Р Е Ш Е Н И Е
№ 2013
гр.Пловдив, 26.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5047/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от М.П.Т., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 18-1030-001553 от
20.03.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл. 183 ал.5 т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на
100 лева, за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП; на основание чл. 175 ал.3 предл.
първо от ЗДвП, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на 250
лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 183 ал.1 т.1 предложение първо и второ от ЗДвП, и е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100
ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183 ал.1 т.1 предложение трето от ЗДвП, и е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение
на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Иска се неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призован, не се явява лично, за него се
явява адв. Д., с пълномощно по делото. По същество излага съображения, че
вменените на доверителката ми административни нарушения, не са реално
осъществени. При условията на евентуалност се позовава на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.03.2018 г. около 09:40 часа
жалбоподателката М.Т. управлявала лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А
170“, рег. № ***, собственост на „Ауто Дива“ ЕООД, ЕИК: *********, като
преминала през кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Свобода“ в посока
към намиращата се наблизо бензиностанция „Петрол“. В колата се возила и
свидетелката Д.Б.. Към тази дата за кръстовището все още нямало подписан акт
обр. 15, поради
което светофарната уредба показвала мигащ жълт сигнал. Въпреки това по него се
движили автомобили. Свидетелят Я.М. се движил зад автомобила на
жалбоподателката, като подал звуков и светлинен сигнал на колата – да отбие на
бензиностанция „Петрол“. Там свидетелят М. установил, че автомобилът е с
транзитни номера, които били изтекли през 2017 г. Поискал от жалбоподателката
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, контролен талон и регистрационен
талон на МПС, които същата не представила.
Свидетелят М., заедно с М.Т. и
нейната майка – св. Б., отишли до сградата на Второ РПУ при ОДМВР Пловдив, където
свидетелят А.В. съставил АУАН бл. № 420530/12.03.2018 г., с който и вменил
следните нарушения: преминаване на червен сигнал на светофарната уредба,
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, не носи СУМПС,
талон и свидетелство за регистрация на МПС. Въз основа на издадения АУАН, било
издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява на първо място от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – А.В., Я.М. и Д.Б.. Така възприетата от съда фактическа
обстановка се установи и от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН
бл. № 420530/12.03.2018 г. и писмо изх. № 18СД1997/12.10.2018 г. Противоречие
се установи между показанията на свидетеля М. и приложеното по делото писмо
изх. № 18СД1997/12.10.2018 г., съобразно което към датата на вмененото
нарушение на жалбоподателката кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул.
„Свобода“ все още е било в строителство. Съдът намира, че този факт, макар и
косвено, установява залегналите в жалбата твърдения, че светофарната уредба е
била с мигащ постоянно жълт сигнал. Поради тази причина в тази част не се
кредитират показанията на свидетеля М. досежно възприемането, че
жалбоподателката е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, респ.
отбелязването това обстоятелство в АУАН, доколкото последното е по данни именно
на свидетеля М..
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото актосъставителят не е
присъствал при съставянето на АУАН, както и че няма писмени данни, въз основа
на които свидетелят му е съобщил за извършеното нарушение. На първо място
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.37 ЗАНН, както и текстовете на нормите от раздел
II ЗАНН не поставят изискване АУАН да се съставя само
при присъствие на компетентен орган в момента на осъществяване на
административно нарушение /така Решение № 1589 от 05.10.2017 г. по н. д. №
1786 / 2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение от 14.02.2011 г. по
а.н.д. № 236/2011 г. на Административен - съд Пловдив/. Поради тази причина е предвидено и
изискването в АУАН да се посочва поне един свидетел, присъствал на извършване и
установяване на нарушението. Това, в настоящия случай се явява именно свидетелят
М., като няма предвидено изискване същият, чрез писмени средства, да съобщава
на актосъставителя за извършеното нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
По отношение на нарушението по чл. 6 т.1 ЗДвП:
Съобразно посочената разпоредба участниците
в движението следва да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
Съгласно чл. 12 ал.1 от ЗДвП за регулиране движението на
пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи
и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. Значението на тези сигнали е
регламентирано в ППЗДвП, като в чл. 31 т.1 е посочено, че червена
светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни
средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава,
да преминават линията, на която е поставен светофарът. Според настоящия съдебен
състав обстоятелството, че жалбоподателката е преминала именно на червен сигнал
на светофарната уредба не се установи по несъмнен начин. Това следва от
представеното по делото писмо изх. №
18СД1997/12.10.2018 г. на Община Пловдив, от което както вече беше посочено, се
установи, че кръстовището към датата на вмененото нарушение не е било
довършено, респ. не е могло да свети червен сигнал на светофарната уредба, тъй
като същата не е била въведена в експлоатация. Поради изложеното съдът намира,
че посоченото нарушение не бе установено по несъмнен начин и в тази част НП
следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 140 ал.1 ЗДвП:
На жалбоподателката е вменено
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Според легалното определение на §6,
т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение
за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията
на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
В настоящия случай, от събраните
по делото гласни доказателства, се установи, че жалбоподателката е управлявала
МПС с временна валидност, което не се отрича от същата. В случая без всякакво съмнение,
МПС, чието разрешение за временно движение е изтекло е такова, което не е регистрирано
по надлежния ред, по смисъла на чл.140,
ал.1 от ЗДвП /така Решение № 633 от 21.04.2017 г. по н. д. № 339
/ 2017 г. на Административен съд – Пловдив/. В тази връзка оплакванията на процесуалния представител на
жалбоподателката се явяват неоснователни. Правилно е приложена санкционната
норма на чл. 175 ал.3 предложение първо от ЗДвП, поради което в тази част НП
следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП:
Посочените нарушения касаят
обстоятелството, че жалбоподателката не носи СУМПС, контролен талон и
свидетелство за регистрация на МПС-то, което управлява. Съгласно посочените
разпоредби водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и контролен талон към него,
както и свидетелство за регистрация на МПС-то, което управлява. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установи, че
жалбоподателката не е представила посочените документи, което обстоятелство не
се отрича и от същата. Поради тази причина правилно отговорността и е
ангажирана за нарушения по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП. Състоянието на
емоционална реакция, което се твърди от процесуалния представител на
жалбоподателката, не бе установено по несъмнен начин.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
всички посочени нарушения са формални, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самите деяния не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Дори напротив, касае за извършени три нарушения,
които безспорно се явяват отегчаващо отговорността обстоятелство и правят неприложима
нормата на чл. 28 ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателката да е извършила вменените
и административни нарушения по чл. 140 ал.1, чл. 100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Посочените случаи не попадат в
приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление в
тази част се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Същото
се явява незаконосъобразно в частта досежно вмененото на жалбоподателката
нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП, поради което в тази част следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-001553 от 20.03.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М.П.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183 ал.5 т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-001553 от 20.03.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М.П.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП,
и е наложено административно наказание – глоба, в размер на 250 лева, и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на
разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 183 ал.1 т.1 предложение първо и второ от ЗДвП, и е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение
на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183 ал.1 т.1 предложение трето от ЗДвП, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на 10 лева, за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС