Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 4816/2019 г., за да се
произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от Ю.Д.Б., ЕГН **********, чрез адв.
Р.В., съдебен адрес: *** против Ц.П.Т., ЕГН **********,*** и П.П.Д., ЕГН **********,*** поляна ІІ част, бл. ***вх. А, солидарно за следните суми: - 26 000 лв.- незаплатена
главница по договор за заем от 09.04.2014 г., на основание чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД и 4 000 лв. – договорена неустойка за периода 08.04.2016 г. –
08.04.2019 г., на основание чл. 240, вр. чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва, върху двете претенции, считано
от датата на завеждане на делото до окончателно изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответниците договор за заем с нотариална заверка на
подписите на 09.04.2014 г., по силата на който той, в съответствие с чл. 11 от
договора, им предал в заем сумата 26 000 лв., която те се задължили да му
върнат в срок до 01.12.2014 г. Съобразно чл. 3, б. „в“, страните уговорили
солидарна отговорност на заемополучателите за
изпълнение на задължението, а така също и че, според чл. 8, при забава относно
връщането на заема, те дължат неустойка в размер на 0.5 % за всеки просрочен
ден върху стойността на невърнатата сума.
Във връзка с неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им по договора за заем, ищецът
образувал заповедно производство – по ч.гр.д. № 81571/2017 г.на СРС, 156-ти с-в,
което било прекратено поради пропускане на срока за завеждане на исково производство
след направено възражение, а издаденият изпълнителен лист е бил обезсилен.
По – нататък в исковата молба ищецът заявява, че към
момента на завеждане на делото, с оглед разпоредбата на чл. 8 от договора,
ищците дължат над 100 000 лв. неустойка, част от която е погасена по
давност, поради което, за да се избегнат възражения за прекомерност на
договорената неустойка, претендираният от него размер
е само 4 000 лв. за периода 08.04.2016 г. – 08.04.2019 г.
В тази връзка е предявил настоящия иск против ответника
за следните суми: главница 26 000 лв., представляваща неизпълнено задължение
по договор за заем и 4 000 лв. неустойка върху главницата за периода
08.04.2016 г. – 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете суми и
сторените разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан.
Претендира разноски по списък.
Ответниците Ц.П.Т. и П.П.Д. оспорват изцяло така
предявения иск по основание и размер. Претендират разноски.
Твърдят, че процесният договор за
заем е привиден и, съответно, нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
Заявяват, че не е налице валиден договор за заем, тъй
като сумата по договора не е предавана, а договорът за заем е винаги реален.
Навеждат твърдения, че договорът е сключен поради измама
и грешка и, като такъв, е унищожаем.
Обръщат внимание, че нотариусът, удостоверил подписите
върху договора за заем, не е удостоверил и съдържанието на същия, още по-малко
пък е удостоверил предаване на сумата, описана в представения договор.
Според тях разпоредбите на договора са неясни.
На самостоятелно
основание правят възражения, че сключеният договор противоречи на морала и
добрите нрави.
Поради недължимост на главното
вземане, оспорват да дължат и акцесорното такова.
Представили са писмени доказателства, поискали са
допускане на гласни такива.
По същество молят съда на отхвърли изцяло предявения иск,
като неоснователен и недоказан. Не претендират разноски, Възразяват по
отношение на адвокатското възнаграждение, търсено от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите в
хода на делото писмени доказателства се установява, че на 09.04.2014 г. между Ю.Д.Б., като заемодател, от една страна, и Ц.П.Т. и П.П.Д., като заематели, от друга, е
сключен договор за заем с
нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът им предоставил в
заем сумата 26 000 лв., която те се задължили да върнат в срок до 01.12.2014
г.
В чл. 3, б. „в“ от договора страните уговорили солидарна
отговорност на заемателите за изпълнение на
задължението, а в чл. 8 - неустойка за забава в размер на 0.5 % за всеки
просрочен ден върху стойността на невърнатата сума.
В чл. 11 от
договора за заем е предвидено, че договорът служи като разписка за предаване на
сумата от 26 000 лв. от заемодателя на заемателите.
Твърденията в
исковата молба, че ответниците не са върнали в
договорения срок – до 01.12.2014 г. не бяха опровергани.
По искане на двамата ответници
ищецът даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК, че сумата 26 000 лв. по процесния договор за заем от 09.04.20164 г. е предадена от
него лична на двамата ответници Ц.П.Т. и П.П.Д..
От
БНБ, въз основа на издадено на ответната страна съдебно удостоверение, е
изпратена с Писмо от 17.07.2020 г. Справка от Централния кредитен регистър за
информация относно предоставени кредити на Ю.Д.Б. за периода 31.07.2015 г. –
31.05.2020 г., която съдът намира за ирелевантна към
настоящия спор.
До
момента на приключване на устните състезания плащане по процесния
договор от страна на ответниците не е извършено.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и
качество.
В настоящия случай безспорно се доказа, че между
страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в
заем на ответницата процесната сума 26 000 лв.
От ответната страна бе направено възражение, че договорът за заем е реален, а в
настоящия случай липсва предаване на
сумата, предмет на договора от ищеца – заемодател на ответниците
– заематели. Съдът не приема тезата на ответниците, пред вид договореното в чл. 11 от процесния договор, че договорът служи и за разписка за
предаване на сумата., още повече, пред вид съществуващата съдебна практика, в
смисъл, че изявлението за получаване на сумата, предмет на договора за заем от
страна на заемателя, съдържащо се в текста на
договора, има свидетелстващ характер. В този смисъл следва да бъде тълкувана и
общата воля на страните, скрепена с подписите им върху договора.
От ответната страна бяха направени няколко възражения:
Възражението за нищожност на договора, като привиден, съобразно чл. 26, ал.
2, пр. 5 ЗЗД съдът намира
за неоснователно, пред вид липсата на каквито и да са доказателства в тази
насока
Не бе уточнено
също от ответната страна в какво се изразява твърдяното противоречие на договора за заем с морала и добрите нрави, отново съобразно нормата на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
Не
бяха представени никакви доказателства и досежно
направеното възражение за наличие на измама,
умишлено въвеждане в заблуждение или грешка, които да обосновават извод на
съда за унищожаемост на процесния
договор за заем, съобразно чл. 27 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира всички
направени възражения на ответниците за неоснователни.
Налице е валидно сключен договор за заем,
сумата по който е предадена от ищеца – заемодател на ответниците
– заематели. Сумата 26 000 лв., предмет на
договора не е върната в определения в договора срок и за ищеца се поражда
правото да претендира връщането й по съдебен ред.
По тези съображения съдът приема иска в частта
за главницата 26 000 лв. за основателен и доказан и счита, че следва да
бъде уважен, като сумата се дължи солидарно така, както е уговорена.
Досежно претенцията за неустойка:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ищецът претендира неустойка за период от три години –
от 08.04.2016 г. до 08.04.2019 г. в размер 4 000 лв.
При математическо изчисление на размера на
договорената неустойка, с оглед липсата на плащане на цялото задължение по
договора за заем, съдът констатира, че дължимата сума е много по – голяма от
търсената, поради което намаляване на неустойката не следва да бъде извършвано.
С оглед на това искът и в тази част е основателен и, като такъв следва да бъде
уважен за цялата сума 4 000 лв. за посочения период.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен, ведно
със законните последици – законната лихва върху присъдената главница и
разноски, съобразно представения списък в размер 1 200 лв. д.т. и
адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв.
Законна лихва върху неустойката не се дължи и в тази
част съдът намира претенцията за неоснователна и счита, че, като такава, тя
следва да се отхвърли.
Съдът не уважава възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като то е по – ниско
от минимума.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.П.Т.,
ЕГН **********,*** и П.П.Д., ЕГН **********,***
поляна ІІ част, бл. ***вх. А да заплатят на Ю.Д.Б., ЕГН **********, чрез адв. Р.В., съдебен адрес: ***, солидарно следните суми: - 26 000 лв.-
незаплатена главница по по договор за заем от 09.04.2014 г., на основание чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД , ведно
със законната лихва, считано от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане и 4 000 лв. – договорена неустойка за
периода 08.04.2016 г. – 08.04.2019 г., на основание чл. 240, вр. чл. 9 ЗЗД, заедно със сторените по делото разноски в размер 2 200 лв., от които 1
200 лв. д.т. и 1 000 лв. адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата 4 000 лв. –
неустойка по договор за заем от 09.04.2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: