РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Перник, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20221700500304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Определение № 581/20.07.2021г. по ч.гр.д.№2158/2021г. на ВКС, I г.о., постановено
в настоящото производство, частично е допуснато до касационен контрол Определение № 64
от 18.01.2021г. по възз.ч.гр.д.№ 730/2020г. на ОС Перник, потвърждаващо Определение №
143 от 25.08.2020г. по гр.д. № 358/2018г. на PC Брезник, в частта с която производството по
делото е прекратено. Със същото определение е постановено, че производството по делото е
допустимо по следните искове, предявени от С. И. Д. - Л., М. И. П., Т. И. Д. - К. и Л. И. Д.
против Р. С. К. и А. М. Б.:
а/ за признаване за установено, че договорът за аренда от ***, сключен между Р. С. К.
и А. М. Б., с нотариална заверка на подписите им per. № *** по описа на нотариус И.М., per.
№ ***, вписан на 18.11.2016 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като е
сключен при липса на съгласие;
б/ евентуално, при отхвърляне на иска по т. „а“ - иск за признаване за установено, че
договорът за аренда е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - поради невъзможност
на предмета;
в/ евентуално, в случай на отхвърляне на исковете за нищожност на договора за аренда
по б. „а“ и „б“ - иск за развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал.
2 ЗАЗ, поради неизпълнението му от страна на арендатора.
г/ евентуално, ако исковете по точка 2 „а“, „б“ и „в“ бъдат отхвърлени - установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците не са обвързани от облигационното правоотношение, породено от договор за аренда
от ***, сключен между Р. С. К. и А. М. Б., с нотариална заверка на подписите им per. № ***
по описа на нотариус И.М., per. № *** на НК,вписан на 18.11.2016 г.
1
След допускане на касационния контрол ВКС е отмени частично определението на ОС
Перник, с която е потвърдено предходното определение на PC Брезник в частта, с която
производството по делото е прекратено по исковете, описани по-горе, и е върнал делото на
районния съд за разглеждане на тези искове.
С Решение №147 от 10.12.2021г. по гр. д. №358/2018г. по описа на РС – Брезник е
прогласен за нищожен договор за аренда на земеделска земя от ***, вписан в Служба по
вписванията при БРС- вх. рег.№ *** от *** , акт № *** том * дело № 671/2016г. на Служба
по вписванията при БРС, сключен между Р. С. К.,с ЕГН:********** и адрес: ***, и А. М.
Б., с ЕГН:********** и адрес: ***, на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД поради липса на
съгласие на С. И. Д. ЕГН **********, с адрес: ***, М. И. П. ЕГН **********, с адрес: ***,
Т. И. Д.- К. ЕГН **********, с адрес:*** и Л. И. Д. ЕГН **********, с адрес: ***.
Със същото решение Р. С. К., А. М. Б. и Г. П. Г., с ЕГН:**********, с адрес: *** , са
осъдени да заплатят солидарно на С. И. Д., М. И. П., Т. И. Д.- К. и Л. И. Д. сумата от 1940
лв., представляваща разноски по делото.
С определение от 09.03.2022г., постановено по гр. д. №358/2018г. по описа на РС –
Брезник е оставено без уважение искането на ищците за допълване на Решение №147 от
10.12.2021г. по гр. д. №358/2018г. по описа на РС – Брезник, като в диспозитива на
решението бъде посочено, че се оставят без разглеждане останалите евентуално съединени
искове.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р. С. К. и А. М. Б.
в законоустановения срок. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като
недопустимо. Твърди се, че първоинстанционният съд е прогласил договора за нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие на ищците С. И. Д. - Л., М. И. П.,
Т. И. Д. - К. и Л. И. Д. (въпреки, че те не са страни по договора и тяхното съгласие не е
елемент от фактическия състав по сключването му). При условията на евентуалност се
иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на ново такова за
отхвърляне на иска като не неоснователен. Основанието „липса на съгласие“ би било
налице, когато страна по сделката формално не е изразила воля за сключването й.
