Решение по дело №213/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от С. С. Ю. с адрес: гр.Стара Загора, [улица], ап.53, подадена чрез пълномощника й адв.Е. Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000112/ 17.02.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ /ПП/ към Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца, считано от 17.02.2025г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна. Твърди, че в нарушение регламентираните в АПК процесуални правила и изисквания, административният акт е издаден без да са изяснени - разгледани, обсъдени и преценени, всички факти и обстоятелства от значение за случая. Оспорва фактическата, правната и доказателствената обоснованост на направения извод за наличие на материалноправна предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП за налагането на принудителна административна мярка на собственика на ППС. По подробно изложени съображения, включително такива за несъответствие на обжалвания административен акт с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юриск.Р., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният акт и приложената с него ПАМ са съответни на материалния закон. В случая водачът на МПС, собственост на жалбоподателката, е притежавал СУМПС, издадено във Великобритания, което не е било подменено в тримесечния срок и съотв. лицето не може да установи че е правоспособен водач.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000112/ 17.02.2025г., издадена от Началник сектор ПП към ОДМВР – Стара Загора, на жалбоподателката С. С. Ю. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 17.02.2025г. около 09.45ч. по път II-57, км.0+200, общ.Стара Загора, в посока запад-изток, собственият на С. Ю. лек автомобил марка Мерцедес с рег.№ [рег. номер], е бил управляван от лицето Д. Ж. Г., български гражданин, който управлява МПС със СУМПС № GOSP0910051DZ9RV08, чуждестранно национално свидетелство, издадено от Великобритания, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца от установяване на обичайното пребиваване на лицето в Република България. Прилагането на ПАМ се основава на констатациите на съставения Акт за установяване на административно нарушение серия /АУАН/ серия GA № 3371103/ 17.02.2025г.

От приложения към административната преписка АУАН серия GA № 3371103/ 17.02.2025г. на мл.автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Стара Загора, се установява, че същият е бил съставен срещу Д. Ж. Г. за това, че на 17.02.2025г. в 09.45ч. по път II-57, км.0+200, в посока запад-изток управлява автомобил Мерцедес Е220 с рег.№ [рег. номер], собственост на С. С. Ю. от гр.Стара Загора, като водачът не е изпълнил задължението си да подмени чуждестранно СУМПС № GOSP0910051DZ9RV08, издадено от Кралство Великобритания след като пребивава повече от 3 месеца на територията на Република България, с което виновно е нарушил чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, както и представен от жалбоподателката превод на български език на свидетелство за управление на МПС № GOSP0910051DZ9RV08, издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, издадено на 12.08.2019г. със срок на валидност до 24.10.2024г.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които е и началникът на сектор ПП към ОДМВР – Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 25-1228-000112/ 17.02.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. От посочените обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП не може еднозначно да се установи на коя точно от четирите хипотези по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП / ППС е управлявано от лице, без да е правоспособен водач; водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; водачът е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс/ се основава налагането на ограничението. Възпроизвеждането на съдържанието на съставения срещу Д. Г. АУАН не покрива изискването за мотивираност на административния акт, тъй като липсват каквито и да е било изложени съображения относно подвеждането на описаното в него противоправно поведение под някоя от хипотезите на чл.150 или чл.150а от ЗДвП като предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка. Доколкото деянието, възприето от правоприлагащия орган като материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, не е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна, обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за посочване на фактическите основания за упражненото административно правомощие от гл.т на обуславящото прилагането на мярката противоправно поведение.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН).

В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000112/ 17.02.2025г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Както вече беше отбелязано, приложената на С. С. Ю. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения на Д. Ж. Г. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3371103 от 17.02.2025г., за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН време, място и обстоятелства, собственият й л.а с рег. № [рег. номер] е бил управляван от Д. Г., като за удостоверяване на правоспособността за управление на МПС водачът е представил свидетелство за управление на МПС № GOSP0910051DZ9RV08, издадено му от Обединено кралство Великобритания на 12.08.2019г., със срок на валидност до 24.10.2024г., вкл. и за категорията, към която спада управляваното от Г. МПС. Спорният по делото въпрос се свързва с това, дали с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, към момента на управлението на МПС със СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания, Д. Ж. Г. следва да се счита за неправоспособен водач или за водач, който не притежава валидно СУМПС.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват МПС на територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От друга страна в разпоредбата на чл.161 от ЗДвП е регламентирано, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. Свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. Свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. Свидетелството е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая, както беше посочено, СУМПС на Д. Г. е издадено от Обединено кралство Великобритания на 12.08.2019г., със срок на валидност до 24.10.2027г., за категории АМ, А, В1 и В. Следователно към момента на издаването на СУМПС, не е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020г./, поради което държавата – издател, е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, Директива 2006/126/ЕО е била приложима и в Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020г. т.е до 31.12.2020г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях СУМПС. Преценката за валидността на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020г. със срок на валидност, изтичащ след тази дата, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, договарящи страни по която са както РБългария, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените от Обединено кралство Великобритания СУМПС, трябва да съответстват на Приложение 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение 6 към Конвенцията и Приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г., включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на РБългария, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период, в РБългария СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея. Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. След като издадено от Обединено кралство Великобритания СУМПС, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея, при прилагането на чл.161, т.1 от ЗДвП следва извода, че притежаваното от Д. Ж. Г. свидетелство за управление на МПС № GOSP0910051DZ9RV08, издадено му от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на 12.08.2019г. със срок на валидност до 24.10.2024г., представлява валидно СУМПС на територията на РБългария, за категорията, за която е издадено. С оглед на което и в контекста на поетия от РБългария ангажимент като договаряща се страна по Конвенцията за движението по пътищата да признае всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на Конвенцията (чл. 41, § 2, б. „b“ от Конвенцията), притежаваното от Д. Г. свидетелство за управление, издадено от Обединено кралство Великобритания на 12.08.2019г., със срок на валидност до 2410.2027г., следва да се приеме като валиден документ, удостоверяващ правоспособността на водача за управление на МПС от съответната категория.

