Решение по дело №688/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 13 септември 2021 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20217260700688
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№481

гр. Хасково, 13.09.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                    СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Светла Иванова

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №688/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В.С.К. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000153 от 13.05.2021г., издадена от К. С. К. на длъжност полицейски инспектор в РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и нищожност на оспорения административен акт. Нарушени били административно- производствените правила, тъй като заповедта за ПАМ била издадена на 13.05.2021г. без да било налице валидно прано основание и била напълно формална, без реално да било отнето свидетелството за управление на МПС. Заповедта била нищожна – прилагала се като наказание, а към 13.05.2021г. имала невъзможен предмет, тъй като се отнемало нещо, което вече било отнето. Във връзка с последното се сочи, че със ЗППАМ №21-0254-000025 от 24.01.2021г., на същата дата било отнето СУМПС, а с решение на АдмС – Хасково заповедта била отменена. С оглед обаче допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта за ПАМ, тази от 24.01.2021г. била действаща и налагането на нова ПАМ на същото правно основание, правило втората недопустима и нищожна. На следващо място, оспорената заповед била издадена в недопустимо административнонаказателно производство - извън преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя, и било недопустимо издаване на АУАН и съответно издаване на ПАМ по него.

По изложените съображения се претендира прогласяване на нищожност на оспорената заповед или отмяната ѝ като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жабата се поддържа от пълномощника на оспорващия. Допълва се, че ЗППАМ не индивидуализира СУМПС, което се отнемало с нея. Освен това, заповедта не била мотивирана, не било ясно защо бил приложен срок „до 18 месеца“. Оспорва се и компетентността на автора на ЗППАМ.

Ответникът по жалбата - Полицейски инспектор в РУ - Димитровград /К. С. К./, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Хасково, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0254-000153 от 13.05.2021г., издадена от Красен С. Колев на длъжност полицейски инспектор в РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково, на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца”, за това, че на 24.01.2021г., около 16.40 часа, в гр.Д. по ул.“С. ш.“ до „Р. с.“, посока към кв.“И.“, управлявал собствения си лек автомобил „….“ с рег. № Х … АН, след употреба на наркотични и упойващи вещества и техните аналози, като с Експертна справка №21/ТКХ от 20.04.2021г. на НИК - МВР било установено наличието на бензоилекгонин - метаболит на кокаина, и на карбокситетрахидроканабинол /ТНССООН/ - метаболит на тетрахидроканабинола, кокаин, амфетамин, метамфетамин. В заповедта е отразено, че за извършеното деяние, съставляващо според контролния орган нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП, е съставен АУАН №АА96074/13.05.2021г., издаден от мл.автоконтрольор Д. С..

АУАН №АА96074/13.05.2021г., въз основа на който е наложена ПАМ срещу В.К. е приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000153 от 13.05.2021г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На първо място, неоснователно се твърди, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000153 от 13.05.2021г. е нищожен административен акт. Посочената в жалбата ЗППАМ, а именно ЗППАМ №21-0254-000025 от 24.01.2021г., също като процесната, е такава по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, но е издадена поради извършено от В.К. друго административно нарушение, такова по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drugtest 5000 ARMF-0095. В случая процесната ПАМ, наложена с оспорената заповед е за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, тъй като е било установено въз основа на изготвена експертна справка №21/ТКХ-83 от ЦЕКИ към НИК - МВР, че на 13.05.2021г., като водач на ППС жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тоест, друго е праното основание, довело до отнасяне на случая към хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Съдът не споделя възражението за некомпетентност на автора на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 1253з-479/16.11.2020г. на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, с която на основание чл.43, ал.4, във връзка с ал.3, т.1 от ЗМВР и на основание Заповеди № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР. Следователно обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор в РУ - Димитровград при ОД на МВР - Хасково, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената ЗППАМ № 21-0254-000153 от 13.05.2021г. представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Те са описани в обем, позволяващ да се изведе волята на административния орган и да се разбере ясно и безпротиворечиво какво нарушение е извършило лицето и какви са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване. ЗППАМ е издадена и в предписаната от закона форма.