Настоящият случай не е такъв, тъй като процесният договор за аренда от 18.11.2016 г.,
сключен между Р. С. К. и А. М. Б., съдържа ясни и категорични волеизявления на страните,
които са го сключили (в настоящото производство нито се твърди от ищците, нито се
доказва липса на формирана воля и съгласие за сключване на договора от подписалите го
лица). Съгласието на ищците не е било необходимо, тъй като те не са участвали при
сключването на договора.
Доколкото районният съд не е разгледал останалите предявени в условията на
евентуалност искове, приети за допустими с Определение № 581/20.07.2021г. по ч.гр.д.№
2158/2021 г. на ВКС, I Г.О., то жалбоподателите са заявили, че ще изложат съображения
срещу тяхната неоснователност в хода на въззивното производство.
Първоинстанционното решение се обжалва и в частта му относно разноските, тъй
като съдът е осъдил тримата ответници за заплащане на разноските солидарно, при все че
отговорността за съдебни разноски е разделна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите С. И. Д. - Л., М. И. П., Т. И. Д. - К. и Л. И.
Д. са подали отговор на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения за
неоснователност на същата, поради което се иска обжалваното решение да бъде потвърдено,
като правилно и обосновано и да се присъдят разноските. Твърди се, че жалбоподателят е
тълкувал превратно определението на ВКС, като ищците са обвързани от процесния договор
за аренда, въпреки че не са изразили съгласие за сключването му.
В законоустановения срок е постъпила частна жалба от С. И. Д. - Л., М. И. П., Т. И. Д.
- К. и Л. И. Д. срещу определение от 09.03.2022г., постановено по гр. д. №358/2018г. по
описа на РС – Брезник е оставено без уважение искането на ищците за допълване на
Решение №147 от 10.12.2021г. по гр. д. №358/2018г. по описа на РС – Брезник.
Жалбоподателите искат същото да бъде отменено, като делото бъде върнато на
2
първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение, с което в отделен
диспозитив да бъдат оставени без разглеждане на евентуално предявените искове. Излагат
се съображения, че при евентуална отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд
е длъжен да разгледа евентуално съединените искове, а това е невъзможно без нарочен
диспозитив.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от Р. С. К. и А.
М. Б..
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи. Решението е неправилно по следните
съображения:
Не се спори по делото, че ищците в първоинстанционното производство и
жалбоподатели във въззивното производство са собственици на следните земеделски имоти,
на основание наследяване от С.Г.Д., известен с фамилията Д., поч. на ***:
1.НИВА от 1.003 дка, девета категория, местност „***”, имот №*** по картата на
землището на с. ***, общ. ***, при граници по решение : № *** - нива на Л.С.М.; № *** -
нива на Н.В.М.; № *** - нива на Община - Брезник; № *** - нива на Община Брезник и
граници по скица: № *** - нива на Л.С.М., № *** - нива на Н.В.М., № *** - Стопански двор
- на Държавен поземлен фонд - МЗГ, № *** - нива на Община Брезник, които имот по сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ***, общ. ***, обл. ***,
одобрени със Заповед РД-18-1527/24.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и
съгласно скица на поземлен имот №15-713588-04.10.2018 г. на СГКК — гр. Перник
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17796.26.12, с адрес на поземления
имот: с. ***, местност ***, площ: 1003 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия:
девета, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, съседи:17796.26.11,
17796.26.46, 17796.26.42, 17796.26.14, 17796.26.13, 17796.26.60, 17796.26.9.
2. НИВА от 3.199 дка, девета категория, местност „***”, имот № *** по плана за
земеразделяне в землището на с. ***, общ. ***, при граници по решение: №*** - нива на
наследници на С.Д.В., № *** - полски път на Община - Брезник, № *** - нива на наследници
на И. С. Я., № *** - нива на наследници на С.Р.Н., № *** - нива на наследници на Р.С. С. и
№ *** - нива на наследници на А.Р.Д., които имот по сега действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрени със Заповед РД-18-
1527/24.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот
№15-713584- 04.10.2018 г. на СГКК - гр. Перник представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 17796.14.14, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ: 3199
кв. м„ трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: девета, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, съседи: 17796.14.11, 17796.14.12, 17796.14.13, 17796.14.15,
17796.14.50, 17796.14.9.
