№ 192
гр. П., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500232 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
211/01.03.2023 г., постановено по гр.д- № 20225220102281 Пазарджишкият
районен съд е отменил дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на
С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ц.О“ № 56, със Заповед № ЧР02-
15/01.07.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите П.,
ЕИК *********, адрес: гр. П., бул. „А.С.“ № 50, представлявана от директора
В.И.В.
Осъдил е Регионална дирекция по горите П., ЕИК *********, адрес: гр.
П., бул. „А.С.“ № 50, представлявана от директора В.И.В, да заплати на С. И.
Ц., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ц.О“ № 56 разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 710 лв.
Осъдил е Регионална дирекция по горите П., ЕИК *********, адрес: гр.
П., бул. „А.С.“ № 50, представлявана от директора В.И.В, да заплати по
сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 50 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Регионална дирекция по горите П., ЕИК *********, с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В многословната и пространна
жалба са изложени следните твърдения: 1/ че неправилно РС е преценил ,
че не е налице нарушаване на трудовата дисциплина. Страната се
1
позовава на множество решения на ВКС, на Наредбата на медицинската
експертиза и твърди,че когато едно лице е в отпуск по болест, то не
можело да се явява на работното си място и да полага труд. Това, че
ищцата била на работа повече от един час и входирала документи в
системата, представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Не било
необходимо лично да предава ключовете от кабинета си и лично да носи
болничния лист, а това можела да направи и по друг начин. По делото
било установено, че входирала в системата не само своето възражение
против направената й оценка, а и възражението на служителя А.П. –
главен счетоводител. По този начин ищцата злоупотребила с доверието на
работодателя и уронила доброто име не предприятието. 2/ Доказано било,
че ищцата не е входирала в системата одитни доклади през периода 2018
г. - 2021 г., независимо, че това й било вменено като задължение със
заповед на работодателя № 222/31.05.2012 г., като това нарушение било
констатирано с окончателен одитен доклад от 2022 г. на ИАГ. Искането е
да се отмени решението и се постанови друго, е което да се отхвърли
изцяло предявения от С. И. Ц. иск, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. И. Ц.,
чрез пълномощника адв. Н. Я.. Оспорва въззивната жалба и излага
подробни съображения във връзка с възраженията, наведени във
въззивната жалба. Сочи подборна съдебна практика. Искането е да се
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и се потвърди решението
като валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на
материалния закон и съдопроизводствените правила, в съответствие с
доказателствения материал. Претендира разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните,
изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК, прие за установено следното:
В исковата молба, предявена от С. И. Ц. против Регионална дирекция
по горите П., ищцата е твърдяла, че работи в РДГ П. на длъжност „старши
специалист деловодител“. На 04.07.2022 г. й била връчена Заповед № ЧР02-
15/01.07.2022 г. на директора на РДГ П. за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по
чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от КТ, изразяващи се в това, че е посещавала
2
работното си място и е извършвала трудова дейност без разрешение на
работодателя в период на ползване на отпуск за временна
неработоспособност и неспазване на законовите нареждания на работодателя
съгласно Заповед № 222 от 31.05.2012 г. на директора на РДГ П. и
изискванията на чл. 10, т. 24, б. „б“ от Устройствения правилник на РДГ.
Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, немотивирана и издадена в противоречие с чл. 195, ал. 1
от КТ, поради което следва да бъде отменена. Твърдяла е, че на 28.01.2022 г.
при напускане на работа е претърпяла злополука, призната от ТП на НОИ П.
за трудова и е била във временна неработоспособност за периода от
28.01.2022 г. до 02.05.2022 г. На 03.05.2022 г. й били връчени искания за
даване на писмени обяснения в двудневен срок относно присъствието й на
работното място и регистриране на документи в деловодната програма на
31.01.2022 г. и присъствие на работното място на 01.02.2022 г., когато е била
в отпуск за временна неработоспособност. В указания срок ищцата
представила писмени обяснения с вх. № РДГ09-4011/04.05.2022 г., в които
посочила, че на 31.01.2022 г. след разрешение на лекуващия лекар напуснала
отделението и отишла в РДГ П., за да уведоми прекия си ръководител за
претърпения инцидент и да му предаде ключовете от кабинета си. Освен това
входирала в деловодната система възражението си срещу връчената й на
27.01.2022 г. оценка за работата й, тъй като срокът за това изтичал същия ден.
На 01.02.2022 г. отново посетила сградата на РДГ П., за да представи
болничен лист и да вземе лични вещи от кабинета си, като през това време не
полагала труд. Подала и писмени обяснения с вх. № РДГ09-4010/04.05.2022
г., в които изразила становище, че е изпълнявала стриктно задълженията си по
регистрация на предоставените й доклади от извършени проверки на
дейността на дирекцията от външни институции в Регистъра на извършените
проверки на РДГ П. и че не може да даде обяснения за направените
констатации в доклад за одит, който не й бил връчен, тъй като е била в отпуск
поради временна неработоспособност, когато същият е постъпил. Посочва, че
към 03.05.2022 г. Регистърът на извършените проверки на РДГ П., който се
водел на хартиен носител, липсвал от кабинета й, поради което с писмо с изх.
№ РДГ09-4009/04.05.2022 г. поискала да й бъде предоставен.
Счита, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са
посочени факти и мотиви за това да е злоупотребила с доверието на
работодателя, да не е спазила вътрешните правила, приети в предприятието, и
да е пречила на другите служители да изпълняват трудовите си задължения. В
заповедта не била конкретно и ясно посочена работата, която не е изпълнила
или я е изпълнила лошо или не в определен срок, не бил посочен
ръководителят, който й е възложил тази работа, с какъв акт и кога й е била
3
възложена работата и в какъв срок е следвало да я изпълни. Твърдяла е, че
при налагане на дисциплинарното наказание не било отчетено поведението й
по време на извършените дисциплинарни нарушения, което било важно за
определяне на вида и степента на вината, а оттук и на вида на дисциплинарно
наказание. Твърдяла е, че липсва конкретика кога са били извършени
дисциплинарните нарушения с оглед преценка на преклузивните срокове по
чл. 194, ал. 1 от КТ. Твърдяла е, че не е налице извършено виновно
нарушение на посочените в заповедта чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 от КТ, като
същите били изписани само цифрово и не ставало ясно който точно текст от
правната норма бил нарушен. Изложени били мотиви за нарушение на чл.
187, ал. 1, т. 13 от КТ, а било наложено наказание по чл. 187, ал. 1, т. 10 от
КТ. Не били обсъдени писмените й обяснения и не били изяснени фактите по
преписката. По тези съображения моли заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание да бъде отменена и да й бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът РДГ П. е оспорил иска като
е твърдял, че на 31.01.2022 г. ищцата е посетила сградата на РДГ П. и без
знанието и съгласието на работодателя е извършвала трудова дейност, като е
входирала в деловодната система освен възражението си срещу поставената
оценка за работата, и възражението на главния счетоводител А.П., заведено с
вх. № РДГ09-727/31.01.2022 г. На 01.02.2022 г. ищцата отново посетила
сградата въпреки предписания й болничен режим и депозирала заявление за
получаване на обезщетение за причинени имуществени вреди чл. 200, ал. 1 от
КТ и болничен лист, като преди това престояла в сградата повече от час.
