№ 228
гр. В., 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110110242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от Х. А. А., лично и като майка и законен представител на
детето Е. И. Ю., родено на 09.09.2020г. с адрес в гр. В., ж.к. М. **** срещу И. Ю. С., с
адрес в гр.В., ж.к. В. В., *****
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:
Х. А. А. излага, че живее на семейни начела с ответника от 2018г. и имат родено
общо дете Е. И. Ю., роден на 09.09.2020г.
Х. А. твърди, че с ответника са се разделили на 07.03.24г., като той задържал детето в
дома на майка си 3 месеца. Това принудило молителката да се съгласи да подпишат
споразумение относно родителските права спрямо детето Е. Ю..
Молителите твърдят, че след това поведението на ответника спрямо Х. А. станало
още по-агресивно и непоносимо, като всеки път когато връща детето след осъществяване на
режим на лични контакти винаги има актове на насилие, обиди и заплахи спрямо нея, в
присъствието на детето.
Твърди се, че на 21.07.24 г. около 16:00 ч. пред дома й, находящ се град В., ж.к. „М."
**** И. Ю. С. започнал да я пръска по цялото тяло с вода, като я заплашвал, че следващия
път това няма да е вода и че ще я запали. Псувал я - „курво, майка ти ще еба". Повтарял че
трябва, когато той й каже да говори с него, и трябва да се върне при него и да са отново
заедно. Опитал се да я нападне и да я удари с крак, но майка й застанала пред него, за да я
защити и ответникът ударил нея. Х. А. твърди, че И. С. не спирал да крещи, че ще я запали и
че следващия път няма да има вода в бутилката и че „сега ни се е ебала майката". Всичко
това се случило в присъствието на малолетното им дете Е. И. Ю., което много се уплашило
и се разстрои от случващото се.
Молителката излага, че се обадила на 112, полицията дошла на място. Полицаите я
насочили да подаде жалба за случилото се. Докато чакали в районното на Х. А. и станало
много зле, извикали Спешна помощ, била получила паник атака в следствие на стреса от
непрекъснатия психически и физически тормоз.
1
Приета за разглеждане е и молба, на осн.чл.15,ал.3 от ЗЗДН с твърдения за извършени
актове на насилие на 17.09.2024 г. около 15:00 ч., молителката се движела с личен
автомобил по улица Неофит Бозвели, когато ответникът, който явно я чакал, след като видял
автомобилът й излязъл на улицата и тръгнал към нея. Х. А. инстинктивно спряла, след
което дала на зад и започнала да кара назад. И. С. я последвал, като когато той достигнал
автомобилът й, тя спряла. И. С. се приближил до автомобила и с ръка ударил огледалото на
шофьорската врата и го счупил. След това, тъй като прозорецът й бил отворен, той се
пресегнал в купето на автомобила, като започнал да ръкомаха, като искал да я хване или да я
удари. През цялото време повтарял, че й остава много малко време още и че и 100 жалби да
пусне срещу него това няма да го спре. В момента, в който молителката започнала да
набира телефон 112 той избягал. В колата пътувала заедно с колега - И. И..
Х. А. А. прави искане за налагане мерки за защита за себе си и детето Е. И. Ю., като
следва:
-да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
/физическо и психическо/ спрямо Х. А. А. и детето Е. И. Ю.;
-да се забрани на извършителя да приближава жилището им, находящо се в гр.В.,, ж.к
"М.", ****, както и детето Е. Ю. и Х. А., работното място ресторант ,,Долче амаро", Морска
гара;
-забрана на извършителя И. Ю. С., да осъществява контакт с пострадалото лице под
каквато и да е форма,включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за
срок,определени от съда.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален представител, като
оспорва изложените твърдения от молителите.
Дирекция социално подпомагане В. изразява становище, че интересите на детето
съвпадат с уважаване на молбата, ако се установи по безспорен начин, че между родителите
е имало конфликти и те са станали достояние на детето.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Х. А. А., лично и като майка и
законен представител на детето Е. И. Ю. потвърждаваща под страх от наказателна
отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо
молителите насилие.
Между страните не се спори, че детето Е. И. Ю. е техен син, което се установява и от
представено удостоверение за раждане № **********.
Молбата е допустима, подадена от Х. А. А., лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.3
от ЗЗДН. Детето Е. И. Ю. е низходящо на извършителя, лице по чл.3, т.5 от от ЗЗДН .
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване,
че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да
2
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила.
Показанията на разпитаните по делото, като свидетели по искане на молителите М.
В. И., потвърждават случилото се. Съдът счита, че свидетелката М. С. е могла да възприеме
определени факти от мястото което се е намирала, прозорец на втори етаж, съобразно
изложеното от нея и казано на висок тон от ответника: „..бившия съпруг на Х., вече беше
слезнал долу пред тротоара и обръщайки се към входа казваше „Следващия път няма да е
вода „ .
От показанията на майката на молителката Х. М. М., разпитана като свидетел по
делото, който съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не
противоречат на останалия доказателствен материал се установява фактът, на напръскване с
вода на Х. А. от Исмайл С. и отправена заплаха, че „този път е вода, но следващия път няма
да е“.
Нещо повече, разпитана като свидетел по делото, майка на ответника Г-жа Н. Ш. И.а,
потвърждава, че синът й е пръскал с вода „Синът ми каза, нали имаше водичка с тубичката
на детето и пръска с водата “недей да говориш пред детето такива глупости“, както и че
синът й И. се е сбил с брата на Х. А..
