Р Е Ш Е Н И Е
№ 512/3.7.2019г. 03.07.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 02.07 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 281 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника А.П.Р., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 03.08.2016 год. между праводателя
на ищеца – „Изи Асет
Мениджмънт“АД и ответника бил сключен
договор за паричен заем. За сумата от 1500 лв., която следвало да бъде
върната на 15 седмични погасителни
вноски или общо 1666, 65 лв. в едно със договорна лихва. По договора
ответницата заплатила 1687 лв. Дължимата към настоящия момент главница била в
размер на 533, 77 лв. Освен това последната дължала договорна лихва. В договора
било уговорено ответницата да предостави на заемателя
едно от изчерпателно посочените обезпечения в 3 – дневен срок, като поради
неизпълнение дължала и неустойка в размер на 251, 80 лв. Предвид неплащане на
всички вноски на ответницата била начислена и лихва за забава. На 30.01.2017 год. бил сключен рамков с
договор за прехвърляне на вземанията и Приложение 1 от 01.08.2018 год., по
силата на които ищецът придобил вземането срещу ответницата с всичките му
привилегии и обезпечения.Иска се уведомлението за цесия да бъде връчено заедно
с преписа от исковата молба. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на
разноски.
Отговор на исковата молба не е
депозиран.
С протоколно определение от 21.05.2019
год. съдът е допуснал встъпването на трето лице – помагач на страната на
ответника – „АСВ“ЕООД. В предоставения срок третото лице не е релевирало доказателства или взело становище по
претенцията.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.
Ответницата, редовно уведомена, не се
явява.
Третото лице – помагач, редовно и
своевременно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. Т.к. длъжникът е депозирал своевременно възражение по реда
на чл. 414 от ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за стоков кредит № *** от 03.08.2016 год., сключен между праводателя на ищеца и ответника, по силата на който на последният е отпуснат кредит в размер на
1500 лв. Уговорено е кредитът да се погаси за срок от 30 седмици на 15 вноски
от по 111, 11 лв., като са посочени и падежните дати на всяка вноска, фиксиран
лихвен процент от 35 % и годишен процент
на разходите – 41,73 %. В чл. 3 от договора е посочено, че с подписването му
кредитополучателят заявява че е получил изцяло и в брой заемната сума, а в чл.
4 е уговорено предоставяне на обезпечение, както и неустойка при неизпълнение
на задължението в размер на 782, 70 лв., платима заедно с всяка една от
погасителните вноски.Освен това с подписването на договора ответницата е
заявила, че е получила СЕФ –
предварително, както и предложение за сключване на договора.
Прието е и копие от предложение за
сключване на договор за паричен заем, както и Тарифа на „Изи
Асет Мениджмънт“АД.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 30.01.2017 год., сключен
между „Изи Асет
Мениджмънт“АД – цедент
и ищеца, в качеството на цесионер, по силата на който
страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача вземания
по Приложение 1. В исковата молба се твърди вземането срещу ответницата да е
било предмет на Приложение 1 от 01.08.2018 год., което липсва по делото.
Към исковата молба е приложено още
уведомление за извършена цесия изходящо от ищеца, в качеството му на
пълномощник на цедента /видно от представеното
пълномощно/.
В хода на производството е
представено копие от Договор за прехвърляне на вземанията от 03.05.2019 год.,
сключен между ищеца и „АСВ“ЕООД , както и Приложение 1 от 03.05.2019 год. , в
което под № *** съществува вземането на ответницата по процесния
договор. Прието е и потвърждение на извършената цесия, както и пълномощно от
03.05.2019 год., с което цесионерът е бил изрично
упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД. Уведомление
адресирано до ответницата липсва. Не са ангажирани доказателства и такова да е
изпращано на адреса на същата..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта
на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост
на сумата.
В процесния
случай безспорно се установи, че праводателят на
ищеца и ответницата са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
повод сключен договор за кредит от 03.08.2016 год., не е оспорено и получаването на сумата
по начина уговорен в договора. Единственото възражение релевирано
от ответницата във възражението и по чл. 414 от ГПК е, че е погасила кредита.
Съдът счита, че от
приетите по делото доказателства не се установява да е налице валидно прехвърляне
на вземанията по процесния договор за кредит,
съгласно твърденията на ищеца в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата
молба.
По делото е приет
валидно сключен рамков договор за прехвърляне на вземанията от 30.01.2017 год.
Липсва обаче посоченото като неразделна част от него Приложение 1 от 01.08.2018
год., по силата на което ищецът твърди да се легитимира като кредитор на
ответницата.Ето защо и при липса на каквито и да е доказателства ищецът да е
придобил вземането предмет на настоящия правен спор срещу ответницата, то съдът
счита, че претенцията му се явява лишена от основание, поради което и следва да
бъде отхвърлена.
Само за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че предвид гореизложеното, съдът не може
да приеме за доказано, че е налице
валидно прехвърляне на вземането в полза на конституираното в хода на процеса
трето лице – помагач, именно защото праводателят му
не се легитимира като носител на вземането. Не без значение е и, че последващата цесия от 03.05.2019 год. не се твърди или
доказва да е била съобщена на ответницата по реда на чл. 99 от ЗЗД, която
разпоредба е императивна по своя характер и за спазването на която съдът следва
да следи служебно.
Предвид отхвърляне на претенциите, разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани за заповедното и исковото производство.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от «Агенция за контрол на просрочени задължения, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** против А.П.Р.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, а
и именно – 533, 77 лв. – главница 21,78
лв. – договорна лихва за периода 17.08.2016 – 01.03.2017 год.,93, 37 лв. - мораторна
лихва за периода 02.03.2017 – 14.11.2018 год.,251, 80 лв. – неустойка, в едно със законната лихва от датата на
заявлението – 21.11.2018 год. до изплащане на вземането.
Решението е постановено при участието на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД – гр. С., като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: