Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 28.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Св. Атанасова
и
с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП
като
разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №133 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Т.М.М. *** против Решение №155/09.05.2023 г. на Районен съд – Шумен,
постановено по АНД №2143/2022 г. по описа на съда. С оспореното решение е
потвърдено Наказателно постановление №1729а-0001 от 25.08.2022 г. на директора
на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 36, ал. 2, във вр. с чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, във вр. с т. 7, част I от Заповед
№РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването на Т.М.М., са
наложени пет административни наказания „глоба“ всяко в размер на 300 /триста/
лева.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът излага подробни съображения за незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Навеждат се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при изготвяне на НП. Поддържа се и твърдението, че сочената за нарушена заповед
на министъра на здравеопазването представлява нормативен административен акт,
който обаче не е породил своето правно действие, тъй като не е обнародван в
„Държавен вестник“, поради което не може да се прилага от правораздавателните
органи. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на съдебното решение
и на потвърденото с него НП. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. В
съдебно заседание Т.М. се явява лично.
Ответната страна, директор
на ОД на МВР – Шумен, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба и предлага атакуваното
решение да бъде оставено сила. Претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Предмет на оспорване
пред Районен съд – Шумен е било Наказателно постановление № 1729а-0001 от
25.08.2022г. на директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл.
36, ал. 2, във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, във вр. с т. 7,
част I от Заповед №РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването на Т.М.М.,
са наложени пет административни наказания „глоба“ всяко в размер на 300
/триста/ лева, издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Наказващият орган е
приел, че на 30.10.2021г. Т.М. се е намирала в закрити обществени места, а
именно – магазини „Кауфланд“, „Практикер“ „Юск“, „Хепи бай“ и „Лидл“, без
поставена защитна маска за лице, която да покрива носа и устата, с което в условията
на обявена извънредна епидемична обстановка не е изпълнила противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, въведена с т. 7, част I от Заповед №РД – 01 –
743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването. НП й е връчено лично на
24.09.2022г.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на санкционното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения налагащи отмяната
на издаденото НП, което съдът приел, че законосъобразно е било издадено в
условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без приложен АУАН с оглед данните за
прекратено производство по ДП № 1089/2021г. по описа на РУ – Шумен водено за
извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено с постановление на Л. Г.– районен прокурор при ШРП. Съдебният
състав констатирал също, че НП разполага с изискуемите по закон реквизити.
Съобразявайки приобщените доказателства и относимата правна уредба, решаващият
състав на РС – Шумен заключил, че на описаните дати и места привлеченото към
отговорност лице действително е осъществило вменените му деяния, незачитайки
въведените от министъра на здравеопазването временни противоепидемични мерки със
съответната заповед. Според съда закономерно несъблюдаването с изискванията
ѝ е наложило ангажирането на отговорността на жалбоподателката, на която
в унисон с правилото на чл. 18 от ЗАНН са били определени пет отделни
административни наказания, доколкото описаните простъпки не могат да бъдат
възприети като „маловажни“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения
предходната инстанция потвърдила атакувания пред нея правораздавателен акт.
Касационната инстанция възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните изводи,
които са достатъчни, за да обосноват постановения правен резултат и волята на
съда, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не
е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Споделят се изводите, че НП е
издадено от лице, притежаващо необходимата компетентност - материална и
териториална, както и изводите за законосъобразно провеждане на
административнонаказателното производство, протекло в условията на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН. Установяване се също, че НП съдържа необходимите законови реквизити,
в това число ясно и непротиворечиво описание на нарушенията и на
обстоятелствата, при които е осъществено, без да е било ограничено правото на
защита на лицето.
Правилен и кореспондиращ с
доказателствата по делото е изводът, че от обективна и субективна страна
санкционираното лице е осъществило съставите на посочените в НП административни
нарушения на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Противно на застъпеното от касационната
жалбоподателка становище, настоящата инстанция намира, че не съществува
неяснота относно характера на заповедта на министъра на здравеопазването, за
неизпълнение на пункт I-7 от която е ангажирана отговорността на Т.М..
Процесната Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. е издадена на основание чл. 63, ал.
4 и ал. 11 от ЗЗ и чл. 73 от АПК. След издаването ѝ е настъпила
законодателна промяна и цитираната в заповедта алинея 11 от чл. 63 от ЗЗ, като
понастоящем това правило е пренесено в ал. 14 от същия член. Смисълът му обаче
остава непроменен, а именно, че заповедите, издадени на основание чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, каквато е горепосочената, представляват общи административни актове,
които се издават по реда на чл. 73 от АПК и се публикуват на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет
страницата на Регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително
изпълнение. Заповедите на министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната, като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както и на страницата на
Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не
е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същата е породила правно действие. В този смисъл
е неоснователно твърдението пред въззивния съд и в касационната жалба.
Неизпълнението ѝ от своя страна е въздигнато в състав на административно
нарушение, като съобразно правилото на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ нарушаването на заповедите, издавани на основание
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, подлежи на санкциониране със съответната глоба. Това е
административнонаказателният състав, приложен от наказващия орган спрямо
процесната деятелност.
Установените по делото факти и
анализът на събраните доказателства обосновават и несъмнения извод, че
жалбоподателката е осъществила вменените й нарушения както от обективна, така и
от субективна страна, поради което правилно е била подведена под
административнонаказателна отговорност по приложения от наказващия орган
административно наказателен състав. Това е така, тъй като се доказва с
категоричност, че на визираните в НП дата и място касационната жалбоподателка
се е намирала на закрито обществено място – изрично изброени в
обстоятелствената част на постановлението търговски обекти, без поставена
предпазна маска, покриваща носа и устата. Това ѝ противоправно поведение
се потвърждава и от свидетелите, разпитани в хода на въззивното производство.
Същите са обективни и безпристрастни, кореспондират с останалия доказателствен
материал, поради което правилно са били ценени от районния съд. Показанията на
свидетелите кореспондират напълно и с приобщените записи от охранителни камери,
инсталирани в търговските обекти. С оглед изложеното се налага извода, че Т.М.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано
в разпоредбата на т. I-7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на министъра на
здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и закономерно е била
санкционирана по реда на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, като са ѝ били определени пет отделни административни наказания – всяко
в неговия минимум.
С оглед изложеното, касационният
състав приема, че правилно районният съд е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, намирайки го за законосъобразно. По тези съображения
решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се
остави в сила.
Съобразно изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, съдът приема, че такова се дължи в размер на 80.00 лв., поради което касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР град Шумен сумата в размер на 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №155/09.05.2023 г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД №2143/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т.М.М. ***, с ЕГН **********,*** сумата в размер на
80.00 /осемдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 28.09.2023г.