№ 52113
гр. София, 23.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110151992 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Взов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу Б. С.
А., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1, ал.2
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на следните суми по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 470285/12.01.2024 г. с обявена предсрочна
изискуемост:
3 000 лв. – главница за периода 11.02.2024 - 06.01.2025 г., ведно със законната
лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането;
519,75 лв. – договорна лихва за периода 11.02.2024 - 06.01.2025 г.;
50 лв. – неустойка по чл. 3 от договора, ведно със законната лихва от 03.09.2024
г. до изплащане на вземането.
Ищецът излага подробни съображения за начина на сключване на договора чрез
електронна платформа. Твърди, че по силата на процесния договор предоставил
заемната сума на ответника, която следвало да се погаси на 12 вноски, всяка от които в
размер на 250 лв. за съответно посочен период. Била уговорена и договорна лихва и
неустойка при неизпълнение на задължението за обезпечение на кредита по чл. 3 от
договора. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора. С имейл
от 02.09.2024 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Б. А. признава, че в качеството си на потребител
сключил процесния договор, но сочи недействителност на договора на основание чл.
22 ЗПК поради невключване на неустоечното задължение в ГПР на договора, поради
което счита, че дължи само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало
въз основа на процесния договор с твърдяното от ищеца съдържание, сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние съобразно изискванията на ЗПФУР, в
частност ищецът да е предоставил информация на потребителя съгласно чл. 8 ЗПФУР,
1
както и да е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, което
правоотношение да е съществувало през процесния период;
2. ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба;
3. размер на непогасените задължения по процесния договор за кредит;
4. настъпване на изискуемостта на задълженията, в т.ч. осъществяването на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че
кредиторът е уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите
искания или възражения.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо в
производството лице да представи информация относно усвояването на заемната сума
и стореното при евентуалност искане за издаване на съдебно удостоверение със
същата информация са неоснователни при изрично признание на ответника, че е
усвоил същата сума.
Искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза е
неоснователно при признание от ответника, че е сключил процесния договор.
Ищецът е представил веществено доказателствено средство - компактдиск,
което е относимо, необходимо и допустимо, но по правило следва да бъде приобщено
към делото чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, обективираща неговото
съдържание на хартиен носител, която се явява ненеобходима при признание от
ответника, че е страна по процесния договор със соченото в исковата молба
съдържание.
С оглед оспорването на ответника, че липсва ясно разписана методика
формиране на ГПР, което водело до нищожност на процесния договор поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва служебно допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с оглед заявеното от ищеца относно включването на
неустойката при изчисляване на ГПР на процесния договор.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ОСЗ на 26.02.2025 г. от 11,10 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на
ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото, като
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до ОСЗ да завери с „вярно с
оригинала“ приложените към исковата молба преписи, като в противен случай следва
тяхното изключване от доказателствата по делото.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ между страните следните обстоятелства:
2
наличие на заемно правоотношение между тях по силата на процесния договор
със соченото в исковата съдържание;
усвояване на заемната сума от ответника;
липса на заплащане на процесните задължения от ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обявена предсрочна
изискуемост на процесните задължения при липса на доказателства за получаване от
ответника на имейла, приложен към исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да уточни изрично дали неустоечното
задължение е включено в ГПР на процесния договор.
Неизпълнението на указанията в срок влече служебно допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за установяване съответствие ГПР на договора с максимума по
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните (в случая на
ищеца).
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на съдебния деловодител да извади преписите от молби от 03.10.2024
г. и 07.11.2024 г. на ищеца и да преномерира делото.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3