 2190лв. и със същото решение постановил завишаване
на оценката в размер на 40137лв.
След
като се снабдили с нотариален акт №368, том II, рег.№1844, дело №676/1991г.,
ищците по настоящето дело инициирали изпълнително дело №33-65/1992г. за въвод
на придаваемото място в размер на 730кв.м. Това тяхно действие довело до
завеждане на гр.д.№266/1992г. по описа на НРС, с което било поискано да бъде
прогласена нищожността на притежавания от В.Н. и М.Н. констативен нотариален
акт №368, том II,
рег.№1844, дело №676/1991г. за недвижим имот, намиращ се в ***, а именно
незастроен УПИ №V-869,
кв.4, с площ от 730кв.м. С решение №8/26.01.1993г. по гр.д.№266/1992г. по описа
на НРС била прогласена нищожността на нотариален акт №368, том II, рег.№1844, дело №676/1991г. поради
това, че е издаден на основата на документ не влязъл в законна сила, визирайки
решението на комисията по ТСУ. По този начин със сила на присъдено нещо било
решено, че ищците В.Н. и М.Н. нямат правно основание, което да ги легитимира за
в бъдеще като собственици на претендирания в настоящето производство имот по
нотариален акт №368, том II,
рег.№1844, дело №676/1991г. за недвижим имот намиращ се в ***, а именно
незастроен УПИ №V-869,
кв.4, с площ от 730кв.м.
Ето защо
настоящият съдебен състав намира предявеният от В.В.Н., ЕГН********** *** и М.И.Н.,
ЕГН********** *** чрез адв.Б.К. от ЛАК със съдебен адрес *** срещу Т.В.Я., ЕГН**********
***, чрез адв.Х. К. от САК иск по чл.108 от ЗС за неоснователен и недоказан.
В следствие на
това, че съдът отхвърля предявения от ищците срещу ответницата иск изцяло, на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата
разноски в размер на 650лв., представляващи разноски за един адвокат в настоящето
производство.
Водим от
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС от В.В.Н., ЕГН********** ***
и М.И.Н., ЕГН********** *** чрез адв.Б.К. от ЛАК със съдебен адрес *** срещу Т.В.Я.,
ЕГН********** ***, чрез адв.Х. К. от САК за недвижим имот, намиращ се в ***, а
именно незастроен УПИ №V-869, кв.4, с
площ от 730кв.м., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищците В.В.Н., ЕГН********** *** и М.И.Н., ЕГН********** ***
да заплатят на ответницата Т.В.Я.,
ЕГН********** *** разноски в размер на 650лв., представляващи разноски за един
адвокат в настоящето производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: