Решение по дело №1267/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба подадена от: К. И. М. [ЕГН], Д. Г. К. [ЕГН] и П. В. К. [ЕГН], против заповед № ЗК - 336/25.06.2024 г. на кмета на Община Малко Търново, с която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ и ПУР за УПИ VІ-1133, кв.84 по регулационния план на [населено място] (част от поземлен [имот номер] по КККР на гр.М.Търново), УПИ ІІІ - за комплексно жилищно строителство и КОО (ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор]) кв.91 и част от [улица], която частично навлиза в [ПИ] до нова о.т.399а и обособяване на задънена [улица], о.т.321, о.т.399, о.т.399а. С оспорената заповед е предвидена нова алея, отразяваща съществуващата пешеходна алея в УПИ ІІІ - за комплексно жилищно строителство и КОО, кв.91. Променя се южната и югозападната регулационна линия на УПИ VІ-1133, кв.84 в посока юг, югозапад.

Жалбоподателите твърдят, че са заинтересовани лица в производството по одобряване на исканото изменение. Заповедта се оспорва като издадена при неспазване на установената от закона форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправни разпоредби. Твърдят липсата на законовите предпоставки за издаване на процесната заповед. В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител адв. Падинков, поддържат жалбата на изложените в нея основания, ангажират доказателства и искат отмяна на заповедта. Претендират присъждане на направените по делото разноски по списък, към който са приложени 3 бр. договори за правна защита и съдействие от 20.01.2025 г. (л. 405-408). Подробно аргументират тезата си в писмена защита (л. 238).

Ответникът по оспорването – кмет на Община Малко Търново, представя административната преписка. В писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК намира оспорването за неоснователно (л.204-206). Твърди, че заповедта не противоречи на материалноправните разпоредби и при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразността й. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Е. К., оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима, тъй като за жалбоподателите липсва активна процесуална легитимация и същите нямат правен интерес от оспорването, тъй като не са заинтересовани лица по см. на чл.131 от ЗУТ, алтернативно сочи, че жалбата е неоснователна.

Заинтересованите страни Г. Х. Д. и М. Н. Д. – в писмени становища не възразяват срещу заповедта и допуснатото с нея изменение.

Заинтересованите страни: Община Малко Търново; Н. В. С.; З. Е. Е.; Д. Т. Г. – Ц.; В. В. А.; Е. С. С.; З. Г. К.; Г. И. Х.; Р. Д. С.; М. Т. Б.; Т. Д. Б.; И. В. П.; Д. С. П.; И. Г. Ч.; З. Л. И.; С. Д. Ц.; В. Д. Ц.; В. С. П. не изразяват становище по жалбата, в с.з. не се явяват и не се представляват.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол е заповед № ЗК - 336/25.06.2024 г. на кмета на Община Малко Търново. Заповедта е с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ.

Е. М. К., легитимираща се като собственик на УПИ VІ-1133, кв. 84 по плана на [населено място] по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, дело № 191 от 2021 г. (л. 7-9 от делото), със Заявление вх. № ТСУ-396/25.07.2022 г. (л.5) е поискала от кмета на О. М. Т. одобряване на проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ и ПУР на гр. М.Търново по отношение на [УПИ], в кв. 84, УПИ ІІІ, кв.91 и част от [улица]. Към заявлението е приложен проект – предложение за ЧИ на ПУП – ПРЗ и ПУР. В приложената обяснителна записка е отразено, че със Заповед № ЗК-312/05.07.2022 г. на кмета на О. М. Т. е разрешено изработването на процесния проект за ЧИ на ПУП – ПРЗ и ПУР. Тази заповед обаче и въпреки указанията на съда за представяне на преписката в цялост по делото не е представена.

С Обявление № 1/04.08.2022 г. за проекта са известени заинтересованите лица, на които е указана възможността за представяне на писмени възражения, предложения и искания. (л.15)

В О. М. Т. са постъпили Писмени възражения № 94-00-1900/30.08.2022 г. от заинтересовани лица, вкл. и от жалбоподателите К. М. и Д. Г. К.. (л.30)

Като краен акт на развилото се производство, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и въз основа на Заявление вх. № ТСУ-396/25.07.2022 г. на Е.К., и решение по Протокол № 13/29.09.2022 г. от заседание на ОЕСУТ при Община Малко Търново, предварителен договор от 19.06.2024 г. между общ. М.Търново и Е.К., кметът на общината е издал оспорената в настоящото производство Заповед № ЗК-336/25.06.2024 г., с която е одобрено ЧИ на ПУП – ПРЗ и ПУР на [населено място] в обхват УПИ VІ-1133, кв. 84, УПИ ІІІ-за комплексно жилищно строителство и КОО, кв.91 и част от [улица], състояща се в прекъсване на [улица], която частично навлиза в ПИ с [идентификатор] до нова о.т.399а и обособяване на задънена [улица], о.т. 321, о.т. 399, о.т. 399а.

Заповедта е връчена на К. М. на 28.06.2024 г., а на жалбоподателите П. и Д. К. няма данни за връчване на заповедта.

На 12.07.2024 г. в О. М. Т. е постъпило възражение (имащо характер на жалба) до Административен съд – Бургас против Заповед № ЗК-336/25.06.2024 г. Въз основа на това оспорване е образувано настоящото производство за проверка на законосъобразността на оспорения акт на кмета на Община Малко Търново.

От ответника е постъпила административната преписка по съставяне на процесната заповед. По искане на жалбоподателя по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси съобразно притежаваните специални знания и даденото заключение е прието без оспорване от страните.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

По допустимостта на оспорването:

Жалбоподателя К. И. М. се легитимира, като собственик на недвижим имот, представляващ „гараж“ № 13 с площ от 20 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот № ІІІ, квартал 91 по плана на [населено място]. Собствеността се доказва с договор за покупко-продажба от 10.06.2003 г., сключен между О. М. и К.М. и вписан в СлВп – М.Търново, разрешение за строеж № 8/10.04.1995 г. (съгласно което е разрешено изграждането на временен строеж – гаражна клетка № 2 до осъществяване на уличната регулация). Съгласно КККР на гр.М.Търново имота е с [идентификатор] (л.81 – 95). С Протокол № 25 от заседание на ОС – М.Търново, проведено на 25.06.2002 г., т.14 е взето решение за даване на съгласие за обособяване на петна за построяване на гаражи в УПИ ІІІ, кв.91 по плана на гр.М.Търново (л.383). Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 84, том IІ, дело № 133 от 1994 г. на районен съдия при РС-М.Търново жалбоподателя е собственик и на недвижим имот – жилище - апартамент, находящ се в гр.М.Търново, [улица], [адрес] със ЗП 57,64 кв.м., ведно с 5,766 процента ид.ч. от общите части на сградата и съотв. ид.ч. от правото на строеж върху държавен терен, върху който е изграден жилищния блок, парцел ІІІ, кв.91 по плана на гр.М.Търново (л.402-403)

Жалбоподателите Д. Г. К. и П. В. К. се легитимират, като собственици на недвижим имот, представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр.М.Търново, [улица], [адрес] със ЗП 57,64 кв.м., ведно с 6,709 процента ид.ч. от общите части на сградата и 57,64+4,97 кв.м. от правото на строеж върху държавен терен, върху който е изграден жилищния блок, парцел ІІІ, кв.91 по плана на гр. М.Търново. Собствеността се доказва с нотариален акт за покупко-продажба № 42, том IІ, дело № 78 от 1995 г. на районен съдия при РС-М.Търново (л.399-400).

С оглед изложеното жалбата е подадена до компетентния да я разгледа съд, срещу акт, подлежащ на оспорване, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лица с активна процесуална легитимация, съгл. чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ и чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт.

По отношение на релевираните възражения за недопустимост на оспорването, настоящият съдебен състав намира, същите за неоснователни. Жалбоподателите притежават легитимацията за оспорване, тъй като от една страна с процесното изменение се променя предназначението на имота УПИ ІІІ (прекъсване на част от улица и прокарване на нова алея) предмет на плана, в който жалбоподателите притежават вещни права, а от друга страна жалбоподателите притежават вещни права в УПИ ІІІ, кв.91, чиято регулационна граница се променя.

По тези съображения жалбоподателите са заинтересовани лица по смисъла на разпоредбата на 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като имота, в който същите притежават вещни права е част от процедираното изменение.

Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ оспорването е допустимо, когато е подадено от лица - носители на ограничено вещно право върху ПИ, които попадат в обхвата на одобрената разработка.

С оглед на това съдът приема, че жалбоподателите притежават права в единия от имотите (УПИ ІІІ, предмет на процесното изменение на ПУП-ПРЗ и ПУР, и по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ се явяват заинтересовани лица с право на жалба.

Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След проверка, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав установи, че обжалваната заповед на кмета на О. М. Т. е издадена от некомпетентен орган, извън рамките на неговата материална компетентност, съобразно правомощията, дадени на кмета на съответната община с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

Налице са основанията за нищожност на заповедта по критериите, относими към нейната материална законосъобразност. В случая оспорената заповед е приета на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, съгласно която кметът на общината има правото да одобрява ПУП в обхват до един [жк], а в Столична община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала. Съгласно § 5, т. 10 от ДР на ЗУТ „квартал“ е урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти. В случая от представените по делото доказателства и заключението на вещото лице безспорно се установи, че в нарушение на тази разпоредба, тоест при липсата на материална компетентност, кметът на общината е приел изменение в два квартала (кв.84 и кв.91), което прави приетия от него индивидуален административен акт нищожен, като издаден от материално некомпетентен орган.

Както от обяснителната записка към проекта, така и от графичната част на плана се установява, че процесното изменение попада в обхвата на имоти в границите на два квартала - кв. 84 и кв.91. По делото с процесната разработка се установява, че с плана се променя уличната регулация (прекъсва) предвидената [улица], като се оформя задънена улица, както и е налице засягане на имот ІІІ от друг квартал (съседен), както и промяна границите между два квартала. В потвърждение на този извод са и доводите на вещото лице. Промяната в площта на засегнатите имоти, като за УПИ VІ-1133, кв. 84, площта се увеличава от 376 [жк], а по отношение на УПИ ІІІ са намалява от 3019 [жк], неминуемо води до извода, че се променят и границите на двата засегнати имота, включени в различни [жк], поради което като краен резултат се изменят и границите на двата засегнати квартала. Нормата за компетентността на кмета на общината да процедира изменение на ПУП-ПРЗ е императивна и наличието на изменение на този план, засягащо недвижими имоти в два отделни [жк], че е извършено без необходимата материална компетентност. Този порок на оспорения административен акт води до цялостната нищожност на заповедта, още повече, че и изменението на ПУР (плана за уличната регулация) от о.т.322, о.т. 321, о.т. 399, о.т. 399а на улицата, също попада в двата квартала.

В този смисъл съдът намира, че административният орган, в чиито правомощия е издаването на заповед за одобряване изменението на ПУП-ПЗР и ПУР е общинският съвет на Община Малко Търново, а не кметът на Общината.

Направеният извод за нищожност на оспорения акт (поради липса на компетентност на издалия заповедта орган) прави безпредметно обсъждането на останалите основания за законосъобразността му. Съдът обаче намира за необходимо да се посочи принципно следното:

Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която Подробният устройствен план в обхват до един [жк], а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три [жк], както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със Заповед на Кмета на общината.

С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, и че е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което се явява от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изискуемата, според трайната съдебна практика на ВАС мотивировка за наличие на основанията, визирани в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, не се съдържа в наличната по административната преписка документация, нито в друг акт, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.3.1975 г. Визираната като правно основание в заповедта за изменение на действащия ПУП – ПРЗ и ПУР норма на чл. 129, ал. 2, от ЗУТ, не може да обоснове одобреното изменение. Поради това следва да се приеме, че заповедта е издадена и при липса на правни и фактически основания, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна, съгласно чл.146, т.3 от АПК.

Производството по изменение на спорния ПУП е започнало по заявление на Е. М. К., собственик на УПИ VІ-1133, кв.84 по плана на М.Търново. С проекта е предвидено изменение на ПУП – ПРЗ и ПУР за УПИ VІ-1133, кв.84 по регулационния план на [населено място] (част от поземлен [имот номер] по КККР на гр.М.Търново), УПИ ІІІ - за комплексно жилищно строителство и КОО (ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор]) кв.91 и част от [улица], която частично навлиза в [ПИ] до нова о.т.399а и обособяване на задънена [улица], о.т.321, о.т.399, о.т.399а. С оспорената заповед е предвидена нова алея, отразяваща съществуващата пешеходна алея в УПИ ІІІ - за комплексно жилищно строителство и КОО, кв.91. Променя се южната и югозападната регулационна линия на УПИ VІ-1133, кв.84 в посока юг, югозапад. Нито от заявлението, нито от оспорваната заповед може да се направи еднозначен извод за това на какво правно основание е предприето процесното изменение.

Видно от обяснителната записка за изготвянето на процесния ПУП-ПРЗ (на л. 10-11 от делото), проектът касае изменение на ПРЗ и обхваща две УПИ, като касае промяна в границата и изместването й, както и изменение на ПУР чрез прекъсване на предвидена [улица], както и проектиране на нова алея. Посочено е, че е сключен предварителен договор между Е.К. и общ.М.Търново.

Констатира се, че и в решение на ОЕСУТ от 29.09.2022г., с което е приет представения проект също липсват фактически мотиви, нито правни основания за процедираното изменение.

Принципно, правните основания за подобно изменение се съдържат в чл. 134 от ЗУТ, т.е. за изменение на действащ подробен устройствен план. Условията и редът за изменение на устройствените планове са регламентирани в глава VІІ, раздел ІV на ЗУТ, като основанията за изменение на влезли в сила ПУП са изброени в чл. 134, ал. 2 от ЗУТ. Анализът на законовите норми във връзка с процедурата за изменение на ПУП, налага извод, че само при наличие на конкретно установено законово основание може да започне производство за изменение на влязъл в сила ПУП, т. е. следва да са посочени конкретни фактически обстоятелства, които имат характер на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от нормативно регламентираните материалноправни предпоставки по чл. 134 от ЗУТ за изменение на влязъл в сила ПУП. Това е така, тъй като всяко производство по чл. 134 от ЗУТ представлява самостоятелен и различен фактически състав.

Изводът е, че заповедта е издадена и при неспазване на установената форма. Съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, безусловно приложима по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт като незаконосъобразен, тъй като се препятства съдебния контрол. Обратно, макар и да е административно-производствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му, не е съществено такова, но при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая липсват и двете. Административния орган не е посочил кои факти и обстоятелства налагат да бъде разрешено изработването на процесния проект за изменение на действащ подробен устройствен план. Налице са три основания за незаконосъобразност на процесната заповед (чл.146, т.1, 2 и 3 от АПК), но тъй като нищожността е най-тежкият порок на административните актове, съдът следва да обяви именно неговата нищожност.

С оглед изложеното жалбата следва да бъде уважена.

С оглед извода за нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на издалия я орган, след обявяване на нищожността следва да се изпрати преписката на съответния компетентен орган - в случая на Общински съвет-Малко Търново, който следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

За разноските:

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски. В полза на тримата жалбоподатели следва да се присъдят разноски включващи платена държавна такса в размер на 10 лева за всеки (общо 30 лева), депозити за вещо лице в общ размер на 895 лева и платено адвокатско възнаграждение на общият им процесуален представител в размер на 2100 лева общо или разноски възлизащи на сумата [рег. номер]., съгласно представения списък и доказателства за това. Разноските следва да се присъдят на тримата жалбоподатели общо, доколкото депозитът за вещо лице е внесен от техния пълномощник за тримата общо.

С оглед изложеното, и на основание чл. 172, ал.2, предл. първо и чл. 173, ал.2 от АПК, административният съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № ЗК - 336/25.06.2024 г. на кмета на О. М. Т..

ИЗПРАЩА преписката на Общински съвет – Малко Търново, който следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Малко Търново да заплати общо на К. И. М. [ЕГН], Д. Г. К. [ЕГН] и П. В. К. [ЕГН], сумата в размер [рег. номер]. (три хиляди и двадесет и пет лева), представляваща общ размер на направените разноски по делото пред Административен съд – Бургас, която сума включва: 30 лв. за платена държавна такса, 2100 лв. за платен адвокатски хонорар и 895 лв. за възнаграждение за вещото лице.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.