Определение по дело №208/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 59/02.07.2014 г., постановено по гр. д. № 243/2014 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от К. И. Б. от гр. К. против „М.” Е. гр. С., искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на Заповед № 5895/23.01.2014 г. на Директор „Човешки ресурси” при „М.” Е. гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание 71, ал. 1 от КТ; за възстановяване на предишната работа- „С.”, Отдел „Юг 2”, Зона „З.”, Дирекция „М.” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 7200 лв. от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г. С решението К. И. Б. е осъден да заплати на „М.” Е. гр. С. разноски по делото в размер на 340 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят К. И. Б., който го обжалва изцяло като необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове. Излага подробни с·ображения. Претендира разноски. Твърди в жалбата, че по делото по безспорен начин се установило, че атакуваната заповед не е издадена от компетентен орган. Твърди се още, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, К. Б. бил освободен от длъжността „с.” отдел „Юг 2” зона „И.” дирекция „М.”, която той не е изпълнявал, тъй като съгласно допълнително споразумение към трудовия договор, подписано на 22.07.2013 г., считано от 23.07.2013 г. заемал длъжността „супервайзор” отдел „Юг 2” зона „З.” дирекция „М.”. Твърди и това, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа задължителен реквизит- дата на издаване. Срочният трудов договор на жалбодателя със срок на изпитване от 6 месеца, считано от 23.07.2013 г., към 28.01.2014 г. вече се смятал за окончателно сключен, тъй като не е бил прекратен по чл. 71 ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване- 23.01.2013 г. А в т. 3 от допълнително споразумение към трудовия му договор, подписано на 22.07.2013 г., било записано, че замества служителят К. С. К., до нейното завръщане на основание чл. 68 ал. 1, т. 3 от КТ и във вр с чл. 70, ал.1 от КТ, която към 28.01.2014 г. не се е завръщала на работа. Твърди се и, че клаузата по чл. 70 ал. 1 от КТ съгласно допълнително споразумение към трудовия му договор от 22.07.2013 г., била недействителна, поради противоречие със закона- чл. 70, ал. 5 от КТ, тъй като заеманата от него длъжност по допълнителното споразумение била идентична с тази, която е заемал по първоначално сключения трудов договор- не била налице промяна на работата и свързаните с нея трудови функции, което да налага проверка на годността му да я изпълнява. Твърди се още, че атакуваната заповед била издадена по време, когато К. Б. бил с влошено здравословно състояние и се е намирал на лечение в МБАЛ „д. А. Д.” - Кърджали, считано от 21.01.2014 г., където бил посетен от служители на ответното дружество, които не са му връчили заповедта и поради това не бил налице отказ от негова страна да я получи.

В писмен отговор ответникът по жалбата я оспорва и иска потвърждаване на атакуваното решение, за което излага подробни съображения.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Пред първоинстанционният съд са предявени искове при условията на обективно кумулативно съединяване за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване на предишната му работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Съдът с доклада по делото е признал за безспорно установено наличието на трудово правоотношение между „М.” Е. и К. И. Б. въз основа на трудов договор № 5222/05.12.2008 г., прекратено, считано от 28.01.2014 г. със заповед № 5895/23.01.2014 г. и, че въз основа на Допълнително споразумение от 22.07.2013 г. към трудов договор № 5222/05.12.2008 г. ищецът е заемал длъжността „С.” с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1050 лв. по заместване на К. С. К. до нейното завръщане на основание чл. 68 ал. 1, т. 3 и във връзка с чл. 70 ал. 1 от КТ със 6- месечен срок на изпитване.

На основание чл. 193 ал. 1 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на документ- съдържанието на заповед № 5895/23.01.2014 г. досежно дата на издаване на заповедта и ръкописното допълнение: „Потвърждавам връчването на заповедта на 23.01.2014 г.- Н. Т. К. с подпис и М. А. А. с подпис”.

Установява се по делото, че по силата на трудовото правоотношение, ищецът по делото- жалбодател пред тази инстанция е заемал следните длъжности в ответното дружество: „С. П.”, отдел „Юг” Дирекция „Д. п.” с място на работа в гр. К. по трудов договор № 5222/05.12.2008 г., сключен при условията на чл. 67 ал. 1 т. 1 и във вр. с чл. 70 ал. 1 от КТ със срок на изпитване 6 месеца и основно месечно възнаграждение в размер на 700 лв.; „Т. к.”, отдел „Юг 2”, М. М., Дирекция „М.”, Направление- Главен изпълнителен директор, считано от 02.04.2012 г. по Допълнително споразумение от 31.03.2012 г. към Трудов договор от 05.12.2008 г. на основание чл. 119 от КТ и с основно месечно възнаграждение в размÕр на 800 лв. и длъжността „С.”, Отдел „Юг 2”, Зона „З.”, Дирекция „М.”, Направление- Главен Д. М., считано от 23.07.2013 г., по Допълнително споразумение от 22.07.2013 г. към Трудов договор от 05.12.2008 г. на основание чл. 119 и във връзка с чл. 70 ал. 1 от КТ с основно месечно възнаграждение в размер на 1050 лв. и със срок: замества Кичка Стайкова Калоянова, до нейното завръщане на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 70 ал. 1 от КТ, като договорът е с 6- месечен срок на изпитване на основание чл. 70 ал. 1 от КТ.

От представените длъжностни характеристики за трите заемани от ищеца длъжности в ответното дружество се установява, че трудовите функции, правата и задълженията за длъжностите „С. П.” и „Т. к.” съществено се припокриват. За длъжността „С.” обаче, са въведени допълнителни функции, отговорности и изисквания, подробно описани в длъжностната характеристика, респ. в мотивите на решението на първоинстанационния съд. С оглед на това следва да се приеме, че длъжностите „С. П.” и „Търговски консултант” са с еднакви трудови функции и представляват „една и съща работа” по смисъла на чл. 70 ал. 5 от КТ, докато длъжността „С.” е различна и е извън обхвата на сочената разпоредба. Поради това, съдът приема за несъстоятелен довода на жалбодателя, че е налице недействителност на клаузата в трудовия договор, установяваща срок на изпитване, поради противоречие със закона- чл. 70 ал. 5 от КТ и ограничението в сочената разпоредба не намира приложение. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК- Решение № 366/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 338/27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 64/2011 г., IV г. о., ГК.

Не се спори по делото, че за периода 12.08.2013 г. до 16.08.2013 г., ищецът е ползвал 5 работни дни платен отпуск, както и за това, че в периода от 21.01.2014 г. до 28.02.2014 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

Видно от атакуваната заповед № 5895/23.01.2014 г., същата е издадена от Директор „Ч. р.” в „М.” Е. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ с посочено фактическо основание „прекратяване на договора със срок на изпитване”. Тази инстанция приема, че издателят на заповедта е оправомощен да подписва трудовите договори и допълнителните споразумения към тях и документите за прекратяване на трудовите договори между служителите и „М.” Е. със заповед № 62/20.11.2007 г. на Й. В.- Главен изпълнителен директор в ответното дружество и П. П.- Изпълнителен директор. И това е така, тъй като съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192 ал. 1 КТ, е допустимо като разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и сл. ЗЗД/ намират приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. Поради това и тъй като не са налице условията за прекратяване на упълномощаването, съдът приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и оплакванията в тази насока са несъстоятелни.

По делото е установено и това, че служителят К. К., която била титуляр на длъжността „С.” и била замествана от ищеца, не се е завърнала на работа; след прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът се е регистрирал в Д. „Б. по т.”- К. на 05.02.2014 г. и не е сключил друг трудов договор, а размера на основното му месечно брутно трудово възнаграждение било 1050 лв.

По делото са разпитани като свидетели Н. К. и М. А., двамата служители в ответното дружество. Св. К. твърди, че връчили заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по делото на 23.01.2014 г. в Кърджали в болничното заведение, в което той бил. Оформили отказ на ищеца да я получи, като тя вписала трите им имена с подпис и текст „Потвърждавам връчването на заповедта на 23.01.2014 г. Н. Т. К., М. А. А.”. Същата твърди, че допълнителното вписване било извършено в екземпляра, оставащ в дружеството- ответник; че датата на връчване на заповедта била попълнена от свидетелката, но датата на издаване била изписана от трето лице и, че двата екземпляра, с които разполагала, били с иденти¸но съдържание като екземпляр от заповедта останал и при ищеца.

Свидетелят М. А. твърди, че участвал при връчването на заповедта за прекратяване на трудовия договор на К. Б. като заедно със св. К. отишли до болницата и там връчили заповедта. Ищецът не я подписал. Твърди, че дописването в заповедта било направено в офиса на „М.”, но не помни кой го е направил. Предполага почерка да е на К. и допълва, че тя го е дописала в офиса. Твърди, че до болницата ходили по обяд, но не си спомня деня.

При така установеното от фактическа страна тази инстанция приема, че атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени. Съображенията за това са следните: За прекратяването на трудовото правоотношение, считано от 28.01.2014 г., била издадена заповед № 5895 на Д. „Ч. р.” в ответното дружество, на основание чл. 71 ал. 1 от КТ- прекратяване на договора със срок на изпитване. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин така издадената заповед да е била връчена редовно на ищеца по делото- лично или при отказ. За да направи този извод, съдът взе предвид, че по делото са приложени два оригинала на заповед № 5895…../2014, със син печат на ответното дружество, но с различно съдържание относно датата на издаване на заповедта, както и на датата и начина на връчването й на ищеца Б.. Така, видно от двата екземпляра на заповед с № 5895, приложени по делото, в единия липсва дата на издаване, дата на връчване, подпис на връчител, подпис на получател или оформяне при отказ да се получи заповедта, за разлика от другия екземпляр на заповедта, представен от ответника по иска, в който след номера на заповедта ръкописно е записана дата на заповедта- 23.01.2014 г., дата на връчване- 23.01.2014 с подпис, както и ръкописно изписване, направено от св. К. на текста: „Потвърждавам връчването на заповедта на 23.01.2014 г. Н. Т. К., М. А. А.” с подписи на двамата. В посочения екземпляр на заповедта липсва и подпис на получател, липсва и отбелязване заповедта да е била връчена при отказ да се получи, както се твърди от свидетелите в съдебно заседание. Или, налице са данни за нарушаване на процедурата по връчване на обжалваната заповед. Извършените върху процесната заповед отбелязвания, също не удостоверяват редовното й връчване на ищеца. Съдът приема, че по делото не е установено безспорно, писменото изявление на работодателя за прекратяване действието на трудовия договор със срок за изпитване да е достигнало отсрещната страна- служителя К. Б., а ако това е станало- кога. А установяването на датата на връчване на заповедта е от съществено значение, за да се прецени датата, на която действително се е прекратило трудовото правоотношение, респ. дали е изтекъл или не срока на изпитване и дали процесният трудов договор се е превърнал или не в безсрочен такъв. Съдът като отчете описаните различия в представените оригинали на процесната заповед, както и съществените противоречия в показанията на двамата разпитани по делото свидетели относно датата на връчване на заповедта на Б. /св. К. твърди, че това е станало на 23.01.2014 г., а св. А. не сочи дата и не си спомня деня/, както и относно мястото, на което е направено дописването в екземпляра на заповедта, представен от ответното дружество- в болницата, където е бил по това време ищеца, както твърди св. К. или в офиса на ответното дружество, както твърди св. А. и поради което съдът не ги кредитира в посочените им части, както и обстоятелството, че свидетелите като служители на ответното дружество са и заинтересовани от изхода на делото, приема, че не е налице редовно връчване на работника на процесната заповед, респ. не е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Впрочем, изложеното дава основание да се приеме, че оспорването на заповед № 5895/23.01.2014 относно датата на издаването й и ръкописното допълване, е проведено успешно и следва същата да се изключи от доказателствения материал. Поради изложеното, тази инстанция не споделя приетото от първоинстанционният съд, че аргументите за липса на дата на заповедта и освобождаването на ищеца от длъжност, каквато не е заемал- „С.”, отдел „Юг 2”, зона „изток”, вместо зона „запад”, не били съществени и не накърнявали правото на защита на ищеца и не водели до незаконосъобразност на издадената заповед. Напротив, работодателят като е отразил неправилно и мястото на работа на ищеца- като вместо „зона запад” в заповедта е изписал „зона изток”, където ищецът не е работил, е издал и на това основание незаконосъобразен акт. Поради изложеното и тъй като не се установява да е спазена процедурата по редовно връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по делото, следва атакуваната заповед да се отмени като незаконосъобразна. Впрочем, предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на заповедта за уволнение и признаване на уволнението за незаконно, е основателен. Предвид основателността на иска за отмяна на заповедта за уволнение, основателни се явяват и съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ- за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за времето от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г. Следва поради това ищецът да се възстанови на заеманата от него преди издаване на заповедта длъжност при ответното дружество- „с.” отдел „юг 2” зона „з.” дирекция „м.” направление Г. д. М.. Следва да се уважи и иска по т. 3 на чл. 344 ал. 1 от КТ- за изплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, или за сумата в размер на 6300 лв., като за разликата до 7200 лв., иска правилно е отхвърлен. Поради изложеното следва да се отмени първоинстанционното решение в посочените части, с което са отхвърлени предявените искове от ищеца като се постанови друго решение, с което исковете се уважат по изложените по- горе съображения.

