№ 540
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509043 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9043/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.И. М. ЕГН
********** и Я.И. М. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20082207 от
30.03.2021 г постановено по гр.д.№6354/2019 г на СРС , 64 състав ; в частта , с която е
признато за установено спрямо въззивниците , че всеки от тях дължи на основание чл.422
ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по
половината от сумата от 100,17 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.03.2015 г – м.09.2015 г за ап.№63 в гр.София , ж.к.****, ведно със законите лихви от
20.03.2018 г до окончателното заплащане на сумите ; както и М.И. М. ЕГН **********
дължи и сумата от 20,89 лева лихви за забава върху цена за доставена топлинна енергия от
м.08.2015 г – 09.2015 г за периода 01.10.2015 г – 21.06.2016 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№18423/18 г на СРС
, 64 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .
Неправилно ищецът е начислявал топлинна енергия на база 2 броя потребители поради
технически неизправни и несертифицирани водомери за топла вода , като за последното не
са представени доказателства . Ищецът не е изпълнил процедурата по чл.52 от Наредбата за
топлоснабдяването да уведоми въззивниците за състоянието на водомерите и за последиците
1
от това . В случая има споразумение само с М. М. и Я.М. е освободен от задълженията
поради заместване в дълг , а няма данни М. М. да е действал и от името на брат си . Ищецът
представя извлечение от сметка , според което за периода м.05.2015 г – м.09.2015 г има
неплатена главница само от 21,76 лева , което е признание за плащания . Съдът не е взел
предвид , че след 16.09.2015 г въззивниците не са потребители на топлинна енергия
/продали са имота/.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 13.04.2021
г и е обжалвано в срок на 26.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочените
части .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочените размери СРС е приел , че според представения на стр.15
от делото пред СРС ответниците са били потребители на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ за
процесния имот до 16.09.2015 г . Според СТЕ за процесния период е потребена топлинна
енергия на стойност 2129,58 лева . Със споразумение от 21.06.2016 г ответникът М. М. е
признал , че дължи за периода м.08.2015 г – м.09.2015 г сумата от 837,39 лева главница и
41,87 лева лихви за забава . Не е налице заместване в дълг от страна на М. М. , с което Я.М.
да е освободен от задълженията си . За процесните задължения са в сила ОУ /2014 г/ и като
се съобрази , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.03.2018 г
, погасени по давност са задълженията за главница за периода м.05.2014 г – м.02.2015 г , а не
са погасени по давност тези за периода м.03.2015 г – м.09.2015 г . Ищецът е претендирал
суми в по-нисък размер , поради което исковете за главници са основателни . Частично
основателен е и искът за лихви за забава срещу М. М. , защото той е признал задължението
си.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Според СТЕ в имота на ответниците не са налице технически изправни и сертифицирани
водомери за топла вода , поради което разходът за БГВ е определян на база „служебен
отчет“. Действително по делото няма данни ищецът да е спазил процедурата по чл.52 ал.7 от
2
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването и да е уведомил писмено
ответниците за липата на сертифициран водомер . Но от това не следва извод за
недължимост на суми за БГВ , тъй като монтирането на надлежни водомери е задължение на
ответниците и водомерите са тяхна собственост. Ответниците не са поставили допълнителна
задача на СТЕ в тази насока и не са доказали с писмени доказателства , че собствените им
водомери са били изправни и сертифицирани и не е следвало да се извършва „служебен
отчет“.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел ,че не е налице хипотеза на заместване в
дълг от М. М. и Я.М. е освободен от задълженията си. Воля за такова заместване не е
изразена в споразумението от 21.06.2016 г , а евентуално има хипотеза на встъпване в дълг ,
без да е установено по делото дали визираните в споразумението задължения касаят част
или целия имот .
В тежест на въззивниците е да докажат плащане на процесните задължения , а в отговора за
исковата молба същите са оспорили представеното извлечение от сметка . Въззивниците не
са представили документи за плащания и не са поставили задача на ССЕ в тази насока . СРС
е съобразил периода , за който ответниците са били потребители на топлинна енергия . По
делото е установена дължимост на суми за главници , която е много по-голяма от
претендираната .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски на въззиваемата страна от по 50 лева
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20082207 от 30.03.2021 г постановено по гр.д.№6354/2019 г
на СРС , 64 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо М.И. М. ЕГН
********** и Я.И. М. ЕГН ********** от гр.София , че всеки от тях дължи на основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София
по половината от сумата от 100,17 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.03.2015 г – м.09.2015 г за ап.№63 в гр.София , ж.к.****, ведно със законите лихви от
20.03.2018 г до окончателното заплащане на сумите ; както и М.И. М. ЕГН **********
дължи и сумата от 20,89 лева лихви за забава върху цена за доставена топлинна енергия от
м.08.2015 г – 09.2015 г за периода 01.10.2015 г – 21.06.2016 г ; за които суми /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№18423/18 г на СРС
, 64 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА всеки от М.И. М. ЕГН ********** и Я.И. М. ЕГН ********** от гр.София да
3
заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4