И тримата свидетели сочат, че случилото се е в присъствието на детето Е. Ю., което е
било сгушено в майка си. С поведението си в присъствието на детето Е. Ю., бащата е
нарушил неговата психическа и емоционална стабилност, което в съответствие с
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН е акт на психическо насилие.
Представеното по делото Медицинско удостоверение № 883/2024г. издадено на
ответника Исмал С., не опровергава случилото се на 21.07.24г. и извършените от него актове
на насилие спрямо молителите. Напротив доказва участието на ответника във физическа
разправа в която липсва твърдения да е участвал активно някои от молителите и косвено
потвърждава изнесените от молителите факти.
Представеното по делото извлечение от кореспонденция по вайбър е ирелевантно за
спора - от същото не се установяват нито страните, нито действителните лица, които стоят
зад всеки изпратен текст.
Постановеното по гр.д. № 2995/2024г. на ВРС, съдебно решение, с което е наложена
мярка за защита спрямо ответника И. Ю. С. и детето Е. И. Ю., Х. А. А., и Х. М. М. да се
въздържат от извършване на домашно насилие, не може да опровергае извършените актове
на насилие от И. С..
Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а
не да урежда спорове между родителите относно родителски права, режима на лични
контакти с децата им, нито да се използва за уреждането на други отношения между
родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл. 123
СК). За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по молбата следва
да е извършител на домашното насилие, което представлява целенасочен волеви акт,
насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост
или към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост и към неговата психическа
и емоционална стабилност, и то по начин, който да представлява опасност за живота и
здравето му. Следва да се посочи и това, че целта и социалното предназначение на Закона за
защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който
действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза
рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание.
В случая поведените на бащата И. С. не би могло да бъде оправдано. От показанията
на разпитания по делото свидетел И. И., очевидец на случилото се на 17.09.2024 г. се
потвърждава агресивното поведение на ответника спрямо Х. А., като твърденията за
3
извършени актове на насилие и на тази дата се доказват.
Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът И. С. действително е осъществил сочените актове на насилие на 21.07.24 г. и на
17.09.2024 г. Съобразно описаното поведение на И. С., както и предвид данните за начина на
осъществяване и конкретната форма на домашно насилие, психическо и емоционално
спрямо молителката и спрямо детето Е., адекватна е мярката извършителят да се въздържа
от извършване на домашно насилие както спрямо молителката, така и спрямо детето Е..
Следва да се приложи и мярка, да не приближава пострадалата Х. А. предвид
продължилата във времето агресия спрямо нея. Относно срока на тази мярка, то същата
следва да е в максимално предвидения срок от 18 месеца, считано от постановяване на
Заповед за незабавна защита по делото, на осн.чл.5,ал.2 от ЗЗДН, на отстояние 30 метра
спрямо лицето. Доколкото Х. А. има общо дете с ответника, във връзка с което следва като
родители да поддържат контакт, то останалите мерки са неподходящи. Местоработата на
молителката е обществено място, ресторант „Долче Амаро“, находящ се на Морска гара и не
следва да се ограничава достъпът на ответникът, като мярката да не приближава
пострадалата Х. А. на определено отстояние би осигурила нужната превенция.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 лева.
На молителката следва да се присъдят разноски, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение за процесуално представителство на ответника, в размер на 1500 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба, на
осн.чл.22 от Наредба №1/2004г. следва да е в минимален размер от 600 лв. Съдът
съобразявайки, проведения брои съдебни заседания, както и осъщественото процесуално
представителство и на дете, счита, че уговореното и заплатено адв.възнаграждение от 1500
лв. не води до извод за прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на молителката Х. А. следва
да се присъдят разноски, в размер на 1500 лв. за заплатено адв.възнаграждение.
На ответника разноски не следва да се присъдят, тъй като молбата се явява
основателна, а относно мерките за защита които се прилагат преценявани от съда не влияят
върху основателността, а тежестта на извършеното.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. Ю. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ж.к.В. В., ***** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо детето Е. И. Ю., ЕГН **********,с
адрес в гр. В., ж.к. М.,****, на осн. чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН .
ЗАДЪЛЖАВА И. Ю. С., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Х. А. А., ЕГН ********** и ДА НЕ ПРИБЛИЖАВА до 30 метра
(тридесет метра) Х. А. А., ЕГН **********, с изключение сградите на държавни
институции за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), считано от датата на
постановяване Заповед за незабавна защита № 165/19.08.2024г. , на осн.чл.5,ал.1,т.3 вр.
чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Ю. С., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал.4 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Х. А. А., ЕГН **********, лично и като майка и законен
представител на детето Е. И. Ю., ЕГН ********** срещу И. Ю. С., ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита по ЗЗДН за забрана на ответника да приближава
жилището, находящо се в гр.В., ж.к "М.", ****, както и детето Е. Ю. и Х. А., работното
място ресторант ,,Долче амаро", Морска гара; да осъществява контакт молителите под
каквато и да е форма,включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
ОСЪЖДА И. Ю. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ж.к.В. В., ***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер
на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Ю. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ж.к.В. В., ***** да заплати на
Х. А. А., ЕГН ********** сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща
направените в производството разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Х. А. А., ЕГН ********** и детето Е. И. Ю., ЕГН
**********, заповед за защита с постановените мерки, на основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на
съответното РУ на МВР по адрес на страните, който следва да следи за изпълнението им, на
основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано
от датата на обявяването му- 20.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5