О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 746
гр. Перник, 31.08.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 338 по описа на съда за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по
молба от 27.07.2017 г. на ищеца П.Р. с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Релевирани са
доводи, че с решението не е определен правилно размерът на присъдените му
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като не е взето предвид и
адвокатското възнаграждение от 300 лева, уговорено и заплатено по подадената
насрещна въззивна жалба.
Ответникът Община
П. възразява по така направеното искане, навеждайки че то не е своевременно и че
разглеждането на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е осъществено в
едно и също производство, поради което адвокатското възнаграждение следва да се
преценява за него. Поддържа и
наведеното в хода на устните състезания възражение за прекомерност на
възнаграждението.
Пернишки окръжен
съд, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира
следното:
Поради обжалваемостта
на постановеното по делото решение и представянето на списък на разноските по
чл. 80 от ГПК от ищеца и въззивник П.Р., съдът приема, че искането по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, обективирано в молба от 27.07.2017 г., на молителя-ищец е
направено в срока за неговото обжалване, поради което същото се явява процесуално
допустимо.
Разгледано по
същество искането е и основателно.
Претенцията за
разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна
последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено,
че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта
му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена
отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246
от ГПК.
С решение от
14.07.2017 г., постановено по делото, настоящата съдебна инстанция е приела, че
подадената от ответника Община П. въззивна жалба е неоснователна, а депозираната
от ищеца П.Р. насрещна въззивна жалба срещу решението на П. РС в частта, с
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ – основателна,
като предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл.
273 от ГПК в полза на последния е присъдила сумата от 500 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, но не е взела
предвид и уговореното адвокатско възнаграждение от 300 лева за защитата и
съдействието по насрещната въззивната жалба, поради което в случая е налице
втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С договори за
правна помощ и съдействие от *** г. и *** г. страните по него – ищецът П.Р. и
адв. Д.Г., са уговорили адвокатско възнаграждение от 500 лева за изготвяне на
отговор по въззивната жалба от Община П. и за процесуално представителство, съответно
адвокатско възнаграждение от 300 лева за изготвяне на насрещна въззивната жалба
и за процесуално представителство, или общо адвокатско възнаграждение от 800
лева за един адвокат в производството пред въззивната инстанция, което според
направените вписвания в договорите е платено изцяло. Противно на наведените от
ответника възражения искането за присъждане на разноските по производството е
направено своевременно от ищеца П.Р., общият размер на адвокатското
възнаграждение е претендиран и посочен в представения по делото списък по чл.
80 от ГПК и същият е следвало да се присъди с въззивното решение.
Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат, като свободата на договаряне дава възможност
на страните по договора за правна защита и съдействие да постигнат съгласие по
всякакви допустими от закона условия, включително и за заплащането на отделни
възнаграждения за различните по вид правни действия по защита и съдействие по
делото пред въззивната инстанция, но размерът на същото при своевременно направено
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се преценява въз основа на общия обжалваем
интерес в производството пред въззивната инстанция, а не само във връзка с
предприетите от страната действия по защита и съдействие по подадената въззивна
жалба. Независимо от последното настоящата съдебна инстанция отново намира наведеното
от ответника и въззивник Община П. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 800 лева за неоснователно.
Предмет на въззивно обжалване е решение на първоинстанционния съд по
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, два от които са неоценяеми, а третият с
материален интерес от 4008 лева, поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. второ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възлиза на 570.57 лева (200 лева по неоценяемите
искове и 370.56 лева по оценяемия иск). Уговореното и заплатено от ищеца и въззивник
П.Р. адвокатско възнаграждение от 800 лева за един адвокат в производството
пред въззивната инстанция е към този минимален размер, като предвид последното
и извършените от адвоката правни действия по защита и съдействие във въззивното
производство то не се явява прекомерно, поради което не следва да бъде
редуцирано. Ето защо, решението в частта за разноските следва да бъде изменено,
като ответникът Община П. бъде осъден да заплати на ищеца и въззивник П.Р. и
сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложеното
съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 194 от 14.07.2017 г., постановено по в.гр.д. №
338/2017 г. по описа на Пернишки окръжен съд, в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на П.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, и сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните,
като на ответника да се връчи и препис от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.