3. НИВА от 2.201 дка, девета категория , местност „***” , имот №*** по плана за
земеразделяне в землището на с. ***, общ. ***, при граници по решение: №*** - нива на И.
А.П., № *** - полски път на Община Брезник, № *** - нива на наследници на Й.Г.Р., № *** -
нива на Р.С. С. и граници по скица: № *** - нива на И. А.П., № *** - полски път на Община
Брезник, № *** - нива на Р.Й. Г. и др. , № *** - нива на Р.С. С., които имот по сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ***, общ. ***, обл. ***,
одобрени със Заповед РД-18-1527/24.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и
съгласно скица на поземлен имот №15-713595-04.10.2018 г. на СГКК - гр. Перник
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17796.30.2, с адрес на поземления имот:
с. ***, местност ***, площ: 2200 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: девета, стар
3
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, съседи: 17796.30.3, 17796.30.6,
17796.30.1, 17796.27.22.
4. НИВА от 5.198 дка, пета категория, местност „***”, имот № *** по плана за
земеразделяне в землището на с. ***, общ. Брезник, при граници по решение: № *** - нива
на наследници на С.З.М., № *** - нива на наследници на Й.М.И., а по скица на Б.Й.М. и др.,
№ *** - нива на наследници на Д.К.Д., №*** - нива на наследници на Б.А.З., № *** - полски
път на Община - Брезник, които имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрени със Заповед РД-18-1527/24.08.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот №15-713600-
04.10.2018 г. на СГКК - гр. Перник представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
17796.34.57, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ: 5197 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: пета, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
***, съседи: 17796.34.58, 17796.34.24, 17796.34.23, 17796.34.56, 17796.34.79.
5. НИВА от 20.000 дка, пета категория, местност “*** ***”, имот № *** по плана за
земеразделяне в землището на с. ***, общ. ***, при граници по решение и по скица: №*** -
нива на наследници на Г. Г.Д., № *** - нива на М.М.М., № *** - нива на Л. И. А. и др., №
*** - полски път на Община Брезник, № *** - нива на наследници на С.П.С., които имот по
сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ***, общ. ***, обл. ***,
одобрени със Заповед РД- 18-1527/24.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и
съгласно скица на поземлен имот №15-713604-04.10.2018 г. на СГКК - гр. Перник
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17796.55.31, с адрес на поземления
имот: е. ***, местност *** ***, площ: 19996 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия:
пета, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, съседи: 17796.55.9,
17796.55.49, 17796.55.54, 17796.55.30, 17796.55.8.
6. НИВА от 5.502 дка, пета категория, местност „***”, имот № *** по плана за
земеразделяне в землището на е. ***, общ. ***, при граници по решение: № *** - нива на
наследници на А.А.Р., № *** - полски път на Община Брезник, №*** - нива на К.Г.К., а по
скица на „СИ. Г.”ООД, № *** - ливада на наследници на А.В.М., а по скица на А. В. А.,
които имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ***, общ.
***, обл. ***, одобрени със Заповед РД-18-1527/24.08.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК и съгласно скица на поземлен имот №15-713610-04.10.2018 г. на СГКК - гр. Перник
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17796.63.24, с адрес на поземления
имот: с.***, местност ***, площ: 5501 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия:
пета, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, съседи: 17796.63.27,
17796.63.28, 17796.63.25, 17796.63.49, 17796.63.23.