Ответникът счита, че не е било необходимо ищцата лично да посещава
местоработата си, за да предаде ключа за кабинета си, тъй като имало
наличен втори ключ, нито за да уведоми прекия си ръководител за
претърпения инцидент, тъй като е можела да го направи по телефона, нито
пък за да входира възражение срещу връчената й оценка, тъй като е имало
други начини то да достигне до работодателя, още повече, че срокът за
подаване на възражение срещу изготвената оценка съгласно чл. 23, ал. 2 от
Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация бил 7-дневен, а не 3-дневен. Намира също така,
че не е било необходимо ищцата лично да представя болничния лист, тъй
като е можела да намери друг начин да го изпрати на работодателя и понеже
срокът за представянето му бил двудневен срок, не е било необходимо да го
представя докато е в болничен режим на лечение. Освен това е било
достатъчно ищцата да представи болничния лист в деловодството, намиращо
се на приземния етаж, вместо да влиза в самата административна сграда, при
това да престоява там повече от час. С оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и
4
чл. 19, ал. 1 от НМЕ, забраняващи явяването на работа по време на отпуск за
временна неработоспособност, освен ако отпускът е прекъснат, за което
нямало данни по делото, счита, че ищцата е извършила дисциплинарно
нарушение, като е злоупотребила с доверието на работодателя, злепоставила е
интересите му, поставяйки го в позиция да бъде наказан за извършеното от
нея в период, в който ползва отпуск при временна неработоспособност с
режим на болнично лечение.
По отношение на нарушението, свързано с нерегистриране на
извършените проверки на РДГ П. от външни институции и от ИАГ
ответникът е твърдял, че персонална отговорност за това носи ищцата, тъй
като същата била определена да води Регистър за извършените проверки на
дейността на РДГ П. със Заповед № 222 от 31.05.2012 г. на директора на РДГ
П., а при извършен одит от ИАГ било констатирано, че през одитирания
период от 01.07.2018 г. до 31.12.2021 г. в Регистъра на извършените проверки
на дейността на РДГ са регистрирани единствено извършените проверки от
страна на РДГ П., но не и проверките на дейността на дирекцията,
извършвани от различни институции като ТП на НОИ П., РДПБЗН П., ИАГ,
Дирекция „Инспекция по труда“. Поради това счита, че ищцата не е
изпълнила законните нареждания на работодателя, а това представлявало
тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, т. 7 от КТ,
доколкото засягало същността на трудовото правоотношение, а именно
престацията, която работникът или служителят дължал по трудовото
правоотношение.
Твърдял е, че при налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е спазил формалните изисквания на закона, както относно
процедурата по налагането му, в т.ч. изискването на писмени обяснения от
работника или служителя съгласно чл. 193 от КТ по начин, даващ възможност
за ефективна и своевременна защита, и спазване на сроковете по чл. 194 от
КТ, така и по отношение съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание съгласно чл. 195 от КТ с посочване на
нарушителя, извършените нарушения с индивидуализиращите ги признаци от
обективна и субективна страна, времето на извършването им, правните им
основания и обсъждане на писмените обяснения на ищцата, които са приети
за неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно е между страните, а се установява и от доказателствата по
делото, че ищцата работи в РДГ П., считано от 06.01.2010 г., като
последователно е заемала различни длъжности, последната от които е старши
специалист деловодител - от 08.09.2021 г. до момента.
Със Заповед № 222/31.05.2012 г., приложена към делото, на ищцата е
възложено да води Регистър за извършените проверки на дейността на РДГ,
5
както и за извършваните проверки във връзка с контролната дейност на
територията на РДГ. Заповедта е издадена на основание чл. 10, т. 24, б. „в“ от
Устройствения правилник на РДГ, съгласно който Дирекция
„Административно-правна и финансово-ресурсна“ води регистър на
извършените проверки на дейността на РДГ.
Установява се от представените болнични листове, че през периода от
28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. ищцата е била във временна неработоспособност
поради трудова злополука. Временната неработоспособност е продължена с
болничен от 04.03.2022 г. за още 30 дни домашен амбулаторен режим.
На 05.01.2022 г. РДГ П. е уведомена, че предстои извършване на одит
относно „Финансовото управление на бюджетните средства, предоставени от
ИАГ, изпълнението на дейностите и управлението на имуществото за периода
от 01.07.2018 г. до 31.12.2021 г.“. Съгласно т. 16 от окончателния одитен
доклад, през одитирания период извършените проверки на регионалната
дирекция от външни институции и от ИАГ не са регистрирани в Регистъра на
извършените проверки на дейността на РДГ поради пропуск на деловодителя,
отговорен за регистрирането им.
На 03.05.2022 г. на ищцата е връчена покана за даване на обяснения за
това, че е посетила работното си място без разрешение от работодателя на
31.01.2022 г. след като е хоспитализирана, ползвала е служебния си компютър
и е регистрирала нов документ с вх. № РДГ09-726/31.01.2022 г., насочила е
същия на вниманието на инж. Ачев, за когото е знаела, че ползва отпуск по
временна неработоспособност и на 01.02.2022 г. въпреки че е ползвала отпуск
по временна неработоспособност е посетила отново сградата на РДГ П..
На същата дата на ищцата е връчена и друга покана за даване на
обяснения за това, че не е регистрирала всички проверки в регистъра на
проверките на дейността на РДГ П., въпреки че е определена със заповед на
директора да води този регистър.
На 04.05.2022 г. ищцата е представила писмени обяснения, в които е
посочила, че е регистрирала в Регистъра на проверките всички проверки на
дейността на РДГ П., извършени от външни институции и от ИАГ. Посочила
е също, че не е запозната с одитния доклад и няма информация кои са
документите, които не са регистрирани, от коя дата са и в какъв срок е
трябвало да се регистрират. Направила е искане да бъде извършена проверка
кой служител я е замествал, понеже е ползвала платен годишен отпуск и
отпуски за временна неработоспособност за период от 3 месеца.
На същата дата ищцата е представила и писмени обяснения, в които е
посочила, че на 31.01.2022 г. е посетила работното си място след като е
получила разрешение от лекуващия лекар да напусне болничното заведение,
6
за да предаде ключовете от работното си място, да уведоми работодателя за
трудовата злополука и за да входира възражението си срещу изготвената й
оценка по Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация, тъй като е изтичал срокът за това.
Посочила е също така, че възражението е насочила към контролиращия
ръководител съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Във
връзка с посещението на сградата на РДГ П. на 01.02.2022 г. е посочила, че го
е направила за да представи болничния си лист и да си вземе лични вещи от
кабинета.
Със Заповед № ЧР02-15/01.07.2022 г. на основание чл. 188, т. 1 във
връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за това, че на 31.01.2022 г. от 7.39 ч. до 8.52 ч. е
посетила работното си място и е извършила трудова дейност като е
регистрирала в деловодната програма АИС „Микси“ нови документи с вх. №
РДГ09-726/31.01.2022 г. и РДГ09-727/31.01.2022 г., без разрешението на
работодателя, въпреки че е била във временна неработоспособност за периода
от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. съгласно болничен лист № Е20220217369 от
01.02.2022 г., с който й е предписано болнично лечение за 5 дни и 30 дни
домашно-амбулаторно лечение, както и за това, че на 01.02.2022 г. отново е
посетила работното си място в 10.53 ч. и е престояла там до 12.06 ч., като
през това време е депозирала в деловодството заявление за получаване на
обезщетение за причинени имуществени вреди. Посочените нарушения са
квалифицирани като злоупотреба с доверието на работодателя и нарушение
на чл. 126, т. 9 от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено и за това, че
през периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2021 г. не е регистрирала всички
извършени проверки на РДГ П. от външни институции и от ИАГ, въпреки, че
със Заповед № 222/31.05.2012 г. й е разпоредено да води Регистъра на
извършените проверки на дейността на РДГ П. и за извършваните проверки
във връзка с контролната дейност на територията на РДГ П., с което е
нарушила чл. 126, т. 7 и т. 13 от КТ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
ищцата работела на длъжност деловодител и отговаряла за деловодната
програма „Микси“, през която минавала цялата входяща и изходяща
информация. За периода от 2018 г. до 2022 г. в РДГ П. били извършвани
регулярни проверки от различни институции, които се входирали в
деловодната програма и се насочвали от директора към служителите, които
трябвало да отговарят за предписанията в тях и оригиналите оставали у тези
служители. РДГ П. имало Правилник за вътрешния ред, но в него нямало
забрана на служители, които са в отпуск, да присъстват на работа. През месец
7
май 2021 г. в дирекцията била извършена проверка от Инспекцията по труда
по сигнал на инж. Рачев за това, че му липсвала трудовата книжка. През това
време ищцата работела дистанционно заради Ковид-пандемията и протоколът
от проверката бил предоставен на служителя на длъжност човешки ресурси -
свидетелката Тафраджиева, която трябвало да го входира в деловодната
програма „Микси“ и да изпълни предписанията. Докато ищцата работела
дистанционно, свидетелят Б. давал устни заповеди към свидетелите
Тафраджиева и Лалин да извършват сканирането на постъпващите документи,
след което разпределението в програмата се извършвало дистанционно от
ищцата.
Регистърът за проверките се водел на хартия и представлявал голям
дневник. Когато ищцата отсъствала или работела дистанционно, обикновено
устно се разпореждало кой да я замества. Първият болничен лист ищцата го
донесла лично и го предоставила след като от болницата й го дали. Нямало
вътрешни правила или заповед, които забранявали на служителя лично да
донесе болничния си лист. Предишния месец имало и други служители, които
били в болнични, но влезли в дирекцията и били при директора. На 31.01.2022
г. свидетелката А.П. била с ищцата в деловодството, когато тя входирала
двете възражение със здравата си ръка.
Свидетелят Ц.П.В заемащ длъжността заместник директор на РДГ П.,
научил за инцидента с ищцата от нея, сутринта в 08:25 ч. при пристигането
му в дирекцията. Тя го уведомила, че в момента се води в болница и му
предала ключовете от стаята си, за да може да организира работата, но това
не било нужно, защото при чистачката имало резервен ключ от стаята на
ищцата. Ищцата не му била поискала съгласие да отиде на работното си
място, докато била в болнични. Свидетелят не й бил разрешавал да входира
двете възражения на 31.01.2022 г. В дирекцията се водели много регистри - за
болнични, за командировки, за вътрешни проверки, за външни проверки.
Всички регистри се водели от деловодителя. През 2021 г. имало проверки от
ИАГ, Пожарна безопасност, НОИ, Инспекцията по труда и други. Ищцата
като деловодител трябвало да запише номера на получения протокол от
проверката и да го насочи към ресорния инспектор. През 2021 г. ищцата
работела дистанционно и входирала документите дистанционно. Директорът
давал документите на този служител, който бил в деловодството.
Свидетелят Л.К.Л, работещ като главен експерт по залесяване и борба с
ерозията в РДГ П., установява, че от месец март до месец август 2021 г.
ищцата работела дистанционно поради здравословни проблеми на съпруга й и
заради Ковид-пандемията. Свидетелят имал устни заповеди от директора да й
оказва техническа помощ в деловодството - предоставял й отдалечен достъп
до деловодната програма, подавал документи за сканиране и след като тя ги
8
прикачала в програмата и им давала входящи номера, той ги записвал на
хартиените документи и ги разпределял за съответния служител. С ищцата
комуникирал по телефона. Когато трябвало да се изпраща изходяща
документация, ищцата пускала разписки от програмата и свидетелят описвал
препоръчаните писма в книгата. Други служители също замествали ищцата,
докато работела дистанционно. По времето, когато свидетелят замествал
ищцата, не били постъпвали документи от проверки от външни институции и
ищцата не му била казвала да ги завежда в друг регистър.
Свидетелката Н.Т.А-Т., заемаща длъжността главен експерт човешки
ресурси в РДГ П., установява, че през периода от 05.02.2021 г. до 09.07.2021
г. длъжността директор на РДГ П. се изпълнявала от свидетеля Б., но той не й
бил възлагал нито устно, нито писмено да извършва каквато и да е било
деловодна работа. От Инспекцията по труда била извършена проверка на РДГ
П. и след като постъпил протоколът, свидетелят Б. я извикал в кабинета си,
дал й протокола и преписката и й казал да подготви документите за
проверката. Не й бил нареждал да сканира протокола, нито да го входира.
Протоколите от проверките трябвало да се регистрират не само в деловодната
програма, но и в Регистъра за проверките. Той се водел на хартиен носител. В
него трябвало да се впише датата на проверката и институцията, извършила
проверката. В регистъра не била вписана нито една проверка от външна
институция. Вписани били само проверките, извършвани от РДГ П.. Нямало
изрична заповед кой служител да замества ищцата, докато отсъства.
Свидетелят Б. нареждал устно кой служител да я замества. Обикновено я
замествал свидетелят Лалин. Нямало и изрична заповед ищцата да работи от
разстояние.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Правилно районният съд е приел,че присъствайки в сградата на РДГ П.
и входирайки двата документа в деловодната програма, ищцата не е
извършила дисциплинарно нарушение, още по-малко нарушение на чл. 126, т.
9, предл. 1 от КТ, а именно злоупотреба с доверието на работодателя. Тук
веднага следва да се посочи, че за входирането на възражението на
свидетелката А.П. на ищцата не са искани обяснения, поради което и
налагането на дисциплинарно наказание за такова нарушение е
незаконосъобразно само на това основание. Липсват норми в законови и
подзаконови нормативни актове, които да забраняват на работници или
служители, които са в отпуск поради временна нетрудоспособност, да имат
9
достъп до работното си място или да подават документи във връзка с
упражняване на свои права. Такава забрана няма и във вътрешния правилник
за работа на РДГ – П., поради което пребиваването на ищцата на работното й
място за повече от 1 час на посочените дати не може да се приеме за
дисциплинарно нарушение, а още по-малко то представлява злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието.
Абсурдни са доводите, изложени във въззивната жалба и поддържани още с
отговора на исковата молба, че имало други начини ищцата да подаде
възражение за оценката на работата си или да предаде болничния си лист. В
тази връзка въззивният съд изцяло се присъединява към мотивите, изложени
от районния съд по този въпрос и препраща към тях на основание чл.272 от
ГПК.
На същото основание въззивният съд се присъединява към мотивите на
решението, постановено от районния съд в частта, обосноваваща
незаконосъобразност на наложеното наказание на ищцата поради това, че не е
входирала проверки от различни институции през периода 2018-2021 г. На
първо място правилно районният съд е посочил, че в Заповед №
222/31.05.2012 г. не се съдържа срок, в който следва да бъде извършена
регистрацията и съответно неспазването на този срок не е обвързано от
санкция. Извън това следва да се посочи, че от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че и през този период ищцата е отсъствала не
еднократно от работа, а по делото не е установено кои проверки не са
входирани, кога са предадени на ищцата, както и дали тя е била на работа или
в болнични към всеки релевантен момент. Установи се също така, че почти
през цялото време от началото на пандемията до края на 2021 г. ищцата е
работила дистанционно, а на място в канцеларията на ДРГ П. не е имало
конкретно определен неин заместник, който да регистрира докладите от
проверките в хартиения регистър. Всичко това сочи на проблем с
организацията на работа в РДГ П., който обаче не може да бъде вменен във
вина на ищцата, тъй като тя не е ръководител на държавното учреждение.
В обобщение следва да се посочи, че във въззивната жалба не се излага
нито един довод, който да не е обсъден от районния съд и който да налага
различно от даденото в първоинстанционното решение тълкуване, поради
което въззивната инстанция изцяло се присъединява към мотивите, изложени
в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да
бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 355 лв.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
10
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211/01.03.2023 г., постановено по гр.д- №
20225220102281 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите П., ЕИК *********, адрес:
гр. П., бул. „А.С.“ № 50, представлявана от директора В.И.В, да заплати на
С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ц.О“ № 56 разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 355 лв./триста петдесет и пет лева/.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11