Р Е Ш
Е Н И
Е № 60
гр. Кюстендил, 03.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Р. С. след
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 515/2019 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе взе предвид:
„ДЖУЗ ДЖОБ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление- гр.***, ул. “***“ № ***, З.Г.Х., ЕГН ********** и Б.Г.Х., ЕГН
**********,*** обжалват решение № 320/12.04.2019 г., постановено по гр.д. №2544/2017
г. по описа на КнРС в частта, с която е признато за установено, че дължат в
условията на солидарност на „Уникредит
Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, пл.
„***" № *** сумата 426.21 лв., представляваща непогасена главница по
договор за банков инвестиционен кредит № ***/29.08.2012 год., ведно със
законната сума върху главничния дълг. Във въззивната
жалба се твърди, че решението на районен съд в обжалваната част е неправилно.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска
изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от насрещната страна.
„Уникредит
Булбанк" АД, ЕИК № **** със седалище и адрес на управление: гр.***, пл.
„***" № *** обжалва определение №1048/13.08.2019 г., постановено по гр.д.
№2544/2017 г. по описа на КнРС, с която
е отхвърлено като неоснователно искането на банката, обективирано във въззивна
жалба №12399/28.05.2019 г. за изменение на решение №320/20.04.2019 г. на КнРС
по гр. д. №2544/2017 г. на КнРС в частта на присъдените на ищцовото дружество
разноски и присъждането им в пълен размер. В частната жалба се твърди, че
определението е неправилно. Искането е за отмяна на обжалваното определение в
частта, в която банката е осъдена да заплати на ***“ ООД сумата 1206.12 лв. разноски за
исковото производство, на З.Г.Х. и на Б.Г.Х. по 940.58 лв. разноски за исковото
производство, както и да се присъдят в
полза на банката всички разноски, които е направила пред първата инстанция.
В предвидения срок не е постъпил отговор от насрещната
страна.
КнОС след като прецени становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това
са следните:
След извършена служебна проверка в
рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд изцяло споделя
мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и
доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то
счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред
районен съд са били
предявени от „Уникредит
Булбанк" АД, гр.София
против „***“ООД -гр. Кюстендил, З.Г.Х. и Б.Г.Х.,***, искове предявени
по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, а именно да бъде признато със силата на
присъдено нещо, че ответниците дължат солидарно на банката солидарно следните
суми: 11 344,94 лева, представляваща непогасена главница по договор за
банков инвестиционен кредит № ***/29.08.2012 год. и 781,27 лева лихва за периода
от 30.10.2015 год. до 06.07.2017 год., от които договорен лихвен процент в
размер на 129,80 лв. и лихва върху
просрочена главница в размер на 448,11 лв. и наказателна лихва в размер на
203,27 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2017
год.
Районен съд е уважил иска, предявен по реда на
чл. 422, ал.1 от ГПК, че ответниците дължат на ищцовата банка солидарно
сумата 426.21, представляваща непогасена
главница по договор за банков инвестиционен кредит № ***/29.08.2012 год., ведно
със законната сума върху главница от 11 344,94 лева, считано от 07.07.2017
год. до 27.07.2017 год. вкл.
и ведно със законната сума върху главницата от 426.21, считано от 28.07.2017 год. до
окончателното й изплащане и е отхвърлил като неоснователен предявеният иск в
частта му да бъде установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 781,27
лв. лихва за периода от 30.10.2015 год. до 06.07.2017 год., от която договорен
лихвен процент в размер на 129,80 лв., лихва върху просрочена главница в размер
на 448,11 лв. и
наказателна лихва в размер на 203,27 лева. Осъдил е ответниците да заплатят
солидарно на „Уникредит
Булбанк" АД сумата от
1002.31 лв.,представляваща сторените по ч.гр.д.№ 1306/2017 год. по описа на КРС
разноски, както и сумата от 66.12 лв.,представляваща сторените в исковото производство пред районен съд, съобразно
уважената част от исковата претенция. Осъдил е „Уникредит Булбанк"
АД гр.София да заплати на ответника „***“ООД сумата от 1206.12 лв., представляваща сторените в
исковото производство
пред районен съд разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, а на З.Г.Х. и на Б.Г.Х. сумата от по 940.58 лв.,представляваща сторените в исковото производство пред районен съд разноски съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
С определение № 1048/13.08.2019 г., постановено по
гр.д. № 2544/2017 г. на КнРС, районен съд по реда на чл. 248 от ГПК съдът е отхвърлил като неоснователно искането на
„Уникредит Булбанк" АД за изменение на решението, имащо характер на определение в тази част,
относно присъдените на ищцовата банка разноски и
присъждане на същите в пълния им размер.
С решение
№1057/17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2544/2017 г. на КнРС съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на основното решение- № 320/12.04.2019 г., изразяваща се в пропуск на съда да посочи за каква
част от главницата отхвърля иска като
неоснователен, поради което същото веднага след установителната част в диспозитива и преди частта за
разноските е приел, че следва да се чете: ”Отхвърля като неоснователен предявеният от „Уникредит
Булбанк" АД против „***“ООД, З.Г.Х. и Б.Г.Х. иск да бъде
признато за установено по отношение на последните, че му дължат солидарно
сумата 11 344.94 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков инвестиционен кредит № ***/29.08.2012
год., за сумата от 10 918.73 лв., разликата между уважената част от този
иск за сумата от 426.21 лв. до пълния му
размер от 11 344.94 лв.”
Предмет на въззивната жалба е
решението в частта, в която е уважен иска за сумата 426.21 лв., представляваща непогасена
главница по договор за банков инвестиционен кредит № ***/29.08.2012 год. В
останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Настоящият състав на окръжен съд
споделя и правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл.
272 от ГПК препраща към мотивите на решението
и по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и
следните правни съображения :
Между страните по делото няма спор, че в
отношенията им е възникнало валидно облигационно отношение с предмет договор за банков
кредит, по силата на който ищцовата банка е
предоставила на „***”ООД сумата 22 000 лв. за финансиране на инвестиционни
потребности, при условията уговорени в договора за банков инвестиционен кредит № ****/л.9-14/, които са били изменяни с анекс №
1/29.01.2015 год. към него и погасителен план и допълнително споразумение от
29.01.2015 год., като ответниците З.Х. и Б.Х. като поръчители са солидарни длъжници. Няма спор и че банката е предала на кредитополучателя уговорената между страните сума. Безспорно от доказателствата по делото
се установява, че поради неизпълнение на договорните си задължения от страна на
длъжниците, е обявена предсрочната изискуемост на кредита,
както и че по реда на чл.417 ГПК банката на
07.07.2017 г. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и на
същата дата е издадена заповедта, по
силата на която е установено съществуването на вземанията, които са предмет и
на исковите претенции. По делото се установява също така, че на 27.07. 2017 г. – след издаването на
заповедта за изпаълнение и преди образуването на исковото производство по
сметката обслужваща банковия кредит е постъпила сумата 11 700 лв. Имайки предвид разрешението, което е дадено в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, а именно, че съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене, то съдът счита, че с постъпилата на 27.07.2017 г. сума са погасени изцяло дължимата лихва и част от
главницата, от която е останал дължим остатък в размер от 426.21 лв. Посоченото се установява от всички
събрани по делото доказателства, в т.ч. и заключенията на всички съдебно-
счетоводни експертизи. Следва да се има предвид, че районен съд е изложил
подробни съображения относно направените в отговорите на исквовата молба
възражения, касаещи основателността на исковете, действителността на договора
за банков кредит и анексите към него, основаията за унищожаемост на същия,
възраженията за изпълнение и настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, поради което окръжен съд приема, че е неоснователно възражението във
въззивната жалба, че районен съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
тъй като не е изпълнил задължението си да се произнесе по всички защитни доводи
на ответниците.
Съдът
счита, че не следва да преценява наведеното във въззивната жалба възражение, че районен съд не е изложил своите правни
съображения по възражението, че ищцовата банка не е водила редовно своето
счетоводство, което обстоятелство е от значение за преценка на
доказателствената стойност на извлечението по чл. 417 от ГПК и на извлечението от 27.07.2017 г., както и
на тези счетоводни документи, въз основа на които са изготвени заключенията на
в.л. Р. Й. и на тройната експертиза, тъй като не е надлежно въведено в исковото
производство пред районен съд и е настъпила преклузия за разглеждането му от
въззивния съд.
По отношение на частната жалба на „Уникредит Булбанк”АД гр. София
съдът счита, че същата е неоснователна. На първо място настоящия състав на
окръжен съд счита, че размерът на разноските е изчислен съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, отчитайки
дължимостта на претендираните суми, както в заповедното производство, така и в
исковото производство, като не без значение е
зачитането на обстоятелството, което е настъпило преди предявяването на
исковата молба, а именно частичното погасяване на задълженията, предмет на
исковата молба преди предявяването й в съда.
С оглед гореизложеното и доколкото въззивната жалба и частната жалби са
неоснователни, поради което решението на
районен съд в
обжалваната част и определението от 13.08.2019 г. следва да се потвърдят.
С оглед
неоснователността на жалбите, не се дължат разноски на страните за въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното,
Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320/12.04.2019 г., поправено с решение №
1057/17.12.2019 г., постановени по гр.д. №2544/2017 г. по описа на КнРС в частта, с която в отношенията между „Уникредит
Булбанк" АД, ЕИК № *** със седалище и адрес на управление: гр.***,пл. „***"
№ 7 и „***“ ООД, ЕИК ***, адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“***“№3, З.Г.Х.,ЕГН ********** и Б.Г.Х., ЕГН **********,***,че последните дължат на ищеца солидарно сумата от 426.21, представляваща
непогасена главница по договор за банков инвестиционен кредит № ***/29.08.2012
год.,ведно със законната сума върху главница от 11 344,94 лв., считано от 07.07.2017 год. до 27.07.2017 год. вкл.
и ведно със законната сума върху главницата от 426.21 лв., считано от
28.07.2017 год. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1048/13.08.2019 г., постановено по гр.д.
№ 2544/2017 г. на КнРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.