7. ЛИВАДА от 2.501 дка, пета категория, местност „***”, имот № *** по плана за
земеразделяне на с. ***, общ. ***, при граници по решение: № *** - полски път на Община
Брезник, № *** - ливада на наследници на Н.Т.Д., № *** - арх. Паметник на културата на
Община - Брезник, а по скица - спец. предназначение на Община - Брезник, № *** - нива на
наследници на А.В.М., а по скица - на А.А.П., № *** - нива на наследници на Д., В., М., П.,
С. М., а по скица на Л.С.М., № *** - нива на наследници на М.Г.Р., а по скица - на Т. Н.М. и
др., № *** - нива на А.Д.К., № *** - нива на А.Д.К., които имот по сега действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрени със
Заповед РД- 18-1527/24.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на
поземлен имот №15-713614-04.10.2018 г. на СГКК - гр. Перник представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 17796.70.20,с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***,
площ: 2500 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: пета, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, съседи:17796.70.21, 17796.70.18, 17796.70.17,
17796.70.16, 17796.70.61, 17796.70.19.
4
Горепосочените седем земеделски имота са придобити в собственост от
жалбоподателите след проведено производство по съдебна делба по гр.д.№346/2014г. на РС-
Брезник, което е образувано по искова молба от 16.12.2014г., която е вписана в СВ на
19.12.2014г.
С Решение №19/29.07.2016г. по гр.д.№346/2014г. на РС- Брезник е допусната делба на
процесните седем земеделски имота между наследниците на С.Д., при квота за ищците общо
от 7/ 48 идеални части, а за ответника Г. Г.- 5/ 336 идеални части.
По време не втората фаза на производството за делба, на ***, е сключен Договор за
замяна, обективиран в Нотариален акт№***, с който ответникът Р. С. е придобил 1/ 56
идеална част от процесните недвижими имоти.
На същата дата- ***, е сключен и процесния договор за аренда на земеделска земя от
***, вписан в Служба по вписванията при БРС- вх. рег.№ *** от *** , акт № *** том * дело
№ 671/2016г. на Служба по вписванията при БРС, сключен между Р. С. К. и А. М. Б..
Същият е сключен за 22 стопански години при арендна цена 15 лв. на декар или 50 кг.
пшеница на декар, като арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на
стопанската година.
С Решение №52/29.06.2017г. по гр.д.№346/2014г. на РС- Брезник, влязло в сила на
07.11.2017г. и вписано на 09.11.2017г., процесните седем земеделски имота са възложени в
общ дял на ищците.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че ищците в
първоинстанционното производство и жалбоподатели във въззивното производство са
собственици на горепосочените земеделски имоти на основание възлагане в общ дял в
производството по съдебна делба. В същото време в Служба по вписванията при БРС- вх.
рег.№ *** от ***, акт № *** том * дело № 671/2016г. на Служба по вписванията при БРС, е
вписан процесния Договор за аренда на земеделска земя от ***, сключен между Р. С. К. и А.
М. Б..
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 115 от
21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 476 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2112/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 119 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 794/2021 г.,
IV г. о., ГК, и др. договори за управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде
сключен от всеки съсобственик за цялата вещ.
От приемането на ЗАЗ /Обн. - ДВ, бр. 82 от 1996 г. / до допълването на неговия чл. 3
/ДВ, бр. 13 от 2007 г. / обвързващата сила на договора по отношение на неучаствалите
съсобственици е същата, като при договора за наем. След това до изменението на чл. 3 ЗАЗ с
ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г. договорът за аренда обвързва неучаствалите
съсобственици, когато е сключен от някой от съсобствениците, какъвто и да е делът му в
съсобствеността, като във всички случаи отношенията между съсобствениците се уреждаха
от чл. 30, ал. 3 ЗС. След изменението на чл. 3 ЗАЗ с ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017г. договорът за аренда обвързва неучаствалите съсобственици, когато е сключен от
съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността и само в този случай той обвързва и
останалите съсобственици /независимо от срока/, поради което само в такъв случай
отношенията между тях се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС.
Когато договорът за аренда обвързва неучаствалите като страни при сключването му
съсобственици, те не са трети лица и могат да оспорват неговата действителност, но не като
трети лица, оспорващи чужд договор, а като лица, за които се претендира да са обвързани от
договора и искат да се освободят от обвързаност или да се установи, че не са обвързани от
него. Те могат също да претендират арендни плащания, както и развалянето на договора
поради неизпълнение от свое име, но с косвени искове, в качеството им на кредитори на
сключилите договора съсобственици съгласно чл. 134 ЗЗД.
Предвид горецитираната практика на ВКС и доколкото процесния договор за аренда на
5
земеделска земя от *** е сключен преди изменението на чл. 3 ЗАЗ с ДВ, бр. 13 от 2017г., в
сила от 7.02.2017г., то същият договор обвързва неучаствалите съсобственици, когато е
сключен от някой от съсобствениците, какъвто и да е делът му в съсобствеността, като във
всички случаи отношенията между съсобствениците се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС.
Следователно процесния договор, между Р. С. К. и А. М. Б., обвързва неучаствалите като
страни при сключването му съсобственици- ищци в първоинстанционното производство и
жалбоподатели във въззивното производство. Те не са трети лица и могат да оспорват
неговата действителност, но не като трети лица, оспорващи чужд договор, а като лица, за
които се претендира да са обвързани от договора. Ищците в първоинстанционното
производство и жалбоподатели във въззивното производство не са страни по процесния
договор за аренда и тяхното съгласие не е елемент от фактическия състав по сключването
му.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира за неоснователен извода
на първоинстанционния съд, че липсата на съгласие на неучаствалите при сключването на
арендния договор съсобственици води до нищожност на същия, на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД.
Основанието „липса на съгласие“ е налице, когато страна по сделката формално не е
изразила воля за сключването й. Настоящият случай не е такъв, тъй като процесният
договор за аренда от ***, сключен между въззиваемите Р. С. К. и А. М. Б., съдържа ясни и
категорични волеизявления на страните, които са го сключили. В настоящото производство
нито се твърди от ищците, нито се доказва липса на формирана воля и съгласие за
сключване на договора от подписалите го лица. Съгласието на ищците не е било
необходимо, тъй като те не са участвали при сключването на договора.
Ето защо правоотношението по процесния договор за аренда е валидно и обвързва
страните по тях, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД се
явява неоснователен, като обжалваното решение следва да бъде отменено.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение не е недопустимо, а е
неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.
Доколкото съдът намира за неоснователен главния иск то и следва да се произнесе по
евентуално съединените искове.
Относно иска за признаване за установено, че договорът за аренда е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - поради невъзможност на предмета:
В чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет. За да се произнесе кога е налице посоченият в тази правна норма
порок на един договор, който води до неговата нищожност, съдът съобразява
задължителните указания за това, дадени в мотивите на ТР № 3/ 28.06.2016г., постановено
по тълк. д. № 3/2014г. по описа на ОСГТК на ВКС. Съгласно последното предметът на
сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на
страните по нея. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни
и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните
трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради
невъзможен предмет в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Фактическата невъзможност
на предмета следва да е изначална и означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните
закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на
сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди
постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото
възникване или за разпореждането с него към датата на сключване на договора съществува
непреодолима правна пречка.
Ищците в първоинстанционното производство и жалбоподатели във въззивното
производство твърдят, че процесният договор за аренда бил сключен в хода на делбеното
6
производство във втора фаза, като имотите не са се паднали в дял на прехвърлителя Г. П. Г..
Пради това и приобретателят Р. С. К. не бил имал повече права от прехвърлителя и не бил
имал право да сключи договор за аренда. Подобни доводи сами по себе си не сочат на
невъзможност на предмета.
