№ 281
гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200488 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. П., ЕГН ********** адресхр. Пазарджик, ул.Ц.Ш.
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2781511 на ОДМВР Пазарджик, с
който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта .
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 19.04.2019г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС - ATCC -ARH
1
CAM S1 било заснето движение с посока Пазарджик по път ІІ -37 км. 118+502 , на лек
автомобил с рег. номер ***** със скорост 86 км/ч при въведено с пътен знак В 26
ограничение до 60 км/ч
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателя (СР МПС към
ЕФ) и с обжалвания ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с превишена
скорост - 83 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и
съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189,
ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити. В съдържанието обаче е налично противоречие, което прави
напълно неясна волята на санкционния орган какво точно нарушение е извършено и
се санкционира. ЕФ е документът, с който за първи път се установява и вменява
нарушението и се налага съответното административно наказание за него. по отношение на
него също важи изискването да има пълно съответствие между описателната част -
обстоятелствата по извършване на нарушението и възприетата като виновно нарушена
норма. В случая е описано, че нарушението се изразява в нарушение на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта, каквато възможност е предоставена с чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Но - като нарушена се сочи нормата на ал.1 на чл. 21, която за процесния участък (
извъннаселено място) предвижда допустима скорост до 90кч/ч за процесния вид МПС, а
движението на жалбоподателя , според данните в ЕХ, е с 83 км/ч.
Това прави невъзможно да се разбере волята на санкционния орган, а от друга страна и да се
осъществи съдебния контрол върху законосъобразността на фиша.
Виж решение на АС Пазарджик 740/20 по канд829/20
Извън това процесуално нарушение, други не се констатират.
Евентуално ( тоест при положение, че не се сподели становището за коментирания
горе съществен процесуален недостатък) , ще се изложат и съображения по същество.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
2
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му
и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
3
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ;
дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.
Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др
на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018
г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване
е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 21 и 22.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били
в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на
нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е
изведен и приложен съответния фотос – 5 броя , л. 16 и сл. . Всеки съдържа визуализация на
момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя
автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и
4
при липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в карето под единият фотос – л. 17 са разположени относимите към
нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните
връзки данни - дата и час, местоположение – път ІІ-37 и конкретнто отстояние на уреда
от автомобила към момента на отчитане на скоростта ( 71м – виж на л.17).
Местоположението на автомобила към момента на нарушението е ясно посочено в ЕФ – км
118+502, което направи напълно възможна проверката по възраженията на жалбоподателя
дали знакът е имал действие там. На първо място и както е отразено в протокола по чл. 10 (
виж и показанията на св. Д.) разстоянието от пътния знак , въвеждащ ограничението на
скоростта до АТСС е 250 м. Според данните от АТСС, генерирани автоматично и отразени
във фотоса на л. 17 , разстоянието от АТСС до автомобила е 71 м , следователно
автомобилът е попадал в участък след знака - тоест , в който той има своето задължително
предписание към водача. Знакът е въведен на 102 м преди кръстовището , както сочи АПИ (
виж на л. 45) и е несъмнено, че той обслужва именно контрола на скоростта за преминаване
през това кръстовище.
Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е
регистриран поради движението си със скорост от 86 км/ч ( при предвидена и от
производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3%
и тя е редуцирана до 83 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са
възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотос , отразяващ конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство,
което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и
преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на
контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване акцентира
и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е попълнен от служителя на СПП
ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/
15 г. ( виж на л. 14) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от
5
датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в
протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с
неговия регистрационен номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „
режим на измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно , в спрян служебен
автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ; въведеното ограничение на скоростта с пътния знак,
мястото на контрола с конкретния км на посочения път, времето на контрол и всички други,
относими към процесното измерване задължителни параметри.
По делото има фотос, който да онагледява поставянето на измервателния уред ,
доколкото изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда“.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е
бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква поставяне на
пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 21 и чл.
4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка - л. 22 и чл. 4,
ал.3 от Наредба 8121з-532/12,05,15г).
Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е жалбоподателя (
виж СР МПС на гърба на фиша), който не е подал декларация в хипотезата на ал. 5 на чл.
189.
При това обстойно изследване Съдът отри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който, доколкото, за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение, следва то да е ясно описано и да е
получило своята съответна правна квалификация. Именно последното изискване в случая не
е налице, тъй като е описано нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП , а възприетата
квалификация е по чл. 21, ал.1 от с.з., което осуетява възможността да се прецени каква е
била волята на административния орган – от една страна, а от друга – да се осъществи
защитата против документа, която я е обективирал .
Горното обосновава решение за отмяна на атакувания фиш, а то – неоснователност
6
на претенцията на въззиваемата страна за разноски за юрисконсулско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2781511 на ОДМВР
Пазарджик, с който на И. А. П., ЕГН ********** адресхр. Пазарджик, ул.Ц.Ш. на осн. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 отЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7