Р Е Ш Е Н И Е  №  8

 

Гр. Сливен, 18.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                             Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

При участието на секретаря М. Т.и прокурор Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ВНОХД № 10 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс. Д.С.Д. чрез защитника му адв. М.Д. *** срещу Присъда № 153/23.10.2019 г., постановена по НОХД № 784/2019 г. по описа на РС – Сливен.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д.С.Д. за виновен в това, че на 11.05.2019 г. в гр. Сливен, кв. „Д.Г.“, пред блок ** управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ СН **** КК, след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с идентификационен номер ARJF-0012, поради което и на основание чл. 343б, ал.3, вр.чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Със същата присъда на основание чл. 343г от НК СлРС е наложил на подс. Д. наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Претендира се ревизия на първоинстанционния съдебен акт чрез неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение или евентуално изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание. Иска се последното да бъде определено при условията на чл.55 от НК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият и неговия защитник се явяват лично и поддържат жалбата. 

Представителят на ОП – Сливен взема становище за неоснователност на жалбата. Не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. Д. – адв.Д. поддържа жалбата и наведените в нея съображения. Оспорва доверителят му да е проверен за управление на МПС след употреба на наркотици или алкохол. Настоява се наркотично вещество да е било поставено от приятелката на подсъдимия без знанието на последния. Намира наказанието за завишено и моли за намаляването му.

В личната си защита и последната си дума подсъдимият Д. поддържа становището на защитника и моли да бъде намалено наложеното наказание и да не бъде лишаван от право да управлява МПС.

Съдът, след като се запозна с въззивната жалба, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намери следното:

Жалбата е допустима, подадена е от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството пред Районен съд – Сливен е образувано по внесен от РП – Сливен обвинителен акт против подсъдимия Д.С.Д. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

От приобщените по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.С.Д. ***, работи, не е женен, не е осъждан. Правоспособен водач на МПС е кат. “В”, “М” и “АМ” и притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 22.12.2019 г. Наказван е многократно по административен ред за нарушения по ЗДвП.

На 11.05.2019 г. около 19:20 часа в РУ – МВР – Сливен постъпило оплакване от свид. н.а., че бившият й приятел – подс. Д., я притеснявал. На място в кв. “Д. Г.” гр. Сливен пред бл.**, вх.*бил изпратен автопатрул 624, състоящ се от полицейските служители свид. А. М. и свид. М. П.. А. им обяснила, че се е скарала с Д., който не я е оставял на спокойствие и й създавал проблеми. Казала им също, че му се е обадила по телефона и очаквала той да се върне. Обяснила, че Д. употребява наркотични вещества. Докато полицейските служители и свид. А. разговаряли пред блока, в който свидетелката живеела с баба си – свид. Ж.П., на място, управлявайки лек автомобил “Фолксваген Бора” с рег. номер СН **** КК, пристигнал и подсъдимият. На Д. бил съставен протокол за предупреждение от свид. П. да не осъществява физически и психически тормоз, да не отправя обидни думи и заплахи за саморазправа спрямо свид. А.. При проведения разговор със свид. П. и свид. М., Д. споделил, че е употребил наркотични вещества преди няколко дни. При извършената проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества в сектор “Пътна полиция” при ОД МВР Сливен от младши автоконтрольор Ч. уредът за отчитане употреба на алкохол отчел 0,31 промила. След това подсъдимият бил тестван за наличие на наркотични вещества с “Drager Drug Test 5000” с идентификационен номер ARJF-0012, преминал проверка на 25 януари 2019 г. и със срок на валидност месец януари 2020 г. Уредът отчел употреба на наркотично вещество “метамфетамин”. На Д. свид. Ч. съставил АУАН номер 138484 от 11.05.2019 г., който подсъдимият подписал без възражения. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но Д. отказал да даде кръвна проба.

         Описаната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от първоинстанционният съд, като същата е безспорно установена от събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Фактите са установени от приобщените гласни, писмени и веществени доказателства. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители. Същите са обективни и безпристрастни, дадени от незаинтересовани свидетели. Показанията съдържат информация относно обстоятелства, релевантни за предмета на делото, а именно управлението на МПС от подсъдимия към момента на пристигането му пред блок ** в кв. “Д.Г.” в гр. Сливен, както и съобщеното обстоятелство за употребени от него наркотични вещества няколко дни по-рано. Доверие заслужава и информацията, съобщена от свид. А. и свид. П., с оглед на която е категорично, че подс. Д. не е консумирал нищо, нито е черпен с каквото и да е, докато е бил в апартамента на свидетелките. Изолирани са показанията на свид. Н. и като такива правилно са били изключени от доказателствената съвкупност, на която съдът е основал изводите си. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни доводи, които настоящата инстанция споделя. Действително е нелогично в момент на скандал свид. А. да черпи бившия си приятел с каквото и да е, а от друга страна да сподели това пред изцяло непознат човек, какъвто е свид. Н.. Резонно СлРС е отчел и наличието на заинтересованост на свидетеля, предвид близките му отношения с родителите на подсъдимия. Обосновано съдът е отказал да се довери на обясненията на подсъдимия, приемайки същите за изцяло защитна теза. Обясненията не намират подкрепа в нито едно пряко или косвено доказателство, кредитирано от съда, поради което са неубедителни и нелогични. Същите не държат сметка за обстоятелствата, установени чрез показанията на свид. А. и свид. П. досежно липсата на консумирани каквито и да е храни или течности в дома им от страна на подсъдимия. От друга страна е факт установеното по надлежния ред наркотично вещество, след употреба на което подсъдимият е управлявал МПС – обстоятелство, възприето от свидетелите П. и М..

         Първоинстанционният съд, както и настоящата инстанция, изцяло кредитират всички писмени доказателствени източници, както и вещественото доказателство, които кореспондират и допълват останалите приобщени доказателства. От доказателствената съвкупност безпротиворечиво и еднозначно се установяват възприетите по-горе фактически положения.

         Законосъобразен и аргументиран е изводът на СлРС за доказаност на обвинението срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Настоящият състав на въззивния съд в рамките на осъществяваната проверка формира също извод, че престъпната деятелност на подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна това престъпление. Категорично е установено авторството на деянието и начина на неговото извършване. Изцяло в този смисъл са кредитираните доказателства. Установено е по безспорен начин, че на инкриминираната дата 11.05.2019г. в гр. Сливен подсъдимият Д. е управлявал МПС лек автомобил марка и модел „Фолксваген Бора” с рег. № СН **** КК, след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство “Drager Drug Test 5000” с идентификационен номер ARJF-0012.

Обоснован е изводът на районния съд за извършено от подс. Д. деяние с пряк умисъл. Той е знаел, че е употребил наркотични вещества – пред свидетелите е съобщил за такава употреба макар и по-рано, но въпреки това се е качил да управлява лекия автомобил. Вярна е и констатацията, че отдалечеността във времето на момента на употреба спрямо момента на управление на МПС не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието.

Горните обстоятелства правилно и законосъобразно са мотивирали извод за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК.

В дейността по индивидуализация наказанието на подсъдимия, СлРС е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, възрастта му, факта на трудова ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са приети множеството нарушения на правилата за движение по пътищата и управлението на МПС след употреба на алкохол. СлРС е приел наличие хипотезата на чл.54, ал.1 от НК и определил на подсъдимия наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 1000 лв. Приложен е чл.66, ал.1 от НК и наказанието “лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

По делото не са налице многобройни или изключителни по естеството си смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, за което се претендира с въззивната жалба. Наказанието правилно е определено от първата инстанция при условията на чл.54, ал.1 от НК. В обсъждания аспект и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е определено наказание “лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона размер 1 година “лишаване от свобода”. В същото време кумулативното наложеното наказание “глоба” в размер на 1000 лв. е съобразено с имущественото състояние и материално положение на дееца – същият е декларирал притежавани недвижим имот, лек автомобил и месечен доход по трудов договор в размер на 560 лв.

Що се касае до частта от присъдата, с която подсъдимият на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, въззивният съд констатира неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Във връзка с размера на това наказание районният съд не е мотивирал необходимостта наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде в размер по-висок от размера на наказанието „лишаване от свобода“. Определеният от първоинстанционния съд размер на това наказание е завишен, като за завишаването не са изложени различни от общо посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство са отчетени нарушенията по ЗДвП, санкционирани по административен ред, но въпреки това районният съд е наложил основното наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона размер. Конкретиката по случая не разкрива специфика, която да налага различен подход при наказанието „лишаване от права“. Това налага изменение на присъдата в посочената част, чрез намаляване размера на кумулативно наложеното на подс. Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 1 г. и 6 м. на 1 година. Този размер е съответен на обществената опасност на деянието и дееца и е в рамките, установени от материалния закон.

Така наложените на подсъдимия наказания в своята съвкупност удовлетворяват критерия за справедливост и биха способствали са постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. По-нататъшното им намаляване би било проява на прекомерно и неоправдано снизхождение, несъответстващо на целите на закона.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена само в частта относно наложеното на подс. Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като размерът на същото се намали от 1 г. и 6 м. на 1 г. В останалата й част като законосъобразна и правилна първоинстанционната присъда следва да се потвърди.

Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – Сливен

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 153/23.10.2019 г., постановена по НОХД № 784/2019 г. по описа на Сливенския районен съд в частта относно наложеното на подс. Д.С.Д. наказание на основание чл.343г от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС“, като намалява размера на това наказание от една година и шест месеца на една година.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: