№ 5491
гр. София, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110132161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл ГПК.
Образувано е по предявени два активно субективно съединени иска с
правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК от малолетната Й. ЮЛ. Ч.,
ЕГН: ********** и малолетната ИЛ. ЮЛ. Ч., ЕГН: **********, действащи
чрез своята майка и законен представител М.Б. Г.а, ЕГН: **********, срещу
ЮЛ. К. Ч., ЕГН: **********, за увеличаване на присъдена издръжка на
ненавършили пълнолетие деца от родители от по 127,50 лв. за всяко от децата
на по 450 лв. месечно за всяко едно от тях, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.06.2021г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият
е бил осъден с решение № 419672/31.05.2018 г., постановено по гр.д. №
20460/2018 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 31.05.2018г., да
заплаща месечна издръжка в размер на по 127,50 лв. за всеки от ищците.
Сочат се увеличени нужди на децата поради израстването им за учебници,
учебни пособия, храна, облекло, включително и разходи за електроенергия.
Навеждат се доводи за наличие на възможност на ответника да заплаща
увеличен размер на издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответната страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от удостоверения за раждане (л. 49-50 от делото), родители на Й.
ЮЛ. Ч., ЕГН: ********** и ИЛ. ЮЛ. Ч. са М.Б. Г.а и ЮЛ. К. Ч..
По силата на решение № 419672/31.05.2018 г., постановено по гр.д. №
20460/2018 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 31.05.2018г.,
ответникът е осъден да заплаща на своите деца – ищци по настоящото дело,
месечна издръжка по 127,50 лв. месечно за всяко от тях, считано от датата на
1
подписване на споразумението /25.01.2018г./ и одобряването му от съда,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване. (л. 51-53 от
делото). Майката на ищците работи по трудово правоотношение с „Ей Ес Пи”
ЕООД, с основна заплата от 650 лв. за последните два месеца за 2021г., а
именно ноември и декември.
По делото е приета като доказателство справка от НАП, съобразно която се
установява, че за ответника няма данни за подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и
справки по чл. 73 от ЗДДФЛ, както и че няма данни за същия за осигуряване
по трудови правоотношения и няма данни за декларирани доходи. Към
доказателствената маса по делото е приобщена и справка от НОИ, видно от
която за периода от м.09.2020г. до м. 08.2021г. по реда на чл. 5, ал. 8 от КСО
ответникът се е осигурявал за сумата от 206,82 лв. В последното по делото
съдебно заседание от 11.05.2022г. ответната страна е представила баланс на
фирмата, в която ответникът твърди
да е съдружник, като се навеждат твърдения, че за 2020г. дружеството е на
загуба и от тогава не е извършвало никаква дейност. Поддържа се, че за
2021г. все още не е бил изготвен счетоводния баланс. Същата справка е
приета като доказателство по делото и е неоспорена от ищцовата страна, като
от същата се установява, че действително дружеството “ОРМИГОН КА” ООД
към 31.12.2020г. е на загуба и не е реализирало приходи. Следва да се обърне
обаче внимание на обстоятелството, че по делото не са ангажирани
доказателства, че ответникът по делото е съдружник в горепосоченото
дружество, като обаче това твърдение на ответника също не оспорва от
ищците по делото. Не се спори, че ответникът е заплащал суми за
задоволяване на нужди на ищците.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и от възможностите на задълженото лице.
И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
2
Установи се по делото, че ответникът е баща на ищците и следователно е
лице, задължено да дава издръжка. Същият е бил осъден да заплаща издръжка
на всеки от ищците в размер на по 127,50 лв. месечно. От определяне размера
на присъдената издръжка по съдебен ред за ищците са изминали повече от
три години, като понастоящем ищците са съответно на десет (Йоана) и на
осем (Илияна) години. Съдът намира, че израстването на всяко от децата през
този период от време само по себе си води до увеличаване на необходимите
средства за тяхната издръжка. Нуждите на ищците, обичайни за деца на
тяхната възраст (за храна, дрехи, училищни нужди, други занимания и т.н.),
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което
децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжка се
дължи от двамата родители, независимо при кого децата живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на децата. Оттук следва, че ответникът трябва да
поеме по-голям дял на паричната издръжка на всяко от двете деца. Съдът взе
предвид доходите на ответника и нуждите на децата, като при упражняване
правото си на преценка по чл. 162 ГПК, намира, че месечно необходимите
средства за издръжка на всеки от ищците възлизат на по 310,00 лв., от които
ответникът следва да поеме дял в размер на по 177,50 лв. за всяко дете. При
определяне размера на издръжката за всяко от децата съдът съобрази
изминалия период от време от определяне предишния размер на тяхната
издръжка, възрастта на всяко от децата, както и възможностите на ответника
да заплаща издръжка в увеличен размер.
По горните съображения исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК, се явяват частично основателни за сумата в размер на 177,50 лв.
всеки от тях, като в останалата им част над уважения размер до пълния
предявен такъв от по 450,00 лв., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Издръжките се дължат от датата на предявяване на исковата
молба – 08.06.2021г., до настъпване на законово основание за тяхното
изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските: Претенция за разноски има от ответната страна. Ищците
не претендират разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът има право на разноски. По делото ответната страна е
представила договор за правна защита и съдействие от 08.11.2021г., от който
се установява, че е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева. за процесуалния представител на ответната страна,
поради което разноски следва да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената
част от иска в размер на общо 340 лв. или от всеки един от ищците по 170 лв..
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от исковете следва да
остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати
в полза на съда държавна такса върху уважената част от същия в размер на
21,60 лв.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка от ЮЛ. К. Ч., ЕГН: **********, определена с решение №
419672/31.05.2018 г., постановено по гр.д. № 20460/2018 г. по описа на СРС,
92-ри състав, влязло в сила на 31.05.2018г., в полза на малолетната Й. ЮЛ.
Ч., ЕГН: ********** и малолетната ИЛ. ЮЛ. Ч., ЕГН: **********,
действащи чрез своята майка и законен представител М.Б. Г.а, ЕГН:
**********, от по 127,50 лв. на по 177,50 лв. месечно за всяка една от тях,
считано от датата на предявяване на иска - 08.06.2021г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК ЮЛ. К. Ч., ЕГН:
**********, да заплаща на Й. ЮЛ. Ч., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М.Б. Г.а, ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 177,50 лв., считано от 08.06.2021г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 177,50 лв. до пълния
предявен такъв от 450,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК ЮЛ. К. Ч., ЕГН:
**********, да заплаща на ИЛ. ЮЛ. Ч., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М.Б. Г.а, ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 177,50 лв., считано от 08.06.2021г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 177,50 лв. до пълния
предявен такъв от 450,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИЛ. ЮЛ. Ч., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Б. Г.а, ЕГН:
**********, да заплати на ЮЛ. К. Ч., ЕГН: **********, сума в размер на 170
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. ЮЛ. Ч., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Б. Г.а, ЕГН:
**********, да заплати на ЮЛ. К. Ч., ЕГН: **********, сума в размер на 170
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЮЛ. К. Ч., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 21,60 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението на страните.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2
ГПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5