Имотите, предмет на договора, са описани като земеделски земи с конкретен
идентификатор по плана за земеразделяне, като съдържат данни за местонахождение, площ
и граници,т.е всички необходими белези, индивидуализиращи ги еднозначно като обекти на
собственост и на ползване. Същите са описани така както в реституционните решения, така
и в производството по съдебна делба, така и в настоящето производство.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горепосочения извод на съда е постоянната
съдебната практика, която приема, че продажбата на чужда вещ, както и отдаването под
наем на чужд имот, са действителни правни сделки, като по никакъв начин в тези случаи не
може да се обоснове невъзможност в предмета като основание за нищожност.
Доколкото съдът намира за неоснователен евентуалния иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД, то и съдът следва да се произнесе по иска за развалянето на договора на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, поради неизпълнението му от страна на
арендатора:
Предвид горецитираната практика на ВКС съдът намира, че ищците искат разваляне на
процесния договор с косвен иск, в качеството им на кредитори на сключилия договора
съсобственик съгласно чл. 134 ЗЗД.
Законът за аренда в земеделието съдържа специални правила за прекратяване на
арендния договор. В чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ е предвидено, че при неизпълнение договорът се
прекратява по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго. Това "друго" е
уредено в чл. 28 ЗАЗ. Основното правило за прекратяване на арендните договори поради
неизпълнение се съдържа в чл. 28, ал. 2 ЗАЗ. Съгласно същото правило арендодателят може
да развали договора за аренда поради забавяне плащането на арендното плащане за повече
от три месеца, като развалянето на договори за аренда, сключени за срок по дълъг от 10
години или пожизнено става по съдебен ред. В случая договорът за аренда е сключен за срок
от 22 стопански години, поради което искът за разваляне на процесиния аренден договор е
допустим.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗАЗ с договора за аренда арендодателят се задължава да
предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да
извърши определено арендно плащане. Поради това и релевантно за развалянето на
процесния договор за аренда е извършването на арендни плащания от арендаторът А. М. Б. в
полза на арендодателя Р. С. К.. Доколкото ищците не са ангажирали доказателства за липса
на арендни плащания за повече от три месеца, то този евентуален иск също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Доколкото съдът намира за неоснователен евентуалния иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, то и съдът следва да се произнесе по установителния иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците не
са обвързани от облигационното правоотношение, породено от договор за аренда от
18.11.2016 г., сключен между Р. С. К. и А. М. Б.:
Предвид горецитираната практика на ВКС и доколкото процесния договор за аренда на
земеделска земя от *** е сключен преди изменението на чл. 3 ЗАЗ с ДВ, бр. 13 от 2017г., в
сила от 7.02.2017г., то същият договор обвързва неучаствалите съсобственици, когато е
сключен от някой от съсобствениците, какъвто и да е делът му в съсобствеността, като във
всички случаи отношенията между съсобствениците се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС. Към
момента на сключване на процесния договор арендодателят Р. С. К. е притежавал 1/ 56
идеална част от процесните недвижими имоти, т.е. същият е бил съсобственик на
процесните имоти с миноритарен дял. Следователно процесния договор, сключен между Р.
С. К. и А. М. Б., обвързва неучаствалите като страни при сключването му съсобственици-
ищци в първоинстанционното производство и жалбоподатели във въззивното производство.
7
Впоследствие с Решение №52/29.06.2017г. по гр.д.№346/2014г. на РС- Брезник, влязло в
сила на 07.11.2017г. и вписано на 09.11.2017г., процесните седем земеделски имота са
възложени в общ дял на ищците, които са станали техни изключителни собственици. Поради
това и като проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се
управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в
общността, то и процесният договор за аренда не е противопоставим на всеки един от
останалите съсобственици на имота заедно или поотделно. Поради това и процесният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По въззивната частна жалба:
Съгласно постоянната съдебна практика съдът допълва съдебното решение в онези
хипотези, когато не е формирал в мотивите и изразил в диспозитива на съдебния акт воля по
отношение на онази част от предмет на спора, който е разгледан по същество, но не е
формирана сила на пресъдено нещо. При евентуалното съединяване на исковете, съдът има
задължение да разгледа по същество и да се произнесе с изричен диспозитив само ако тази
претенция подлежи на разглеждане т. е. само и доколкото не е удовлетворена претенцията
по главния иск. В този смисъл е и Определение № 223 от 27.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3950/2017 г., II г. о., ГК, По аргумент на противното при уважаване на главният иск съдът
може, но не е длъжен да остави евентуалните искове без разглеждане с изричен диспозитив.
