РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. гр. Радомир , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСЕН П. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от Р. П. А. Административно наказателно дело №
20201730200266 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група към ОД МВР – Перник, сектор „Пътна
полиция“, е наложил на жалбоподателя П. А. О. административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП,
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание за извършено административно нарушение по
чл. 103 ЗДвП жалбоподателят по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника
си правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление в тази му
част, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
1
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Предмет на обжалване е НП само в частта на наложените санкции за нарушение на чл. 103
ЗДвП, като по отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, НП е влязло в законна
сила, поради необжалването му от легитимираното лице.
По делото се установява, че на 21.06.2020 г. бил съставен акт № 192840 за установяване на
административно нарушение от свидетеля М. С. К. в присъствието на свидетеля Л. Б. М.,
срещу П. А. О., за това, че на 21.06.2020 г., в 12,18 ч., в гр. Радомир, по ул. „Голобръдска“, с
посока от ул. „Батенберг“ към ул. „Рилска“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „И.
35 10“, с рег. №.и при извършена проверка на кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“ се
установило, че водачът не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
При извършване на проверката водачът не изпълнил разпореждането на контролния орган
да остане в автомобила, докато му бъде съставен АУАН, като запалва двигателя и потегля в
посока ул. „Рилска“, като се опитва да осуети проверката, след което е застигнат и спрян на
около 50 метра преди кръстовището с ул. „Рилска“.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем
НП, с което на основание на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят М. С. К. и свидетелят по акта Л. Б. М., които
потвърждават фактическата обстановка, така както е описана в АУАН.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитана и свидетелката С. М. О., която е съпруга
на жалбоподателя и от чиито показания се установява, че въз основа на разказаното от
съпруга ù знае, че на процесната дата полицейските служители са спрели управлявания от
жалбоподателя автомобил, тъй като същият не е имал поставен обезопасителен колан, след
което са се държали изключително грубо и арогантно с него.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като последователни, логични,
съответстващи на писмените доказателства и неоспорени от страните.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, установи следното от правна страна:
Съгласно чл. 103 от ЗДвП „при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
2
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“.
Със санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП отказът на водач на МПС да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението е въздигнат в
административно нарушение.
На първо място, следва да се посочи, че предметът на административнонаказателното
производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в АУАН и НП.
По делото е безспорно установено, че на посочените дата и място, към посочения час,
жалбоподателят, движейки се по ул. „Голобръдска“ в гр. Радомир, след подаден сигнал от
контролните органи, е спрял управлявания от него автомобил за извършване на проверка.
Безспорно е установено и че след като е бил спрян за проверка полицейските служители са
разпоредили на жалбоподателя да остане в автомобила, докато му бъде съставен АУАН за
извършеното от него нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Наред с това, нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвиждат описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като съществен реквизит
както на АУАН, така и на НП. Общото правило, че в тежест на наказващия орган е да
установи всички фактически основания, обуславящи отговорността, не може да бъде
игнорирано при непълно, неясно или противоречиво описание на нарушението, до което се е
стигнало в настоящия случай при описанието на нарушението в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП. От фактическа страна в акта е посочено, че по време на
извършване на проверката водачът е потеглил с автомобила, опитвайки се да осуети
проверката, с което нарушил чл. 103 ЗДвП. С АУАН е възприето неизпълнение на
разпореждане на контролен орган, без да е ясно установим начинът на това неизпълнение от
страна на водача – дали с действие, изразяващо се в потеглянето му с автомобила (което би
могло да попадне в хипотезата на чл. 103 ЗДвП само в случай на неизпълнение указанията
на контролния орган да не потегля), или чрез неизпълнение задължението му да не напуска
управлявания от него автомобил, още повече, че безспорно установено по делото е, че
отправеното разпореждане към жалбоподателя е било да остане в автомобила си, докато му
бъде съставен АУАН, което същият е изпълнил, след като е предал на контролните органи
свидетелството си за управление на МПС и контролния талон, както и всички документи на
автомобила. Безспорно е според настоящия съдебен състав и че жалбоподателят по никакъв
начин не се е опитвал да осуети извършването на проверката, напротив същият е оказал
пълно съдействие на служителите на ОДМВР – Перник, като е предоставил всички изискани
от него документи и е признал вината си за извършеното нарушение по чл. 137а ЗДвП.
Противоречивостта в описанието на нарушението съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, тъй
като се препятства възможността на същото да научи в какво е обвинено. Вмененото на
наказаното лице деяние не е индивидуализирано и при така описаното нарушение по т. 2 от
3
НП се ограничава съществено неговата възможност да разбере точно за какво е наказан и се
нарушава правото му на защита. Освен това се препятства и съдебната проверка на
наказателното постановление, тъй като съдът е ограничен във възможността да направи
преценка за какво точно нарушение е наложено наказанието и оттам дали то е
законосъобразно наложено.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че НП № 2. г., издадено
от началник група към ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно в обжалваната част.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г., издадено от началник група към ОД МВР –
Перник, сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на П. А. О., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4