Във връзка с направените от ищеца доводи, тази инстанция приема следното: Уговарянето на срок на действие на договора до изтичане на определено време и срок за изпитване е допустимо в какъвто смисъл е приетото в определение № 343/06.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 492/2009 г., IV г. о., ГК. Спор няма, че съдържанието на трудовия договор може да се изменя по взаимно съгласие на страните като срок за изпитване може да се уговори при сключване на договор за неопределено време и при срочен договор, а клаузата за изпитване дава възможност на страните да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване с трудов договор. Поради това, съдът намира, че последното изменение на трудовото правоотношение е законосъобразно извършено и не приема довода на ищеца, че поради незавръщането на титуляра към 28.01.2014 г., следвало да се приеме, че трудовият договор продължава действието си. Не се спори по делото и за това, че от 21.01.2014 г. до 28.02.2014 г. ищецът Б. е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, но и в този случай е допустимо прекратяване на трудовия договор за изпитване до изтичане на уговорения срок, ако в случая прекратяването на трудовото правоотношение е станало в срока за изпитване. В този смисъл е Решение № 620/18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г, IV г. о., ГК., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а довода на ищеца в тази връзка е несъстоятелен.

При този изход на делото ответникът по жалбата следва да заплати държавна такса по сметка на Кърджалийския окръжен съд върху уважената част на иска за обезщетение в размер на 252 лв., а на жалбодателя разноски за двете инстанции в размер на 600 лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 59/02.07.2014 г., постановено по гр. д. № 243/2014 г. по описа на Кърджалийският районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. И. Б. от гр. К. против „М.” Е. гр. С., искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на Заповед № 5895/23.01.2014 г. на Д. „Ч. р.” при „М.” Е. гр. С., с която е прекратено трудовото му праÔоотношение на основание 71, ал. 1 от КТ; за възстановяване на предишната му работа- „С.”, Отдел „Юг 2”, Зона „З.”, Д. „М.” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението до размера на 6300 лв. за времето от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г. и К. И. Б. е осъден да заплати на „М.” Е. гр. С. разноски по делото в размер на 340 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА Заповед № 5895/23.01.2014 г. на Д. „Ч. р.” при „М.” Е. гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание 71, ал. 1 от КТ на К. И. Б. от гр. К., с ЕГН * и признава уволнението за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА К. И. Б. от гр. К., с ЕГН * на предишната му работа- „С.”, Отдел „Юг 2”, Зона „З.”, Дирекция „М.” при „М.” Е. гр. С. с ЕИК *********.

ОСЪЖДА „М.” Е. със седалище и адрес на управление гр. С., община Столична район „И.” ул. „К. № *, с ЕИК ********* да заплати на К. И. Б. от гр. К., с ЕГН * обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 6300 лв., както и разноски по делото в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА „М.” Е. със седалище и адрес на управление гр. С., община Столична район „И.” ул. „К. № *, с ЕИК ********* да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 252 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/