Този извод на съда се потвърждава и от Определение №82/19.02.2009г. по ч.т.д.№60/2009г.
на ВКС, I т.о., съгласно което независимо от това дали евентуалният иск е оставен без
разглеждане с изричен диспозитив в съдебното решение или има липсата на изрично
произнасяне от съда по евентуалния иск, то и в двата случая се заличават с обратна сила
последиците от предявяването на евентуалния иск, съответно отпадат с обратна сила
последиците, които законът свързва с депозиране на исковата молба в съда.
В процесния случай обаче първоинстанционният съд е допуснал друго нарушение,
което е самостоятелно основание за обезсилване на обжалваното определение от
09.03.2022г., постановено по гр.д №358/2018г. на БРС. С обжалваното определение БРС е
оставил без уважение искането на ищците в първоинстанционното производство за
допълване на процесното решение и е указал, че подлежи на обжалване пред ПОС
едноседмичен срок от съобщението.
Това определение е недопустимо. Постановяване на допълнително решение се
извършва по реда на чл. 250 ГПК, като завършва със съдебен акт, който и по наименование,
и по естеството си, е решение, което подлежи на обжалване по общия ред. При така
изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено. Аргумент за
това е и практиката, застъпена в Определение № 60238/05.07.2021 по ч.г. д. No 1938/2021 на
ВКС, IV г.о.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски, като са
представили списъци по чл.80 ГПК.
С исковата молба четиримата ищци са предявили един главен и три евентуално
съединени искове срещу ответниците, т.е. налице е субективно и обективно съединяване на
искове. Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ,
съгласно която минималното адвокатско възнаграждение, респ. – направените разноски за
такова се определят съобразно вида и броя на предявените искове – за всеки от тях
поотделно. Съгласно същата практика, тази разпоредба има предвид единствено броя на
обективно съединените искове, независимо от броя на ищците или ответниците, т. е. –
независимо от броя на субективно съединените искове – аргумент от чл. 72 от ГПК. В този
смисъл е и Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о.,
ГК, и др.
Ищците в първоинстанционното производство и жалбоподатели във въззивното
производство са доказали разноски в общ размер на 1965лв. за държавни такси, експертиза и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционно и въззивни производства. В съответствие
8
с уважената част от исковете съдът намира, че на жалбоподателите следва да бъде
присъдена сумата от 491,25лв., представляваща направени разноски.
Въззиваемите са доказали разноски в размер на 1600лв. за адвокатско възнаграждение
в настоящето производство. Жалбоподателите обаче своевременно са направили възражение
за прекомерност на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение от 1600лв., на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че цената на всеки от обективно
съединените искове е в размер на 50лв., въззивното производство е приключило в едно
съдебно заседание, в същото не са събирани нови доказателства. Поради това и съдът
намира, че възражението на жалбоподателите е основателно и същото следва да бъде
намалено до минималния размер по НМРАВ от 1200лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че въззиваемите с доказали разноски в общ
размер на 1875лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да им
бъде присъдена сумата от 1406,25лв.
Главният иск е за прогласяване нищожността на Договор за аренда на земеделска земя
от ***, поради което искът е оценяем и неговата цена следва да се определи по реда на чл.
69, ал. 1, т. 5 ГПК. В този смисъл са Определение № 665/21.07.2010 година по ч. т. д. №
496/2010 година, I т. о. на ВКС; Определение № 167/19.03.2015 година по ч. т. д. № 403/2015
година, I т. о. на ВКС; Определение № 487/18.09.201 г. година по ч. т. д. № 1764/2017
година, II т. о. на ВКС. С оглед уговореното годишно плащане по договора за аренда цената
на иска е 50лв., а съобразно чл. 280, ал. 3, точка 1 от ГПК не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела с
изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху
недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска
за собственост.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №147 от 10.12.2021г., постановено по гр. д. №358/2018г. по описа
на Районен съд – Брезник, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от С. И. Д., с ЕГН:**********
и адрес: ***, М. И. П., с ЕГН:********** и адрес: ***, Т. И. Д.- К., с ЕГН:********** и
адрес:*** и Л. И. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Р. С. К., с ЕГН:********** и
адрес: ***, и А. М. Б., с ЕГН:**********, с адрес: ***, с който се иска да бъде признато за
установено, че Договор за аренда на земеделска земя от ***, вписан в Служба по
вписванията при БРС- вх. рег.№ *** от *** , акт № ***, том *, дело № 671/2016г. на Служба
по вписванията при БРС, сключен между Р. С. К. и А. М. Б., е нищожен поради липсата на
съгласието на ищците, на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
9
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от С. И. Д., с ЕГН:**********
и адрес: ***, М. И. П., с ЕГН:********** и адрес: ***, Т. И. Д.- К., с ЕГН:********** и
адрес:*** и Л. И. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Р. С. К., с ЕГН:********** и
адрес: ***, и А. М. Б., с ЕГН:**********, с адрес: ***, с който се иска да бъде признато за
установено, че Договор за аренда на земеделска земя от ***, вписан в Служба по
вписванията при БРС- вх. рег.№ *** от ***, акт № ***, том *, дело № 671/2016г. на Служба
по вписванията при БРС, сключен между Р. С. К. и А. М. Б., е нищожен поради невъзможен
предмет, на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от С. И. Д., с ЕГН:**********
и адрес: ***, М. И. П., с ЕГН:********** и адрес: ***, Т. И. Д.- К., с ЕГН:********** и
адрес:*** и Л. И. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Р. С. К., с ЕГН:********** и
адрес: ***, и А. М. Б., с ЕГН:**********, с адрес: ***, с който се иска Договор за аренда на
земеделска земя от ***, вписан в Служба по вписванията при БРС- вх. рег.№ *** от *** , акт
№ ***, том *, дело № 671/2016г. на Служба по вписванията при БРС, сключен между Р. С.
К. и А. М. Б., да бъде развален, поради неизпълнението му от страна на арендатора, на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 2 ЗАЗ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С. И. Д., с ЕГН:********** и
адрес: ***, М. И. П., с ЕГН:********** и адрес: ***, Т. И. Д.- К., с ЕГН:********** и
адрес:*** и Л. И. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Р. С. К., с ЕГН:********** и
адрес: ***, и А. М. Б., с ЕГН:**********, с адрес: ***, че ищците не са обвързани от
облигационното правоотношение, породено от Договор за аренда на земеделска земя от ***,
вписан в Служба по вписванията при БРС- вх. рег.№ *** от ***, акт № ***, том *, дело №
671/2016г. на Служба по вписванията при БРС.
ОБЕЗСИЛВА определение от 09.03.2022г., постановено по гр.д №358/2018г. на
Районен съд- Брезник, постановено по реда на чл.250 ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. К., с ЕГН:********** и адрес: ***, и А. М. Б., с ЕГН:**********, с
адрес: ***, да заплатят на С. И. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, М. И. П., с
ЕГН:********** и адрес: ***, Т. И. Д.- К., с ЕГН:********** и адрес:*** и Л. И. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 491,25лв., представляваща направени в съдебните
производства разноски за държавни такси, експертиза и адвокатско възнаграждение в
съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. И. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, М. И. П., с ЕГН:********** и
адрес: ***, Т. И. Д.- К., с ЕГН:********** и адрес:*** и Л. И. Д., с ЕГН:********** и
адрес: ***, да заплатят на Р. С. К., с ЕГН:********** и адрес: ***, и А. М. Б., с
ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 1406,25лв., представляваща направени в съдебните
производства разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10