Действително, националната правна регламентация в разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, въвежда срок, до който българските граждани могат да управляват МПС на територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария - до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Но ако и посочената норма да ограничава времевия период, през който български гражданин може да управлява МПС на територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство в хипотезата, когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, това не означава нито че валидността на такова СУМПС на територията на РБългария е ограничена с някакъв срок, нито че с изтичането на тримесечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП се дерогира валидността на чуждестранното СУМПС за територията на РБългария – това тълкуване би противоречало на законово признатата валидност на свидетелството за управление в хипотезата на чл.161, т.1 от ЗДвП и би било в колизия с поетите от държавата ангажимента като договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, за признаване на всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от Приложение 6 на Конвенцията. Управлението, след изтичането на предвидения в закона тримесечен срок, от български гражданин на МПС на територията РБългария със свидетелство за управление, което не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, ако и да съставлява нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, нито дисквалифицира издаденото от договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и отговарящо на изискванията на приложение 6 към Конвенцията свидетелство за управление като валиден удостоверителен документ (валидно СУМПС), нито изключва правоспособността на водача, притежаващ такова свидетелство за правоуправление. Че законът не приравнява откъм правни последици управлението на МПС със СУМПС, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, след изтичането на срока по чл.162, ал.1 от ЗДвП, с управление на МПС от неправоспособен водач или от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, еднозначно се извлича от разпоредбите на чл. 161, ал.4 и ал.8 от ЗДвП. Изрично в чл. 161, ал.4 от ЗДвП е предвидено, че чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията, като в този случай замяната с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на чуждестранно национално свидетелство, като замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено (чл.162, ал.8 от ЗДвП). Нормативно регламентираната в хипотезата на чл.162, ал.4 от ЗДвП замяна на чуждестранно национално свидетелство с българско свидетелство за управление и разграничаването от случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. чл.162 ал.4 (тогава се издава българско свидетелство за управление на МПС след успешно полагане на изпит – чл.162, ал.5 от ЗДвП), ясно сочи, че когато чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на български гражданин, издадено от държава, която не е членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, но тази държава е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение 6 към Конвенцията (както е в случая), националното законодателство с нормата на чл. 162, ал.4 от ЗДвП признава придобитата правоспособност на водача зачитайки валидността на удостоверяващия правоспособността документ – чуждестранното национално свидетелство, при заменянето му с българско СУМПС без полагането на изпит.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение. Предвид нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми, предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване и прилагане. Ето защо недопустимо е прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при разширително тълкуване на хипотезите, обхванати от предвидените материалноправни основания за налагане на ограничението вкл. от гл. т на обуславящото прилагането на ПАМ и целите на осъществяваната държавна принуда административно нарушение. В случая дори и да се приеме за доказано, че Д. Ж. Г. е допуснал нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП при управление на 17.02.2023г. на територията на РБългария на МПС – собственост на жалбоподателката С. С. Ю., с издадено от Обединено кралство Великобритания свидетелство за управление, след изтичане на законово регламентирания 3 месечен срок, по изложените по-горе съображения и в контекста на приложимата нормативна регламентация, следва извода, че това нарушение не се субсумира в хипотезата на управление на МПС от неправоспособен водач или на управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като основание за упражняване на публичното право за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП на собственика на МПС. Ето защо съдът намира, че необосновано, от гл. т на доказателствата и неправилно, от гл.т на закона административният орган е приел, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП по отношение на С. Ю..

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № 25-1228-000112 от 17.02.2025г., като издадена при неспазване на изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК

и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на С. Ю. сумата от 1010 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 500лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. Ю., с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], ап.53, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000112 от 17.02.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на С. С. Ю. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на С. С. Ю. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. [улица], ап.53, сумата от 510 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.