Не се установи в хода на процедурата по издаване на заповедта да са били нарушени административнопроизводствените правила. Неоснователно се твърди, че заповедта не се основава на валидно прано основание. Изтъкнатото в жалбата обстоятелството, че с нея не се отнема СУМПС не води до извод за издаването ѝ в нарушение на процесуалните правила, тъй като целта на акта е превенция, а отнемането на СУМПС, без значение от момента на фактическото извършване, е способ за постигане на тази цел. В този смисъл, твърдяното отнемане на СУМПС на жалбоподателя със ЗППАМ №21-0254-000025 от 24.01.2021г., по силата на допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта, не означава, че по-късно издадената ЗППАМ е без основание.

При издаване на оспорената ЗППАМ, от страна на органа не е допуснато нарушение и противоречие с материалния закон.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ е и случаят, в който водач на ППС управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, употребил наркотични вещества или техни аналози. В случая се касае за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно установяването.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо жалбоподателя В.С.К. е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за констатираното и установено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр. 2 от ЗДвП – управление на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Употребата на наркотични вещества е установена и доказана по безспорен начин, както чрез съставения и представен по делото АУАН серия АА №096074 от 13.05.2021г., така и от другите доказателства по делото, сред които е и Експертна справка №21/ТКХ-83 от 20.04.2021г. на Националния институт по криминалистика в МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, изрично цитирана в оспорения акт. Видно от цитираната справка, в предоставената за изследване проба кръв, взета от В.С.К., е установено наличие на бензоилекгонин - метаболит на кокаина, и на карбокситетрахидроканабинол /ТНССООН/ - метаболит на тетрахидроканабинола, а в предоставената за изследване проба урина, взета от същото лице, е установено наличие на кокаин и на неговите метабилити бензоилекгонин, метилекгонин естер и екгонин, на амфетамин, метамфетамин и отново на карбокситетрахидроканабинол /ТНССООН/ - метаболит на тетрахидроканабинола. Във връзка с последното следва да се има предвид, че изследваната кръвна проба е взета от жалбоподателя на 24.01.2021г., около 18.00 в ЦСМП - Димитровград, видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. С оглед положителните резултати за употреба на наркотични вещества, обективирани в Експертна справка №21/ТКХ-83 от 20.04.2021г., настоящият съдебен състав приема, че по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, извършителят на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 пр. 2 от ЗДвП е открит именно на 20.04.2021г., тъй като на тази дата качеството „нарушител“ на цитираната разпоредба е било придобито от лицето В.С.К.. В тази връзка, на 13.05.2021г. е бил съставен АУАН №АА96074/13.05.2021г., въз основа на който е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, не се споделя твърдението, че оспорената заповед е издадена в недопустимо административнонаказателно производство - извън преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя, при недопустимо издаване на АУАН.

Отделно от горното, съдът счита, че фактът, че АУАН въз основа на който е издадена ЗППАМ е съставен 13.05.2021г. е ирелевантен в производството по издаване на ЗППАМ, тъй като въпросът за дата на съставянето му е от значение в административнонаказателното производство, но не в настоящото, чийто характер е административен и самостоятелен. Принудителните административни мерки, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения имат различна правна природа. Първите са административни актове по прилагането на диспозицията на правната норма, а вторите - правораздавателни актове за прилагане на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка, евентуалната незаконосъобразност на единия акт не води да отмяната и на другия. Принудителните административни мерки са форма и легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. Те са актове на държавно управление, целящи осигуряването на безопасността на движението чрез конкретни мерки за предотвратяване на нарушения и преустановяване на такива.

В случая съдът намира за безспорно доказано по делото, че жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и в ЗППАМ автомобил към момента, когато е спрян за проверка от полицейските служители, както и че същият е извършвал това действие след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тоест, налице е една от предвидените възможни хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай, при установеното с АУАН нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр. 2 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Както се посочи предназначението на процесната ПАМ е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание /по арг. на чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата ѝ. Това обаче не представлява наказание, поради което видът на нарушението – употреба на наркотични вещества или техни аналози, и степента му на обществена опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая, няма доказателства за решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, поради което и действието на наложената с оспорената заповед ПАМ е законосъобразно.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на жалбоподателя и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед не е нищожна или незаконосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000153 от 13.05.2021г., издадена от К. С. К. на длъжност полицейски инспектор в РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково, с която на В.К. на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

СЪДИЯ: